Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………../09.11.2018г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в заседание
при закрити врати на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ В.
при секретаря Павлинка Славова като разгледа докладваното от съдията т.д.н. № 511
по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Молителят „М.-П.“ ЕООД твърди, че има към
ответника „Р.Д.1“ЕООД изискуеми и непогасени парични вземания по два договора
за отдаване на автомобили при условията на финансов лизинг от 20.06.2011г и от
08.11.2012г и договор за заместване в дълг от 23.11.2011г. С влязло в сила решение
от 06.06.2014г постановено по ВАД № 11/2014г на АС при БТПП ответникът е осъден
да заплати на молителя, както следва: сумата от 3545,64 лева – парично вземане
по договор за лизинг от 20.06.2011г; сумата от 1407,64 лева – парично вземане
по договор за финансов лизинг от 20.06.2011г, ведно с неустойка в размер на
0,5% на ден считано от 16.01.2014г до окончателното плащане; сумата от 5852,60
лева – парично вземане по договор за лизинг от 20.06.2014г, ведно със законна
лихва, считано от 16.01.2014г до окончателното й изплащане; сумата от 1377,00
лева – арбитражни разноски и 50.00 лева – разноски за издаване на изпълнителен
лист. За сумите по решението на АС е издаден изпълнителен лист, въз основа на
който е образувано изп.д. № 20148400401210 по описа на ЧСИ М.Ц., по което общия
размер на непогасените задължения възлиза на 28 132,68 лева. Въз основа на
влязло в сила решение №274/06.07.2015г постановено по гр.д.д № 2231/2014г по
описа на СРС, 53-ти състав, ответникът е осъден да заплати на молителя, както
следва: сумата от 1646,66 лева – втора и трета вноска по застрахователна полица
№ 12-0300/302/5004722, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2014г до
окончателно изплащане; сумата от 445,82 лева – данък за 2012г, лихва за забава
върху данъка за 2012г и данък за 2013г, ведно със законната лихва, считано от
17.01.2014 до окончателното плащане; сумата от 641,10 лева – възнаграждение за
сервизно обслужване, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2014г., сумата
от 2637,61 лева – неустойка по чл. 60 от договор за лизинг от 08.11.2012г за
периода 08.01.2013г – 30.06.2013г; сумата от 246,82 лева – неустойка по чл. 28
от общите условия за сервиз за периода 19.08.2013г – 04.11.2013г; сумата от
321.26 лева – разноски пред Софийския районен съд. По решението също има
издадени изпълнителен лист, по който няма плащане повече от 6-месеца. При тези
твърдения счита, че е налице презумпцията на чл. 608, ал.4 ТЗ, поради което и
моли да се открие производство по несъстоятелност по отношение на ответника.
По реда на чл. 629, ал.4 ГПК в производството
е присъединен като кредитор „П.И.Б.“ АД. Присъединения кредитор твърди, че има
изискуеми парични вземания, произтичащи от договор за банков кредит № 00КР-АА-2990/12.06.2007,
изменен и допълнен с Анекс №1/19.03.2009г, Договор за встъпване в дълг
(споразумение) от 12.11.2010г и Анекс №2/31.05.2012г. Кредитът е усвоен, но
задълженията по договора не са изпълнявани точно от страна на ответника, поради
което с нотариална покана, считано от 30.01.2017г кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. Към подаване на молбата за присъединяване банката има
изискуемо и непогасено вземане по цитирания договор за кредит, както следва:
сумата от 196 000,00 евро – просрочена главница; сумата от 66 318,92
евро –договорна лихва за периода 27.05.2013г – 29.01.2017; сумата от
126 931,44 евро – лихва за просрочие за периода 25.02.2013г – 19.04.2018г;
сумата от 7 840,00 евро –комисионна за управление за 2014г, 2015г, 2016г.
и 2017г.; сумата от 375,49 евро – разноски за подновяване на застрахователни
сертификати; 593,41 евро – разноски за подновяване на ипотека;184,07 евро –
разноски за връчване на нотариални покани; 50.00 – юрисконсултско
възнаграждение; 15 577,92 лева – държавна такса и 1 687,78 евро –
законна лихва за периода 20.04.2018г – 21.05.2018г. Съгласно разпоредбата на
чл. 608, ал.3 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е
спрял плащанията, а спиране е налице и когато длъжникът е платил изцяло или
частично вземания на определени кредитори. По изложените съображения се иска
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника
Ответното дружество, уведомено по реда на чл.
50, ал. 2 ГПК, не взема становище по молбите.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното:
От вписванията в Търговския регистър се
установява, че ответникът по молбата има качеството на търговец по смисъла на
чл. 1, ал.2, т.1 ТЗ.
Въз основа на представените по делото решение
от 06.06.2014г постановено по ВАД № 11/2014г на АС при БТПП и решение
№274/06.07.2015г постановено по гр.д.д № 2231/2014г по описа на СРС, 53-ти
състав, и зачитайки силата на присъдено неща на последните, съдът е длъжен да
приеме, че в полза на първоначалния молител са възникнали вземанията по два
договора за отдаване на автомобили при условията на финансов лизинг от
20.06.2011г и от 08.11.2012г описани в молбата, поради което и съдът не обсъжда
други доказателства, касаещи фактите по възникване на вземанията и определянето
на размера им.
Ответникът, който носи доказателствената
тежест, не твърди и не доказва способ за погасяване на задълженията, за които е
осъден с влезлите в сила решения.
Следователно от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че „Р.Д.1“ЕООД има изискуеми и
непогасени вземания по твърдените два договора за отдаване на автомобили при
условията на финансов лизинг от 20.06.2011г и от 08.11.2012г към молителя и
последният се явява активно легитимиран да иска откриване на производство по
несъстоятелност.
По отношение легитимацията на присъединения
кредитор „ПИБ“ АД, съдът намира следното:
По делото е представен договор за банков
кредит № 00КР-АА-2990/12.06.2007, изменен и допълнен с Анекс №1/19.03.2009г,
Договор за встъпване в дълг (споразумение) от 12.11.2010г и Анекс
№2/31.05.2012г., по силата на които банката предоставя на „Р.Д.1“ЕООД кредит в
размер на 249 000,00евро, при лихва за редовен дълг в размер на годишния EURIBOR,
плюс надбавка от 4,51 пункта, изменена с Договор за встъпване в дълг
(споразумение) от 12.11.2010г на Базов лихвен процент на банката за кредити в
евро, увеличен с надбавка от 3,51 пункта, с краен срок на погасяване
25.05.2022г, с който кредит се обезпечават вземанията на банката по Договор за
овърдрафт №00ЗО-АА-0959/12.06.2007г, сключен между същите страни. С нотариална
покана от 21.04.2016г, връчена чрез залепване на уведомление на 12.05.2016г на
адреса на дружеството и след изтичане на срока за получаване на книжата
съгласно чл. 47 ГПК, както и на срока за доброволно изпълнение даден с нея,
считано от 31.05.2016г кредитът е обявен за предсрочно изискуем от банката.
Съгласно извлечението от сметка и заключението на ССЕ, към 30.01.2017г непогасените
вземания по цитирания договор за кредит са, както следва: сумата от
196 000,00 евро – просрочена главница; сумата от 66 318,92 евро
–договорна лихва за периода 27.05.2013г – 29.01.2017; сумата от 126 931,44
евро – лихва за просрочие за периода 25.02.2013г – 19.04.2018г; сумата от
7 840,00 евро –комисионна за управление за 2014г, 2015г, 2016г. и 2017г.;
сумата от 375,49 евро – разноски за подновяване на застрахователни сертификати;
593,41 евро – разноски за подновяване на ипотека;184,07 евро – разноски за
връчване на нотариални покани; 50.00 – юрисконсултско възнаграждение;
15 577,92 лева – държавна такса и 1 687,78 евро – законна лихва за
периода 20.04.2018г – 21.05.2018г.
Ответникът не твърди и не доказва способ за
погасяване на задълженията към кредитора „ПИБ“ АД.
Въз основа на така събраните доказателства
съдът приема, че в полза на
присъединения кредитор са възникнали вземания от договора за кредит, който е
абсолютна търговска сделка, съответно падежът на задълженията е настъпил на
31.05.2016г. и те са изискуеми и непогасени, поради което и този кредитор се
явява активно легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност
спрямо длъжника.
Неплатежоспособността се презумира, тъй като
ответникът не доказва плащане – арг от чл. 608, ал. 3 ТЗ.
Неплатежоспособността на ответното дружество в
случая се презумира и съгласно чл. 608, ал. 2 ТЗ с оглед установеното обстоятелство,
че по партидата на дружеството в Търговския регистър не са обявени годишни финансови
отчети за последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност.
Неплатежоспособността на ответното дружество
спрямо задълженията към кредитора „М.-П.“ ЕООД се презумира и на основание чл.
608, ал. 4 ТЗ, тъй като по издадения въз основа на решението от 06.06.2014г
постановено по ВАД № 11/2014г на АС при БТПП изпълнителен лист, по което е образувано изп.д. № 20148400401210 по описа на ЧСИ М.Ц., има
непогасени задължения в размер на 28 132,68 лева. По изпълнителното дело е
връчена покана за доброволно изпълнение чрез залепване на уведомление по реда
на чл.47 ГПК на адреса на управление на дейността на 03.12.2014г. и в рамките
на 6-месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение, задължението
не е погасено.
Презумпциите не са оборени от заключението на
ССЕ. Съгласно последното в актива на баланса за периода от 2012г до 2014г се
наблюдава намаляване на дълготрайните активи на дружеството от 1 560
хил.лева през 2012г до 255 хил.лева през 2014г, като най-голямо е намалението в
статия на баланса „сгради“ и статия „машини, съоръжения и оборудване“, поради
извършени продажби на ДМА. Текущите активи от 1 181 хил.лева през 2012
достигат до 1721хил.лева през 2014, като в периода 2012г - 2013г намаляват
запасите от материали и вземания, и се увеличава размера на касовата наличност.
В пасива на баланса за периода от 2012г до 2014г се наблюдава, че дълговете са
необезпечени с активи. Собствения капитал, който е отрицателна величина от 481
хил.лева през 2012г достига -923хил.лева през 2014г, поради реализирана загуба.
В структурата на привлечения капитал преобладават дългосрочните задължения,
които от 2 070 хил.лева през 2012г достигат 2 883 хил.лева през
2014г. При изчисляване на коефициентите за обща ликвидност за всяка една от
годините от 2012г до 2017г, вещото лице е взело за изходни данните от баланса
към 31.12.2014г и е направило извод, че краткотрайните активи превишават
краткосрочните задължения. Посочило и че високите стойности на коефициентите се
дължат на наличните парични средства. До приключване на устните състезания пред
настоящата инстанция, ответникът не е предоставил достъп на вещото лице до
счетоводството. Касовата наличност не е проверена и не е установена. Не са
установени и налични парични средства по банкови сметки. При това положение
размера на паричните средства, не следва да се включва при изчисляване размера
на коефициентите за обща ликвидност. След приспадане на паричните средства се
установява, че коефициента за обща ликвидност към 31.12.2013 (след корекцията
на вещото лице) възлиза на 3,25; към 31.12.2014г (след корекцията на вещото
лице) възлиза на 0,9887; към 31.12.2015г е 0,8402; към 31.12.2016г е 0.7219;
към 31.12.2017г е 0,5117. Следователно още към 31.12.2014г краткотрайните
активи на ответното дружество не са могли да покрият краткосрочните задължения
и дружеството и дружеството е несъстоятелно.
По изложените съображения молбите за
откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност
следва да бъдат уважени.
Началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е
бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в
разпоредбата вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод,
то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент,
в който едновременно са налице и двата
елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл.
608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му. С оглед наличието
на повече от една презумпции, състоянието на неплатежоспособност се предполага при
проявление на различни юридически факти, които се осъществяват в различни времеви
моменти и сочат на различни начални дати на едно и също състояние на неплатежоспособност.
В този случай, следва да се приеме, че това е презумпцията, въз основа на която
се установява най-ранен момент на състоянието на неплатежоспособност. При съпоставката
на фактическите състави на презумпциите е видно, че това е презумпцията по чл.
608, ал. 3 ТЗ. Най-ранните изискуеми и непогасени задължения са тези по договора
за финансово лизинг на автомобили от 02.06.2011г
При липса на
доказателства по делото за подобряване на финансовото състояние на ответника в
периода след 31.12.2014г., съдът приема, че състоянието на неплатежоспособност,
установено към посочения отчетен период, продължава до настоящия момент.
При липса на
достатъчно данни за конкретната дата, на която е настъпила
неплатежоспособността на ответника в рамките на календарната 2014г., началната
й дата следва да бъде определена именно към края на посочения отчетен период, в
който данните за финансовото състояние на дружеството обосновават извод за
неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Обстоятелството,
че ответникът не е заявил за обявяване в търговския регистър годишни финансови
отчети за последните три години преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ,
предпоставя че първо събрание на кредиторите му не следва да се свиква по реда
на чл. 630, ал. 1, т. 5 ТЗ, тъй като съгласно чл. 669, ал. 3, т. 1 ТЗ в
посочената хипотеза първо събрание на кредиторите не се провежда.
По разноските.
С оглед изхода
на делото право на разноски имат и двамата кредитори.
„М.-П.“ ЕООД
доказва разноски в общ размер на 750,00 лева, от които 250,00 лева за държавна
такса и 500,00 лева – депозит за СФИЕ.
„ПИБ“ АД
доказва разноски в общ размер на 850,00 лева, от които 250,00 лева за държавна
такса, 300 за депозит за СФИЕ и 300,00 – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Р.Д.1“ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***.
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2014 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Р.Д.1“ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***.
НАЗНАЧАВА Й.С.Т., с адрес: ***,
тел: ******** за временен синдик на „Р.Д.1“ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***.
ОПРЕДЕЛЯ текущо месечно възнаграждение на временния синдик в
размер на 1000,00 лв.
ОПРЕДЕЛЯ едноседмичен срок от съобщението за встъпване в длъжност
на назначения временен синдик, като му указва в посочения срок да представи
нотариално заверена декларация по чл. 656, ал. 2 ТЗ или молба по чл. 657, ал. 1, т. 1 ТЗ за освобождаване от
възложените задължения.
ОСЪЖДА „Р.Д.1“ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „М.-П.“
ЕООД, ЕИК ******** и адрес: София, ул. „**** ********, ап. 6 на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 750,00 лева – съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Р.Д.1“ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „П.И.Б.“ АД, *** сумата от 850,00 лева – съдебно-деловодни
разноски.
Решението може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в
търговския регистър.
Препис от
решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване в търговския
регистър по реда на чл. 622 ТЗ.
Решението да се
съобщи на назначения временен синдик.
СЪДИЯ: