Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в закрито заседание на 10.06.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 718 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.25 ЗТР.
Образувано е по жалба на „Б.в.“ООД, срещу отказ на АВ № 2020022616506/07.04.2020
г. по заявление № 2020022616506/26.02.2020
г.
В жалбата
се твърди неправилност на отказа, изведен от законовото му задължение му да
заяви за вписване действителните собственици на капитала на дружеството, като в
случая действителен собственика на дружеството е „Д. – О.Х.АД – П.Д., а ЮЛ, чрез което пряко
или непряко се упражнява контрол - „И.Х.- Д.“АД.
Производството пред АВ е
образувано по депозирано заявление Б7 за
вписване по чл.61, ал.1 и 4 ЗМИП на: действителен собственик – „Д. – О.Х.АД
– П.Д., както и ЮЛ и
дружество, чрез което пряко или непряко се упражнява контрол „И.Х.- Д.“АД.
С
обжалвания акт е постановен отказ, мотивиран с това, че като действителен
собственик може да бъде посочено само физическо лице, а заявените ЮЛ са вписани
като собственици на капитала на дружеството.
При така
установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.
61, ал.1 от ЗМИП, учредените на територията на Република България
юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл.
63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в
определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно
физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с
подробни данни относно притежаваните от тях права.
В съответствие с нормата на чл. 63, ал.1 от
ЗМИП, информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по
партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и
други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. В съответния регистър се вписват
данни за физическите
лица – действителни собственици(чл.63, ал.4, т.1 ЗМИП) и данните за юридическите лица или
други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол
върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в
национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище
и адрес на управление и идентификационните данни по т. 1 за представляващите
лица( чл.63, ал.4,
т.2 ЗМИП).
Нормата на § 2, ал.1 ЗМИП съдържа легално определение на
понятието "Действителен
собственик": физическо лице или физически лица, което/които
в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно
образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за
чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които
отговарят отговарят най-малко на някое от следните условия: 1. По отношение на корпоративните
юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето,
което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или
правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание,
включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол
чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се
търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване
в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни
стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на
собствеността.
Във връзка с това е налице
практика на съдилищата, приемаща, че след като капитала на дружеството принадлежи на П.Д. по чл.110 ЗППЦК, което
контролира заявителя, то действителния собственик се разкрива по реда на специалния закон.
Заявителят не следва да посочва физически лица – действителни собственици, а е
длъжен да отрази юридическото лице, П.Д. упражняващо контрол(така Р
№2596/26.11.2019 г. по т.д.№3547/2019 г. на САС). Същевременно
в други решения се приема, че съобразявайки разпоредбата на чл.
63, ал. 4, т. 1, б. "в" от ЗМИП, според която се вписва единният граждански номер за
лицата по чл.
3, ал. 2 от ЗГР и разпоредбата на чл.
63, ал. 4, т. 2, вр. с т.
1 от ЗМИП за вписване на
идентификационните данни на представляващите физически лица на юридическите
лица, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, намира, че същите
индивидуализиращи данни представляват изискуемо съдържание от заявлението и
подлежат на самостоятелно вписване. Когато не са заявени данни на физическо лице,
което пряко или косвено осъществява контрол, и доколкото в компетентността на
длъжностното лице по регистрацията не попада даването на указания относно
допълването на попълнените обстоятелства, следва да се приеме, че следва да се откаже вписването на
новите обстоятелства. (Р№ 2231/11.10.2019 г. по т.д.№ 4597/19 г. на
САС; РЕШЕНИЕ № 2597 ОТ 26.11.2019 Г. ПО Т. Д. № 5149/2019 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД –
СОФИЯ).
Настоящата инстанция
споделя второто виждане, като извън
това споделя и тезата на ДЛР, че след
като и двете контролиращи дружества са
собственици на капитала на заявителя и като такива са вписани в ТР, липсва необходимост от друго вписване.
Поради съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на ДЛР, отказът следва да се потвърди.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
отказ на АВ №
2020022616506/07.04.2020 г.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 7 дневен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: