Р Е Ш Е Н И Е
Номер 03.04.2020 година гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На тринадесети февруари Година
2020
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА СТОЯНОВА
Секретар: Кремена Панайотова
като разгледа докладваното от съдия
СТОЯНОВА
АНД № 2547 по описа за 2019г., за да
се произнесе съобрази:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.И.В. против
наказателно постановление № 11592/08.10.2008г., издадено от длъжностно лице при
ОД на МВР – Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление не е било надлежно връчено на В., поради което и е било
ограничено правото му на защита. Твърди се също така, че за издаването му В. е
научил едва с получаването на справка за нарушител/водач с изх. №
804000-8317/16.09.2019г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора и в тази връзка
се прави се искане за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна не взема становище
по подадената жалба.
Съдът,
като прецени събраните доказателства намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима -
подадена е в срок от надлежна страна.
В справка за нарушител/водач с изх. №
804000-8317/16.09.2019г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора се съдържат данни
за това, че наказателното постановление е връчено на 09.03.2010г. и тази
справка представлява официален свидетелстващ документ - издадена е от
длъжностно лице – началник Сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, в кръга на
удостоверителната му компетентност, по установения ред – чл. 30, ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина.
Нейното съдържание обаче е оспорено в
тази си част от жалбоподателя В. непосредствено след като е узнал съдържанието
й. Той е оспорил материалната доказателствена сила на свидетелстващия документ,
като това е единственото му средство за защита срещу обвързващата
доказателствена сила на документа.
Тежестта на доказване в случая е на
наказващия орган, тъй като документът не носи подписа на В.. /в този смисъл е
правната доктрина - вж. с. 290, с. 293 и с. 295 от Българско гражданско
процесуално право, Осмо издание, ***/.
В хода на съдебното следствие не са
представени никакви други доказателства, които да установяват датата на
връчване на наказателното постановление, поради което и съдът приема за
недоказано твърдението на въззиваемата страна, че същото е връчено на
09.03.2010г.
Единственият начин, по който може да
бъде установено дали дадено наказателно постановление е връчено на нарушителя и
по какъв начин е станало това е чрез проверка на самото наказателно
постановление. Това е така, тъй като съгласно чл. 58, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН
връчването на наказателните постановления става срещу подпис на нарушителя, а когато
нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление
и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
В конкретния случай обжалваното наказателно
постановление № 11592/08.10.2008г., издадено от длъжностно лице при ОД на МВР –
Стара Загора не е представено по делото.
В писмо с вх. № 28906/15.10.2019г. по
описа на Районен съд – Стара Загора Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Стара
Загора сочи, че администратвинонаказателната преписка, във връзка с която е
издадено обжалваното наказателно постановление не може да бъде изпратена на
съда, тъй като архивът на наказателните постановления до 2009г., вкл., е
унищожен със заповед № 349з-381/09.02.2015г. и протокол № 349р-587/18.03.2015г.
поради изтичане на 5-годишния давностен срок за съхранение на административно-наказателните
преписки, относно връчени наказателни постановления.
От представените впоследствие заповед
№ 349з-381/09.02.2015г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора и протокол №
349р-587/18.03.2015г. за бракуване и физическо унищожаване чрез пълно
разрушаване/изгаряне/ на АНПр с връчени НП по ЗДвП и КЗ и ЗППАМ по ЗДвП и КЗ се
установява, че на 15.12.2015г. са унищожени чрез пълно разрушаване /изгаряне/
АНПр – 19 952 броя - 59 856 листи за 2008г.
Липсват доказателства обаче за това кои
точно са тези 19 952 броя административнонаказателни преписки и дали сред
тях попада и процесната.
Дори да се приеме, че
административнонаказателната преписка, във връзка с която е издадено
обжалваното наказателно постановление е унищожена въз основа на посочените
по-горе заповед и протокол, съдът намира, че същото е незаконосъобразно.
Съгласно чл. 30, ал. 2 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина
„наказателните постановления, решенията, присъдите и заповедите се подреждат по
реда на завеждането им в отделни папки и се съхраняват до изпълнението на
наложеното наказание или приложената мярка не по-малко от 5 години“.
В конкретния случай, във връчената на В.
справка за нарушител/водач с изх. № 804000-8317/16.09.2019г. по описа на ОД на
МВР – Стара Загора е отбелязано, че с процесното наказателно постановление са
му наложени две наказания: на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП – глоба в
размер на 200 лв. и на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП – глоба в размер на
100 лв. В същата тази справка е отразено, че глобите не са платени. Съгласно
чл. 30, ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина в
АИС АНД се съхранява информация за вида и размера на наложените наказания и
броя на отнетите контролни точки, като в тази си част справката представлява официален
свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице, в кръга на
удостоверителната му компетентност по установения от закона ред, който не се
оспорва от жалбоподателя.
Тук логично се поставя въпросът – защо
след като наложените наказания не са изпълнени наказателното постановление е
било унищожено, ведно с цялата административнонаказателна преписка.
От приложените заповед №
349з-381/09.02.2015г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора и протокол №
349р-587/18.03.2015г. не става ясно на какво основание е променен критерият,
съобразно който са унищожени административнонаказателните преписки – „връчени
НП по ЗДВП“, а не такива, по които наложените наказания са изпълнени. Това
изискване на законодателя не е случайно, тъй като в случаите, когато
наказанията са изпълнени от нарушителя, то последният безспорно е бил запознат
с основанията за налагането им.
Действително в картона на обжалваното
наказателно постановление при посочване на санкционните разпоредби е вписано:
чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП – глоба в размер на 0 месеца и отнемане на 6
контролни точки – въведен в НП и чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП – глоба в размер на
0 месеца и отнемане на 0 контролни точки. Това отбелязване обаче не е
достатъчно, за да се приеме, че наложените наказания са изпълнени, тъй като от
него дори не става ясно какви наказания са били наложени, още по-малко, че са
били изпълнени.
Като взе предвид всичко посочено по-горе,
съдът прие, че по делото липсват доказателства наказателното постановление да е
било надлежно връчено на нарушителя, като последният е разбрал за него едва на 16.09.2019г.
и е подал жалба срещу него по пощата чрез адв. Х.Х. в законоустановения
7-дневен срок – на 21.09.2019г.
В тежест на наказващия орган е да
докаже също така и повдигнатото срещу нарушителя административнонаказателно обвинение.
Това е и причината, поради която в чл. 60, ал. 2 ЗАНН законодателят го
задължава в 7-дневен срок от получаване на жалбата да представи пред съда
цялата административнонаказателна преписка.
В случая това не е сторено, тъй като
преписката вероятно е унищожена и то в нарушение на чл. 30, ал. 2 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина.
При това положение е недопустимо
поради незаконосъобразното поведение на наказващия орган нарушителят да търпи
неблагоприятните последици от наказателно постановление, за което дори не е
доказано по един безспорен и категоричен начин, че му е било надлежно връчено
преди 16.09.2019г.
Непредставянето на обжалваното наказателно
постановление и административнонаказателната преписка лишава съда от
възможността да провери дали при издаването му е спазен, предвидения в ЗАНН ред,
както и дали са извършени от обективна и субективна страна нарушенията, за
които е повдигнато обвинението и дали по отношение на тях е приложима
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Дори да се приеме, че
административнонаказателното обвинение е доказано /макар поделото да липсват такива
доказателства/ от справката за нарушител/водач с изх. № 804000-8317/16.09.2019г.
по описа на ОД на МВР – Стара Загора е видно, че административнонаказателното
обвинение касае нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 139, ал. 5 ЗДвП, извършени на 31.08.2008г., за които предвидената от
закона абсолютна давност от 4 години и 6 месеца е изтекла на 29.02.2012г. /вж.
тълкувателно постановлеие № 1 / 27.02.2015г., постановено по т.д. № 1 / 2014г.
на ВАС - ОСС на НК на ВКС и ОСС на ІІ колегия на ВАС/.
Предвид изложеното, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, поради което и
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11592/08.10.2008г., издадено от
длъжностно лице при ОД на МВР – Стара Загора, с което С.И.В., ЕГН: ********** са
наложени следните наказания: на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП – глоба в
размер на 200 лв. и на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП – глоба в размер на
100 лв. за извършени нарушения на чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 139, ал. 5 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: