Р Е Ш Е Н И Е
гр. София 27.04.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на деветнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Димитров
при секретаря Вяра
Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 7569 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с
правно основание чл. 432,ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът Н.Н.М.,
ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. С. Е.С. е предявил против „З.А.“
АД, *** иск за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки
и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 02.04.2017 г. в размер на сумата от 60 000
лв., частичен от общ размер от 120 000 лв., ведно със законна лихва върху горната
сума от 15.11.2017 год. до окончателното й изплащане.
Ищецът чрез своя
пълномощник твърди, че е пострадал при ПТП, вина за което носи водачът на лек
автомобил “Фолксваген Кади“, с per. № ******, К.Е.К.,в
който автомобил на предната дясна седалка като се е возил като пасажер. Твърди,че
горния автомобил е бил застрахован при „З.А.“
АД по валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
Чрез
пълномощника си ищецът твърди ,че в следствие катастрофата е получил множество
телесни увреждания по главата и тялото,в следствие на което е търпял силни болки и страдания,а и понастоящем търпи
болки в главата и областта на кръста.
Ищецът поддържа
предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
Ответникът „З.А.“ АД, *** оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна
застраховка „ГО“ лек автомобил “Фолксваген Кади“, с peг.
№ ****** към датата на ПТП.Твърди,че водачът на автомобила не е нарушил
правилата за движение по пътищата и произшествието е плод на случайно деяние,което
К.К.не е могъл на предотврати.
Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради това, че
е пътувал без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137а ЗДвП,а
също се е возел при водач,като е знаел,че последния е бил употребил алкохол.Допринесъл
е и за продължителността на лечението на травмите,тъй като по собствена воля е
напуснал болницата и по този начин е осуетил адекватното си и своевременно
лечение. Претендира разноски.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представените по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 02.04.2017 г. по описа на РУП – гр.Ботевград и протокол
за оглед на местопроизшествие с фотоалбум се установява, че на 02.04.2017 г. на
главен път II - 17, около 07:20 часа е настъпило ПТП , при което движещия се в в посока от с. Скравена към АМ „Хемус“, лек
автомобил „Фолксваген“, модел „Кади“, с per. № ******,
управляван от К.Е.К. в района на 2 + 00 км навлиза в лентата за насрещно
движение, и се блъска челно в движещия се там товарен автомобил марка „Скания“, модел ,,Р 144JIА4Х2НА460‘‘ с per.
№ ******, управляван от Д.М.Я..
При катастрофата
е пострадал пътника на предна дясна седалка на лек автомобил “Фолксваген“ Н.Н.М..
Няма спор, че за
лек автомобил „Фолксваген“, модел „Кади“, с peг. № ******
към датата на процесното ПТП е имало застраховка „Гражданско отговорност” по застрахователна
полица № BG/11/116002186691, валидна от 15.08.2016 г. до 14.08.2017 г.
По делото е изслушана и
приета и комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, чието
заключение съдът възприема като обективно и професионално. От заключението се
установява, че ПТП-то е настъпило в
участък от пътя съставен от две оформени полуплатна с
еднопосочно движение,като всяко полуплатно се състои
от две ленти за движение в една посоката, като лявата лента за движение е с
ширина. 4,80 м. и е отделена в дясно от останалото асфалтирано пространство
посредством единична бяла прекъсната линия „ M3 “, а в ляво е ограничена от
единична бяла непрекъсната линия „М1“. ,а на 0,7м. в ляво от нея се намират две
успоредни стоманени предпазни огради с асфалтирано разстояние между тях 0,6м.,
като тези стоманени огради служат за отделяне на полуплатната
за движение в противоположните посоки.Ударът е настъпил в лявата лента на полуплатното в посока към гр.Мездра в която се е движил
товарния автомобил със скорост от около 70 км.ч. Лекия автомобил е бил навлязъл
в полуплатното за насрещно движение/движел се е към
връзката с магистрала Хемус/ на около 2 км. преди мястото на сблъсъка,като се е
движил в дясната лента и непосредствени преди удара се е насочил към лявата
такава и се е ударил със скорост от около 80 км.ч. в товарния автомобил.
Според автоексперта
за водача на товарния автомобил ударът е бил непредотвратим,тъй като опаслата
зона за спиране на автомобил „Скания” за конкретните
пътни условия е 74-75 м.,а лекия автомобил е навлязъл в лентата му за движение
на около 22 м.
В следствие на гореописаното
ПТП ищецът,пътувал на предната дясна седалка
на лекия автомобил, е получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана в дясна
тилна област на главата;разкъсно-контузна рана в срединната
тилна област на главата;мозъчна контузия - дифузен мозъчен едем
и наличие на контузионни
мозъчни огнища челно теменно двустранно;разкъсно-контузна рана на дясна вежда и
клепач;контузия на гръден кош и бял дроб със счупване на 2-ро, 3-то, 4-то и 11
-то ребра в вдясно;малък излив на въздух в дясната
гръдна кухина;контузия на десен бъбрек, с наличие на кръв в урината;счупване на
напречните израстъци в дясно на 1 -ви, 2- ри и 3-ти
поясни прешлени. След инцидента пострадалият е приет „УМБАЛ Света Анна". Разкъсно-контузната рана на дясната му вежда била зашита,а
също и раната в тилната област,а по-малката залепена.Лекуван е медикаментозно и
с вливания - противоповръщащи, пронтивогърчови
и антибиотици.Напуснал самоволно болницата на 04.04.2017
г.,но на 06.04.2017 г. отново постъпил и бил приет за консервативно лечение -
терапевтична схема със засилен прием на аналгетици и интравенозни инфузии на водно-солеви разтвори.
При преглед от експерта-медик
извършен на 12.11.19 г. се е установило сивкаво белезникав ръбец
надигнат над околната кожа 2.5/1 см. на дясната вежда в средата . В тилната
област на главата в дясно се установи сивкаво белезникав ръбец
с триъгълна форма и дължина на рамената 2/3/2 см. , а до него срединно се виждат три изолирани един от друг ръбеца 2, 1 и 1 см. Оплаква се от болки в главата на
моменти и болка в кръста в дясно при натоварване.
Според медика и предвид вида,
характера и тежестта на уврежданията възстановяването от получените увреждания е
настъпило за срок от около 3 месеца,като в първите две-три седмици пострадалия
е изпитвал силни болки и страдания от счупените ребра и напречните израстъци на
три поясни прешлена.
От показанията
на св. Н.М.се установява, че на другия ден след катастрофата ищецът е бил в
тежко състояние в болницата,не бил адекватен и не помнил нищо за случилото
се,лекарите се притеснявали за живота му.Изпитвал силни болки,плачел.Слез
изписването му имал нужда от почощ при обслужването
си,изпитвал страх от преживяното.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 432,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД а, съгласно тази норма всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
В настоящия
случай се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се приеме, че е
налице такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях.
от доказателствата
по делото е установено, че при управление на лекия автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Кади“, с per. № ****** , водачът К.Е.К. е
нарушил правилата за движение по пътищата, като е навлязъл в лентата за
насрещно движение-нарушение на чл.16,ал.1,т.3 ЗДвП. В следствие това противоправно поведение водача на лекия автомобил по
непредпазливост е причинил процесното ПТП, в резултат на което са настъпили травматични увреждания на ищеца-пътуващ
на предна дясна седалка на този автомобил.
Установено е, че
за лекия автомобил е имало застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество .
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявения иск за претърпени
неимуществени вреди е основателен.
По неговия
размер:
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
на основание чл. 52 ЗЗД, а съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да
бъде намалено.
Ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване от страна на пострадалия,поради
непоставен предпазен колан, което съдът приема за неоснователно с оглед липсата
на доказателства за това възражение.Не е подкрепено с доказателства и
възражението,че водачът на лекия автомобил е бил употребил алкохол и
пострадалия е знаел,но въпреки това се е возел в автомобила,а също да се е „самоизписал“ от болницата,където е лекуван. В епикризата
при второто постъпване е записано, че е изписан по негово желание,но това е
различно от самоизписване и няма доказателства,че по-ранното му изписване е
допринесло за по-тежки последици за ищеца.Ето защо и трите възражения на
ответника за съпричиняване не следва да се приемат.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе
пред вид характера и степента на уврежданията установени в епикризата и
заключението на експертизата, претърпените силни болки и страдания непосредствено
след увреждането, а също и в първите една-две седмици,по леките такива за около
три месеца,както и факта,че са налице белези по лицето и главата на пострадалия.
Следва да се вземе пред вид факта, че към
момента общото състояние на пострадалия е добро и с изключението на белезите се
е възстановил изцяло от травмите.
Като взе всички
тези факти пред вид, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е
основателен за сумата от 10 000 лв., за която сума следва да се уважи. Съдът
намира този размер за справедлив и обоснован с оглед възрастта на пострадалия,
търпените от него болки и страдания,пълното му възстановяване са относително
кратък период от време и отговаря на принципа на справедливостта и
социално-икономическите условия на живот в страната.
Над уважения
размер до претендирания такъв от 60 000 лв. искът за неимуществени вреди като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Върху уважената
част от иска следва да се начисли и законната лихва по правилото на
чл.497,ал.1,т.2 КЗ ,но доколкото няма доказателства за датата на депозиране на
молбата на ищеца пред застрахователя началната дата следва да се приеме датата
на първото писво на ответника и съобразно нея лихвата
върху главното вземане да се начисли считано от 12.12.2017
г. до окончателното й изплащане.
По разноските в
производството:
С оглед изхода
на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за държавна
такса от 8.5 лв., за адвокатско възнаграждение о чл.38 от ЗА в размер на 996
лв. с ДДС и експертиза от 85 лв.
На основание чл.
78, ал. 3 и ал.8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 300 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
На следващо
място, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса над 50 лв.,
то ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден за
заплати по сметка на СГС сума в размер на 350 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.Н.М.,
ЕГН **********, чрез процесуалния му представител С. Е.С. съдебен адрес *** на
основание чл. 432,ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД сумата
от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане
настъпило при ПТП на 02.04.2017 г. ведно
със законната лихва върху тази сума от 12.12.2017 г. до
окончателното и изплащане и сумата от 93.50
лв. –разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществените вреди
над уважения размер до предявения от 60 000 лв. /частичен от 120 000 лв./ като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, *** да заплати по сметка
на СГС сума в размер на 350 лева .
ОСЪЖДА
Н.Н.М., ЕГН ********** да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК ******* разноски
по делото в общ размер от 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: