Р Е Ш Е Н И Е № 262535
24.11.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII –
ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 05.10.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 9441 по описа за 2020г. на съда,
за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са
искове с правна квалификация чл.415 вр.
с чл.422 ГПК.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, представлявано от у. С. Л. Н. чрез юрк. Г. Н. е предявил
против Н.С.К. с ЕГН ********** с адрес: *** искове с твърдения затова че за
периода от 12.04.2017г. до 13.05.2019г. ответника имал задълженияза
предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода в размер на 554,83 лева и мораторна лихва към
главницата за периода от 30.06.2017г. до 31.12.2019г. в размер на 70,78 лева за
обект на потребление,с адрес: гр. Пловдив, ул. „****“ № ****.
Подадено било заявление по реда на чл. 410 ГПК за
издаване на Заповед за изпълнение от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр.
Пловдив. Издадена била Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК № 994/12.02.2020г. за следните суми: сумата от 554, 83 лева
(петстотин петдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки) - главница,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода от 12.04.2017 г. до 13.05.2019 г. за обект, находящ се в гр. П.,
ул. „*****“ № ****; обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 30.06.2017 г. до 31.12.2019 г. от 70, 78 лева (седемдесет лева и
седемдесет и осем стотинки), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.02.2020 г. до
изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които: 25 лева
(двадесет и пет лева) - държавна такса и 50 лева (петдесет лева) –
юрисконсултско възнаграждение.
От съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на Н.С.К., че дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД- гр. Пловдив сумата от 554, 83 лева (петстотин петдесет и
четири лева и осемдесет и три стотинки) - главница, представляваща неплатени
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от
12.04.2017 г. до 13.05.2019 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***** № ***;
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.06.2017 г.
до 31.12.2019 г. от 70, 78 лева (седемдесет лева и седемдесет и осем стотинки),
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 10.02.2020 г. до изплащане на вземането.
Претендират се разноски по настоящото производство и
заповедното.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с
вх. № ****/***** от ответника Н.С.К. чрез особен представител Л.Д.П..
В отговора на исковата молба се заявява, че исковите
претенции са неоснователни. Оспорват се изцяло.
Твърди се, че от приложените по делото документи не се
установява, че ответника има качеството на потребител на ВИК. Не се установява,
че е и собственик, носител на вещно право на ползване или наемател на процесния
имот. Не се установява, че ответника лично е присъствал и подписвал
представените по делото карнети.
От съда се иска да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло исковите претенции.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.
12 ГПК намира следното.
Предявените искове са заявени в срока по чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК поради което и се явяват допустими.
Ищецът представя следните писмени доказателства:
справка за водомерите на абоната, обобщена справка за задължения, опис на
издадените фактури за начисленото количество вода, копие от карнетите за
процесния период, копие от протокол за отказан достъп, декларация по чл. 14 ЗМДТ и договор за продажба на общински недвижим имот на основание чл. 47, ал.4
вр. с чл. 47, ал.1, т.2 ЗОС.
Безспорно е че
ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за
водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията
на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват
одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги
най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването
на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците
или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2
от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни
групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане
на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има
качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
Доказателства за това, че ответникът е потребител на услуги, предоставени от
ищеца за процесния период за имот находящ се в гр. П., ул. *** № ***, не се
представиха по делото, като от приетото писмо от Община Пловдив – отдел „МДТ“
се установява ведно с договор за
продажба на общински недвижим имот на основание чл. 47, ал.4 вр. с чл. 47,
ал.1, т.2 ЗОС, че ответника е придобил собствеността на жилище находящо се в
гр. П. ****, бл. № ***, вх.*** ет.**, ап.*** където е и адресната му регистрация
съгласно справки ГРАО извършени в заповедното производство и настоящето делото.
В тази връзка за настоящата инстанция е неясно дали имотът в гр.П., ул. *** № ***е
същият имот, който е придобил ответника, находящ се в гр. П. ***, бл. № ***,
вх.*** ет.**, ап.*, респ. за имота за който се твърди че е бил отказан достъп
на ул. *** № ** е неясно въз основа на какви обстоятелства е прието партидата
да се води на името на ответника, а от там пък и неясно е на какво основание се
очаква от лицето да осигурява достъп за този имот.
Следователно, ищецът
не установява че именно ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря
по исковете.
Вън от горното и в исковата молба се
твърди, че претендираните суми за главница са начислени при условията на
липсващо измервателно устройство – чл.25, ал.8 и чл. 23, ал.5 от ОУ на
оператора, а като доказателства се представят протокол за отказан достъп при
който начислението на количеството
вода би следвало да е при спазване установена методиката на чл. 49 вр. с чл. 24, ал.4 и чл. 25, ал.2 от ОУ съгласно която при отказ на потребителя за
осигуряване на достъп разходът на вода се начислява по пропускателна способност
на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа
потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1м/с за период до
предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца като начисленото количество
вода се ограничава до разликата съгласно чл. 25, ал.2, която пък разлика се
формира като резултат от общото количество питейна вода отчетено по общия
водомер и индвидидуалните водомери, а при липса на такива по начина уредена в
чл. 25, ал.8 от ОУ.
Следователно,
ищецът заявява твърдения за формиране на главницата по реда на чл.25, ал.8 ОУ
за количества вода, които са една част от методиката на чл. 49 вр. с чл. 24, ал.4 и чл. 25, ал.2 от ОУ при което е неясно начисленията за
дължими суми по неизправно измервателно устройство ли са извършвани или са при
условията на отказан достъп. Ако са при условията на отказан достъп то по
делото не е доказан методиката на чл. 49 ОУ, нито пък че максимално допустимия
срок от 6 месеца е спазаен. Ако пък начисленията са при условията на неизправно
измервателно устройство или липса на водомер ищецът е
следвало да процедира по реда, предвиден в чл.33, ал.2 от Наредбата, според
който - при установяване на повреда в индивидуалните водомери на потребителите,
представителят на оператора прави предписание за отстраняването й и определя
срок за това, като демонтира пломбата на холендъра. В случая нито
се твърди, нито установява, подобно предписание за смяна на СТИ да е дадено,
още по - малко потребителят /дори да се приеме, че това е ответникът/ да е бил
уведомяван за повредата и необходимостта от подмяна. Само след изпълнение на
горните задължения, ищецът има право да начислява служебни количества вода
според броя на обитателите. След като няма дадено предписание за отстраняване
на повредата, операторът е следвало да процедира по реда на чл.20, ал.1 и ал.3
и чл.26, ал.2 ОУ, като определи срок за изправяне на повредата, в рамките на
който да определя месечното количество изразходвана вода по средномесечен
разход за съответния период от предходната година, и едва след изтичането на
срока или подмяна на водомера, ако повредата не е отстранена, да таксува по
реда на чл. 25, ал. 8 ОУ – по 6 куб.м. за топлофицирано и по 5 куб.м. за
нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В случая няма данни тази поредност да
е била спазена.
Предвид на гореизложеното предявените
искове се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. С. Л. Н. чрез юрк.
Г. Н. искове против Н.С.К. с ЕГН ********** с адрес: *** за признаване за
установено, че последния дължи сумите за които е била Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК № 994/12.02.2020г. по ч.гр.д. №
2142/2020г. по описа на РС – Пловдив както следва:
554, 83 лева
(петстотин петдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки) - главница,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода от 12.04.2017 г. до 13.05.2019 г. за обект, находящ се в гр. П.,
ул. „****“ № ***;
обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 30.06.2017 г. до 31.12.2019 г. от 70, 78 лева (седемдесет лева и
седемдесет и осем стотинки),
ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 10.02.2020 г. до изплащане на
вземането, както и разноските по делото, от които: 25 лева (двадесет и пет
лева) - държавна такса и 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско
възнаграждение;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала.
С.Б.