№ 61
гр. Бургас, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120204056 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Т. Р. Х. с ЕГН: **********, с адрес:
гр. *, ул. „Д-р Павлов“ № 7, съдебен адрес: гр. *, *, чрез адв. З. К. от АК-Бургас,против
Наказателно постановление № */21.12.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР-
Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
2, б. „б“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление без да се
излагат доводи.
В открито съдебно заседание, в което делото е приключило, жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично, като посочва, че не е налице извършено нарушение.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. *, която моли за
потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 48, НП е връчено на жалбоподателя на
11.10.2022 г., а жалбата е депозирана на 19.10.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 19.10.2021 г., около 12:40 часа в гр.Бургас на ул. Одрин, жалбоподателят Т. Х.
1
управлявал лек автомобил - Мерцедес Ц 350 ЦДИ с per № *. В същото време срещу
Топлофикация пред магазин Ситроен бил спрял т.а. Даф с рег.№*, управляван от свидетеля
А. К. Р., ЕГН: **********. Товарния автомобил извършвал дейност по сметосъбиране от
намиращите се там контейнери за боклук. Жалбоподателят спрял зад товарния автомобил.
Св. Р. слязъл от шофьорското място на товарния автомобил да види защо се бавят неговите
колеги. В този момент Х. предприел маневра заобикаляне, при което между неговия лек
автомобил и крака на Р. настъпило съприкосновение, при което последният изпитал болка.
Х. веднага спрял, отишъл при Р. и го попитал дали да извика линейка. Пострадалият
отказал, след което Х. закарал автомобила си в сервиза на магазин „Ситроен“, който се
намирал на 20-30 метра от произшествието. След около 10 минути Х. отново отишъл при Р.,
който още бил на мястото. Тогава, около 12:51 часа, Х. подал сигнал до тел. 112 за
инцидента. Първи на място пристигнал свидетелят Д. Г.-служител в Сектор „Пътна
полиция“, като на място заварил пострадалия и жалбоподателя. Г. запазил произшествието
до идването на линейка и негови колеги от Сектор „Пътна полиция“- св. С. Р. и Х. Х..
Впоследствие св. С. Р. съставил АУАН с бл. № * за извършено нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП за това, че Х. не е останал на мястото на произшествието до
пристигането на органите на МВР. Актът бил връчен на нарушителя, които го подписал,
като записал възражения, а по-късно подал и писмени такива.
Въз основа на АУАН, на 21.12.2021г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели. Посочените
доказателствени източници са еднопосочни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира
изцяло. Показанията се подкрепят и от изслушания запис от ЕЕН 112, както и от
прегледаните в хода на съдебното следствие видеозаписи от камери на сервиз „Ситроен“.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник
група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция, а АУАН е съставен от компетентен
орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съдът намира,
че наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването
на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя
нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
Съдът обаче намира, че не се доказа извършването на нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
1, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са
пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. При настъпилото ПТП със
2
св. Р., безспорно последният е пострадал, тъй като е получил нараняване по крака. Тук
следва да се уточни, че за ангажиране отговорността за нарушение по чл. 123 от ЗДвП е без
значение кой е допринесъл за настъпването на произшествието. Този въпрос би имал
значение за евентуалното ангажиране отговорността на водача и по друг текст от закона.
Съставът обаче намира, че не е налице другия признак от обективна страна на нарушението,
а именно- жалбоподателят да не е останал на място до пристигането на компетентните
органи. Видно от всички доказателствени материали, пострадалият първоначално е казал на
Х., че няма нужда от помощ, като жалбоподателят е закарал автомобила си в сервиза на
около 20-30 метра от произшествието. След около 10 минути Х. се е върнал при Р., при
което вече самият жалбоподател се е обадил на тел. 112 да подаде сигнал. От показанията на
св. Г., който пръв е пристигнал на произшествието пък става ясно, че когато е отишъл на
място, при него веднага е дошъл и жалбоподателят. С оглед на това не може да се приеме, че
Х. не е останал на местопроизшествието в смисъла, който влага законът, тъй като през
цялото време се е намирал на около 20-30 метра от мястото на инцидента.
С оглед на горното, следва изводът, че липсва признак от обективната страна на
вмененото на жалбоподателя нарушение, поради което и поведението му е несъставомерно,
респ. обжалваното постановление следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 50), в които е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По делото е направено
възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63д от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая, касателно претендирания размер
съдът намира, че същят не е прекомерен, тъй като не надхвърлят заничително минимално
предвидения размер по радакцията на наредбата, действаща към датата на договарянето-
24.11.2022 г. Това е така, тъй като по делото бяха проведени две съдебни заедания с разпити
на свидетели, а освен това следва да се отчете, че освен наказанието глоба, е било наложено
и наказание лишаване от право да се управлява МПС. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК,
по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва
да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски в
цялост по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */21.12.2021 г., издадено от Началник група
към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на Т. Р. Х. с ЕГН: **********, с
адрес: гр. *, ул. *, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, на основание чл.175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от два месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на Т. Р. Х. с ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ул.
*, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4