Р Е Ш Е Н И Е № 260111
гр.Пловдив 13.04.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,наказателно отделение в публично съдебно заседание на втори март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СИЛВИЯ ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
при участието н на секретаря Христина Николова и прокурора Тодор Павлов,като разгледа докладваното от председателя ВНОХД №- 304/21г по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по гл.21 НПК.
С присъда №-260063/09.1120202г по НОХД №$ 2028/20г по
описа на ПРС 26 н.с. подс. И. е призната за виновна в това,че за периода м.април 2018г. до м.януари 2020 г. включително, в
с.Болярино, обл. Пловдив, след като е била осъдена с Решение № 613/22.02.2018г. по гр. дело №
15964/2017г. по описа на Районен съд - Пловдив, в законна сила на 27.03.2018г.,
да издържа свои низходящи – Н. А. Б., ЕГН ********** и Г. А. Б. ЕГН **********,
чрез техния законен представител А. Г. Б., ЕГН **********, съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно:
-през периода м.април 2018г. до м.януари 2020 г. включително, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на двадесет и две месечни вноски,от по 150 лева месечно, общо в размер на 3300 лева за Н. А. Б.,
- през периода от м.април 2018г. до м.януари 2020 г. включително,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на двадесет и две месечни
вноски, всяко по 150 лева месечно, общо в размер на 3300 лева за Г. А. Б., като общият размер на неизплатените месечни вноски
за издръжка на двете деца възлиза на 6600 лева и не са настъпили други вредни
последици за пострадалите и на основание чл. 183 ал. 1 от НК във връзка с чл.54 ал.1 от НК й е наложено наказание от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното на подс. М.А.И. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” в размер на ТРИ МЕСЕЦА е ОТЛОЖЕНО с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Недоволен от присъдата е останалб адв. Р.,като защитник на подс. И.,който е депозирал въззивна жалба,в кояйто прави искане за налагане на друго по-леко по вид наказание.Навежда доводи и за допуснати процесуални нарушения,без да излага съображения за тях,като обобщава,че присъдата следва да се отмени.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна.
Защитата конкретизира жалбата с оглед приложението на чл. 55 от НК и преференциалната възможност за друг вид наказание.
Пловдивският окръжен съд,въззивна инстанция,като провери изцяло присъдата,с оглед наведените от страните съображения и взе предвид изискванията за обоснованост, законосъобразност и справедливост, намира и приема за установено следното:
Жалбата е допустима и разгледана по същество е неоснователна.
Съобразно характера на проведеното съдебно
производство,при което след щателното издирване на подс. И.,която не е намерена на посочения от нея адрес,
останали известни по делото
адреси, изискана
справка за работодател, справки от мобилни оператори, както и чрез обявяването й за общодържавно
издирване, делото е
било разгледано в нейно
отсъствие и предвид,че
данните за нея сочат пребиваването й извън пределите на Република
България,не може да
бъде намерена, за да
бъде призована.При назначеният й служебен защитник съдебното разследване е установило фактическа обстановка,която не
се оспорва от страните по делото и според въззивният съд се явява обоснована.Същата
несъмнено установява,че в периода
от началото на 2009г. до м.юни 2017г. подс.И. живеела със св. Б. при условията на
фактическо съпружеско съжителство в с.Болярино, обл. Пловдив,като
имали от това съжителство две родени две деца – Н. А. Б., ЕГН ********** и Г.
А. Б. ЕГН **********. През месец юни 2017г. подс. И. напуснала семейното жилище,заминала да живее и
работи в Република Германия. Малолетните
Н. Б., Г. Б. и А. И. останали да живеят при баща си на адрес с. Болярино, обл.
Пловдив, ул. ***
№***.Свидетелят Б.
инициирал производство пред ПРС , като с Решение № 613 от 22.02.2018г. по гр. дело № 15964/2017г. по
описа насъда, II-ри
бр.състав, влязло в законна сила на 27.03.2018г. и подсъдимата била осъдена да издържа свои
низходящи – дъщеря си Н. А. Б. и сина си Г. А. Б., като заплаща чрез техния баща и законен представител А. Б.
месечна издръжка в размер от по 150,00 лв. месечна издръжка за всяко дете.На 12.03.2018г. препис от съдебното решение бил
връчен лично на подсъдимата И., като тя не обжалвала същото- л. 27 от
досъдебното производство/. От влизане в сила на Решение № 613 от 22.02.2018г.
по гр. дело № 15964/2017г. по описа на Районен съд - Пловдив, II-ри бр.състав,
влязло в сила на 27.03.2018г. до месец януари 2020г. включително, подс. И. не заплатила никакви парични средства за издръжката на двете
си деца. Парични средства не били предавани
на св.А. Б. нито лично, нито по банков път, като подсъдимата не е правила и
подаръци на децата си. По този начин последната
не изпълнила задължението си да
издържа свои низходящи,
чрез техния баща и законен представител А. Г. Б. в размер на повече от две
месечни вноски, като през
периода от месец април 2018г. до месец януари 2020 г. включително, съзнателно
не е изпълнила задължението си в размер на двадесет и две месечни вноски, всяко
по 150 лева или общо в размер от по на 3300 лева за всяко едно от децата,като общият размер на неизплатените месечни
вноски за издръжка на двете деца възлиза на 6600 лева.
Съдът е изложил в мотивите към присъдата си анализ на събраните по делото гласни доказателства, както и писмените
такива.Обосновано е възприел,че показанията на св.А. Б. са логични
и последователни и кореспондират с останалия събран доказателствен материал
съобразно писмените доказателства
– съдебно решение, справка за съдимост, характеристична справка.Представените
от съда изводи касаят обективната страна на вмененото обвинение,с оглед
съвместното съжителство между Б. и
подсъдимата, в резултат на
което имат три родени деца,както и че за две то тези деца св. А. Б. е инициирал гражданско дело против подс.
М.И. за заплащането на месечна
издръжка относно децата Г. Б. и Н. Б..
Обсъдените от съда фактически данни за наличието на влязъл в сила съдебен акт- Решение № 613/22.02.2018г. по гр. дело №
15964/2017г. по описа на Районен съд - Пловдив, II-ри бр.състав, в законна сила
на 27.03.2018г., по силата на който
подсъдимата е осъдена да заплаща
чрез законния им представител месечна издръжка в размер от по 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ за двете деца Н. А. Б. и Г. А. Б. обосвовават
съставомерността на виновно вмененото
деяние.
Правилно и законосъобразно съдът е изложил достатъчни правни съображения относно осъществения състав на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. В подкрепа на това съдът е посочил тази част от изпълнителното деяние на това престъпление,което кореспондира с материално-правната нормативна уредба съгласно СК,която урежда статута на родителя и неговите задължения относно ненавършилите пълнолетие деца. Законосъобразно съдът е изложил съображенията си за налично установените и минимално изискуеми предпоставки за съставомерността на обследваното деяние,което предвид влязлото в сила решение на граждански съд и липсата на съзнателно неплатена месечна издръжка за не по-малко от два месеца,които изпълват критериите на изпълнителното деяние.Според въззивният съд възприетото от съда умишлено деяние правилно отчита съзнанието на дееца за общественоопасния характер на престъплението, предвиждането на общественоопасните последици и допускане на тяхното настъпване.
Правните съображения в мотивите към присъдата относно индивидуализацията на наказанието и правилното приложение на материални закон са явяват законосъобразни и справедливи.Съдът обосновано е отчел,че предвид съдържанието на санкционната част от нормата на чл. 183, ал. 1 НК и предвидените наказания лишаване от свобода или пробация индивидуализацията на наказанието следва да анализира и оцени характеристиката и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. За това съдът е приел,че като смекчаващи вината обстоятелства се явяват чистото съдебно минало и добрите характеристични данни.Като отегчаващи е приел периодът през който не е била плащана издръжка от 22 месеца, размерът на неплатената сума,като вреденосоне резултат и че деянието е извършено по отношение на две малолетни деца.Според настоящата съдебна инстанция възприетото наказание лишаване от свобода се намира в пряка връзка с целите предвидени от НК относно превантивната и предупредителна сила на закона.
Съдът е дал обоснован отговор по
заявената претенция на защитата относно необходимостта да се приложи чл. 55 от НК,като правилно е посочил липсата на предвидените за това предпоставки,а
според въззивния съд и съобразно основанието това наложено минимално наказание
от три месеца лишаване от свобода,че не се
оказва несъразмерно тежко.
Отлагателното основание на чл. 66 от НК правилно е приложено от съда. Предпочетеното в нормата предимство на индивидуалната превенция обосновано е прието от съда,че може да бъде изпълнена и с оглед липсата на обективното основание реалното изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” в случая да допринесе за този приоритет на индивидуалната превенция.
Въззивният съд намира съображенията на защитата за необосновани. Възможността от определяна на по-леко предвиденото наказание пробация и приложението на чл. 55 ал.1 НК в случая не намира подкрепа в дефинираното от подс. И. поведение на родител,който е засегнат от наказателната репресия на закона. Условията,при които е осъществено изпълнителното деяние се отличава от обичайните случаи на чл. 183 ал.1 НК.Липсва основание да се възприеме социалния статус на подсъдимата като лош или фактическата невъзможност да се заплаща издръжка,при установената съзнателно ниглижиране на влязло в сила съдебно решение и и умишлена изолация от минималните си родителски задължения.
При цялостната проверка на присъдата,въззивният съд не немери основанията на чл. 348 ал.3 НПК за отмяна не съдебния акт.
Предвид на изложеното и на основание чл. 338,вр. чл. 334 т.6 НПК,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №-260063/09.1120202г по НОХД №$ 2028/20г по описа на ПРС 26 н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: