РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Бургас , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Пламена К. Георгиева
Върбанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100500509 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Корона
ХОЛИДЕЙС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.Свети
Влас,ул.“Роза“, представлявано от Добромира Добричкова , против Решение №
№260263/08.02.2021г., постановено по гр.д.№ 9880/2019г. по описа на РС-Бургас, с което са
отхвърлени предявените от ищеца-въззивник искове срещу „Ню Сън ТРАВЕЛ“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:гр.Бургас,ул.“Фердинандова“№
78,вх.4,ет.2,ап.7, представлявано от Петър Тошков Радулов и /или Боряна Георгиева
Грудова, за осъждането му да заплати сумата от 18 841. 98 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за предоставени хотелски услуги /настанявания/ по фактура №
20/03.08.2019 г. на стойност от 18 841. 98 лева с ДДС,включваща стойността на
предоставени услуги по ваучери с номера 18560, 18170, 18168, 20241, 17220, 19677, 18127,
19678, 19676, 18088, 18689, 16012, 18653, 19320, 18722 и 18147, съгласно сключен между
страните устен договор, по който „Ню Сън ТРАВЕЛ“ ООД, в качеството му на туроператор,
е изпращало туристи в хотел „Корона Холидейс“ ЕООД, находящ се в гр.Свети влас“,
ул.“Роза“№9, стопанисван от „Корона ХОЛИДЕЙС“ ЕООД през летния сезон на 2019
година, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба –
20.11.2019 г.; ищецът „Корона ХОЛИДЕЙС“ ЕООД е осъдено да заплати на „Ню Сън
ТРАВЕЛ“ ООД сумата от 2 360 лв. за направените по делото разноски. Във въззивната
жалба се твърди, че така постановеното решение било незаконосъобразно и неправилно,
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. На
първо място се сочи, че районният съд неправилно счел, че в симати ваучери било посочено,
че са предплатени, което означавало, че сумата по тях била платена;част от ваучерите не
били представени по делото, а 1представените към тях резервации установявали различен
брой на лицата, които ще бъдат настанявани от тези, посочени във ваучерите. Въззивникът
сочи, че във ваучерите действително било посочено, че „предплатени туристически услуги“,
което налагало само извода, че туроператорът е получил стойността на продадените от него
1
туристически пакети, но не сочела на извода, че уговорената между страните по спора
стойност на услугите е заплатена от туроператора на хотела. На второ място във въззивната
жалба са изследвани конкретно посочени във въззивната жалба ваучери , за които се сочи, че
вместо ваучери с изброените номера , а именно: 20241; 19677; 18088;16012; 18653 и 18147 ,
били представени само резервации със съответните номера , като районният съд направил
погрешен анализ на данните, съдържащи се в тях. В тази връзка въззивникът излага факти и
доводи по всеки един от така посочените по-горе номера на резервации. Въззивникът
извършва анализ и излага доводи срещу мотивите на районния съд относно приетото от
него в съдебното решение - че представените резервации установявали различен брой на
лицата, които ще бъдат настанявани от тези, посочени във ваучера.Излагат се доводи и
съображения срещу довода на районния съд- за несъответствие между стойността на
нощувките, посочени в процесните ваучери и претендираните от ищеца в съдебното
производство, като се стига до извод за разлика в размера на нощувките от 17 броя, която
разлика била недостатъчно съществена за да обоснове какъвто и да биро правно значим
извод относно действителния обем на предоставената услуга, респ.- претенцията за
заплащане на нейната стойност. 5. Въззивникът заявява, че при наличие на правопогасяващо
възражение от страна на ответника- въззиваем: за извършено от последния пълно плащане,
то безспорно това обстоятелство следвало да се докаже по категоричен и безспорен начин,
което не било направено. 6/ Въззивникът изследва показанията на разпитания по делото
свидетел Г. Й./технически секретар в ответното дружество/, чиито показания не били
анализирани от БРС с оглед възможната им заинтересованост ; сочи се безкритично
приемане от БРС на доказателства за цената за нощувка , респ.- отстъпка за туроператора от
всяка единична цена. 7/Въззивникът излага съображения и относно редовността на воденото
от него счетоводство, като излага съдебна практика относно задължителната
доказателствена сила на счетоводните книги/редовно или нередовно водени8, която
доказателствена сила следвало да се преценя с оглед на всички събрани по делото
доказателства. Във въззивната жалба е извършен анализ и изследване на представената по
делото от ищеца фактура,туристически ваучери, регистър на настанените туристи , извеждат
се доводи за неправилен извод на районния съд за несъответствие на настанените лица с
посочения във ваучерите, респ.-съответните резервации лица.Моли се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявените искове бъдат
уважени изцяло и в полза на въззивника- ищец се присъдят направените по делото съдебно-
деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.В проведеното пред БОС открито
съдебно заседание въззивното дружество се представлява от адвокат Н., който поддържа
въззивната жалба и моли уважаването й; претендира разноски, за което представя списък на
разноските.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба, предявен от „Ню Сън
ТРАВЕЛ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Бургас,ул.“Фердинандова“№ 78,вх.4,ет.2,ап.7, представлявано от Петър
Тошков Радулов и /или Боряна Георгиева 2Грудова, чрез адвокат Даниела Димова-
Кожухарова, в която се заявява становище за допустимост на въззивната жалба и за
неоснователност на същата. В писмения отговор се излагат подробни съображения и доводи
по всяко едно от твърденията на въззивника: за представяне само на част от ваучерите,
включени в общата фактура на стойност 18 841. 98 лева с ДДС; за несъответствие на
представените от ищеца резервация с ваучери със същия номер, като представените по
делото ваучери били издадени от трети лица/ други туроператори/, с които ищецът имал
облигационни правоотношения.Заявени са възражения и за несъответствия със закона на
представения от ищеца регистър за туристически услуги;извежда се довода- че отсъствието
на ваучери, възоснова на които ищецът основава претенцията и нередовността на регистъра
му за настанените туристи съставлява достатъчно основание за отхвърляне на претенцията;
твърди се, че резервацията не може да бъде доказателство за предоставена туристическа
2
услуги, в която насока се изтъкват подробни доводи и съображения.Въззиваемият излага
аргументи и относно нередовното водене на счетоводните книги от ищеца, при което
същият не може да се позове на същите като доказатество за посочените в тях счетоводни
операции.Въззиваемият излага доводи и съображения по доказване в процеса на своите
твърдения- за пълно заплащане на ищеца на стойността на предоставените от ищеца
услуги.В писмения отговор се изтъкват аргументи и относно процесуалното поведение на
въззивния ищец,чийто управител е бил задължен да се яви пред съда и с отговорите си да
даде яснота относно нередовностите на регистъра и несъответствие между броя на
настанените туристи, както и броя, деклариран от самия него в Община-Несебър.Моли се
въззивната жалба да бъде оставена без уважение , обжалваното решение да бъде потвърдено
и въззивникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.В проведеното
пред БОС открито съдебно заседание процесуалните представители на въззиваемия- адвокат
Хайк и адв. Кожухарова, молят потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноските по делото, за извършване на които представят доказателства.
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.266,ал.1 ЗЗД вр. с чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
При разглеждане спора по същество, като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се оспорва наличието на трайни търговски взаимоотношения
,свързани с предоставяне на туристически услуги, като през лятото на 2019г. ответникът-
въззиваем като туроператор е изпращал туристи в хотел „ Корона Холидейс“ ЕООД в
гр.Свети Влас, стопанисван от ищеца „Корона Холидейс“ ЕООД възоснова на устен
договор между двете дружества.Това обстоятелство се подкрепя от издадени от „Корона
Холидейс“ ЕООД фактури № 2/04.06.2019г.; фактура № 12/02.08.2019г. и фактура №
13/12.08.2019г., сумите по които са заплатени от ответника-туроператор.
Претенцията на ищеца е за заплащане от ответника на сумата от 18 841,98 лева/ с
ДДС/ по фактура № 20/03.08.2019г. за предоставени услуги по ваучери с номера
18560;18170; 18168;20241; 17220;19677;18127;19678; 19676; 18088; 18689;16012;18653;
19320; 18772 и 18147, ведно със законната лихва за забава, начиная от предявяване на иска
до окончателното й изплащане.В уточнение на исковата молба ищеца твърди, че така
посочените във фактурата 16 броя ваучери касаят настаняване на общо 39 броя туристи/ 36
възрастни +3 деца/; за общо 279 броя нощувки по 35 евро единична цена за настаняване ,
което представлява общо 9633,75 евро, левовата равностойност на която сума е 18841,98
лева. В уточнението на исковата молба се сочи, че закупените от туристите ваучери се
предоставят лично от туристите при настаняването им в хотела, а резервациите за всеки
ваучер са изпращани от ответника на ищеца по електронната поща на датата, която е
посочена в съответната резервационна бланка.
Претенцията е оспорена от ответника,който оспорва: датата на издаване на процесната
3
фактура , редовното й осчетоводяване в счетоводството на ищеца; твърди, че търговските
книги и че счетоводството на ищеца не са редовно водени, в каквато връзка се заявяват
съображения и доводи за издаване на фактурата само с оглед на съдебното
производство.Оспорва се претенцията по размер, като се твърди,че изчисляването й е
произволното извършено, не възоснова на действително договорени цени за действително
предоставени услуги.
От представените по делото доказателства се установява следното:
Ищецът твърди, че уговорената цена и начислена цена за всяка от нощувките е в
размер на 35 евро, с 50% отстъпка за децата и 15% отстъпка по ваучер 16012.
При това положение и с оглед уточнението на исковата молба заявява, че процесната
фактура № 20 от 03.08.2019г. с посочените в нея ваучери установява настаняване на общо
39 лица/ от тях 36 възрастни и 3 деца/, осъществили общо 279 броя нощувки по единична
цена 35 евро, което води до сумата от 9633,75 евро, левовата равностойност на тази сума е
18841,98 лева.
Представен е ваучер № 18560/26.07.2019г. за 7 нощувки със съответстваща по номер
резервация, за 2-ма възрастни и 1 дете; ваучер № 18170/02.07.2019г. за 6 нощувки със
съответстваща по номер резервация, за 3 възрастни;; ваучер № 18168/02.07.2019г. със
съответстваща по номер резервация, за 6 нощувки за 3 възрастни; ваучер №
17220/10.07.2019г. за 5 нощувки на 2 възрастни и едно дете със съответстваща по номер
резервация;Така цитираните ваучери и резервации са издадени от ответника „Ню сън
травел“ и касаят настаняване в хотел „Корона Холидейс“ ЕООД.
Представена е резервация №20241/27.07.2019 г., издадена от „НЮ СЪН ТРАВЕЛ”
ООД, по която няма издаван ваучер със същия номер.Видно от ваучер №13924, издаден от
трето лице/туроператор Go2Holiday/, лицата Т. С. (S. Т.], гражданин на ****, родена на
**.**.**** г., притежаваща Паспорт №********, и Н. К. (К. N.], гражданин на ****, родена
на **.**.**** г., притежаваща Паспорт №*******, са резервирали 11 нощувки в двойна
стандартна стая в хотел „КОРОНА", за периода 28.07.2019 г. -08.08.2019г.Тези лица са
отразени в регистъра на настанените туристи-л. 81 от делото (рег.№528 и №529] –т.е. били
са били настанени в хотела, в стая №101, като са се регистрирали на 28.07.2019 г., и са
напуснали на 08.08.2019 г.,което отговаря на условията по резервацията;както във ваучера,
така и в регистъра, тези две лица са записани с номерата на паспортите си.
Представена е резервация №19677/19.07.2019 г.,издадена от „Ню сън Травъл“ на
лицето Е. R. за 3 лица, по която няма издаван ваучер със същия номер. От трудно
четливото копие на ваучер серия АВ №601250, издаден от трето лице - туроператор LUMEA
TURISMULUI, Република Молдова е видно,че лицата Е. С. и Е. R. заедно с едно дете, са
резервирали 6 нощувки в хотел "КОРОНА" за периода 28.07.2019 г. - 03.08.2019 г., при
условия на настаняване двойна стандатна стая.
Представена е резервация №18088/25.06.2019 г.,издадена от „Ню сън Травъл“ на
лицето С. T. , по която резервация не е издаван ваучер със същия номер.Представен е
ваучер серия АВ №536289, издаден от трето лице - туроператор V. TOUR, Република
Молдова,който не е четливо копие и от който не може да се установят твърденията на
ищеца: че този ваучер съответства на резервация №18088/25.06.2019 г.,
Ваучер 18127/25.07.2019г. съответства на резервация със същия номер на лицето K. А.
за 3-ма човека в 1 една стая за периода от 27.07.2019г. до 05.08.2019г.
Представена е резервация № 19678/19.07.2018г. за периода от 27.07.2020г. до
03.08.2019г. за 4-ма човека, която съответства по номер на издадения за това ваучер.
4
Представена е резервация 19676/19.07.2019г. за 5 човека/ децата са на 3 и на 6 г./ за
периода от 27.07.2019г. до 03.08.2019г., която съответства по номер и данни на представен
по делото ваучер.
Представена е резервация № 18689/10.07.2019г. за 1 възрастен и едно дете за
периода от 25.07.-05.08.2019г. /11 дни/, която съответства по данни и номер на ваучера;
двата документа издадени от „Ню сън травъл“.
Представена е резервация №16012/29.03.2019 г. на лицето L. V. за 10 нощувки на 4
лица , по която резервация няма ваучер със същия номер. От представен ваучер №00925 / л.
40/ , издаден от трето лице - туроператор ADMIRAL TOUR, ****, се установява, че лицата
V. L. и O. P., и две деца - O. L. и M. L. са резервирали 10 нощувки в хотел "КОРОНА” за
периода 25.07.2019 г. -04.08.2019г. в настаняване двойна стандатна стая.
Представена е резервация №18653/04.07.2019 г. на лицето F. N., за 7 нощувки от
25.07.2019г. и 01.08.2019г., по която не е издаван ваучер със същия номер. На л. 42 от
делото се съдържа документ / представен на чужд език и непреведен на български език/, от
който е видно, че е издаден от ответното дружество „НЮ СЪН ТРАВЕЛ" ООД за лицата N.
F., V. F. и N. F. в хотел „КОРОНА" за период от 25.07.2019 г. - 01.08.2019 г.
Представена е резервация №19320/15.07.2019г. за 7 нощувки за периода от
25.07.2019г. до 01.08.2019г., която отговаря на ваучер със същия номер / л. 44 от делото/.
Представена е резервация № 18772/06.07.2019г. за 7 нощувки за периода от
25.07.2019г.- 01.08.2019г.,която отговаря на ваучер със същия номер за 7 нощувки за
периода от 25.07.2019г. – до 01.08.2019г.
Представена е резервация № 18147/26.06.2019г. на лицето Т. Я. за периода от
24.07.2019г.-31.07.2019г. за 7 нощувки , по която не е издаван ваучер със същия номер. На
лист 78 от делото на БРС се съдържа ваучер №21567, според който при условията на
резервацията лицата Т. Я., В. Я., О. К. и Н. К. са резервирали 7 нощувки в хотел "КОРОНА"
за периода 24.07.2019 г. - 31.07.2019 г., при условия на настаняване тройна стандатна стая.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза,ценена от съда като
компетентно и обективно извършена, която установява, че туристическите услуги по
изброените във фактура № 20 от 03.08.2019г. ваучери са счетоводно отразени в
счетоводството на ищеца; фактурата е осчетоводена от счетоводството на дружеството и е
включена в дневника за продажбите му; тази фактура не е осчетоводена от ответното
дружество и по нея не са извършвани плащания от ответника. Вещото лице установява, че
от ответното дружество са заплатени на ищцовото дружество общо 40 993,15 лева,
заплатени както следва: по фактура № 12 от 28.12.2018г. сумата от 3 898 лева с посочено
основание за плащане:“ аванс хотелско настаняване“; по фактура № 2 от 04.06.2019година
сумата от 7796 лева; по фактура № 12 от 02.08.2019г. са заплатени 19 520 лева и по фактура
№ 13 от 12.08.2019г. са заплатени 9779, 15 лева на основание „настаняване“. Вещото лице
установява, че в банковите извлечения за основание на плащанията е посочено „плащане за
настаняване сезон 2019г.“, но няма конкретно посочена фактура за плащане.В
допълнителното заключение вещото лице, изследвайки счетоводството на ищцовото
дружество с оглед издадената процесна фактура № 20 от 03.08.2019г. и сочени в
заключението фактури с посочен получател „Ню сън травел“ ООД, заявява нередовност на
воденото от ищеца счетоводство за периода от месец декември 2018г.- м.септември
2019година.
От ответната страна пред БРС е воден за разпит свидетеля Г. Й.-технически секретар
на ответното дружество, която заявява, че е била свидетел на разговори и преговори между
5
двете дружества-страни по делото във връзка с туристическите услуги, предоставени през
2019година. Свидетелката заявява, че са й познати ценоразписите за настаняване в хотела
на ищцовото дружество,като била постигната договорка за приемане на крайна цена с поне 2
евро надолу. В началото на месец юни 2019година страните постигнали договорка: от
20.06.2019г. нататък цените за ответното дружество да бъдат по 21 евро за възрастен, тъй
като хотелът нямал достатъчно висока запълняемост.Когато има двама възрастни и едно
дете до 13 години, услугата за детето е безплатна; когато детето е над 13 години, цената за
него е като за възрастен-21 евро. Свидетелката заявява, че й е позната фактура № 13 от
12.08.2019г. , която била за заключителното плащане за летния сезон през 2019 година и
била издадена от ищеца.След 12-ти август също имало настанявания, но те били отчетени в
тази фактура ,като всъщност по нея имало авансови плащания.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 1 от Закона за туризма, с него се уреждат обществените отношения,
свързани с управлението, регулирането и контрола върху туристическите дейности, обекти и
услуги, а чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗТ регламентира, че туристически дейности са туроператорската
и туристическа агентска дейност.
Договорът, от който се твърди да е възникнало спорното правоотношение, е такъв, който
се сключва между лице, което има качеството на хотелиер и друго, което има качеството на
туроператор. Туроператорската дейност и хотелиерството представляват туристически
дейности, като тяхното извършване е регламентирано с нормите на Закона за туризма /ЗТ/.
Те са определени като такива в чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗТ. В Допълнителните разпоредби на
Закона за туризма са дадени и легални дефиниции на понятията „туроператор“ и
„туроператорска дейност“, както и на понятията „хотелиер“ и „хотелиерство“. Съгласно §
59 и § 60 от ДР на ЗТ, в редакциите на тези норми към релевантния период от време/ 2019г./
"туроператорска дейност" е организирането на туристически пакети, предлагани за
продажба, пряко или посредством туристически агент с цел туризъм, отдих, развлечение,
бизнес, участие или посещение на прояви и събития с културен и опознавателен характер,
на конгресни и делови събития или с друга цел; "туроператор" е лице, регистрирано по реда
на този закон и вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти за
упражняване на туроператорска дейност, което изготвя туристически пакети и ги продава
или предлага за продажба пряко или чрез посредничеството на друг търговец, или
съвместно с друг търговец, или което предава данните на пътуващия на друг търговец в
съответствие с § 1, т. 67, буква "б", подбуква "дд" от допълнителните разпоредби.Съгласно
параграф 55 от от ДР на ЗТ "Хотелиерство" е предоставяне на настаняване и други услуги
съобразно вида и категорията на обекта;съгласно параграф 56 от ДТ на ЗТ "Хотелиер" е
лице, което извършва хотелиерство във всички видове категоризирани по закона или с
издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране места за
настаняване, туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални.
Съгласно чл. 71, т. 2 ЗТ един от договорите, които туроператорът сключва при упражняване
на своята дейност са с лица, извършващи хотелиерство в категоризирани туристически
обекти, отговарящи на изискванията на съответното национално законодателство.
Именно такъв договор се твърди да е сключен между страните по спора. В ЗТ няма
регламентирани никакви специални правила за сключване на договора между правни
субекти, които имат качеството „ хотелиер „ и качеството „туроператор“, поради което
трябва да се приеме, че той е неформален и е подчинен на общите правила, предвидени в
ЗЗД за сключването му, за изменението му, за неговото прекратяване и изпълнение.
Настоящият съдебен състав намира, че договорът за предоставяне на туристически
услуги /конкретно хотелиерството като вид туристическа дейност по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗТ/ е
6
разновидност на договора за изработка, уреден в чл. 258 и следв. от ЗЗД. В правната
доктрина и съдебната практика няма спор, че договорът за изработка е неформален и
консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие
относно присъщите на съдържанието му съществени елементи: работата, която
възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което
възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Писмената форма
не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.
В конкретния случай ищецът основава претенцията си на твърдение за сключен
договор за предоставяне на туристически услуги.
Предвид предмета на спорното материално право, в тежест на ищеца съобразно чл.
154, ал. 1 ГПК в условията на пълно и главно доказване е било до докаже три главни
обстоятелства: 1) наличието на сключен между страните договор за изработка, с който му е
възложено предоставянето на туристически услуги-в случая „хотелиерство“, 2)
фактическото изпълнение на същите услуги, и 3) незаплащане от туроператора на
хотелиерските услуги, които са били предплатени от туристите на
туроператора.Задължението на туроператора-ответник за заплащане на възнаграждение за
предоставената услуга “хотелиерство“ на ищеца „Корона Холидейс“ ЕООД възниква само
при осъществяване на следния факт: при реално настанени в хотелската база на последното
дружество туристи.
В конкретния случай и при обсъждане на всяка от резервациите във връзка със
съответстващите им ваучери ,респ. –отразяване на туристи в регистрите за това,както и при
преценка с обстоятелството, че ваучерите са в държане на ищеца,което въззивният съд цени
като допълнителна индиция за това, че посочените в тях лица действително са били
настанени в хотерската база на ищеца от ответника в изпълнение на задълженията по
процесния договор,всичко това води до извода, че през посочените във ваучерите и
съответстващите им резервации периоди, посочените в същите лица са ползвали
хотелиерските услуги, предоствени от ищцовото дружество в изпълнение на задълженията
му, поети по процесния договор, както и че ваучерите са издавани именно във връзка с
процесния договор за туристически услуги през летния сезон на 2019година.Независимо от
това обаче, отчитайки нередовно воденото от ищеца счетоводство, което по категоричен
начин е установено в първоинстанционното производство и за което във въззивната жалба се
сочи, че не спорно обстоятелство по делото, настоящият съдебен състав намира иска за
недоказан по размер. Това е така, тъй като от нередовно водените счетоводни книжа на
ищеца по никакъв начин не става ясно по кои ваучери/настанявания за летния сезон на
2019 година ищецът е заплатил на ответника установените със заключението на вещото
лице суми в общ размер от 40 993,15 лева. Това е така, тъй като в издадените от ищеца и
заплатени от ответника фактури на обща стойност 40993,15 лева като основание за
издаването им е посочено „настаняване“, но липсват реквизити като например посочване на
конкретен ваучер/ резервация или брой настанени лица , или период , или каквито и да било
други уточняващи плащането данни. Допълнителен аргумент в полза на този извод са и
показанията на свидетеля Г. Й., която установява по-ниски по размер цени за нощувка от
тази, която ищецът претендира по делото, което прави вероятно твърдението на ответника:
със заплатената на ищеца сума от 40993,15 лева да е погасил изцяло задълженията си
към него.
По изложените съображения въззивната инстанция намира въззивната жалба за
неоснователна, което налага потвърждаване на първоинстанционното решение, макар и с
мотиви, различаващи се от изложените от БРС.
С оглед изхода по спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК въззивното дружество следва
да заплати на въззиемия направените по делото разноски в размер на заплатен адвокатски
хонорар от 2160 лева.
7
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № №260263/08.02.2021г., постановено по гр.д.№
9880/2019г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „Корона ХОЛИДЕЙС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Свети Влас,ул.“Роза“, представлявано от Добромира Добричкова да заплати
на „Ню Сън ТРАВЕЛ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Бургас,ул.“Фердинандова“№ 78,вх.4,ет.2,ап.7, представлявано от Петър
Тошков Радулов и /или Боряна Георгиева Грудова, съдебно деловодни разноски, извършени
по делото в размера от 2160 лева/ две хиляди сто и шестдесет лева/
На основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК настоящето решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8