Решение по дело №182/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1745
Дата: 14 декември 2020 г.
Съдия: Павлина Енчева Стойчева
Дело: 20207040700182
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 1745                           дата 14 декември 2020г.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 23 ноември  2020г., в следния състав:

 

                                                                        Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: Кристина Линова

Прокурор: …………………….

 

разгледа адм. дело № 182 по описа за 2020г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-02000218005866-091-001/24.10.2019г., издаден от началник сектор „Ревизии”  и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с Решение № 10/13.01.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас, с който, в тежест на А.А.А. ***, са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за отчетните 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г., в размери конкретно посочени и за които са начислени съответните лихви.

Жалбоподателят А. обжалва издадения ревизионен акт като незаконосъобразен, възразявайки, че органът по приходите неправилно тълкува доказателствата и правните норми относими за преките данъци, както и изводите му не са съобразени с практиката на ВАС по идентични казуси. Иска се отмяна на ревизионния акт. 

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата, както и ангажира допълнителни доказателства чрез изготвяне на експертизи, претендира разноски, както и представя допълнителна подробна писмена защита, в които е развил доводите си за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт.

Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас, чрез представляващия го юрисконсулт, оспорва основателността на жалбата и пледира за нейното отхвърляне, също претендира разноски. 

Със Заповед № Р-02000218005866-020-001/27.09.2018г. на началник сектор в ТД на НАП – Бургас, изменена с последващи заповеди относно срока за извършване на ревизията, е възложено извършването на ревизия на А.А.А., с предметен обхват – установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2012г.-31.12.2016г. 

Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД № Р-02000218005866-092-001/27.08.2019г., като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден процесният РА № № Р-02000218005866-091-001/24.10.2019 г., издаден от началник сектор „Ревизии”  и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, с който, в тежест на ревизираното лице А.А., са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 13276,82лв., за 2013г. в размер на 9597,46лв., за 2014г. в размер на 10598,34лв., за 2015г. в размер на 5752,23лв. и за 2016г. в размер на 8280,35лв. Начислени са и съответните лихви за забава. 

При оспорването по административен ред, с Решение № 10/13.01.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас, ревизионният акт е потвърден изцяло.

В хода на ревизията е установено, че с Нотариален акт № 147/13.08.2013г. жалбоподателят А. е закупил недвижим имот – апартамент в гр. Бургас, за сумата от 120 000 евро, придобит в условията на съпружеска имуществена общност. Във връзка с изплащането на имота е представил удостоверения от „ОББ“ АД за един изходящ превод на негово име и за три изходящи превода на името на съпругата му. Приложил е декларации от лицата М.А. и А.С.за предадени на жалбоподателя средства от продаден имот в Армения за сумата от 150 000 долара, съгласно договор за покупко-продажба от 27.03.2007 г.

Установено е също така закупуването на автомобил от Германия марка „Крайслер Таун Кънтри“ с договор от 14.09.2015г. за сумата 21 600 евро, във връзка с което е представено банково извлечение от „Юробанк България“ АД за извършен превод на 15 000 евро.

Установено е също и закупуването на имот с НА № 181/28.12.2016г., представляващ апартамент в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг – запад“, к-с „Суийт Холмс 3“ бл. Б, ет. 1 ап. Б204 за сумата от 43 387,92лв., също в режим на съпружеска  имуществена общност, за което е представен банков превод в размер на 20 000 евро и  декларация от М.А. – майка на жалбоподателя.

Относно произхода на средствата за придобиването на имотите и вещите, ревизираното лице е посочило, че към 01.01.2012 г. е разполагало с парични средства по банкова сметка ***,53лв. (63 752,66 евро), както и налични парични средства в брой в размер на 531 741,15лв., в т.ч. 55 741,15лв. по сключени договори за заем с лицата М.П.С.за сумата от 9500евро по договор от 19.04.2011г., както и по още един договор с това лице от 09.09.2011г. също за сумата от 9500евро, както и договор от 09.09.2011г. с Г.В.П.за сумата от 9500евро. 

За останалата част от наличните парични средства в брой жалбоподателят е посочил, че е получил от неговата майка М.Л.А.– 340 000лв., както и от А.С.С.– 136 000лв., които суми са от продаден имот в Армения за сумата от 150 000 щатски долара, съгласно договор за покупко-продажба от 27.03.2007 г.

Представил е и декларация от М.А., в която е посочено, че е помагала на сина си да получи парите от продадения апартамент, като при всяко влизане в България е внасяла по 10 000 долара, като общо е внесла 50 000 долара, която сума е била оставена на съхранение при майката на снаха ѝ А.С.– А.С.С., както и е посочила конкретните датите, на които е влизала в страната.

Представена е и декларация от А.С.С., съгласно която тя е получила от продажбата на апартамент по договор от 27.03.2007г. сумата от 150 000 долара, собственост на зет ѝ - жалбоподателя А.А., като всеки път при идване в България  на дати конкретно изброени е внасяла по 10 000, като е предала на жалбоподателя обща сума в размер на 100 000 долара.

 Представено е завещание от 18.01.2013г. на А.Б.А. - баща на жалбоподателя, в което е посочено, в случай на смърт - предоставя на сина си парични средства в размер на 200 000 евро, както и е приложено свидетелство за смърт на дата 21.03.2013г.

Събрани са били справки от ОД на МВР Бургас относно датите на напускане и влизане в страната на жалбоподателя, както и от Агенция „Митници“ относно деклариране на парични средства от А.А., видно от които не са били открити декларирани данни.

Представен е бил и договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.04.2013 г., с който жалбоподателят А. продава на Г.Г.недвижим имот, находящ се в гр.Ереван, Армения за сумата от 40 000 долара, като за плащането на сумата са били представени разписки от различни лица за предаване на сумата на части на различни дати - 9 800 долара без посочена дата, на 11.09.2014г. - 9 400 долара, също на  11.09.2014г. - 9 700 долара и на 14.09.2014г. - 9 500 долара.

Събрана е и декларация от 30.04.2015г. от А.С.– съпруга на жалбоподателя за предоставянето на сума от 15 000 долара, получена от продажба на апартамент в гр. Ереван.

Органът по приходите е изискал и обяснения и доказателства относно произхода на средствата, с което е била финансирана дейността на  ЕТ „Двин – А.А.“ и на „Двин 2012“ ЕООД, в която връзка е било представено отново посоченото горе завещание, с обяснение от жалбоподателя, че част от наследството – 63 000евро са му били дадени през 2011г., с които е финансирана дейността на ЕТ, а останалата част от 137 000евро е била подпомагана дейността на  „Двин 2012“ ЕООД.

С декларация от 20.07.2015г. майката М.Л.А.е декларирала, че дава безвъзмездно на сина си А.А. сумата от 23 000 долара, с която жалбоподателят е обяснил, че също е била финансирана дейността на „Двин 2012” ЕООД.

В хода на ревизията, органът по приходите е изпратил искане за извършване на обмен на информация с данъчната администрация на Република Армения относно всички извършени продажби на недвижими имоти от жалбоподателя А.А. за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2016г., с въпроси конкретно посочени.  Получен е отговор, видно от който,  към 15.04.2019г. на територията на РАрмения няма недвижима собственост, регистрирана на името на А.А.А., както и е посочено, че на 23.08.2002г. е бил прехвърлен апартамент от жалбоподателя А. на г-жа G. G. G. и г-жа D. R. G. Не е била предоставена информация относно другите две сделки с недвижими имоти, реализирани през 2007г. и 2013г. от пълномощник на жалбоподателя.

Съобразно горните фактически установявания, органът по приходите е извършил съпоставка на доходите на жалбоподателя и извършените от него разходи, като за целта е изготвил парични потоци за ревизираните години. Прието е, че представените доказателства не установяват наличието на парични средства в размер на 531 741,15лв., поради което, при изготвянето на потока за първата ревизирана 2012г. е заложено начално салдо в размер на 5000лв.

За всички ревизирани години, като доходи са отнесени лихвите по банкови сметки, разпределени по години,   преводите по банкови сметки от „Двин 2012“ ЕООД,  от лицата А.Б., А.В.С.и М.А. по години и размери конкретно посочени.

Относно разходите е констатирано, че след като не са представени документи, които да удостоверяват извършването им, взето е предвид декларираното от лицето като разходи за издръжка и живот в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, конкретно разпредели по години, както и са били съобразени комуналните разходи по фактури от доставчиците, както и са включени и платените годишни данъци и такси по данни от общината. В разходите са отнесени и сумите за покупката на МПС, също разпределени в относимите години, както и тези за  придобиването на жилищни сгради през 2013г. и 2016г. Включени са и предоставените парични средства на ЕТ „Двин – А.А.“ и на „Двин 2012“ ЕООД, конкретно разпределени по години, както и паричните средства  преведени на А.С.и разходите за пътувания в чужбина.

Установен е недостиг за всяка от ревизираните години, като за 2012 г. превишението на разходите е в размер на 17 353,94лв., 2013г. - в размер на 68 398,56лв., 2014г. – в размер на 70 611,98лв., за 2015г. - в размер на 57 522,33лв. и за 2016г. - превишение в размер на 82 803,53лв.

Към така установените превишения на разходите органът по приходите е прибавил направените от жалбоподателя вноски в „ОББ“ АД, които за 2012г. са в размер на 115 414,30лв., за 2013г. – 27 576лв. и за 2014г. – 27 871,45лв.

След като е прието, че жалбоподателят не представя доказателства, удостоверяващи произхода на изразходваните средства, органът по приходите е обосновал извод за наличие на данни за укрити  доходи и декларираните и/или получени приходи/доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние за ревизирания период, респ. наличие на  обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 от ДОПК.

Въз основа на определената по този ред данъчна основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица, на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, за всяка от ревизираните години, с издаването на процесния РА е определен дължимия данък, като е прието, че се касае за  недекларирани облагаеми доходи от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, в резултат на което, за 2012г. е определено задължение в размер на 13 276,82лв.,  за 2013г. – 9 597,46лв., за  2014г. – 10 598,34лв., 2015г. – 5 752,23лв. и 2016г. – в размер на 8 280,35лв., както и са начислени съответните лихви за забава.

При извършената служебна проверка относно валидността на издадения ревизионен акт, съдът констатира, че той не носи подписи на неговите издатели. Чл.120 от ДОПК установява задължителното съдържание и реквизити, които ревизионният акт следва да притежава. Алинея 1, т.8 на посочената норма изисква наличието на подписи на органите по приходите, издали ревизионния акт. Полагането на подпис свидетелства за формираната воля на органа за издаване на съответния акт и е потвърждение, че този акт изхожда именно от органа, посочен в него. Издаденият ревизионен акт не съдържа подписи на органите по приходите – нито ръчно положени, нито цифрови посредством квалифициран електронен подпис и в този смисъл, издаденият ревизионен акт не само не отговаря на нормативните изисквания за задължителни реквизити, но липсата на подпис води и до липса на валидно формирана воля. Съдът извърши справка и в приложения по делото оптичен носител, съдържащ ревизионната преписка, като при неговото отваряне, отново се констатира, че ревизионният акт, съдържащ се в папка наименована Р-02000218005866-091-001_archive, при нейното отваряне, файл Р-02000218005866-091-001_ORGES представляващ ревизионния акт, също не съдържа подписи и той е в същия вид, какъвто е приложен по делото. Беше разархивиран файл наименован Архив_Р-02000218005866, като при неговото отваряне се установи, че ревизионният акт се намира в папка 028, наименована РА № Р-02000218005866-091-001 - 24.10.2019_ , като при нейното отваряне се намериха папка Връчване, съдържаща два файла, удостоверяващи връчването, папка Приложения, съдържаща лихвен лист и pdf файл наименован Р-02000218005866-091-001_ORGES, съдържащ ревизионния акт отново неподписан, като към този файл няма прикачен тип PKCS #7 Signature, който би следвало да носи данните за електронния подпис. Аналогично съдът констатира и за ревизионния доклад - неподписан както на хартиения носител по делото, така и цифрово, видно от относимите за него файлове на оптичния носител – този в папка Р-02000218005866-092-001_archive, както и в разархивирания файл Архив_Р-02000218005866 – папка 023 – pdf файл Р-02000218005866-092-001_ORGES, към който също няма прикачен тип PKCS #7 Signature.

След като подписът е реквизит на ревизионния акт, той следва да е видим върху него – писмен саморъчен или в електронен вариант (сигнатура). Също така, бидейки реквизит на акта, означава, че подписът следва да се визуализира, да е положен върху документа – ръчно или цифрово като набор от символи. В този смисъл, по делото не е наличен нито един подписан екземпляр на ревизионния акт на какъвто и да е бил носител.  Приложеният по делото екземпляр на ревизионния акт е заверен като верен с оригинала, поради което следва да се приеме, че и оригиналният екземпляр не носи подписи. 

С оглед на горните обстоятелства, налице е нарушаване на законово установените изисквания за съдържанието и реквизитите на ревизионния акт, които, в случая, водят и до липса на валидно формирана и удостоверена воля на органите по приходите, поради което следва да бъде обявена нищожността на издадения ревизионен акт, съобразно нормата на чл.168, ал.2 от АПК.

При този изход на процеса в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото в размер на 3100лв.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА Ревизионен акт № Р-02000218005866-091-001/24.10.2019г., издаден от началник сектор „Ревизии”  и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с Решение № 10/13.01.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас, за НИЩОЖЕН.

ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП да заплати на А.А.А. ***, с ЕГН **********, сумата от 3100лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                    СЪДИЯ: