РЕШЕНИЕ№341
гр. Видин, 02.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Видин, VI състав, в открито съдебно заседание на шести
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Галина
Герасимова
при
участието на секретаря Мила Петрова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 721 по описа на съда за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК от ищеца Н.К.К. с ЕГН ********** против ответника Т.А.К. с ЕГН **********.
Твърди се от ищеца, че ответникът е издал в
негова полза седем броя записи на заповед с падеж „на предявяване“ и място на
плащане гр. Варна, ул. „Д-р Басанович“ № 19, вх. А, а именно:
-
Запис на
заповед от 20.09.2014г. за сумата от
13 500,00 лева;
-
Запис на
заповед от 24.11.2014г. за сумата от 12 500,00 лева;
-
Запис на
заповед от 10.10.2014г. за сумата от 11 500,00 лева;
-
Запис на
заповед от 02.12.2014г. за сумата от 7 514,00 лева;
-
Запис на
заповед от 18.04.2014г. за сумата от 10 000,00 лева;
-
Запис на
заповед от 10.11.2014г. за сумата от 14 500,00 лева;
-
Запис на
заповед от 18.05.2014г. за сумата от 14 000,00 лева
Записите на заповед били предявени на
издателя за плащане на 15.12.2015г., но до момента на подаване на исковата
молба плащане не било извършено.
Записите на заповед били издадени във връзка
със сключени 7 бр. договори за заем и облигационните отношения на страните по
тях. Предоставените в заем суми били дадени на ответника в брой при съставяне
на договорите за заем, за което последните имали характера на разписки. Договорите
за заем били сключвани съобразно исканията на ответника за парични суми, които
да използва в свои бизнес инициативи при кандидатстване по Евро програми.
Иска се от съда да постанови решение, по
силата на което:
1. Да признае за установено съществуването на
вземане в размер на 13500,00 лева към момента на подаване на заявлението в
полза на Н.К.К. от Т.А.К., произтичащо от запис на заповед от 20.09.2014г., за
което вземане е постановена заповед за изпълнение от РС – Видин по ч.гр.д. №
1580/2016г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
15.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
2. Да признае за установено съществуването на
вземане в размер на 12500,00 лева към момента на подаване на заявлението в
полза на Н.К.К. от Т.А.К., произтичащо от запис на заповед от 24.11.2014г., за
което вземане е постановена заповед за изпълнение от РС – Видин по ч.гр.д. №
1582/2016г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
15.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
3. Да признае за установено съществуването на
вземане в размер на 11500,00 лева към момента на подаване на заявлението в
полза на Н.К.К. от Т.А.К., произтичащо от запис на заповед от 10.10.2014г., за
което вземане е постановена заповед за изпълнение от РС – Видин по ч.гр.д. №
1583/2016г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
15.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
4. Да признае за установено съществуването на
вземане в размер на 7514,00 лева към момента на подаване на заявлението в полза
на Н.К.К. от Т.А.К., произтичащо от запис на заповед от 02.12.2014г., за което
вземане е постановена заповед за изпълнение от РС – Видин по ч.гр.д. №
1579/2016г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
15.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
5. Да признае за установено съществуването на
вземане в размер на 10 000,00 лева към момента на подаване на заявлението в
полза на Н.К.К. от Т.А.К., произтичащо от запис на заповед от 18.04.2014г., за
което вземане е постановена заповед за изпълнение от РС – Видин по ч.гр.д. №
1578/2016г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
15.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
6. Да признае за установено съществуването на
вземане в размер на 14500,00 лева към момента на подаване на заявлението в
полза на Н.К.К. от Т.А.К., произтичащо от запис на заповед от 10.11.2014г., за
което вземане е постановена заповед за изпълнение от РС – Видин по ч.гр.д. №
1581/2016г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
15.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
7. Да признае за установено съществуването на
вземане в размер на 14 000,00 лева към момента на подаване на заявлението в
полза на Н.К.К. от Т.А.К., произтичащо от запис на заповед от 18.05.2014г., за
което вземане е постановена заповед за изпълнение от РС – Видин по ч.гр.д. №
1577/2016г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
15.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се направените разноски в
заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва
исковите претенции. Твърди, че цитираните 7 бр. записи на заповед не отразяват
действително получени суми. Прави каузално възражение, че всеки от записите на
заповед бил съставен с обезпечителна цел
- за гарантиране на договори за заем между същите страни, от същите дати
и за същите суми, като всички документи били съставени при напълно идентични
условия. По тези договори за заем обаче не били получени суми от ответника.
Прави се възражение за нищожност на
процесните записи на заповед и съответстващите им договори за заем – на
основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД поради противоречие със закона и
заобикаляне на същия. Твърди се, че заемите са отпуснати по занятие, при
условията на системност, тъй като се претендира да са извършени 7 бр. идентични
сделки по даването на парични средства като заеми в рамките на по-малко от
девет месеца – с обща стойност, многократно надвишаваща ежедневните нужди на
лицата. Сочи се, че е нарушен чл. 13 вр. чл. 2, ал. 1 от ЗКИ, съгласно който
„предоставянето на кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен
риск“ по занятие представлява банкова дейност, за която се изисква лиценз,
издаден от БНБ.
В условията на евентуалност са прави
възражение за нищожност на процесните записи на заповед и съответстващите им
договори за заем – на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД /привидност/.
Твърди се, че нито едно от отпусканията на парични заеми не е осъществено.
Общият размер на претендираните средства – 95514,00 лева, значително надхвърлял
определените максимални размери на разрешените плащания в брой /до 15 000
лева към онзи момент/. Твърди се, че ответникът нито лично, нито чрез другиго,
е получавал по банков път подобни суми от ищеца.
В условията на евентуалност се прави
възражение за унищожаемост на процесните записи на заповед и съответстващите им
договори за заем – на основание чл. 27, предл. пето вр. чл. 30 от ЗЗД поради заплашване
и упражнена принуда чрез възбуждане на основателен страх. Твърди се, че
процесните записи на заповед и съответстващите им договори за заем са
евентуално подписани от ответника при условията на заплашване от страна на
ищеца и упражнена принуда спрямо ответника и семейството му, в резултат на
което у ответника възникнал основателен страх за неговия и на близките му живот
и здраве и за сигурността на тяхното имущество. Волята на ответника била
деформирана до степен, че осъществените от него волеизявления чрез евентуалното
полагане на подписи не съответствали на вътрешната му воля да се задължи да
плаща недължими суми. Въпреки това, при условията на продължаващо заплашване и
в резултат на страха, ответникът осъществил недължими плащания в полза на ищеца
в размер на общо 63999,00 лева и 100 американски долара.
В условията на евентуалност - в случай, че
съдът приеме за действителни процесните записи на заповед и съответстващите им
договори за заем, се прави искане за прихващане със сумата в размер на
63 999 лева и 100 американски долара – извършени недължими плащания от
ответника в полза на ищеца.
Твърди се, че тези плащания са извършени,
както следва:
-по банков път от ответника към ищеца на обща
стойност 16870 лева – 16.06.2015г. – 1800 лв.; 16.07.2015г. – 100 лв.;
07.08.2015г. – 400 лв.; 10.08.2015г. – 860 лв.; 14.10.2015г. – 610 лв.;
18.01.2016г. – 1400 лв.; 29.01.2016г. – 4000 лв.; 02.02.2016г. – 3850 лв.;
02.02.2016г. – 1000 лв.; 02.02.2016г.-
1150 лв.; 07.04.2016г. – 500 лв. и 18.04.2016г. – 1200 лв.
- плащания чрез приносител А.Р.Т. с ЕГН **********
– 16.12.2016г. – 6000 лв. по банков път чрез „СЖ Експресбанк“ АД и 17.12.2016г.
– 4000 лв. в брой чрез разписка от същата дата.
- плащания в брой от ответника към ищеца на
обща стойност 12650 лв. и 100 американски долара: между 08 и 09.11.2015г. – 400
лв., извършено на площад „Св. Неделя“ в София; между 21 и 23.01.2016г. – 1500
лв., извършено на ъгъла на БНБ и паркинга на пл. „Батенберг“ в София; между 26
и 28.01.2016г. – 6000 лв., извършено на ъгъла на БНБ и паркинга на пл.
„Батенберг“ в София; между 01 и 03.02.2016г. – 4500 лв., извършено на ъгъла на
БНБ и паркинга на пл. „Батенберг“ в София; между 25 и 26.02.2016г. – 250 лв.,
извършено на паркинга на ул. „Пимен Зографски“ № 16 пред офиса на ищеца в гр.
София; между 25 и 26.02.2016г. – 100 американски долара, извършено на паркинга
на ул. „Пимен Зографски“ № 16 пред офиса на ищеца в гр. София.
Претендират се направените по делото
разноски.
Във връзка с направеното възражение за
прихващане, ищецът твърди, че евентуално извършените от ответника плащания в
полза на ищеца по банков път касаят дадената му сума от 40 000 лева по
представен по делото приходен касов ордер от 16.04.2014г.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.
Видинският районен съд, като взе предвид
постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по
делото доказателства, прие следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №
1580/2016г. по описа на Районен съд - Видин, от което е видно, че е подадено
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от ищеца
Н.К.К. против ответника Т.А.К. за сумата в размер на 13 500 лева по запис
на заповед, издаден на 20.09.2014г. в гр. Варна. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за незабавно изпълнение № РЗ-1263 от 20.07.2016г.
и изпълнителен лист от 20.07.2016г., като в срока по чл. 414, ал.2 ГПК от
посочения длъжник е постъпило възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е
предявил установителен иск за съществуване на вземането си.
По делото е присъединено ч.гр.д. №
1582/2016г. по описа на Районен съд - Видин, от което е видно, че е подадено
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от ищеца
Н.К.К. против ответника Т.А.К. за сумата в размер на 12 500 лева по запис
на заповед, издаден на 24.11.2014г. в гр. Варна. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за незабавно изпълнение № РЗ-1266 от 20.07.2016г.
и изпълнителен лист от 20.07.2016г., като в срока по чл. 414, ал.2 ГПК от
посочения длъжник е постъпило възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е
предявил установителен иск за съществуване на вземането си.
По делото е присъединено ч.гр.д. №
1583/2016г. по описа на Районен съд - Видин, от което е видно, че е подадено
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от ищеца
Н.К.К. против ответника Т.А.К. за сумата в размер на 11 500 лева по запис
на заповед, издаден на 10.10.2014г. в гр. Варна. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за незабавно изпълнение № РЗ-1267 от 20.07.2016г.
и изпълнителен лист от 20.07.2016г., като в срока по чл. 414, ал.2 ГПК от
посочения длъжник е постъпило възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е
предявил установителен иск за съществуване на вземането си.
По делото е присъединено ч.гр.д. №
1579/2016г. по описа на Районен съд - Видин, от което е видно, че е подадено
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от ищеца
Н.К.К. против ответника Т.А.К. за сумата в размер на 7 514 лева по запис на
заповед, издаден на 02.12.2014г. в гр. Варна. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за незабавно изпълнение № РЗ-1264 от 20.07.2016г.
и изпълнителен лист от 20.07.2016г., като в срока по чл. 414, ал.2 ГПК от
посочения длъжник е постъпило възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е
предявил установителен иск за съществуване на вземането си.
По делото е присъединено ч.гр.д. №
1578/2016г. по описа на Районен съд - Видин, от което е видно, че е подадено
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от ищеца
Н.К.К. против ответника Т.А.К. за сумата в размер на 10 000 лева по запис
на заповед, издаден на 18.04.2014г. в гр. Варна. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за незабавно изпълнение № РЗ-1265 от 20.07.2016г.
и изпълнителен лист от 20.07.2016г., като в срока по чл. 414, ал.2 ГПК от
посочения длъжник е постъпило възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е
предявил установителен иск за съществуване на вземането си.
По делото е присъединено ч.гр.д. №
1581/2016г. по описа на Районен съд - Видин, от което е видно, че е подадено
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от ищеца
Н.К.К. против ответника Т.А.К. за сумата в размер на 14 500 лева по запис
на заповед, издаден на 10.11.2014г. в гр. Варна. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за незабавно изпълнение № РЗ-1262 от 20.07.2016г.
и изпълнителен лист от 20.07.2016г., като в срока по чл. 414, ал.2 ГПК от
посочения длъжник е постъпило възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е
предявил установителен иск за съществуване на вземането си.
По делото е присъединено ч.гр.д. № 1577/2016г.
по описа на Районен съд - Видин, от което е видно, че е подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от ищеца Н.К.К.
против ответника Т.А.К. за сумата в размер на 14 000 лева по Запис на
заповед, издаден на 18.05.2014г. в гр. Варна. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за незабавно изпълнение № РЗ-1261 от 20.07.2016г.
и изпълнителен лист от 20.07.2016г., като в срока по чл. 414, ал.2 ГПК от
посочения длъжник е постъпило възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е
предявил установителен иск за съществуване на вземането си.
От представения по делото запис на заповед от
20.09.2014г. се установява, че ответникът Т.А.К. е издал запис на заповед, с
който се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на Н.К.К., без протест,
сумата в размер на 13 500 лева. Записът на заповед е предявен за плащане
на издателя на 15.12.2015г.
От представения по делото запис на заповед от
24.11.2014г. се установява, че ответникът Т.А.К. е издал запис на заповед, с
който се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на Н.К.К., без протест,
сумата в размер на 12 500 лева. Записът на заповед е предявен за плащане
на издателя на 15.12.2015г.
От представения по делото запис на заповед от
10.10.2014г. се установява, че ответникът Т.А.К. е издал запис на заповед, с
който се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на Н.К.К., без протест,
сумата в размер на 11 500 лева. Записът на заповед е предявен за плащане
на издателя на 15.12.2015г.
От представения по делото запис на заповед от
02.12.2014г. се установява, че ответникът Т.А.К. е издал запис на заповед, с
който се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на Н.К.К., без протест,
сумата в размер на 7 514 лева. Записът на заповед е предявен за плащане на
издателя на 15.12.2015г.
От представения по делото запис на заповед от
18.04.2014г. се установява, че ответникът Т.А.К. е издал запис на заповед, с
който се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на Н.К.К., без протест,
сумата в размер на 10 000 лева. Записът на заповед е предявен за плащане
на издателя на 15.12.2015г.
От представения по делото запис на заповед от
10.11.2014г. се установява, че ответникът Т.А.К. е издал запис на заповед, с
който се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на Н.К.К., без протест,
сумата в размер на 14 500 лева. Записът на заповед е предявен за плащане
на издателя на 15.12.2015г.
От представения по делото запис на заповед от
18.05.2014г. се установява, че ответникът Т.А.К. е издал запис на заповед, с
който се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на Н.К.К., без протест,
сумата в размер на 14 000 лева. Записът на заповед е предявен за плащане
на издателя на 15.12.2015г.
По настоящото производство и двете страни навеждат твърдения за наличие на каузални
правоотношения, във връзка с които са издадени записите на заповед, като
твърдят, че процесните записи на заповед обезпечават сключени между страните
договори за заем.
Представен е договор за заем от 20.09.2014г.,
от който се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по
силата на който ищецът Н.К.К. като заемодател е предоставил на ответника Т.А.К.
като заемополучател сумата в размер на 13 500 лева. Заемополучателят се е
задължил да върне предоставената в заем сума в срок до 15.12.2015г. Съгласно
чл. 3 от договора, същият служи за разписка за предаването и получаването на
заемната сума.
От представения договор за заем от 24.11.2014г.
се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата
на който ищецът Н.К.К. като заемодател е предоставил на ответника Т.А.К. като
заемополучател сумата в размер на 12 500 лева. Заемополучателят се е
задължил да върне предоставената в заем сума в срок до 15.12.2015г. Съгласно
чл. 3 от договора, същият служи за разписка за предаването и получаването на
заемната сума.
От представения договор за заем от
10.10.2014г. се установява, че между страните е сключен договор за паричен
заем, по силата на който ищецът Н.К.К. като заемодател е предоставил на
ответника Т.А.К. като заемополучател сумата в размер на 11 500 лева.
Заемополучателят се е задължил да върне предоставената в заем сума в срок до
15.12.2015г. Съгласно чл. 3 от договора, същият служи за разписка за
предаването и получаването на заемната сума.
От представения договор за заем от
02.12.2014г. се установява, че между страните е сключен договор за паричен
заем, по силата на който ищецът Н.К.К. като заемодател е предоставил на
ответника Т.А.К. като заемополучател сумата в размер на 7 514 лева.
Заемополучателят се е задължил да върне предоставената в заем сума в срок до
15.12.2015г. Съгласно чл. 3 от договора, същият служи за разписка за
предаването и получаването на заемната сума.
От представения договор за заем от
18.04.2014г. се установява, че между страните е сключен договор за паричен
заем, по силата на който ищецът Н.К.К. като заемодател е предоставил на
ответника Т.А.К. като заемополучател сумата в размер на 10 000 лева.
Заемополучателят се е задължил да върне предоставената в заем сума в срок до
15.12.2015г. Съгласно чл. 3 от договора, същият служи за разписка за
предаването и получаването на заемната сума.
От представения договор за заем от
10.11.2014г. се установява, че между страните е сключен договор за паричен
заем, по силата на който ищецът Н.К.К. като заемодател е предоставил на
ответника Т.А.К. като заемополучател сумата в размер на 14 500 лева.
Заемополучателят се е задължил да върне предоставената в заем сума в срок до
15.12.2015г. Съгласно чл. 3 от договора, същият служи за разписка за
предаването и получаването на заемната сума.
От представения договор за заем от
18.05.2014г. се установява, че между страните е сключен договор за паричен
заем, по силата на който ищецът Н.К.К. като заемодател е предоставил на
ответника Т.А.К. като заемополучател сумата в размер на 14 000 лева.
Заемополучателят се е задължил да върне предоставената в заем сума в срок до
15.12.2015г. Съгласно чл. 3 от договора, същият служи за разписка за
предаването и получаването на заемната сума.
Видно от представени по делото вносни
бележки, Т.А.К. е направил вноски по сметка на Н.К.К., както следва: на
16.07.2015г. сумата в размер на 100,00 лева с посочено основание „захранване на
сметка“; на 14.10.2015г. сумата в размер на 610,00 лева на основание „захранване
на сметка“; на 18.01.2016г. сумата в размер на 1400,00 лв. на основание „плащане
по заем 2014г.“; на 07.04.2016г. сумата в размер на 500,00 лева на основание „плащане
по ПКО 160414“; на 18.04.2016г. сумата в размер на 1200,00 лв. на основание
„плащане по ПКО 160414“.
С платежно нареждане от 29.01.2016г. Т.А.К. е
превел по сметка на Н.К.К. сумата от 4000,00 лв. с посочено основание „плащане
по КПО 160414“. С платежно нареждане от 02.02.2016г. Т.А.К. е превел по сметка
на Н.К.К. сумата от 3850,00 лева с посочено основание „плащане по ПКО 160414“. С платежно нареждане от 02.02.2016г. Т.А.К. е
превел по сметка на Н.К.К. сумата от 1000,00 лева с посочено основание „захр.
ПКО 160414“. С платежно нареждане от 02.02.2016г. Т.А.К. е превел по сметка на Н.К.К.
сумата от 1150,00 лева с посочено основание „плащане по ПКО/16.04.14“.
С платежно нареждане от 16.12.2016г. Т.А.К. е
превел по сметка на А.Р.Т. сумата от 6 000,00 лева с посочено основание „по
декларация“.
Представена е разписка от 17.12.2016г. за
получена от А.Р.Т. с ЕГН ********** от ответника Т.А.К. сума от 4 000,00
/четири хиляди/ лева.
Видно от представени по делото вносни
бележки, Светослав Т.К. с ЕГН ********** е направил вноски по сметка на Н.К.К.
в „УниКредит Булбанк“ с посочено основание „захранване на сметка“, както
следва: на 16.06.2015г. в размер на 1800,00 лева; на 07.08.2015г. в размер на
400,00 лева; на 10.08.2015г. в размер на 860,00 лева.
Съгласно представен приходен касов ордер от
16.04.2014г., Т.А.К. е приел от Н.К.К. сумата от 40 000,00 /четиридесет
хиляди/ лева.
Съдът е допуснал и
разпитал свидетели по делото за установяване на твърденията на страните.
Свидетелката Илина Николаева К. – съпруга на
ищеца, твърди, че ответникът К. многократно е взимал парични заеми от ищеца.
Двамата се запознали през м. април 2014 г. чрез общ познат А.Т..***. К. поискал
от К. паричен заем за стартиране на европроект. Уговорката била К. да получи
процент от печалбата след реализирането
на проекта. Предоставената в заем сума била в размер на 40 000 лева, за
което бил съставен документ. През цялата 2014г. К. търсил К. за по-малки суми,
като подготвял сам документите. Уговорката била всички суми да бъдат върнати
през 2015г. Свидетелката твърди, че съпругът ѝ не е предоставял заеми на
други лица.
Свидетелката Юлия Илиева Йорданова – Качкова
– съпруга на ответника, установява, че ответникът е взел заем от ищеца в размер
на 40 000 лева за стартиране на проект, свързан със земеделско
производство. Уговорката била да бъде заплатена лихва в размер на 5 – 10
процента. За предоставянето на сумата бил съставен приходен касов ордер.
Закупена била техника, поливна система, направен бил ремонт на помещение, но
резултатът бил по-лош от очакваното и семейството решило да прекрати дейността.
Тъй като били останали около 17 000 лева, К. ги върнал на ищеца. В края на
октомври или началото на ноември К. се обадил по телефона на свидетелката и
ѝ казал да посъветва съпруга си да изпълнява това, което му е казано. К.
искал да му бъде изплатена много по-голяма сума от дължимата, за което отправял
заплахи към семейството на ответника. Последният изпитвал страх за неговия и на
близките му живот и здраве, както и за сигурността на тяхното имущество.
Стигнало се до подписване на договори и записи на заповед в средата на м.
декември 2015г. Документите не били подписани от К., когато били представени за
подпис на ответника. Общият размер на задълженията по тях бил около 95 000
– 96 000 лева. При създалата се ситуация К. изтеглил кредити от четири
институции и успял да изплати на К. около 63 000 – 64 000 лева.
Свидетелят Илия Богданов Белитов установява,
че познава ответника от 1997г., като двамата са били колеги в Областна
администрация Монтана. В края на 2015г. К. притеснено му споделил, че е взел
пари на заем от Н.К. за финансиране на проект по Програмата за развитие на
селските райони. Проектът трябвало да се реализира в гр. Дунавци, но не
потръгнал и К. бил притиснат да върне по-голяма сума от първоначалната. Белитов
свързал К. с финансов консултант, който да му помогне за подготовка на
документи за теглене на банкови кредити. През м. декември 2015г. К. показал на
Белитов няколко записа на заповед и договори за заем за около 100 000
лева, за които споделил, че е бил притиснат да подпише със задна дата и помолил
да останат при свидетеля заедно с други документи - нотариален акт, данъчни
оценки на имоти. К. споделил, че е бил посъветван да подпише документите, за да
не му се случат по-лоши неща. В началото на 2016г. срещите между К. и К. били
организирани на публични места с видео наблюдение.
По делото е изготвена съдебно – техническа експертиза
от вещи лица в ЦЕКИ към НИК – МВР, неоспорена от страните, от заключението на
която се установява, че при изследване на представените двойки договори за заем
и записи на заповед са установени както сходства, така и различия в
използваните материали, респ. пишещи средства и печатащи устройства. При
сравнителното изследване на химикалените пасти, с които са изпълнени имената „Т.А.К.“,
датите и подписите за „Заемополучател“, „Издател“ и под текста „Записът на
заповед ми бе предявен за плащане на …“ в представените 22 броя документи
(договори за заем и записи на заповед), е установено използването на пет
различни по физико – оптични свойства и химичен състав сини химикални пасти.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Не се спори между страните и се установява от
приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца Н.К.К. против ответника Т.А.К.
са издадени заповеди за изпълнение за претендираните суми, срещу които от
длъжника в срок са подадени възражения, както и че исковете по чл. 415, ал. 1 ГПК са предявени в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на
производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на разглеждане са обективно съединени
искове, касаещи признаване за установено, че в полза на ищеца Н.К.К. против
ответника Т.А.К. съществуват вземания по 7 бр. записи на заповед - от
18.04.2014г., 18.05.2014г., 20.09.2014г., 10.10.2014г., 10.11.2014г. 24.11.2014г.
и 02.12.2014г.
Записът на заповед има двойнствена правна
природа – на ценна книга и на правна
сделка. Той може да се дефинира като частен
диспозитивен документ, конститутивна ценна книга, която инкорпорира
волеизявлението на издателя, акцесорните на ценната книга сделки и
произтичащите от тях права по такъв начин, че упражняването и прехвърлянето на
правата по ценната книга се осъществява чрез предаване на документа. В
качеството си на сделка, записът на заповед представлява абстрактно едностранно
изявление, по силата което издателят обещава да плати на поемателя или на
негова заповед определена сума.
Процесните записи на заповед отговорят на
изискванията на чл. 535 от ТЗ за форма и съдържание. Същите като
частни документи не са оспорени относно авторството на положения за издател
подпис и удостоверяват подлежащи на изпълнение вземания на
поемателя Н.К.К. към издателя Т.А.К..
По настоящото производство и двете страни навеждат твърдения за наличие на каузални
правоотношения, във връзка с които са издадени записите на заповед, като
твърдят, че процесните записи на заповед обезпечават сключени между страните
договори за заем. По делото са представени и приети като писмени
доказателства записи на заповед от 18.04.2014г., 18.05.2014г.,
20.09.2014г., 10.10.2014г., 10.11.2014г. 24.11.2014г. и 02.12.2014г., издадени
от Т.А.К. в полза на поемателя Н.К.К., а също така и договори за паричен
заем от същите дати между същите страни. Всеки договор за паричен заем и
обезпечаващият го запис на заповед са за една и съща сума, с една и съща дата
на издаване и с една и съща дата на падеж. Страните не спорят
относно връзката между всяко конкретно каузално правоотношение и издадената
ценна книга. По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК
пораждането на задължението по каузалното правоотношение, за обезпечаването на
което е издаден записът на заповед, е в доказателствена тежест на ищеца, който
черпи благоприятни правни последици. В тежест на ответника е да установи
направените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Договорът за заем е регламентиран в чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, където е дадено легално определение за него. Според тази
дефиниция с договора за заем заемодателят предоставя в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещ в същия вид, количество и качество. Т.е. договорът за заем е неформален
и реален. Това обуславя момента на сключването му - когато е постигнато съгласието
между страните, последвано от предаване на паричните средства на
заемополучателя. Срещу задължението на заемодателя да предаде паричната сума
кореспондира задължението на заемателя да я върне в уговорения срок.
От представените по делото договори за заем
от 18.04.2014г., 18.05.2014г., 20.09.2014г., 10.10.2014г., 10.11.2014г.
24.11.2014г. и 02.12.2014г. се установява, че страните са постигнали съгласие
за пораждане правните последици на договора за паричен заем. В чл. 1 от всеки
от договорите е отразено, че Н.К.К. предоставя на Т.А.К. паричен заем в
конкретно посочен размер, а последният се задължава да върне получената в заем
сума в срока по чл. 2 - до 15.12.2015г.
От посочената клауза на договора се установява съгласието на страните за
сключване на договора за заем. Чл. 3 от договора представлява разписка за
получаване на процесните суми. При така обективираното съдържание на договора,
задължението на заемодателя се явява изпълнено, за което свидетелства подписът
на ответника в договора. Макар ответникът да оспорва, че е получил процесните
суми, то неговото признание, че е получил сумите на основание сключените
договори за заем, е инкорпорирано в представените договори. Договорите са
подписани от Т.А.К.. Същите представляват разписки и тъй като не са оспорени
относно авторството от ответника, то договорите като частни свидетелстващи
документи се ползват с материална доказателствена сила и като такива
удостоверяват факта, че изявлението за получаване на процесните суми, което се
съдържа в тях, е направено от лицето, което ги е подписало. В решение №
20/02.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 620/2010 г., IV г.о. се приема, че „подписът
на получателя, потвърждаващ изявлението за това, че му е дадена определена сума
пари на определено основание, представлява изявление за получаване“. „Изявлението
за нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни има
свидетелстващ характер“ – решение № 235/27.09.2016 г. на ВКС по гр.д. №
1362/2016 г., IV г.о. Същото е прието и в решение № 43/26.03.2015 г. на ВКС по
гр.д. № 4638/2014 г., III
г.о. – при наличие на частни свидетелстващи документи, подписани от страните,
които са ги съставили, които не са оспорени, същите съставляват доказателство,
че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от посочените в тях лица
и удостоверените факти са се осъществили така, както са посочени. В конкретния
случай признанието на ответника е обективирано в чл. 3 от процесните договори, които
инкорпорират извънсъдебното признание на ответника, които договори, както беше
посочено, се ползват с материална доказателствена сила, тъй като се признава
неизгоден за страната факт, а авторството на документа не е оспорено. С оглед
на обективираните в договорите за заем признания на ответника съдът намира за
установено по несъмнен начин правнорелевантното обстоятелство, че ищецът е
предоставил в заем на ответника на 18.04.2014г. сумата от 10 000 лв., на
18.05.2014г. – 14 000 лв., на 20.09.2014г. – 13 500 лв., на
10.10.2014г. – 11 500 лв., на 10.11.2014г. – 14 500 лв., на
24.11.2014г. – 12 500 лв. и на 02.12.2014г. – 7 514 лв., като по този
начин е породено правното действие на твърдените договори за паричен заем – за
ответника /заемателя/ е възникнало договорното задължение за връщане на заемодателя
на заетите суми.
Съдът намира, че не следва да обсъжда
свидетелските показания във връзка с направеното от ответника оспорване на
реалното предаване на заемните суми, тъй като е налице забраната по чл. 164,
ал. 1, т. 3 от ГПК. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената
сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването
ѝ със задължението за връщане от заемателя е доказване на договора
/решение № 524/28.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 167/2011 г., IV г.о./. Със
свидетели е недопустимо да се доказва извършването на волеизявления, които
изграждат фактическия състав на договора за заем / решение № 240/26.10.2016 г.
на ВКС по гр.д. № 922/2016 г., IV г.о./.
Опровергаването съдържанието на изходящите от
ответника частни документи – договори за паричен заем, със свидетелски
показания е недопустимо и на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК.
Ответникът не твърди и не е ангажирал
доказателства за извършени плащания в изпълнение на поетото по процесните
договори задължение за връщане на претендираните суми, следователно дължимото
от него пълно доказване на погасяване на задължението не се е осъществило.
По изискуемостта на задължението съдът
съобрази, че в чл. 2 от представените по делото договори за паричен заем страните
са постигнали съгласие и относно изискуемостта на паричното задължение на
заемателя да върне предоставената му в заем парична сума – 15.12.2015 г. Заявленията
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК са подадени на 15.07.2016
г., т.е. след настъпване на изискуемостта на задължението за връщане на заемните
суми по договорите.
Недоказано остана оспорването на датите на издаване
на записите на заповед и на сключване на договорите за паричен заем.
Изготвената в тази връзка съдебно – техническа експертиза установи както
сходства, така и различия в използваните материали, респ. пишещи средства и
печатащи устройства, при изследване на представените двойки договори за заем и
записи на заповед.
По възражението на ответника за нищожност на
процесните записи на заповед и договори за заем на основание чл. 26, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД - поради противоречие със закона:
Ответникът твърди, че заемите са отпуснати по
занятие, при условията на системност, тъй като се претендира да са извършени 7
бр. идентични сделки по даването на парични средства като заеми в рамките на
по-малко от девет месеца – с обща стойност, многократно надвишаваща ежедневните
нужди на лицата. Поддържа се, че е нарушен чл. 13 вр. чл. 2, ал. 1 от ЗКИ,
съгласно които предоставянето на кредити или друго финансиране за своя сметка и
на собствен риск по занятие представлява банкова дейност, за която се изисква
лиценз, предоставен от БНБ.
За да е налице противоречие със закона като
основание за нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, следва
да е налице обективно несъответствие между същия и императивна правна
разпоредба, свързана със съдържанието, формата и фактическия състав на
сключване на договора. Разпоредбата на чл. 13 вр. чл. 2, ал. 1 от ЗКИ предвижда
изискване за писмено разрешение (лицензия), издадено от БНБ, за извършване на
банкова дейност. Банковите сделки, извършени от лице без лиценз, са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона.
В настоящия случай, от клаузите на сключените
договори, при липса на други доказателства за осъществяване на банкова дейност
от страна на ищеца, не може да се направи извод, че същият, без съответно
разрешение е извършвал системно и по занятие банкови сделки като е предоставял
парични средства в заем срещу уговаряне на месечна лихва, за които сделки се
изисква разрешение по чл. 2, ал. 1 от ЗКИ, което да прави и сключените между
страните договори за заем нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира възражението
за неоснователно, поради което дължи произнасяне по възражението за обявяване
на записите на заповед и договорите за нищожни поради заобикаляне на закона.
Заобикалянето на закона е самостоятелно
основание за нищожност на договорите – чл. 26, ал. 1, пр. второ от ЗЗД.
Отличава се от уреденото в предложение първо на посочения текст основание
(противоречие със закона) по начина, по който се осъществява забранения
резултат. Докато при противоречието със закона поведението на страните е в
пряко нарушение на повелителна правна норма, то, за да се осъществи заобикаляне
на закона, участниците в сделката следва да съзнават, че целят постигането на
забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на една или повече
сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила
на закона. В този случай страните извършват тези сделки не за да получат
непосредствените, типични за тях правни резултати, а за да постигнат друга цел,
прякото осъществяване на която би противоречало на закона. При заобикалянето на
закона участниците в сделката трябва да съзнават, че чрез извършената сделка
или поредица от сделки постигат цел, която законът не позволява.
По това възражение ответникът навежда същите
аргументи, които според него обосновават нищожност поради противоречие със
закона. Настоящият състав на съда намира, че от доказателствата по делото не се
установява при сключването на договорите страните да са целели постигането на
забранен или непозволен от закона резултат, което е задължителна предпоставка с
оглед твърдяното основание за нищожност.
Предвид изложеното, съдът намира възражението
за неоснователно, поради което дължи произнасяне по възражението за обявяване
на записите на заповед и договорите за нищожни поради привидност - на основание
чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД.
Твърди се, че нито едно от отпусканията на
парични заеми не е осъществено. Общият размер на претендираните средства –
95514,00 лева, значително надхвърлял определените максимални размери на
разрешените плащания в брой /до 15 000 лева към онзи момент/.
Възражението е неоснователно. Принципно при
привидните сделки страните по тях нямат намерение да се обвържат от явната
сделка, а целят създаването на привидна сделка. Такава сделка се обуславя от
интереса на някоя от страните по привидната сделка да прикрие действителните
ѝ отношения с другата страна. В настоящия случай няма индикации, че
страните по договорите за заем целят за прикрият с тяхното сключване други свои
отношения. В тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна, е до
докаже симулацията. Установяването се извършва с т.нар. „обратно писмо“ или при
наличието на начало на писмено доказателство със свидетелски показания. По
делото не са представени обратни документи и не се твърди наличието на такива,
а от събраните доказателства не може да се направи извод за наличието на
прикрита сделка.
Извършването на плащане в брой на суми
надвишаващи максималния размер съгласно ЗОПБ води до административна
отговорност, но не и до нищожност на договора. В тази насока е и практиката на
ВКС – определение № 70 от 09.02.2016 година на ВКС по ч.т. дело № 499/2015
година на ІІ т.о., определение № 1193/11.12.2015г. на ВКС по гр.д. №
4396/2015г., III
г.о. – нарушаването на ЗОПБ има за последица административно наказателната
отговорност на дееца, но няма значение нито за надлежността и доказването на
извършеното плащане, нито за валидността на договора, от който произтича
вземането.
Въз основа на изложеното съдът намира
възражението за неоснователно.
По възражението за унищожаване на процесните
записи на заповед и договори за заем на основание чл. 27, предл. пето вр. чл.
30 от ЗЗД поради заплашване и упражнена принуда чрез възбуждане на основателен
страх, в тежест на ответника е да докаже, че при издаване на записите на
заповед и при сключване на договорите за заем волеизявлението му е направено
под влияние на психическа принуда - възбуждане на основателен страх от
предстояща злина за лични или имуществени блага на ищеца или на негови близки,
което да е извършено от ищеца или от трето лице.
Съгласно разпоредбата на чл.27 вр. с чл. 30 от ЗЗД унищожаеми са договорите сключени при
заплаха, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето
лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх от причиняване на
предстояща злина. Тази злина може да бъде засягане на лични или на имуществени
блага на страната по сделката или на нейни близки. Страховите представи могат
да бъдат предизвикани от другия участник в сделката или от трето лице.
Ирелевантно е дали това се прави с користна цел. За да се уважи възражение по
чл.30 вр. с чл.27 от ЗЗД,
освен че е упражнен натиск, по делото следва да се установи, че този психически
натиск е възбудил страх у заплашвания, който страх е и основателен, като именно
този основателен страх го е мотивирал и е единствената причина да сключи
сделката.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства
не се установява по категоричен начин, че ищецът е отправял заплахи към ответника,
които са възбудили основателен страх у него и са го мотивирали да подпише
процесните записи на заповед и договори за заем. Съдът не кредитира показанията
на свидетелката Юлия Илиева Йорданова – Качкова в частта, сочещи, че ищецът е
отправял заплахи към семейството на ответника и последният е изпитвал страх за
неговия и на близките му живот и здраве, както и за сигурността на тяхното
имущество, поради близките отношения с ответника - свидетелката е негова
съпруга. Свидетелката твърди, че процесните записи на заповед са подписани на
една и съща дата, като тя лично е присъствала. Това твърдение не се подкрепя от
заключението на изготвената по делото съдебно - техническа експертиза, според
което при изследване на представените договори за заем и записи на заповед са
установени както сходства, така и различия в използваните материали, респ.
пишещи средства и печатащи устройства. От показанията на този свидетел, без
същите да са подкрепени от други доказателства по делото, не може да се
обоснове извод, че е налице твърдения порок.
Въз основа на изложеното съдът намира
възражението за неоснователно.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените
установителни искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Предвид основателността на предявените искове,
съдът дължи произнасяне по направеното възражение за прихващане с недължимо
платена от ответника сума в размер на 63 999 лв. и 100 $.
Възражението е неоснователно и следва да се
остави без уважение.
По делото не се доказа извършено от ответника
плащане в брой. От представените писмени доказателства се установява, че за
времето от 16.07.2015г. до 18.04.2016г. ответникът е превел по сметка на ищеца Н.К.К.
сумата в общ размер на 13 810 лева с посочени основания „захранване на
сметка“ или „плащане по ПКО 160414“. С приходен касов ордер от 16.04.2014г.,
неоспорен от страните, ответникът е удостоверил получаването от ищеца Н.К.К. на
сумата в размер на 40 000 лева. Съдът приема, че извършените от ответника
плащания по сметка на ищеца са в изпълнение на задължение по цитирания ПКО. Относно
направените плащания от Т.А.К. в полза на А.Р.Т. в размер на 6 000,00 лева
по банков път с посочено основание „по декларация“ и в размер на 4 000,00
лева срещу разписка, както и направени банкови преводи от трето лице Светослав Т.К.
по сметка на Н.К.К. в общ размер на 3 060 лева с посочено основание
„захранване на сметка“, съдът намира за недоказано по делото извършването им от
името на ответника в полза на ищеца.
Предвид уважаването на исковите претенции, на
основание чл. 78, ал.1
от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски.
Ищецът е направил и претендира разноски в общ
размер на 12 870,28 лева, от които 1670,28 лв. - разноски за доплатена държавна такса и 11 200,00 лв. - адвокатско
възнаграждение.
От ответника е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца.
Искането за намаляване на
адвокатското възнаграждение, съдът намира за основателно. По делото са
предявени седем обективно съединени иска.
С договор за правна защита и
съдействие от 10.03.2017г. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на
1600 лв. за подаване на иск по чл. 422 от ГПК във връзка с възражението по
заповед за изпълнение по ч.г.д. № 1580/2016г. на РС - Видин. С оглед
материалния интерес и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно
установеният минимум на дължимо възнаграждение по този иск се изчислява на
сумата в размер на 935 лв.
С договор за правна защита и
съдействие от 10.03.2017г. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на
1600 лв. за подаване на иск по чл. 422 от ГПК във връзка с възражението по
заповед за изпълнение по ч.г.д. № 1582/2016г. на РС - Видин. С оглед
материалния интерес и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно
установеният минимум на дължимо възнаграждение по този иск се изчислява на
сумата в размер на 905 лв.
С договор за правна защита и
съдействие от 10.03.2017г. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на
1600 лв. за подаване на иск по чл. 422 от ГПК във връзка с възражението по
заповед за изпълнение по ч.г.д. № 1583/2016г. на РС - Видин. С оглед
материалния интерес и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно
установеният минимум на дължимо възнаграждение по този иск се изчислява на
сумата в размер на 875 лв.
С договор за правна защита и
съдействие от 10.03.2017г. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на
1600 лв. за подаване на иск по чл. 422 от ГПК във връзка с възражението по
заповед за изпълнение по ч.г.д. № 1579/2016г. на РС - Видин. С оглед
материалния интерес и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно
установеният минимум на дължимо възнаграждение по този иск се изчислява на
сумата в размер на 705,70 лв.
С договор за правна защита и
съдействие от 10.03.2017г. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на
1600 лв. за подаване на иск по чл. 422 от ГПК във връзка с възражението по
заповед за изпълнение по ч.г.д. № 1578/2016г. на РС - Видин. С оглед
материалния интерес и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно
установеният минимум на дължимо възнаграждение по този иск се изчислява на
сумата в размер на 830 лв.
С договор за правна защита и
съдействие от 10.03.2017г. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на
1600 лв. за подаване на иск по чл. 422 от ГПК във връзка с възражението по
заповед за изпълнение по ч.г.д. № 1581/2016г. на РС - Видин. С оглед
материалния интерес и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно
установеният минимум на дължимо възнаграждение по този иск се изчислява на
сумата в размер на 965 лв.
С договор за правна защита и
съдействие от 10.03.2017г. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на
1600 лв. за подаване на иск по чл. 422 от ГПК във връзка с възражението по
заповед за изпълнение по ч.г.д. № 1577/2016г. на РС - Видин. С оглед
материалния интерес и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно
установеният минимум на дължимо възнаграждение по този иск се изчислява на
сумата в размер на 950 лв.
Съдът намира, че на ищеца
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по всеки от предявените
обективно съединени искове в размер на нормативно установения минимум съгласно
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид общото им разглеждане в едно производство.
Съгласно чл. 7, ал. 8 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. По настоящото
производство са проведени общо осем открити съдебни заседания, по всяко от
които се е явил процесуалният представител на ищеца. На основание чл. 7, ал. 8
от Наредба №1 от 09.07.2004 г., на ищеца следва да бъдат присъдени допълнително
шестстотин лева за адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответника за
недоказаност на извършването на разноските е неоснователно. Съгласно приетото в
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6 от 2012г. на ОСГТК на
ВКС, когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ,
а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. В настоящия случай, във всеки един от
представените договори за правна помощ изрично е вписано, че уговореното между
страните адвокатско възнаграждение е платено в брой при неговото подписване.
Предвид изложеното, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски в общ размер на 8 435,98 лева, от които 1670,28 лв. за
платена държавна такса и 6 765,70 лв.- за адвокатско възнаграждение.
На основание т. 12 от ТР № 4/2013г. на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ищецът е направил и претендирал разноски в
заповедното производство в общ размер на 12 870,28 лева, от които 1670,28
лв. за платена държавна такса и 11 200,00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира, че с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делата, на ищеца следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение по всяко от заповедните производства в
размер на нормативно установения минимум съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид
изложеното, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца: сумата в
размер на 937,50 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 1580/2016г. на ВРС,
от които 270,00 лв. разноски за платена държавна такса и 667,50 лв. адвокатско
възнаграждение; сумата в размер на 892,50 лв., представляваща разноски по
ч.гр.д. № 1582/2016г. на ВРС, от които 250,00 лв. разноски за платена държавна
такса и 642,50 лв. адвокатско възнаграждение; сумата в размер на 847,50 лв.,
представляваща разноски по ч.гр.д. № 1583/2016г. на ВРС, от които 230,00 лв.
разноски за платена държавна такса и 617,50 лв. адвокатско възнаграждение;
сумата в размер на 643,27 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 1579/2016г.
на ВРС, от които 150,28 лв. разноски за платена държавна такса и 492,99 лв.
адвокатско възнаграждение; сумата в размер на 780 лв., представляваща разноски
по ч.гр.д. № 1578/2016г. на ВРС, от които 200,00 лв. разноски за платена
държавна такса и 580 лв. адвокатско възнаграждение; сумата в размер на 982,50
лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 1581/2016г. на ВРС, от които 290,00
лв. разноски за платена държавна такса и 692,50 лв. адвокатско възнаграждение;
сумата в размер на 960 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 1577/2016г. на
ВРС, от които 280,00 лв. разноски за платена държавна такса и 680 лв.
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.А.К. с
ЕГН ********** дължи на Н.К.К. с ЕГН ********** сумата от 13 500,00 /тринадесет хиляди и петстотин/
лева по запис на заповед от 20.09.2014г., ведно със законната лихва от 15.07.2016г.
до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
РЗ-1263 от 20.07.2016г. по ч.гр.д. № 1580/2016г. по описа на Районен съд -
Видин.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.А.К. с
ЕГН ********** дължи на Н.К.К. с ЕГН ********** сумата от 12 500,00 /дванадесет хиляди и петстотин/
лева по запис на заповед от 24.11.2014г., ведно със законната лихва от
15.07.2016г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № РЗ-1266 от 20.07.2016г. по ч.гр.д. № 1582/2016г. по описа на
Районен съд - Видин.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.А.К. с
ЕГН ********** дължи на Н.К.К. с ЕГН ********** сумата от 11 500,00 /единадесет хиляди и петстотин/
лева по запис на заповед от 10.10.2014г., ведно със законната лихва от
15.07.2016г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № РЗ-1267 от 20.07.2016г. по ч.гр.д. № 1583/2016г. по описа на
Районен съд - Видин.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.А.К. с
ЕГН ********** дължи на Н.К.К. с ЕГН ********** сумата от 7 514,00 /седем хиляди петстотин и
четиринадесет/ лева по запис на заповед от 02.12.2014г., ведно със
законната лихва от 15.07.2016г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение № РЗ-1264 от 20.07.2016г. по ч.гр.д. №
1579/2016г. по описа на Районен съд - Видин.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.А.К. с
ЕГН ********** дължи на Н.К.К. с ЕГН ********** сумата от 10 000,00 /десет хиляди/ лева по запис на
заповед от 18.04.2014г., ведно със законната лихва от 15.07.2016г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение № РЗ-1265
от 20.07.2016г. по ч.гр.д. № 1578/2016г. по описа на Районен съд - Видин.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.А.К. с
ЕГН ********** дължи на Н.К.К. с ЕГН ********** сумата от 14 500,00 /четиринадесет хиляди и петстотин/
лева по запис на заповед от 10.11.2014г., ведно със законната лихва от
15.07.2016г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № РЗ-1262 от 20.07.2016г. по ч.гр.д. № 1581/2016г. по описа на
Районен съд - Видин.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.А.К. с
ЕГН ********** дължи на Н.К.К. с ЕГН ********** сумата от 14 000,00 /четиринадесет хиляди/ лева по
запис на заповед от 18.05.2014г., ведно със законната лихва от
15.07.2016г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № РЗ-1261 от 20.07.2016г. по ч.гр.д. № 1577/2016г. по описа на
Районен съд - Видин.
ОСЪЖДА Т.А.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.К. с ЕГН ********** сумата в
размер на 8 435,98
/осем хиляди четиристотин
тридесет и пет лева и деветдесет и осем ст./ лева, представляваща реализирани
от ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.А.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.К. с ЕГН ********** сумата в
размер на 937,50 /деветстотин тридесет и седем лева и петдесет ст./ лева,
представляваща разноски по ч.гр.д. № 1580/2016г. по описа на РС – Видин.
ОСЪЖДА Т.А.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.К. с ЕГН ********** сумата в
размер на 892,50 /осемстотин деветдесет и два лева и петдесет ст./ лева,
представляваща разноски по ч.гр.д. № 1582/2016г. по описа на РС – Видин.
ОСЪЖДА Т.А.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.К. с ЕГН ********** сумата в
размер на 847,50 /осемстотин четиридесет и седем лева и петдесет ст./ лева,
представляваща разноски по ч.гр.д. № 1583/2016г. по описа на РС – Видин.
ОСЪЖДА Т.А.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.К. с ЕГН ********** сумата в
размер на 643,27 /шестстотин четиридесет и три лева и двадесет и седем ст./
лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 1579/2016г. по описа на РС – Видин.
ОСЪЖДА Т.А.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.К. с ЕГН ********** сумата в
размер на 780,00 /седемстотин и осемдесет/
лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 1578/2016г. по описа на РС – Видин.
ОСЪЖДА Т.А.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.К. с ЕГН ********** сумата в
размер на 982,50 /деветстотин осемдесет и два лева и петдесет ст./ лева,
представляваща разноски по ч.гр.д. № 1581/2016г. по описа на РС – Видин.
ОСЪЖДА Т.А.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.К. с ЕГН ********** сумата в
размер на 960,00 /деветстотин и шестдесет/ лева, представляваща разноски по ч.гр.д. №
1577/2016г. по описа на РС – Видин.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: