№ 74277
гр. София, 15.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело
№ 20231110130419 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 417 и сл. ГПК.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл.
10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали
дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на
въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от
7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените
към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това
задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство
произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес,
което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се
предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни
главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид
константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото
така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и
вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на
потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за
изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от
1
20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат към
категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане
правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на
заповедното производно.
Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за издаване на
заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено за сумите, претенцията за които се
основава на нищожна/неравноправна клауза. Това е валидно и за хипотезите, в които се иска
издаване на заповед за изпълнение за суми по издаден в полза на кредитора запис на
заповед, който обезпечава негови вземания по договор с потребителски характер,
включително договор за потребителски кредит. Щом обезпечителната функция на записа на
заповед е разкрита, то съдът следи дали клаузите, от които възникват вземанията на
кредитора, обезпечени с издадения запис на заповед, не са неравноправни и в тази връзка не
са недействителни. Ако това е така, то искането за издаване на заповед за изпълнение за
конкретните вземания следва да бъде отхвърлено. Този извод следва от изменението на чл.
417, т. 10 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019г.), изискващ представяне и на договора с потребителя и
приложимите към него общи условия. Алогично би било законодателят да изисква
представяне на писмени доказателства, които не биха могли да бъдат преценявани от съда
при произнасянето му.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
155669/02.06.2023г. на СРС, подадено от „*********“ ООД, в частта му за сумите:
1. Сумата от 36,90 лева за договорно възнаграждение (лихва): Уговорен е размер от
41,03%, който противоречи на добрите нрави и следва от нищожна неравноправна
клауза (така: р.378/08.05.2006г.-гр.д.315/2005г.-ІІг.о., р.1270/09.01.2009г.-
гр.д.5093/2007г.-ІІг.о., р.378/08.05.2006г.-гр.д.315/2005г.-ІІг.о.,
опр.260283/17.09.2020г.-ч.гр.д.9521/2020г.-СГС,ТО-VІ, опр.266415/17.12.2020г.-
ч.гр.д.10945/2020г.-СГС-ІІ-Г, опр.266852/29.12.2020г.-ч.гр.д.7204/2020г.-СГС-І-24с-в,
опр.260551/12.01.2021г.-ч.гр.д.12338/2020г.-СГС-ІV-Д, опр.261885/29.01.2021г.-
ч.гр.д.10946/2020г.-СГС-І, опр.264704/11.03.2021г.-ч.гр.д.842/2021г.-СГС-І,
опр.267499/22.04.2021г.-ч.гр.д.3671/2021г.-СГС, ТО-VІ, опр.268991/20.05.2021г.-
ч.гр.д.5247/2021г.-СГС-ІІІ-В, опр.1227/16.07.2021г.-ч.гр.д.8622/2021г.-СГС,ІV-Е,
опр.1614/09.08.2021г.-ч.гр.д.9449/2021г.-СГС-ГК, опр.2820/30.09.2021г.-
ч.гр.д.10400/2021г.-СГС-ГО-ІV-А, опр.2810/01.10.2021г.-ч.гр.д.11619/2021г.-СГС-ЧЖ-
І-К, опр.3352/14.10.2021г.-ч.гр.д.5828/2021г.-СГС-ГО-ІV-Е, опр.275245/29.10.2021г.-
ч.гр.д.5236/2021г.-СГС-ІV-В, опр.3737/29.10.2021г.-ч.гр.д.11615/2021г.-СГС-ІІ-Д,
2
опр.3689/28.10.2021г.-ч.гр.д.11629/2021г.-СГС-ІІ-Б, опр.5127/15.12.2021г.-
ч.гр.д.14401/2021г.-СГС, опр. 260474/21.01.2022г.-ч.гр.д.2624/2021г.-СГС-ІІ-Д, опр.
1161/15.02.2022г.-ч.гр.д.890/2022г.-СГС-І-К, опр.6623-12.07.2022г.-ч.гр.д.898/2022г.-
СГС-І, опр.6309/01.07.2022г.-ч.гр.д.190/2022г.-СГС-ГО-ІVГ, опр.6150/28.06.2022г.-
ч.гр.д. 1249/2022г.-СГС-ГО-ІІД, опр.7483/02.08.2022г.-в.ч.гр.д.3669/2022г.-СГС-ГО-
ЧЖ-ІІ-Д, и др.).
2. Сумата от 203,10 лева за допълнителна услуга (Договор за имуществено проучване
и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг): заобикаляне на чл. 33, ал. 1 вр. чл.
16 ЗПКр.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3