РЕШЕНИЕ
№ 501
гр. Кюстендил, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20221520101253 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Форуком и компания“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „***“ №
**, вх. ***, ет.***, ап. ***, представлявано от Д. Г., чрез адв. И.И.от САК, съдебен
адрес: гр. С., ул. „***“ *** офис *** против В. И. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***,
ул. „***“ № *** искове да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 512,57 лв.,
представляваща: 350,00 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 000-KS-
58286412/06022017, сключен на 06.02.2017г.; 12,06 лв. – договорна лихва за периода от
06.02.2017г. до 09.03.2017г.; 150,51 лв. – законна лихва върху просрочена главница от
02.08.2017г. до 27.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба съда до окончателното й изплащане.
Претендират се и сторените в заповедното и настоящото производства съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез
процесуалния си представител.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца посредством
предварително депозирана в изложения смисъл молба и оспорва от ответника по
съображенията в отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното заверено копие на Договор за потребителски кредит
000-KS-58286412/06022017 от 06.02.2017г., сключен между страните, ведно с
Приложение № 1 към него е, че ищцовото дружество се е задължило да предостави на
1
Р. потребителски кредит в размер на 350,00 лв., срещу задължението за
кредитополучателя да върне заетата сума, заедно с дължимите лихви, в сроковете и
при условията на договора.
Уговорения между страните лихвен процент по кредита възлиза на 40 процентни
пункта при ГПР 49,02 % и посочени допускания при изчисляването му. Общият размер
на всички плащания възлиза на сума от 362,06 лв.
От представеното заверено копие на Погасителен план е установимо още, че
кредитът следва да бъде издължен еднократно, с една погасителна вноска, чийто падеж
е определен на 09.03.2017г.
Представени са и приложимите към процесния договор Общи услиовия.
Приобщената към доказателствата на л. 24 от делото справка от „Първа
инвестиционна банка“ АД сочи на извършен превод с наредител ищеца и получател –
ответника на сума в размер на 350,00 лв. по банкова сметка, идентична на посочената в
процесния договор такава, по която следва да се усвои процесният кредит.
С Писмо изх. № 48246/11.05.2023г. на „Централна кооперативна банка“ АД е
установено, че посочената в процесния договор за потребителски кредит банкова
сметка, предназначена за усвояване на кредита е с титуляр ответника Р., както и че на
07.02.2017г. по същата е постъпила сума в размер на 350,00 лв. с наредител ищцовото
дружество
Приобщено е и цялото ч.гр.д. № 62895/2021г. от описа на СРС. Видно от същото
е, че в полза на заявителя – тук ищец, е издадена срещу кредитополучателя
(последният като солидарен длъжник) Заповед № 18904/12.11.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК Същата е връчена на длъжника Р. като в
законоустановения за това срок последната е оспорила вземането по заповедта. Поради
това и съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК като в
законоустановения срок заявителят е предявил настоящите положителни
установителни искове.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено
по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 62895/2021 г. на СРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че заповедта е била връчена на длъжника като в законоустановения за това
срок същият е оспорил вземането по нея. Ето защо съдът е разпоредил процедура по
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на
2
установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителните
искове. При посочените съображения претенцията е допустима.
По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр.
чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено
нещо.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
търсените суми в полза на настоящия ищец.
Досежно главната претенция за сума в размер на 350,00 лв.
При съвкупния анализа на събраните по делото доказателства настоящият
съдебен състав намира за установено, че между "ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ" ООД и
ответника е сключен от разстояние по реда на чл. 6 ЗПФУР договор за потребителски
кредит, по силата на който на последния е предоставен кредит в размер на 350 лв.
Приложените по делото договор и общите условия към него не са подписани с параф,
но с оглед разписаната в общите условия процедура на сключване на договора, няма
как да се очаква това да бъде сторено. В случая е съставен електронен документ,
представен по делото на хартиен носител. Съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК електронният
документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис,
заверен от страната, а при поискване страната е длъжна да представи документа на
електронен носител. Такова искане не е направено по делото, поради което
представеният на хартиен носител заверен препис от договора за кредит и общите
условия към него са годно доказателство за съдържанието на материализираните в тях
електронни изявления и удостоверяват процесното облигационното отношение.
С оглед реалния характер на облигационната връзка, то предаването, съотв.
усвояването от страна на ответника на заемната сума съставлява елемент от
фактическия състав по склчюване на сделката, което обстоятелство ищцовото
дружество слеваше да установи пълно и главно в процеса. Това бе сторено, за което
свидетелства събрания доказателствен материал, в т.ч. и Писмо изх. №
48246/11.05.2023г. на „Централна кооперативна банка“ АД видно от което е, че
посочената в процесния договор за потребителски кредит банкова сметка,
предназначена за усвояване на кредита е с титуляр ответника Р., както и че на
07.02.2017г. по същата е постъпила сума в размер на 350,00 лв. с наредител ищцовото
дружество.
Изложеното сочи на валидно възникнала между страните облигационна
обвързаност по процесния договор за потребителски кредит, по който ищецът е
изправна страна, като е изпълнил основното си задължение да предостави заемната
сума на ответника, а последният – неизправна такава, доколкото не се установи в
процеса, при настъпил падеж на задължението, да е погасил същото. Последното бе в
тежест на ответната страна, а данни за проявлението на какъвто и да е правопогасяващ
юридически факт не са налични по делото.
С оглед горното съдът намира главната претенция за доказана по размер и
3
основание, поради което ще я уважи в пълен размер.
Като последица от горното, следва да се присъди законна лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й
изплащане.
В допълнение, настоящият състав следва да посочи, че не споделя доводите за
недействителснот на процесния изтичник на облигационни отношения по изложените
в отговора съображения.
Съдът счита, че процесният договор за предоставяне на кредит от разстояние
съдържа подробна информация за общия размер на кредита и условията за усвояването
му, срока на договора за кредит, лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му, размера, броя и периодичността на погасителните вноски, дължими от
потребителя, годишния процент на разходите, както и посочени допускания при
изчисляването му, общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на
сключване на договора за кредит, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12,
с което са изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 5,
ал. 13 във вр. ал. 10 във вр. ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Посочен е ГПР, чийто размер е съобразен
с имератичното изискване на чл. 19, ал.4 от ЗПК, поради което и при липса на
ангажирани доказателства за противното, съдът приема, че същият е изчислен
съобразно императивно регламентирания алгоритъм, включително по отношение на
взетите предвид допускания, по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и при посочен
размер на общата стойност по кредита.
Не е налице нищожност на договора и поради противоречието му с добрите
нрави на посоченото в отговора основание, а именно – размера на уговорения лихвен
процент от 40 процентни пункта. Следва в тази връзка да се има предвид факта, че
договорите за кредит са възмездни - срещу задължението на кредитора /в случая
небанкова институция/ да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, заемополучателят се задължава не само да върне заетата сума,
съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената възнаградителна лихва
по кредита. Настоящият състав не споделя становището на ответника, че клаузата от
договора, определяща размера на годишния лихвен процент /възнаградителната лихва/
е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния
размер на законната лихва. С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от
ЗЗД, страните са свободни да определят съдържанието на облигационните отношения,
в които влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и
добрите нрави. В случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите,
който включва и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти
законната лихва, както изисква чл. 19, ал. 4 ЗПК, то не противоречи на добрите нрави
клауза, с която страните да уговарят и по-голям от трикратния размер на законната
лихва размер на възнаградителната лихва. Изводът на ответника, че уговорената от
страните годишна договорна лихва в размер на 40,00 % противоречи на добрите нрави,
понеже надхвърля трикратния размер на законната лихва, почива на цитирана съдебна
практика, която датира отпреди приемането на действащия Закон за потребителския
кредит и изменението му с ДВ бр. 35/2014 г. Същата е постановена по времето, когато
в закона липсва законноустановена горна граница на договорната лихва при
потребителските кредити /т. е. липсва императивна правна норма, регулираща размера
4
на възнаградителната лихва, чрез регулирането на размера на ГПР/, поради което
единственото ограничение на свободата на договаряне на страните по този въпрос,
според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, бяха правилата на добрите нрави.
Досежно възнаградителната лихва за сума от 12,06 лв. за периода 06.02.2017г. –
09.03.2017г.
По правната си характеристика същата представлява възнаграждение, което
длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е
ползвал същите. В случая страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент от
40.00 %, при ГПР от 49,02 %. Посочено е, че общият размер на задължението възлиза
на 362,06 лв., поради което и дължимият такъв за акцесорната претенция се равнява на
12.06 лв. – идентичен на претендирания, поради което и ще бъде уважен в цялост.
По отношение на сумата от 150,51 лв. – законна лихва върху просрочена
главница за периода 02.08.2017г. – 27.10.2021г.
Същата съдът счита за дължима предвид установения по делото настъпил падеж
на главното задължение от една страна и липса на погасяване на същото от ответника –
от друга. Размерът й за сочения период се равнява на претендирания такъв, който
съдът изчисли чрез общодистъпния в интернет калкулатор за изчисляване на законна
лихва. Поради това и в тази си част претенцията ще се уважи в цялост.
По разноските: С оглед изхода от спора разноски се сължат само на ищцовото
дружество, в т.ч. и на тези сторни в заповедното производство, по дължимостта на
които съдът ще се произнесе в съответствие с приетото в т. 12 от ТР № 4/2014г. по т.д.
4/2013г., ОСГТК на ВКС.
Така в тежест на ответника следва да се възложи сума от 485,00 лв. сторени в
исковото производство разноски и 385,00 лв. – такива в производството по ч.гр.д. №
62895/2021г. от описа на СРС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. И. Р.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *** дължи и следва да заплати на
„Форуком и компания“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет.***, ап. ***, представлявано от Д. Г. сумата в
размер на 512,57 лв., от които: 350,00 лв. – главница по Договор за потребителски
кредит № 000-KS-58286412/06022017, сключен на 06.02.2017г.; 12,06 лв. – договорна
лихва за периода от 06.02.2017г. до 09.03.2017г.; 150,51 лв. – законна лихва върху
просрочена главница от 02.08.2017г. до 27.10.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК –
03.11.2021г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 62895/2021г. от описа на
СРС.
ОСЪЖДА В. И. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *** да заплати на
„Форуком и компания“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет.***, ап. ****, представлявано от Д. Г., сумата
в размер на 485,00 лв. (четиристотин осемдесет и пет лева), представляваща сторени
деловодни разноски в настоящото производство, както и 385,00 лв. (триста осемдесет и
5
пет лева) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 62895/2021г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6