Р Е Ш Е Н И Е
№ 2039
гр. Русе, 05.12.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет
и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А. Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6540 по описа за 2019 година, при
участието на прокурора от РП- Русе Д. К., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.28 от Закона за закрила на детето.
Постъпила е молба
от Д.Д.Д., с която е поискано съдът да постанови решение, с което да наложи спрямо
малолетният й син Г.Д.Д. мярка за закрила по чл. 4, ал.1 т.2 ЗЗДт – настаняване
в семейството на негови близки и роднини, а именно в семейството на
определящата се като биологична баба на детето по бащина линия М.М.К. с настоящ
и постоянен адрес ***, със срок до навършване на пълнолетие от детето. Искането
е обосновано с обстоятелството, че по този начин ще бъдат защитени интересите
на детето Г., което фактически живее при своята баба и се отглежда от нея от
раждането му, а майката няма възможност да полага грижи за сина си след смъртта
на неговия биологичен баща Х.П.М..
Дирекция „Социално подпомагане” – Ветово
изразява становище за неоснователност на молбата, защото настаняването на детето
в семейството на определящата се като негова биологична баба не е „наложително“,
тъй като тя разполагала с пълномощно от майката да отглежда детето.
Представителят на ДСП счита, че ако бъде уважено направеното искане, би се
прекъснала връзката между майка и дете.
Представителят на
РП – Русе изразява становище за основателност на молбата, той като същата е
съобразена с интереса на детето.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Детето Г.Д.Д. е
родено на ***г. от майка Д.Д.Д., без в акта за раждане да е вписан баща.
Според изготвения
по делото социален доклад, детето е родено от съвместното съжителство между Д.Д.Д.
и Х.П.М., но не е припознато от последния. До навършване на 1 г. и 2м. от
детето, семейството е живяло в едно домакинство с родителите на Х.М..
Последният е починал на 14.10.2013г. Седем месеца по-късно и майката е
напуснала семейството, като е оставила детето на грижите на баба му по бащина
линия М.К. и съжителстващия й партньор Г.Я., които продължавали и понастоящем
да полага всички грижи по неговото отглеждане и възпитание, за което бабата
била упълномощена от майката. Според извършеното социално проучване, детето Г.
се отглеждало в добри битови условия и за него се полагали адекватни грижи,
посещавало училище, имало избран личен лекар и се чувствало добре в семейството
на М.К.. Социалните работници не са установили други близки и роднини на
детето, които да имат възможност и желание да го отглеждат в семейна среда.
В съдебно заседание
М.К. демонстрира желание и възможност да продължи да отглежда детето Г..
Според изложеното
от майката Д.Д. и установеното от свидетеля Д.Д.Ж., нейн баща, тя нямала
възможност да отглежда сина си Г., тъй като живеела в гр. *** с друг мъж, от
който имала още едно дете. Новото й семейство не желаело да приеме Г., а и
нямали възможност за това. М.К. имала възможност и добре се грижела за детето
си, което било привързано към нея. Други близки и роднини на детето нямали
възможност и желание да го отглеждат, включително и семейството на свидетеля Ж..
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Касае
се за производство по реда на чл. 28 вр. чл.26 ЗЗДт, което има за цел да
осигури съдебна администрация на правоотношенията, свързани с постановяването
на мерки за закрила на децата. Няма пречка налагането на такива да стане по
молба на родителя съгласно чл. 26, ал.2 ЗЗДт. В настоящото производство съдът е
длъжен да провери дали е налице някоя от материалните предпоставки за
настаняването на детето извън семейството, визирани в чл. 25 ЗЗДт. В случая, от
представените по делото доказателства се установява невъзможността детето Г. да
бъде отглеждано от своите родители. Биологичният му баща е починал, а майката
не желае и няма възможност да полага грижи за него.
Съгласно
чл. 28, ал.4 изр.2 ЗЗДт при настаняване на деца извън семейството, съдът е
длъжен да следва поредността по чл. 26, ал.1 ЗЗДт, освен когато това не е в техен
интерес. В случая е направено искане детето да бъде настанено при своя роднина
– баба по бащина линия (което се установява от доказателствата по делото за целите
на настоящото производство), която през годините е осъществявала основните
грижи за негово отглеждане и възпитание и продължава да прави това. Между
детето и бабата съществува силна емоционална връзка и привързаност, то е
отраснало в нейния дом и с нейните грижи. В случая налагането на поисканата
мярка за закрила не би довела до каквито и да е промени от фактическа страна за
детето и неговите близки, а единствено би въвела правна стабилност в техните
отношения. Поради това не биха могли да бъдат споделени възраженията на
представителя на ДСП – Ветово за липсата на „нужда“ от поисканото настаняване
по съдебен ред. Последното не представлява и пречка за майката да осъществява
контакт с детето си, стига да има желание за това, а същата разполага и с
редица законови механизми да продължи да контактува с детето си, а и
направеното искане изхожда именно от нея. Настоящото решение е съобразено преди
всички с интересите на детето, които налагат да бъде осигурена не само
фактическа, а и прана възможност на отглеждащата го баба да полага необходимите
грижи за него.
По тази причина
съдът следва да уважи направеното от молителката Д.Д. искане и наложи спрямо
детето Г. поисканата мярка за закрила, по който начин правата и интересите му
ще бъдат защитени най-добре.
Мотивиран така и на
основание чл. 28 от Закона за закрила на детето, съдът
Р Е
Ш И:
НАЛАГА
на основание чл. 26 вр. чл. 28 от Закона за закрила на детето спрямо детето Г.Д.Д.
ЕГН**********, род. на ***г. мярка за
закрила по чл. 4, ал.1 т.2 от Закона за закрила на детето – настаняване в семейството
на биологичната му баба по бащина линия М.М.К. ЕГН********** с адрес ***, със
срок до навършване на 18 годишна възраст от детето или до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на мярката за закрила.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в седемдневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението подлежи
на незабавно изпълнение, съгласно чл. 28, ал.4 ЗЗДт.
Районен съдия: