№ 1008
гр. Варна, 23.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100501310 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 вр. чл. 495 от ГПК.
Образувано е по жалба вх №4817/04.04.2022г. на ВЛ. Ж. Ж., ЕГН
********** чрез адв. К.Т. - пълномощник, срещу изготвено по изп. дело
№20207180401057 по описа на ЧСИ Ст. Костова –Данова разпределение от
22.03.2021г. Жалбоподателят излага, че на 01.04.2022г. му било предявено
разпределение, с което ЧСИ извършил разпределение на постъпилата по изп.
Дело сума в размер на 66 550лв. Счита така извършеното разпределение за
неправилно, и постановено в нарушение на материалните и процесуални
норми на закона, поради което моли да бъде отменено по следните
съображения: На първо място оспорва дължимостта на претендираните от
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1965лв. Счита
този размер за крайно завишен и несъобразен с правната и фактическа
сложност на делото, като същият следва да бъде редуциран до минималният
такъв предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и по точно чл. 10 от същата. На следващо
място в протокола е посочено, че „доколкото по отношение на имота, спрямо
който е проведено изпълнението, взискателя е провел успешно иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД, то в този ред следва да бъдат и разноските,
направени в рамките на това производство“, но според жалбоподателя
цитираните изпълнителни листи не са били присъединени за събиране към
настоящото производство и съответно не му е връчена покана за доброволно
изпълнение, поради което, счита, че те не следва да намерят отражение в
1
настоящото разпределение. В посоченото разпределение се посочва, че
сумата за разпределение, която следва да погаси „вземанията без право на
предпочтително удовлетворение" е в размер на 60 720,27 лв., но липсва
посочване каква, част от задължението погасява тази сума и по какъв начин,
както и какъв е остатъка за длъжника след това погасяване. Позовава се на
трайно установената съдебна практика според която законната лихва за забава
и договорената лихва/неустойка за забава са задължения, които са еднородни
на главния дълг и се погасяват по реда на чл, 76, ал. 1 от ЗЗД. На следващо
място твърди, че липсва справка и информация за присъединените по закон
Община Аксаково и ТД на НАП, които са привилегировани кредитори, както
и информация налице ли е задължение към тях, което само по себе си прави
извършеното разпределение незаконосъобразно. Разпоредбата на чл, 495 от
ГПК предвижда, че взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в
едноседмичен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за
изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или
сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други
взискатели. Следователно в този случай след приключване на проданта, но
преди издаване на постановлението за възлагане, съдебният изпълнител
трябва да извърши предварително разпределение на сумата, предложена от
купувача- взискател, при което се отчитат привилегиите на другите
взискатели по чл.136 ЗЗД, след което се определя точният размер на
дължимата се от купувача сума като се приспадане на неговото вземане. На
следващо място счита, че в таксите, които съгласно разпределението следва
да се заплатят по сметка на ЧСИ с поредност на вземането по чл.13б,т.1 ЗЗД,
са включени и такси, които не са във връзка с изпълнението върху имота,
предмет на проданта.Твърди, че съдебният изпълнител е включил и разноски,
които не касаят изпълнението върху имота, предмет на проданта, а тези
разноски не подлежат на предпочтително удовлетворение по реда на чл.13б,
т.1 ЗЗД. Това са разходите по т.12, т.9, по ТТР към ЗЧСИ, както и тези по
т.3,4,5,31 от ТТР към ЗЧСИ, некасаещи изпълнението върху имота. Излага, че
съдебният изпълнител е приел, че в сумата следва да бъдат включени и такси
по предстоящи действия - евентуално вдигане на възбраните и съобщения за
изготвено постановление за възлагане, които според жалбоподателя може и
да не бъдат извършени, ако обявеният за купувач взискател не внесе
дължимата се от него сума за имота, определена при разпределението, а
отделно - в полза на ЧСИ се дължат само такси за извършени изпълнителни
действия. Не на последно място не е съгласен и със становището на ЧСИ, че
„суми в полза на взискателя НАП не следва да бъдат заделени, тъй като
същият е кредитор на длъжника, но същият няма право да се удовлетворява
от суми, получени от реализацията на имуществото, спрямо което друг
кредитор - Х.М., е провел иск по чл. 135 от ЗЗД. Дори и да се приеме, че е
така, това не изключва задължението на съдебния изпълнител да изиска
информация от ТД на НАП и Община Аксаково и да включи същите в
извършеното разпределение. Съгласно разпоредбата на член 458 от ГПК
държавата е присъединен по право взискател за публичните задължения на
длъжника, посочени в удостоверение по член 191, алинея 4 от ДОПК. При
2
това положение държавата, действаща чрез НАП, е присъединен взискател ех
lege и е следва да бъде включена в извършеното разпределение, както и да й
бъде предявено разпределението, което не е сторил ЧСИ, независимо дали за
нея ще бъдат заделени суми или не. При положение, че държавата и общината
не са присъединен взискател, то не са налице предпоставките на член 460 от
ГПК, тъй като разпределението предпоставя няколко взискатели по същото
изпълнение. По изложените съображения моли да се отмени изготвяното
разпределение на събраната в хода на изпълнителното производство сума
между взискателите по по изпълнително дело и. д. № 20207180401057 по
описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова с район на действие - района на
Варненски окръжен съд, вписана под № 718.
Ответниците по въззивната жалба – взискателят ХР. Н. М. и НАП –
Варна, не изразяват становище по нейната основателност.
В приложените към жалбата мотиви, частният съдебен изпълнител
излага съображения за допустимост, но неоснователност на жалбите. Счита,
че при изготвяне на разпределението, посочване на сумите и поредността в
него точно е приложил законовите разпоредби, като е съобразил установения
в чл. 136 ЗЗД ред на привилегии. По отношение на липса на данни за
вземанията на кредиторите Община Аксаково и НАП, ЧСИ излага, че по
делото е установено, че Община Аксаково няма вземане за дължими данъци
спрямо реализирания имот /л. 370/, поради което и не е включена в
изготвеното разпределение. По отношение на кредиторът НАП излага, че към
него длъжникът В.Ж. има публични задължения в размер на 153.18 лв. /л.344
и сл./, но доколкото изпълнението спрямо имота е проведено след успешно
проведен иск по чл. 135 от ЗЗД, счита, че обявената относителна
недействителност ползва единствено и само кредитора, в полза на когото е
постановено съдебното решение - Х.М., поради което НАП, въпреки, че е
кредитор не следва да участва в разпределението на тези суми. В заключение
ЧСИ излага, че предявеното разпределение по чл. 495 от ГПК е изготвено
законосъобразно, при спазване на разпоредбите на чл. 495, 460 ГПК и чл. 136
ЗЗД, поради което жалба с вх. № 04817/04.04.2022г., депозирана от длъжника
ВЛ. Ж. Ж., ЕГН **********, чрез адв. К.Т., е изцяло неоснователна.
Съдът, след като разгледа жалбите, отговора на взискателя,
становището на съдебния изпълнител и прецени представените по делото
доказателства, съобрази следното:
Във връзка с допустимостта на жалбата, настоящият състав установи, че
същата е допустима доколкото е подадена от длъжник в производството
срещу разпределение - акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 462 ГПК, и в
срока, предвиден за това.
Производството по настоящото дело е било спряно на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по в. ч. гр. дело
№1349/22г. по описа на ОС - Варна, образувано по частна въззивна жалба
№05246/12.04.2022г., депозирана от длъжника ВЛ. Ж. Ж., ЕГН **********,
чрез адв. К.Т. - пълномощник, насочена срещу Постановление за разноски от
05.04.2022 г., с което е отказано от ЧСИ намаляването на адв.
3
Възнаграждение.
Настоящият състав, като съобрази, че с влязло в сила решение
№829/28.06.2022г., съдът се е произнесъл по гр. дело № 1349/2022г. по описа
на ВОС,, намира, че производството по настоящото дело следва да се
възобнови.
За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази
следното:
Изпълнително дело № 20207180401057 по описа на ЧСИ Станимира
Данова, per. № 718, е образувано въз основа на изпълнителни листи както
следва: Изпълнителен лист от 05.11.2019г., изд. по в.гр.д. № 278/2019г. по
описа на Апелативен съд - гр.Варна, с който длъжникът ВЛ. Ж. Ж., ЕГН
**********, с адрес: гр.Аксаково, ********** е осъден да заплати на ХР. Н.
М., ЕГН **********, сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, претендирала като
част от общо задължение на ответника в размер на 251 448.81 лева,
представляваща размер на погасените задължения на ответника към „Банка
ДСК" АД, обезпечен със законна ипотека, при разпределение на поучени
суми от публична продан по и.д. 201280840003880 по описа на ЧСИ Захари
Димитров, на осн. чл.155, ал.1 ЗЗД, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска - 24.04.2018г. до
окончателното изплащане.
Изпълнителен лист от 14.09.2018г., издаден в полза на ХР. Н. М., ЕГН
********** по гр.д.№ 8075/2016г. за сумата от 297.78 лева разноски пред
ВРС, сумата от 456.50 лева разноски пред въззивната инстанция и сумата от
342.50 лева разноски пред касационната инстанция;
Изпълнителен лист, издаден в полза на ХР. Н. М., ЕГН ********** по
ч.гр.д.№ 13641.2018г. по описа на ВРС за сумата от 20.09 лева лихва, върху
главница в размер на 1096.78 лева, и законната лихва върху главницата,
считано от 10.09.2018г., както и 325 лева разноски;
С молбата за образуване взискателят ХР. Н. М., ЕГН ********** е
поискал от ЧСИ да извърши пълно проучване на имуществото на длъжника,
като изрично е поискал да бъде насочено принудителното изпълнение към
следния недвижим имот, собственост на длъжника ВЛ. Ж. Ж., а именно
ПЪРВИ ЕТАЖ ОТ ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в град Аксаково,
община Аксаково, област Варна, ********** без данни за площ по документ
за собственост, а по данъчна оценка със застроена площ от 84 кв. м., ведно с
50 кв. м. ид. ч. от дворното място, в което тя е построена, цялото с площ от
670 кв. м. по документ за собственост, а по скица с площ от 700 кв. м.,
представляващо У ПИ VI - 43, в кв. 10 по плана на гр. Аксаково, при граници
на цялото място: улица, УПИ №№ VII - 333, XXIV - 42, XXV-44 и V- 45., като
е поискал налагане на възбрана и насрочване на опис на недвижимия имот.
Към молбата за образуване, взискателят е приложил и препис от искова
молба, вписана в Агенция по вписванията на 11.07.2016г., както и
постановени по нея съдебния решения, влезли в законна сила, по иск с правно
основание чл.135 ЗЗД, срещу длъжника ВЛ. Ж. Ж., ЕГН ********** и третото
лице - приобретател на недвижимия имот Георги Ж. Ж., ЕГН **********, с
4
които искът е уважен и сделка относно гореописания имот, обективирана в
нотариален акт № 159, т.1, рег.4 11165, х.д.№ 142/2011г. на Нотариус с район
на действие гр.Варна е обявена за ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по
отношение на взискателя ХР. Н. М., ЕГН **********, легитимирал се в
производството като кредитор за взимането, частично обективирано в
изпълнителен лист от 05.11.2019 г., издаден по в.гр.д. № 278/2019г. по описа
на Апелативен съд - гр.Варна.
По изрична писмена молба от взискателя по делото - Х.М., е насрочен
опис на посочения по-горе недвижим имот, като длъжника Ж. е редовно
уведомен за него на 29.10.2020г.
Поради липсата на подадени наддавателни предложения, първата
публична продан нарочена в периода 22.02.2021г. - 22.03.2021г., е обявена за
нестанала с протокол от 23.03.2021г.
Впоследствие, по молба от взискателя, с протокол от 10.05.2021г. е
насрочена втора по ред продан на имота за периода от 17.05.2021г. до
17.06.2021г., при начална цена в размер на 66 503.16 лв., представляваща 90
% от предходната такава, която е приключила като взискателят Х.М., с
протокол от 18.06.2021г. е обявен за купувач на имота, за предложената от
него цена в размер на 66 550 лв.
Тъй като обявеният за купувач наддавач е взискател по делото, на
12.07.2021 г. е изготвено разпределение по чл. 495 от ГПК, в което е указано
каква е сумата, която следва да внесе взискателя, с оглед изплащане на
съразмерните части на другите взискатели по делото /л. 318/.
Така изготвеното разпределение е предявено на страните на 16.07.2021
г. /л. 322/.
Срещу изготвеното разпределение е постъпила жалба от длъжника
В.Ж., по която е постановено Решение № 98/26.01.2022 г. по в. гр. д. №
2549/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което разпределението е
отменено.
На 22.03.2022г. ЧСИ /съобразно указанията на ВОС/ изготвя ново
разпределение на основание чл. 495 и чл. 460 от ГПК, предявено на страните
на 01.04.2022 г.
На 04.04.2022г., длъжникът В.Ж., чрез адв. К.Т., подава жалба с вх.
№04817/04.04.2022г., насочена срещу изготвеното по делото разпределение
по чл. 495 и чл. 460 от ГПК, по която е образувано настоящото дело.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 460 ГПК, съдебният изпълнител извършва разпределение,
когато събраната сума е недостатъчна за удовлетворяване на вземанията
всички взискатели. Чрез разпределението съдебният изпълнител определя кои
притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването
им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно
от тях.
В хипотезата, в която за купувач е обявен взискател и едновременно с
това има и други взискатели, а предложената цена не е достатъчна за
5
удовлетворяване на всички взискатели, е приложима специалната норма на
чл. 495 ГПК, съгласно която обявеният за купувач взискател е длъжен да
внесе в двуседмичен срок от разпределението сумата, необходима за
изплащане на съразмерните части на вземанията на другите взискатели, а ако
няма други взискатели, е длъжен да внесе сумата, с която цената надминава
неговото вземане. Ето защо, в хипотезата на чл. 495 ГПК, се налага
извършването на "предварително разпределение" по чл. 460 от ГПК, с което
преди всичко да се определи дали съществува в полза на обявения за купувач
взискател подлежащо на удовлетворяване вземане от публичната продан и в
какъв размер, за да може той да упражни правото си на прихващане, съгласно
чл. 461 от ГПК, както и да се определи сумата, която обявеният за купувач
взискател следва да внесе. След стабилизиране на "предварителното"
разпределение започва да тече и двуседмичният срок за внасяне на
определената с разпределението сума, дължима от обявения за купувач
взискател – в този смисъл Решение № 12 от 19.01.2018 г. на ПАС по в. гр. д.
№ 740/2017г.
В случая, съдебният изпълнител е изготвил протокол за разпределение
на осн. чл. 495 ГПК на сумата от 66 442лв., която ще постъпи от публичната
продан на недвижимия имот, както следва:
1. Чл. 136, ал.1, т/1 ЗЗД –вземане за такси и разноски по принудително
изпълнение, свързани с осъществяване на приложени способ по изп.
дело, както и разноски по проведен иск по чл.123 ЗЗД от взискателя
спрямо реализирания имот;
Внесени авансово от взискателя Х.М., подлежащи на възстановяване:
общо 1897.30 лв. с ДДС- дължими, но невнесени разноски по ТТРЗЧСИ,
предприети във връзка с приложения изпълнителен способ- 235.47 лв.
длъжника; дължими разноски за заличаване на обезпечителна мярка по
способа на изпълнение -29 лв.;
1965лв. –претендиран от взискателя адвокатски хонорара;
2. Разноски, направени от взискателя в производството по чл. 135 ЗЗД
1096.78 лв., присъдени с изп. лист от 14.09.2018г., издаден по гр. дело
№8075/2016г. по описа на ВРС- за Х.М., и 129.29 лв. – такса по т 26 от
ТТРЗЧСИ; -325.28 лв. – присъдени с изп. лист от 07.11.2018г., издаден по
ч. гр. дело №13641/2018г. по описа на ВРС и 42.27 лв. – такса по чл.26 от
ТТР ЗЧСИ
Общо 5 747,39
Остатък за разпределяне 60 694.61 лв.
3. Вземания без право на предпочтително удовлетворение- следва да се
разпредели в полза на Х.М. сумата от 60 720 лв., която да се разпредели
за погасяване на вземането му по изп. лист от 05.11.2019г.; за тази сума
се начислява такса по т. 26 – 2 981.79лв., и за Х.М.- 57 712. 82 лв.
4. Суми в полза на НАП /въпреки, че е кредитор за сумата от 153.18 лв./ не
следва да се заделят, тъй като НАП няма право да се удовлетворява от
суми, получени от реализация на имущество, по отношение на което
друг кредитор е провел иск по чл. 135 ЗЗД.
6
5. Съобразно изложеното, и във вр. чл. 495 ГПК, сумата, която взискателят
Хр. М. следва да внесе е 3 525. 82лв., която да бъде разпределена за
такси и разноски, дължими към ЧСИ.
Съдът, след като прецени разпределението с оглед приложимите
законови разпоредби, намира, че същото е правилно и законосъобразно
извършено по следните съображения:
Първи по ред правилно в разпределението са включени дължимите
такси по изпълнението, които съобразно разпоредбата на чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД
са с привилегия от първи ред доколкото представляват разноски по
принудителното изпълнение. Съдът счита, че сумите са правилно определени,
и законосъобразно включени в първи ред, тъй като представляват такси и
разноски, дължими във връзка с осъществяването на приложния способ на
изпълнение, както и разноски по проведения иск по чл. 135 ЗДД, а остаъкът
от 60 720.27 лв. – да се разпредели в полза на взискателя.
Във връзка с конкретните оплаквания на жалбоподателя Вл. Ж.,
изложени в жалбата му:
1. По отношение на претендирания от взискателя адв. хонорара в размер на
1965лв.:
Производството по настоящото дело е било спряно на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по в. ч. гр. дело
№1349/22г. по описа на ОС - Варна, образувано по частна въззивна жалба
№05246/12.04.2022г., депозирана от длъжника ВЛ. Ж. Ж., ЕГН **********,
чрез адв. К.Т. - пълномощник, насочена срещу Постановление за разноски от
05.04.2022 г., с което е отказано от ЧСИ намаляването на адв.
Възнаграждение.
С влязло в сила решение №829/28.06.2022г., съдът е оставил без
уважение като неоснователна посочената жалба срещу отказа на ЧСИ да
намали разноските за адвокатското възнаграждение.
Следователно от отношение на сумата от 1965лв, разпределена за
адвокатско възнаграждение, и оспорена по съдебен ред на осн. чл. 435, ал.1, т.
7 ГПК, с влязло в сила решение, друг състав на ВОС е приел, че се дължи, тъй
като няма основния за нейното намаляване.
2. По отношение дължимостта на разноските, направени в производството
по чл. 135 ЗЗД.
Изпълнителен лист №7252/14.09.2018г., издаден по гр.д.№ 8075/2016г.
по описа на ВРС за сумата от 297.78 лева разноски пред ВРС, сумата от
456.50 лева разноски пред въззивната инстанция и сумата от 342.50 лева
разноски пред касационната инстанция, е приложен към молбата на
взискателя, по която е образувано изп. дело;
Установява се от приложеното копие на решение №1548/13.04.2017г.,
че гр. дело №8075/16 по описа на ВРС е образувано по иск, предявен от
Христо М. срещу В.Ж. и Георги Ж., с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Изпълнителен лист № 8741/07.11.2018г., издаден по ч.гр.д.№
7
13641/2018г. по описа на ВРС за сумата от 20.09 лева лихва, върху главница в
размер на 1096.78 лева, и законната лихва върху главницата, считано от
10.09.2018г., както и 325 лева разноски също е бил приложен към молбата за
образуване на изп. дело. От самото съдържание на ИЛ се установява, че той е
издаден в заповедно производство за събиране на лихвата върху главницата
от 1096. 78лв. -представляваща припадащи се на длъжника част от парично
задължение за заплащане на разноски пред всички инстанции по
образуваното гр дело № 8075/2017г.
За дължимостта на всички суми по трите броя изпълнителни листи,
приложени към молбата за образуване на изп. дело изпълнителни листи/
/включително посочените по-горе/ на длъжника е била връчена покана за
доброволно изпълнение. От съдържанието на изпълнителните листи, се
установява, че те са издадени за разноски в производството по чл. 135 ЗЗД,
образувано по иск на взискателя М. срещу длъжника В.Ж.. Следователно тези
суми правилно са били включени в разпределението в т.1 , тъй като съгласно
чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение се ползват
разноските за искове по чл. 135 ЗЗД –от стойността на имота, за който са
направени.
Съобразно разпоредбата на чл. 136, ал.1, т.2 ЗЗД на следващ ред са
вземанията на държавата за данъци върху същия имот. Видно от приложеното
по изп. дело удостоверение изх. № 1103/о1/30.03.2022г., в отдел “Местни
данъци и такси“ при Община Аксаково лицето В.Ж. няма задължения към
Община Аксаково. От представеното от НАП удостоверение се установява,
че В.Ж. дължи лихви за здравно осигуряване за периода от 01.06.2016г. до
01.10.2021г в общ размер на 153.18 лв.
Следователно, от събраните данни се налага извода, че длъжникът не
дължи на НАП данъци за имота, по отношение на който се осъществява
изпълнението.
Дори да се приеме, че лихвата върху здравните осигуровки, в размер
на 153лв./каквито са всъщност задълженията на длъжника към НАП/, прави
НАП присъединен взискател с привилегии, то настоящият състав намира, че
правилно на Държавата не са били разпределени суми, тъй като
принудителното изпълнение е насочено към имот, по отношение на който
взискателят успешно е провел иск по чл. 135 ЗЗД. Съобразно константата
съдебна практика, уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД дава възможност на
кредитора да се удовлетвори принудително от имуществото, предмет на
сделката. Обявената по този ред относителна недействителност е само в
отношенията между кредитора и длъжника и между кредитора и лицето, с
което длъжникът е договарял, а по отношение на всички останали лица,
действието на сделката се запазва и имуществото се счита собственост на
приобретателя. С оглед на което съдът счита, че НАП не следва да бъде
включена в разпределението, тъй като от сумата, постъпила от
принудителното изпълнение върху този имот, може да се ползва само
кредиторът, успешно провел Павловия иск, а не и длъжника – като бъдат
погасени публичните му задължения към Държавата.
8
Във връзка със следващото твърдение на жалбоподателя трябва да се
отбележи, че в случая разпределението не е извършено по реда на чл. 460
ГПК –защото има други кредитори, и за да се определи съразмерното
погасяване на вземанията на всеки от тях, тъй като събрана от изпълнението
сума е недостатъчен за удовлетворяването на всички взискатели.
По настоящото дело разпределението е извършено на осн. чл. 495
ГПК, тъй за купувач на имота е обявен взискател, като целта на
разпределението е да се определи дали цената надминава неговото вземане и
каква точна сума следва да внесе за закупването на имота от публичната
продан, след като се съобразят и дължимите към ЧСИ разноски. В хипотезата
на чл. 495 ГПК, се налага извършването на "предварително разпределение" по
чл. 460 от ГПК дори при един-единствен взискател, като целта е да се
определи дали съществува в полза на обявения за купувач взискател
подлежащо на удовлетворяване вземане от публичната продан и в какъв
размер, за да може той да упражни правото си на прихващане, съгласно чл.
461 от ГПК, както и да се определи сумата, която обявеният за купувач
взискател следва да внесе.
Предвид което настоящият състав счита, че въпреки, че обявеният за
купувач кредитор е единствен взискател на длъжника, то правилно и
законосъобразно ЧСИ е изготвил разпределение по реда на чл. 495 ГПК.
Във връзка с изложеното в жалбата следва да се посочи, че размерът на
всички вземания на този взискател /за главница; лихви, разноски/ са
посочени в мотивите на разпореждането. Не е необходимо ЧСИ да посочва с
така разпределената сума кои задължения към взикателя ще бъдат
удовлетворени, тъй като в чл. 76, ал.2 ЗЗД е предвидена поредността, а
именно, че когато сумата от изпълнението не е достатъчна да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата.
По изложените съображения съдът намира, че ЧСИ законосъобразно е
изготвил предварителното изпълнение на осн. чл. 495 ГПК, включвайки
посочените по-горе суми, като е законосъобразно е отчел привилегиите по чл.
136 ЗЗД и правилно е определил дължимите такси и разноски от длъжника по
приложените изпълнителни способи, и тези, които се дължат по ТТРЗЧСИ.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, като
не са налице основания за отменя на обжалваното разпределение на ЧСИ.
Водим от горното, съдът на основание чл. 463, ал. 2, вр. с чл. 274 от
ГПК
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело №1310/22г. по описа на
ВОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх №4817/04.04.2022г. на ВЛ. Ж.
Ж., ЕГН ********** чрез адв. К.Т. - пълномощник, срещу разпределение по
9
чл. 495 ГПК от 22.03.2021г., изготвено по изп. дело №20207180401057 по
описа на ЧСИ Ст. Костова –Данова
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Варна в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10