№ 614
гр. Плевен, 11.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430201869 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 18-0938-004794/12.09.2018 г. на
НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на АЛ. АТ. СТ. ЕГН:
********** са наложени административни наказания на основание чл.175
ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
извършено нарушение по чл.103 ЗДвП.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че е налице нарушение на принципа ne bis in idem, тъй като за същото деяние,
А.С. е бил наказан с Присъда №4/21.01.2019 г. по НОХД № 2202/2018 г. по
описа на РС-ПЛЕВЕН /в сила от 23.10.2019 г./. На тази основа, моли за
отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно и за
присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Представлява се от защитник, който поддържа изцяло жалбата и
изложените в нея съображения, като пледира Наказателното постановление
да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски за адвокатски хонорар.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява.
1
Жалбата е подадена от оправомощена страна. Досежно спазването
на срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, Съдът намира, че Наказателното постановление
съдържа отбелязване от 29.08.2019г., за влизане в сила на основание чл.58
ал.2 ЗАНН. Същевременно, съобразно същата разпоредба, „Когато
нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от
него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва
това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня
на отбелязването.“. По административнонаказателната преписка е
представена Докладна записка от 22.08.2019г. на *** /л.14 от делото/, от
която се установява, че С. многократно е търсен на адреса в ***, но не е
открит, като са събрани данни, че жалбоподателят пътува често в чужбина,
тъй като е музикант. Същевременно, изготвена е справка за лице от АИС
„БДС“ /л.13 от делото/, от която е видно, че постоянният и настоящ адрес на
С. е ***, като липсват доказателства жалбоподателят да е бил търсен на така
известния за полицейските органи, адрес. Следователно, не са били налице
предпоставките по чл.58 ал.2 ЗАНН, поради което и споменатото отбелязване,
не се ползва с правна стойност, а при липсата на други надлежни данни за
изтичане на срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, Съдът приема, че жалбата се явява
допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.
№ 104106/01.09.2018г. от страна на КР. Ч. П. – ***, в присъствието на
свидетеля АС. М. Й., както и на нарушителя – АЛ. АТ. СТ.. Съставен е за
това, че на 01.09.2018г. около 09:00 часа, в ***, като водач на л.а. „***“ с рег.
№***, при извършване на полицейска проверка по ЗДвП, отказва да
представи находящото се у него и издадено на негово име СУМПС, а същото
СУМПС е установено при извършен обиск на водача в 10:50 часа, в сградата
на 02 РУ-ПЛЕВЕН. Така описаното е квалифицирано като нарушение по
чл.103 ЗДвП. Нарушителят не се е ползвал от правото на възражения при
съставяне на АУАН; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1
ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло е възприел
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази
основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на АЛ. АТ.
СТ. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание
чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.33 – 34 от делото/. Служебната проверка за
2
законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява
допуснати в хода на административнонаказателното производство,
нарушения на процесуалните правила.
Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите КР. Ч. П.
и АС. М. Й., писмени доказателства /л.20 – 32, л.46 – 55 от делото/.
Показанията на свидетелите П. и Й. са подробни, последователни, убедителни
и не оставят каквито и да било съмнения за проявена тенденциозност или
недобросъвестност при тяхното депозиране; същите взаимно се потвърждават
и са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка.
Ето защо, Съдът приема посочените гласни доказателствени средства и
писмени доказателства и изводимата от тях и изложена по-горе фактическа
обстановка, приема същата за доказана по несъмнен начин и няма да я
преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява
опровергана. Следва да бъде отбелязано, наред с това, че в показанията си,
свидетелите П. и Й. са категорични, че на нарушителя е било ясно указано да
представи издаденото на негово име СУМПС, но С. не само заявил, че не носи
никакви документи за самоличност, но и на два пъти се опитал да въведе
полицейските служители в заблуждение относно самоличността си,
диктувайки им сгрешен ЕГН, както и ЕГН на трето лице; едва при извършен
обиск в сградата на 02 РУ-ПЛЕВЕН се установило, че през цялото време,
издаденото на името на С. СУМПС, се е намирало в него, както и че
диктуваните ЕГН, нямат нищо общо с действителния ЕГН на нарушителя.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.103 ЗДвП, „ При
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания.“. Налице е задължение за действие
на водачите на ППС – при подаден сигнал за спиране от контролен орган, да
спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото
място и да изпълняват указанията на същия орган. При положение, че в хода
на извършваната проверка по ЗДвП, при изискване от страна на полицейските
служители да представи СУМПС, А.С. не само, че не е представил същото, но
същевременно излъгал свидетелите Й. и П., че не разполага с документ за
самоличност /докато издаденото на негово име СУМПС през цялото време се
е намирало у него/, а впоследствие дори е положил значителни усилия да
препятства служителите, при изясняване на самоличността на С. –
следователно, при описаните вече условия на време, място, обстановка, е
нарушил цитираното задължение по чл.103 ЗДвП – и това нарушение се явява
доказано по несъмнен начин.
Не може да бъде възприето възражението, че в случая е налице
нарушение на принципа ne bis in idem, тъй като за същото деяние, А.С. е бил
наказан с Присъда №4/21.01.2019 г. по НОХД № 2202/2018 г. по описа на РС-
3
ПЛЕВЕН /в сила от 23.10.2019 г./. Видно от представения неин препис по
делото, както и от изисканата от Съда справка за съдимост, С. е признат за
виновен в това, че на 01.09.2018 година в град Плевен управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка ”***“ модел „*** ” с рег. № ***
след употреба на наркотично вещество - метамфетамин, установено по
надлежния ред, с техническо средство Дрегер „Дръгтест 5000“ с фабричен №
ARHJ – 0005, проба № 259 - престъпление по чл.343б ал.3 НК, както и за
това, че на 01.09.2018 година в град Плевен управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка ”***“ модел “***” с рег. № *** в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка „временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане
на дължимата глоба“, наложена със Заповед на Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Плевен № 18-0938-001696/07.08.2018г. - престъпление по чл.343в
ал.3 вр. ал.1 НК. Управлението на МПС под въздействието на наркотично
вещество, както и в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до заплащане на дължимата глоба“, от една страна и отказа
на нарушител да изпълни указания по чл.103 ЗДвП /в случая – отказ да бъде
изпълнено указанието да представи СУМПС/ - от друга, представляват
отделни деяния. Единственият свързващ компонент помежду им, в случая е
извършването на полицейска проверка, в хода на която, от една страна,
деецът отказал да представи СУМПС, а от друга – било изяснено, че
непосредствено преди отпочването на полицейската проверка, водачът С. е
управлявал МПС под въздействието на метамфетамин, както и в срока на
принудителна административна мярка за временно отнемане на неговото
СУМПС. Касае се за различни деяния, които притежават самостоятелни
правни характеристики, извършени са въз основа на отделни решения и са
ясно обособени както по своите обективни признаци, така и във времево
отношение. Поради това, поставянето на въпроса на плоскостта на принципа
ne bis in idem, се явява напълно неоснователно и неуместно. В тази връзка
следва да бъдат отбелязани и мотивите на Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК, където се посочва, че
„Изложените доводи обуславят заключение, че правната квалификация на
деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е
значението на фактическата идентичност или съществено сходство от
обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца
поведение. Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се
съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се
изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място,
обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението,
въз основа на което е предприето поведението на дееца.“. При съобразяване
на изложеното дотук е видно, че принципът ne bis in idem, в случая не се
явява нарушен.
Ето защо Съдът намира, че правилно,
4
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на
административно наказание на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за
движението по пътищата – лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. Видно е, че
административнонаказващият орган е наложил кумулативните наказания в
техния максимум. Тази позиция на административнонаказващия орган се
явява обоснована, тъй като видно от справката за нарушител от региона, до
01.09.2018г. спрямо С. са налице общо 112 /сто и дванадесет/ Наказателни
постановления за различни нарушения на ЗДвП, както и 25 /двадесет и пет/
фиша за различни нарушения на ЗДвП, като преобладаващата част от
наложените наказания „глоба“, дори не са платени; налице е и обременено
съдебно минало, в т.ч. – към 01.09.2018г., няколко освобождавания от
наказателна отговорност на основание чл.78а НК и осъждания за
престъпления против транспорта /чл.343в ал.2 НК/. Следователно, касае се за
деец с висока степен на обществена опасност, тежки деформации в
правосъзнанието и явно нежелание да се съобразява с правилата за движение
по пътищата, а оттук и извода, че е наложителен предприетия от страна на
административнонаказващия орган, строг санкционен подход. При така
изложените съображения впрочем, не са налице и предпоставките случаят да
бъде приет като „маловажен“.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0938-
004794/12.09.2018 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР -
ПЛЕВЕН, с което на АЛ. АТ. СТ. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение
по чл.103 ЗДвП
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5