Решение по дело №96/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на М. Я. С. против решение №3323/16.06.09г на РС-Б. по гр.д.№783/09г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С атакуваният акт са отхвърлени исковете на въззивницата по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателката, която го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Настоява за неговата отмяна и уважаване на исковите претенции.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на решението, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените трудови договори и допълнителни споразумения към тях се установи, че жалбоподателката е работила по трудово правоотношение в различни Д. Я. в Б..

Видно от допълнително споразумение от ноември 2008г тя е заемала длъжността “касиер-домакин” в ДЯ№2,безспорно числяща се към БЗ"Д. Д. Я. и Д. К., в каквото е преобразувано бившето БЗ"Обединени Д. Я. и млечни кухни"(вж.решение №25 по протокола от 30.01.09г от заседание на ОбС-Б.).

Със заповед №3/09.02.09г на К. на О.-Б., въззивницата е уволнена на осн. чл.325, ал.1,т.2 от КТ - поради съкращаване на щата от така заеманата длъжност "касиер-домакин" в "ДДЯ"№2. Заповедта е връчена същият ден на жалбоподателката, която я е подписала с "особено мнение".

По делото са приложени длъжностните разписания на ДЯ, в т.ч. и на ДЯ№2.

При така установеното съда намира жалбата за допустима, но разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Не се спори, че въззиваемата е заемала длъжността “касиер-домакин” в ДЯ №2, по силата на трудов договор, сключен между нея и ръководителя на Обединени Д. Д. Я.-Б., което многократно е актуализирано, като последното допълнително споразуение №595/05.11.08г е сключено между нея и зам.кмет на О.-Б..

При това положение и с оглед разпоредбата на чл.61, ал.1 КТ трудовото правоотношение възниква с ДЯ №2, с чийто ръководител е сключен трудовия догвор, респ. изменяван(вж.допълнителните споразумения) и където е длъжността и където са изпълнявани трудовите задължения.

Според чл.2, ал.1 от Наредба №26/18.11.08г за устройството и дейността на детските Я. и детските кухни и здравните изисквания към тях, детските Я. са организацио обособени структури, в които медицински и др.специалисти осъществяват функциите си. От тази нормативна постановка и с оглед материалите по делото за жалбоподателката именно ДЯ№2 се явява работодател по см. на §1,т.1 от ДР на КТ. Този извод се обосновава още от нормата на чл.8, ал.1 от Наредбата, закрепващ управленските и ръководни функции на Д. на ДЯ, а също и ал.4, изброяваща правомощията му. Освен това т.4 от цитираната норма сочи, че Д. е този, който сключва, изменя и прекратява трудовите договори на лицета работещи в яслата.Следователно, С. макар и да не попада в хипотезата на чл.9 от Наредбата, очевидно е сред лицата, за което чл.15 допуска включване, за да се грижат за техническата и матерална поддръжка на детската Я.. Ето защо настоящият състав счита, че работодател в случая е не О.-Б., а ДЯ№2, която се явява и надлежна страна в спора. В контекста на изложеното О.-П не е материалноправно легитимирана да отговаря по исковете.В този смисъл е разбирането и на ВКС, изразено в решение №958/00г,ІІІ ГО и др.В тази насока РС е изложил убедителни мотиви, които по арг. на чл.272 ГПК настоящата инстанция споделя изцяло.

В предвид тези съображения, факта, че последното допълнително споразумение,както и удостоверинето за БТВ на ищцата са подписани от зам.К. на О.-Б.; прекратяването на трудовите правоотношения с ръководителя на Бюджетното звено, към което се числи ДЯ№2 и последвалите реорганизации във въпросното звено, не променят горните изводи. Поради това изложените в тази връзка доводи от жалбоподателката,са несъстоятелни.

По тези съображения предявените срещу Общината искове за отмяна на заповед №3/09.02.09г на К. на О. – Б. и за възстановяване на въззиваемата на заеманата преди уволнението длъжност,не намират опора в закона.Впредвид това обсъждането на останалите предпоставки, касаещи тяхната основателност, е безпредметно.

Неуважаването на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ обуславя неоснователността и на иска по т.3 от цитираната норма за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ от 2 700лв за времето през което въззивницата е останала без работа.

Впредвид горните съображения, атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради което ще следва да се остави в сила.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните.

Водим от горното Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3323/16.06.09г на РС-Б. по гр.д.№783/09г по описа на с.с.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: