РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Враца, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Цв. И.
при участието на секретаря А. Л. П.а
като разгледа докладваното от Иван Цв. И. Гражданско дело №
20211420104259 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“
АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, площад „Позитано“ № 5
срещу С. М. Ц. с ЕГН ********** и адрес гр. *****.
В същата се твърди, че с влязло в сила споразумение по чл. 381 и следващите от
НПК, одобрено от съда по НОХ дело № 81/2014 г. по описа на Врачански районен съд,
ответникът бил признат за виновен в това, че при пътно-транспортно произшествие (ПТП),
възникнало на 03.08.2013 г. на път ІІІ-101, при управление на лек автомобил „Опел Корса“ с
рег. № ** **** ** в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 3.51 промила, е
нарушил чл. 20, ал. 1 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като е
причинил средна телесна повреда на Б. Р. Д., изразяваща се в трайно затруднение на
движенията на ляв горен крайник за срок повече от 1 месец в резултат на счупване на лява
мишична кост. Вследствие на това ПТП пострадала и майката на Б.Д. – Р. Б. Ц.а, която
получила лека черепно-мозъчна травма, с характер на мозъчно сътресение, с непълен спомен
от ПТП, увредено общо състояние, затруднено самостоятелно придвижване, масивен
хематом в областта на челото вдясно, хематоми и охлузвания в дясно бедро и долна част на
гръден кош вдясно и посттравматично стресово разстройство, както и че съгласно чл. 383,
ал. 1 от НК споразумението има последиците на влязла в сила присъда. Гражданската
отговорност на ответника като водач била застрахована от ищеца с полица за задължителна
1
застраховка ”Гражданска отговорност на автомобилистите” № 03113001905871, със срок на
покритие от 26.07.2013 г. до 25.07.2014 г. Във връзка с причинените неимуществени вреди
пострадалите от ПТП Б. Д. и Р. Ц.а образували срещу ищеца гр. дело № 20598/2014 г. по
описа на Софийски градски съд, с решението по което ищецът бил осъден да им заплати
обезщетения съответно от 25 000,00 лева и от 16 000,00 лева, ведно със законната лихва от
03.08.2013 г. Въз основа на издаден изпълнителен лист било образувано изпълнително дело
№ 201887870400298 по описа на частен съдебен изпълнител М. Д. с рег. № 787 в КЧСИ. На
28.11.2018 г. от сметка на ищеца била изтеглена сумата от 9 191,10 лева, в това число:
сумата 5 000,00 лева- главница, сумата 2 702,70 лева-законна лихва и сумата 488,40 лева-
такси и разноски по изпълнението (шеста претенция по щета № 471013131306215 на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД). Предвид обстоятелството, че съгласно чл. 274, ал. 1,
т. 1, хипотеза 1 от КЗ (отм.) след изплащане на застрахователното обезщетение
застрахователят придобива право на регресен иск срещу причинителя на вредите за
изплатеното обезщетение, заедно с дължимите лихви и разноски, когато причинителят е
управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата от закон норма, ищецът образувал срещу ответника заповедно производство за
процесната сума – ч. гр. дело № 2668/2021 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил
заявлението и издал заповед № 568 от 15.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК постъпило възражение от
ответника, е предявен настоящия иск.
При тези фактически твърдения ищецът отправя искане до съда да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 5 000 лева – частичен иск
за изплатена главница по изпълнителен лист от 19.11.2018 г., издаден по гр. дело №
20598/2014 г. по описа на Софийски градски съд, I-11 състав (уточнителна молба с вх. №
3256/07.03.2022 г.), от страна на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД, в резултат на
принудително изпълнение, като част от общо заплатената от ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп“ АД сума в размер на 9 191,10 лева по изпълнително дело №
201887870400298 по описа на частен съдебен изпълнител М. Д. с рег. № 787 в КЧСИ, ведно
със законната лихва върху главницата от 12.07.2021 г. до окончателното й изплащане, за
която е издадена заповед № 568 от 15.07.2021 г. по ч. гр. дело № 2668/2021 г. на Врачански
районен съд. Претендират се разноски както по заповедното, така и по настоящото
производство.
Предявеният частичен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 274, ал. 1, т. 1, хипотеза 1 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 500, ал. 1, т. 1,
хипотеза 1 от Кодекса на застраховането, във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Ответникът С. М. Ц. е подал отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който
оспорва иска като неоснователен. Излага, че не оспорва виновното си и противоправно
поведение при възникването на процесното ПТП по отношение на пострадалия Б. Б.,
доколкото същият е посочен като пострадал и в споразумението по чл. 381 от НПК, но
2
оспорва да е имал виновно и противоправно поведение по отношение на Р. Ц.а. Сочи, че не
е взел участие като страна или в друго процесуално качество по гр. дело № 20598/2014 г. на
Софийски градски съд, поради което счита, че не е обвързан от мотивите и диспозитивите
на решението по делото. Навежда твърдения, че от противоправното му поведение не са
настъпили неимуществени вреди, че липсва причинната връзка между деянието и
твърдените травми, че размерът на обезщетението в размер на 9 191,10 лева е завишен и
несъответстващ на понесените болки и страдания; че ищецът е платил на твърдяната дата
застрахователното обезщетение, оспорва отговорността си за сумата 488,40 лева-такси и
разноски по изпълнението, като счита, че не е налице причинно-следствена връзка между
неговото поведение и направата на тези разноски. Излага също, че добросъвестно е
изпълнил задължението си по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.) един месец след ПТП, като
забавянето се дължало на влошеното му здравословно състояние, доколкото ответникът
също пострадал от процесното ПТП и бил приет в болница. Направено е и изрично
възражение за недължимост на процесното вземане поради изтекла в полза на ответника
погасителна давност.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема следното:
Не е спорно по делото и се установява от полица № 03113001905871, че лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. № ** **** ** бил застрахован при застрахователно
дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД по застраховка Гражданска отговорност за
периода от 26.07.2013 г. до 25.07.2014 г.
С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 28.01.2014 г. по
НОХ дело № 81/2014 г. на Врачански районен съд е одобрено споразумение по реда на чл.
383, ал. 1 НПК, по силата на което С. М. Ц. е признат за виновен в това, че при пътно-
транспортно произшествие (ПТП), възникнало на 03.08.2013 г. на път ІІІ-101, при
управление на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ** **** ** в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта 3.51 промила, е нарушил чл. 20, ал. 1 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като е причинил средна телесна повреда на Б. Р.
Д., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок повече
от 1 месец в резултат на счупване на лява мишична кост. Вследствие на това ПТП
пострадала и майката на Б. Д. – Р. Б. Ц.а, която получила лека черепно-мозъчна травма, с
характер на мозъчно сътресение, с непълен спомен от ПТП, увредено общо състояние,
затруднено самостоятелно придвижване, масивен хематом в областта на челото вдясно,
хематоми и охлузвания в дясно бедро и долна част на гръден кош вдясно и посттравматично
стресово разстройство.
С влезлите в сила съдебно решение № 3095 от 16.05.2018 г., постановено по гр. дело
20598/2014г. на Софийски градски съд (СГС), I ГО, 11-ти състав и решение № 2110 от
22.08.2019 г. по в. гр. дело № 5425/2018г. на Софийски апелативен съд (САС), ГО, 8-ми
състав, ищецът ЗАД “Булстрад ВИГ” АД бил осъден да заплати обезщетения за
неимуществени вреди, както следва: в размер на 16 000,00 лева на Р. Ц.а и в размер на 25
3
000,00 лева на Б. Д., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 03.08.2013 г. до
окончателното изплащане.
С изпълнителен лист от 19.11.2018 г. на СГС (л. 8 от делото), ищецът ЗАД
“Булстрад ВИГ” АД бил осъден да заплати на Р. Б. Ц.а сумата от 5 000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на
03.08.2013 г.
От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 19.11.2018 г.,
издаден по гр. дело № 20598/2014 г. на СГС е образувано изпълнително дело №
20187870400298 със страни Р. Б. Ц.а с ЕГН **********-взискател и ЗАД „Булстрад ВИГ”
АД-длъжник. Във връзка с изпълнително дело № 20187870400298, образувано въз основа на
изпълнителен лист от 19.11.2018 г., издаден по гр. дело № 20598/2014 г. на СГС, на
28.11.2018 г. по специална банкова сметка № BG21CECB97905067613000, BIC: CECBBGSF
с титуляр ЧСИ М. Д. с рег. № 787 от КЧСИ, с наредител ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” АД е постъпила сума в общ размер 9 191,10 лева, включваща главница в размер на 5
000,00 лева, законна лихва в размер на 2 702,70 лева, изпълнителни разноски в размер на
726,00 лева с данък върху добавената стойност (ДДС), адвокатско възнаграждение в размер
на 660,00 лева с ДДС, авансови такси в размер на 66,00 лева и такса по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 762,40 лева с ДДС. Основанието за плащането е
изпълнително дело № 20187870400298, обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
изпълнителен лист от 19.11.2018 г., издаден по гр. дело № 20598/2014 г. на СГС.
По делото е приета от съда и компексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, от чието заключение се установява, че Р. Ц.а е получила лекостепенно мозъчно
сътресение без пълна загуба на съзнание, подкожен хематом вдясно челно, кръвонасядания
и охлузвания в областта на дясното бедро и долната част на гръдния кош вдясно (8-мо, 9-то
и 10-то ребро вдясно), като оздравителния период е от порядъка на един месец. Налице е
пряка причинно – следствена връзка между получената травма и процесното ПТП. От
техническа гледна точка, след запознаване и анализ на приложените в делото материали и
свидетелските показания на И. П. И., дадени на 12.04.2022 г. в публично съдебно заседание
вероятният механизъм на настъпилото на 03.08.2013 г. ПТП, е следният: лек автомобил
„Опел Корса” с рег. № ** **** ** около 15,40 часа се е движел по път III-101 от гр. К. за гр.
В.. В обратната посока от гр. В. за гр. К., по същият път се е движел и автомобил „Дайхатсу
Териос” с рег. № М 9073 ВС. Пътят за движение, по който са се движели двата автомобила е
с две платна за движение, двупосочен, във всяка посока по една лента.Автомобил с рег. № *
**** ** се е движел в дясната си лента за движение от гр. В. за гр. К., като в него са
пътували Р. Б. Ц.а - на предната дясна седалка и Б. Р. Д. - на задната седалка.В един момент,
лек автомобил „Опел Корса” с рег. № ** **** **, движейки се в своята, дясната лента за
движение, внезапно е навлязъл в насрещното платно за движение и се е блъснал челно,
малко косо, в насрещно движещия се автомобил „Дайхатсу Териос”, рег. № * **** **, в
резултат на което се е реализирало ПТП. Ранени са: Р. Б., която удря с глава предното
4
обзорно стъкло на автомобила и го счупва, а Б. Р. е счупил костта на лявата си ръка. В
резултат на удара, по двата автомобила са нанесени материални щети - по двигателите, по
предниците, осветителните тела и др. Посочено е също така, че е налице причинно -
следствена връзка между описания механизъм на процесното ПТП и получените от Р. Ц.а
увреждания.
Комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза е оспорена от
пълномощника на ответника с довод, че е съставена въз основа на документация, която
ищецът е имал възможност да представи по настоящото дело, но не го е сторил, като по този
начин се е стигнало до ограничаване правото на защита на ответника. Съдът намира това
възражение за неоснователно, тъй като двамата експерти са се запознали с цялата относима
документация преди изготвяне на заключението (това е изрично посочено в
обстоятелствената част на заключението), като в закона липсва изискване тази
документация непременно да е присъединена като доказателства по делото и възприема
напълно заключението на комплексната експертиза.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
И. П. И. – водач на лекия автомобил „Дайхатсу Териос”, рег. № * **** **. В показанията си
пояснява, че към 2013 г., когато е била катастрофата, е живеел на семейни начала с Р. Ц.а.
ПТП-то настъпило на излизане от гр. В. в посока гр. К.. Свидетелят се намирал в неговото
пътно платно, а другата кола криволичела наляво-надясно, поради което намалил скоростта.
Изнесъл се плътно вдясно на неговото платно, но другата кола навлязла в същото платно и
последвал челен сблъсък. В неговата кола пътувала съжителката му Р.Б. и синът му Б. Р.. На
съжителката му се откъснал обезопасителният колан и тя ударила с глава предното стъкло,
което се счупило, тъй като се счупила закопчалката на колана й. Свидетелят шофирал
автомобил „Дайхатсу“, модел „Териос“. Синът му си счупил ръката. Р. Ц.а от тогава
започнала да се държи странно – боляла я глава, появили се паник атаки. Съжителката му
седяла отпред до него, а детето било отзад. Отзад имало седалка. Когато на място дошла
линейка, свидетелят казал първо да вземат човека от другата кола, защото изглеждал все
едно не е жив. Съдът възприема показанията на свидетеля, отчитайки разпоредбата на чл.
172 от ГПК, като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства – съдебна – автотехническа експертиза и
протокол за ПТП.
За да бъде ангажирана отговорност на деликвента по регресен иск на застрахователя
по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), застрахователят следва да докаже: 1) настъпването на
описаното в исковата молба ПТП; 2) наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите към датата на ПТП, по силата на което ищецът да е поел задължение да
обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица; 3)
отговорността на ответната страна като причинител на вредите по чл. 45 от ЗЗД, за което
следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка
между поведението му и вредите; 4) ответникът да е управлявал МПС при процесното ПТП
5
с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма; 5)изплащане на
застрахователното обезщетение.
В случая по делото не е спорно настъпването на ПТП и наличието на
застрахователно правоотношение с ищеца по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Изплащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице е доказано от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Неоснователни са заявените с отговора по чл. 131 от ГПК възражения, че ответникът
С.Ц. не е имал виновно и противоправно поведение по отношение на Р. Ц.а, че от
противоправното му поведение не са настъпили неимуществени вреди, както и че липсва
причинната връзка между деянието и твърдените травми.
От одобреното споразумение по чл. 383, ал. 1 от НПК, имащо значение на влязла в
сила присъда по НОХД дело№ 81/2014г. по описа на Врачански районен съд, задължително
на гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК, преценени във връзка със заключението на
комплексната съдебномедицинска и съдебноавтотехническа експертиза и гласните
доказателства, събрани чрез разпит на свидетеля И.И. се установява, че при същото ПТП, за
което е признат за виновен ответникът, е пострадала Р. Ц.а, която получила лека черепно-
мозъчна травма, с характер на мозъчно сътресение, с непълен спомен от ПТП, увредено
общо състояние, затруднено самостоятелно придвижване, масивен хематом в областта на
челото вдясно, хематоми и охлузвания в дясно бедро и долна част на гръден кош вдясно и
посттравматично стресово разстройство. Тези наранявания, отговорността на ответника за
тях и обстоятелството, че са причинени от ответника в пияно състояние при управление на
МПС не са включени в споразумението по наказателното дело, тъй като осъществяват
състав на престъпление от общ характер по Наказателния кодекс, който обаче се поглъща от
друг състав на престъпление, за който е сключено споразумението, но са категорично
установени в настоящото производство.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя след
преценка на вида и характера на увреждането, начина на причиняването му, последиците за
здравето, продължителността на оздравителния процес, причинените морални страдания. В
настоящия случай страданията на Р. Ц.а са били силни първоначално и умерени
впоследствие по интензитет, с тенденция към отслабване, като следва да се има предвид, че
и години след инцидента Р. Ц.а е страдала от главоболие и паник атаки. В момента на
увреждането, а и след това Р. Ц.а е изживяла физически и емоционални терзания, както и
неудобства. Тези болки и емоционални смущения са естествена последица от причинените й
телесни повреди. Всеки човек, претърпял физическа травма, изживява негативни емоции,
включително и твърдените и доказани от в процеса болки и страдания на Р. Ц.а. Нещо
повече, самото негативно изживяване, като болки, страдания и неудобства, имайки предвид
характера, степента и продължителността им, дори не е необходимо да бъде доказвано,
защото същото се формира като обективна последица от причинените телесни повреди,
поради което уврежданията и трудностите, които е имала Р. Ц.а, са дали негативно
6
отражение на общото й физическо и душевно състояние. В съответствие с установените
конкретно претърпени болки и страдания от физическо естество, а също и изживения стрес
и търпените неудобства от Р. Ц.а, обема и интензитета на търпените от нея болки и
страдания, общата продължителност на възстановителния процес – от около един месец, с
по – висока интензивност в първите дни, установеното по делото настъпване на главоболие
и паник атаки в продължение на години след инцидента, битовите неудобства, които е
търпяла Р. Ц.а, а така също и предвид възрастта й към датата на събитието (40 г.),
настоящият съдебен състав намира, че необходимо и достатъчно обезщетение за обезвреда
на търпените в случая неимуществени вреди, е такова в размер на 16 000,00 лева. То ще
компенсира изцяло действителния обем на болките, страданията и битовите неудобства,
които Р. Ц.а е изпитвала и продължава да изпитва като последица от процесното ПТП.
Съдът намира направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност
за неоснователно и недоказано. Доколкото заповедното производство е започнато от ищеца
по делото на 13.07.2021 г., то следва да се приеме, че вземането е погасено по давност, тъй
като считано от датата на плащане на застрахователно обезщетение от „Булстрад ВИГ“ АД-
05.12.2018 г. до 13.07.2021 г. не е изтекъл общия петгодишен давностен период.
Предвид гореизложеното, частичният иск за заплащане на сумата от 5 000,00 лева
следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в производството разноски, в общ размер от 980,00 лева, от които: 100,00 лева
– държавна такса, 850,00 лева депозити за вещи лица, 30,00 лева депозит за свидетел, а по
заповедното производство (ч. гр. дело № 2668/2021 г. на Врачански районен съд) разноски в
общ размер на 820,00 лева, от които: 100,00 лева за държавна такса и 720,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 274, ал. 1, т. 1, хипотеза 1 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 от ЗЗД по отношение на С. М. Ц. с
ЕГН ********** и адрес гр. *******, че дължи на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“
АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, площад „Позитано“ № 5
сумата 5 000 лева – частичен иск за изплатена главница по изпълнителен лист от 19.11.2018
г., издаден по гр. дело № 20598/2014 г. по описа на Софийски градски съд, I-11 състав
(уточнителна молба с вх. № 3256/07.03.2022 г.), от страна на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп“ АД, в резултат на принудително изпълнение, като част от общо заплатената
от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД сума в размер на 9 191,10 лева по
изпълнително дело № 201887870400298 по описа на частен съдебен изпълнител М. Д. с рег.
№ 787 в КЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата от 12.07.2021 г. до
окончателното й изплащане, за която е издадена заповед № 568 от 15.07.2021 г. по ч. гр.
7
дело № 2668/2021 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. М. Ц. с ЕГН ********** и адрес гр.
***** да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, площад „Позитано“ № 5 сумата 980,00 лева – направени
по гр. дело № 4259/2021 г. на Врачански районен съд разноски, както и сумата 820,00 лева –
направени по ч. гр. дело № 2668/2021 г. на Врачански районен съд
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8