Решение по дело №503/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 295
Дата: 18 септември 2019 г. (в сила от 10 октомври 2019 г.)
Съдия: Стела Петрова Колчева
Дело: 20191420200503
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта

                             Р Е Ш Е Н И Е

 

                           гр.Враца, 18.09.2019 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, V-ти нак.състав, в публичното заседание на трети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:СТЕЛА КОЛЧЕВА

 

При секретаря Б.С.и в присъствието на прокурора……           като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХД № 503 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.П. ***-1795-000004/30.01.2019 г. на Началник група в РУ към ОДМВР-В., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.3 ЗДвП са наложени наказания глоба от 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца, както и за извършено нарушение по чл.100, ал.1,т.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,т.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10.00 лв. В жалбата бланкетно се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, като на това основание се иска и цялостната му отмяна.

         Ответната страна, редовно призована, не е ангажирала представител и становище по жалбата.

         След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:

         Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 и сл. от НПК. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

         На 25.06.18 г. в 03.20 ч. в гр.В., бул.”***”, жалбоподателят управлявал мотоциклет М3 150 ЕТЗ, с рег.№***, когато бил проверен от полицейски служители- свидетелите  Г.А. и Х.Н.. При проверката било установено, че водачът-настоящ жалбоподател е неправоспособен, не носи  СРМПС, а самият мотопед не е надлежно регистриран, като наличната табела с рег.номер е стар образец. В жалбоподателя били открити и вещества, наподобяващи наркотични. На място срещу жалбоподателят бил съставен АУАН №451295/25.06.18 г. за констатираните при полицейската проверка две първи нарушения по чл.150 и по чл.100, ал.1,т.2 ЗДвП. Въз основа на този АУАН било издадено и НП№18-0967-000829/29.06.18 г., с което за тези две нарушения са му наложени съответни глоби по чл.177, ал.1,т.2 и по чл.183, ал.1,т.1,пр.3 ЗДвП. Няма данни това НП да е било обжалвано и съответно е влязло в сила.

         По отношение на останалите две деяния, полицейските материали били изпратени по компетентност на ВРП, където срещу Д.П. е образувано ДП №1586/18 г. за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК. След проведено разследване, наказателното производство е приключило с постановление за прекратяването му от 30.10.18 г., на основание чл.213, вр.чл.24, ал.1,т.1 НПК. В релевантната му за настоящето дело част, в постановлението е прието за безспорно установено, че на 25.06.18 г., жалбоподателят Д.П. е управлявал горепосочения мотопед, който е бил със стара и ненадлежно подновена регистрация, но липсват доказателства, че деянието е извършено виновно /с умисъл/, тъй като същият не е бил уведомен и не е знаел за липсата на надлежна регистрация на МПС-то и при управлението му не е съзнавал, че същото не е регистрирано по надлежния ред. С прекратяването на ДП, препис от постановлението е изпратено на полицейските органи към ОДМВР-В.по компетентност и евентуална преценка за търсене на административно-наказателна отговорност.

         След получаване на постановлението и въз основа на същото, горепосочените свидетели Х.Н. и Г.А. *** в присъствие на жалбоподателя нов АУАН№4/10.01.19 г. за извършено от него на 25.06.18 г. нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП. С този акт е вменено и второ нарушение- по чл.100, ал.1,т.1 ЗДВП за това, че при съставяне на акта жалбоподателят не носи и не представя контролен талон към СУМПС. Последвало издаването на обжалваното НП, с което на жалбоподателя за извършеното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на  основание чл.175, ал.3 ЗДвП са наложени наказания глоба от 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца, а за нарушението по чл.100, ал.1,т.1 и на основание чл.183, ал.1,т.1,пр.2 ЗДвП-глоба от 10.00 лв.

         Гореизложените фактически положения, съдът възприе въз основа на свидетелските показания на св.Х.Н. и Г.А., подкрепени и от приобщените и цитирани по-горе ДП№1568/18 г. на ВРП, първата административно-наказателна преписка от 25.06.18 г. и др. Тези доказателства и установените въз основа на тях факти са еднопосочни, безпротиворечиви и не са спорни между страните, поради което и не се налага по-подробното им обсъждане.  

         При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

         1.досежно първото вменено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП:

В хода на прокурорската преписка е било категорично установено /посочено изрично и в постановлението/ че в случая се касае до управление на МПС с ненадлежно подновена регистрация, за което  жалбоподателят не е имал никакво знание и представи, т.е. същият не е имал и никакво знание и представи, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. След като такова знание и представи липсват изначално, т.е. изначално липсва интелектуалния момент, то няма как да е налице следващия волеви момент формиращ вината и предопределящ нейната форма като умисъл или непредпазливост. Друг е въпроса, че доколкото се касае до формално /”на просто извършване”/ деяние, то поначало същото може да бъде извършено само с пряк умисъл. При това положение конкретното деяние, извършено от жалбоподателя е „случайно” по смисъла на чл.14 НК /приложим съгласно чл.11 ЗАНН/ и е несъставомерно от субективна страна, не само като престъпление по чл.345, ал.2 НК, но и като административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.

2.досежно второто вменено нарушение по чл.100, ал.1,т.1 ЗДвП:

Чл. 183, ал.1,т.1 ЗДвП предвижда отговорност за “водачите”, които не носят предвидените в чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП документи, в т.ч. и контролен талон към СУМПС, като съгласно легалната дефиниция за “водач” на МПС/пар.6,т.25 ДРЗДвП/, това е само лице управляващо ППС. В случая по делото категорично се установи, че “неносенето” на  контролен талон от жалбоподателя е констатирано не при и по време на такова управление на ППС, а  към момента когато жалбоподателя се е явил на място в РУ-В.и му е съставен АУАН. При това положение въпросното деяние също е несъставомерно и не е налице нарушение по чл.183, ал.1, т.1, вр.чл.100, ал.1,т.1 ЗДвП.

При така изложените съображения обжалваното НП в случая се явява изцяло необосновано и издадено в нарушение на материалния закон, поради което и на това основание следва да бъде отменено.  

         При горните съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, съдът

                                             Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №19-1795-000004/30.01.19 г., издадено от Началник група в РУ-В.към ОДМВР-В., с което на Д.П. ***, с ЕГН:********** за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.3 ЗДвП са наложени наказания глоба от 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца, както и за извършено нарушение по чл.100, ал.1,т.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,т.1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10.00 лв.  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-В.в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: