№ 505
гр. Благоевград, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20211200501077 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба № 11951/ 07.12.2021 г.,
подадена от М. М. Т., ЕГН **********, против отказ на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство по изп. д. № 208/ 2008 г. по описа на ЧСИ А.
Ц., с рег. № 701 по описа на КЧСИ.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител счита,
че частната жалба е допустима, но неоснователна като излага съображения в
тази насока.
По делото е депозирано възражение от страна на взискателите.
Настоящият състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в
изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.
436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по силата на чл. 435, ал. 2, т.
6 от ГПК действие на ЧСИ.
Разглеждана по същество жалбата е неоснователна.
1
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
Изпълнително дело д. № 208/ 2008 г. по описа на ЧСИ А. Ц., с рег. №
701 по описа на КЧСИ, е образувано по молба на взискателя Е. „М...“, въз
основа на изпълнителен лист, за предаване на държането на МПС и за
парична сума.
Извършвани са изпълнителни действия по делото. С последователни
актове са наложени обезпечителни мерки и изпълнителни действия,
изразяващи се във вписване на запор на банковите сметки на длъжника,
вписване на възбрани върху недвижими имоти.
С оглед постъпила молба, на 14.11.2014 г. е наложен запор на длъжника.
На 14.07.2008 г. е наложен запор на трудово възнаграждение.
На 17.07.2010 г. делото е спряно, поради внасяне на 30 % от
задължението. Делото е възобновено на 29.09.2010 г., както не насрочен опис
на движими вещи в жилище, като 18.10.2010 г. е отменен насрочения опис на
движими вещи.
На 27.10.2010 г. е наложена възбрана на недвижим имот, като на
12.11.2013 г., е присъединен нов взискател, като е направено искане за нова
възбрана на недвижим имот.
На 01.09.2014 г. е спряно изпълнителното дело, като изпълнителното
производство е възобновено на 15.01.2021 г..
При така изложената фактическа обстановка по изпълнителното дело и
след анализ на представените доказателства настоящият съдебен състав стига
до следните правни изводи.
В чл. 433 от ГПК са посочени лимитивно основанията, при наличието
на които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното
производство.
Видно от данните по изпълнителното производство, не е налице нито
един от двата елемента на фактическия състав на перемпцията: процесуално
бездействие на взискателя и изтичането на двугодишен срок, в който
продължава това бездействие. Съгласно закона, което не е спорно и в
съдебната практика, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от
последното изпълнително действие по изпълнителното дело. В хода на
настоящото изпълнително производство наред с извършените изпълнителни
2
действия. Въпросните процесуални действия на съдебния изпълнител следва
да се квалифицират като изпълнителни, тъй като са насочени към погасяване
на изпълняемите права на взискателпте. Обратният извод би обезсмислил
един от изпълнителните способи в гражданския изпълнителен процес - запор
върху вземания на длъжника по трайни правоотношения (напр. трудово,
осигурително), при които третото задължено лице извършва ежемесечни
удръжки, внасяни по специалната банкова сметка взискателя чрез платежни
нареждания. В подкрепа на това твърдение е и решение по т. 10 от TP №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ВКС, съгласно което, давността се прекъсва с
предприемане на кое да е изпълнително действие: насочването на
изпълнението чрез налагане запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. В настоящия случай, е
направено на 23.04.2019 г. искане за публична продан. Това е релевантно за
прекъсване на давността, тъй като е налице предприемане на действия по
принудително изпълнение чрез реализиране на изпълнителен способ – в
случая насочване на изпълнението чрез публична продан на имот.
Следователно не е изтекъл двугодишният срок, визиран в хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради и което не са налице предпоставките за
прекратяване на изпълнителното производство.
В този смисъл частната жалба е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
По искането за разноски, същото се явява основателно с оглед резултата
от производството и съгласно чл. 78 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба № 11951/ 07.12.2021 г.,
подадена от М. М. Т., ЕГН **********, против отказ на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство по изп. д. № 208/ 2008 г. по описа на ЧСИ А.
3
Ц., с рег. № 701 по описа на КЧСИ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4