№ 2613
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20221100507317 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 35399 от 21.04.2022 г. по описа на частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) М.П., подадена от длъжника Т. С. К. , срещу Разпореждане от
09.03.2022 г. по изпълнително дело № 20228510400370, обективиращо отказ на ЧСИ М.П.,
рег. № 851 при КЧСИ, район на действие СГС, да намали размера на приетите за събиране
такси и разноски по изпълнителното дело.
В жалбата се сочат оплаквания, касаещи законосъобразността на производството, по
което е издаден изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№ 370/2022 г. на ЧСИ П.. Длъжникът излага и съображения, че неправилно ЧСИ е отказал
да намали таксите и разноските по изпълнителното дело, тъй като адвокатският хонорар е
прекомерен и адвокатът на взискателя не е извършвал действия по чл. 10, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Единствено е
подадена молба за образуване на изпълнителното дело, а дължимите суми, посочени в
поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) били изцяло събрани от длъжника въз основа на
наложения върху банковата й сметка запор. Оспорва се отказа и по доводи за неправилно
изчислени такси по ТТРЗЧСИ за действия, които ЧСИ П. не е следвало да извършва,
включително и относно размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Искането е да се отмени
обжалвания отказ и да се намалят таксите и разноските по изпълнително дело №
20228510400370 по описа на ЧСИ П.. Претендират се разноски за настоящото производство.
Длъжникът е изложил и допълнителни съображения във връзка с подадената жалба в
1
писмено становище от 26.07.2022 г.
Взискателят Етажна собственост на вх.“В“ в бл. ** в жк“Н.-*“, чрез упълномощен
от управителя А.И.В. пълномощник – адвокат Л.К., е депозирал в срока по чл. 436, ал. 3
ГПК становище по така подадената от длъжника жалба, с което е оспорил същата изцяло.
Претендира присъждане на разноски за производството.
ЧСИ М.П. е изложил мотиви по обжалваните действия на основание чл. 436, ал. 3
ГПК, в които е изложил становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна
– длъжника по изпълнението и насочена е срещу подлежащо на обжалване изпълнително
действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На първо място, следва да се посочи, че съдът не дължи произнасяне по оплакванията
на длъжника досежно законосъобразността на издадения изпълнителен лист, тъй като това
обстоятелство, с оглед наличието на валидно възникнало право на принудително
изпълнение, предвид издадения и необезсилен към настоящия момент изпълнителен лист,
не подлежи на проверка в настоящото производство.
По размера на таксите, приети за събиране и възложени за плащане от
длъжника.
Таксите, обективирани в Сметка № ********** от 25.02.2022 г. (л. 18 от изпратеното
по компетентност на СГС копие на изпълнителното дело) и таксите, посочени в
Постановлението за разноски, изх. № 8055/18.02.2022 г., за извършени от ЧСИ П.
изпълнителни действия, са неправилно изчислени. От надлежните писмени доказателства в
кориците на изпълнителното дело се установи, че такси следва да бъдат начислени по т. 1
ТТРЗЧСИ - за образуване на изпълнителното дело в размер на 24 лева, с ДДС); по т. 3
ТТРЗЧСИ – за справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ и справката до
НАП, в размер на 12 лева с ДДС; по т. 5 ТТРЗЧСИ - за изготвяне и връчване на ПДИ
до длъжника, в размер на сумата от 24 лева, с ДДС; по т. 9 ТТРЗЧСИ - за наложения по
сметката на длъжника при “Уникредит Булбанк“АД запор, в размер на сумата от 18 лева, с
ДДС. Допълнителните разноски от 12.00 лева са недължимо начислени предвид липсата на
документи по Закона за счетоводството, съгласно Забележка към чл. 31 ТТРЗЧСИ. Общо
дължимите такси по т. 1, т. 3, т. 5 и т. 9 ТТРЗЧСИ възлизат на сумата от 78.00 лева, с
ДДС, а не в размер на 90.00 лева, както е отразено в Постановлението за разноски.
Неправилно е отказано от ЧСИ П. намаляване на адвокатското възнаграждение
на взискателя, а оплакванията на жалбоподателя К. за неговата недължимост в размера над
минималния такъв по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
хонорари, са основателни. Единствените усилия на представляващия взискателя
адвокат са сведени до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело.
Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК част от съдържанието на молбата е посочването на способ за
принудително изпълнение. В нарушение на това законово изискване в молбата, вх. №
13140/18.02.2022 г. по описа на ЧСИ П., липсва посочен способ за принудително
изпълнение. Ето защо молбата от пълномощника на взискателя, вх. № 14879/23.02.2022 г. с
2
искане за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника при “Уникредит
Булбанк“АД, не съставлява отделно действие по защита. От материалите по изпълнителното
дело се установи, че дължимите по изпълнителното дело суми са събрани вследствие на
наложения запор, предвид което не се е налагало извършването на други действия от
пълномощника на взискателя, извън подаването на молбата по чл. 426 ГПК. Ето защо съдът
приема, че не са били осъществени значими процесуални действия по защита и съдействие,
респ. не са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания, визирани в
нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Допълнително следва да се посочи,
че с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. е въведено изискване адвокатският хонорар да бъде
справедлив и обоснован. Последното означава, че размерът на възстановимите разноски
следва да бъде разумен и справедлив от гледна точка на обективни критерии, част от които
са извършени процесуални действия, необходимо време за подготовка на адвоката и т. н.
Приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар следва да бъде
намален до минимума, определен с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в размер
на 200.00 лева за подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Останалата
част от хонорара следва да остане в тежест на взискателя, който се е съгласил да го заплати
при свобода на договарянето. Възнаграждението от 200.00 лева се присъжда без ДДС,
доколкото в договора за правна и защита и съдействие не е извършено отразяване дали
сумата от 400.00 лева е с данък добавена стойност или не, предвид което за съда не възниква
задължение да извършва проверка в публичния регистър относно наличие на регистрация
на адвоката по ЗДДС.
В неправилен размер е и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Таксата за
изпълнение на парично вземане се изчислява само върху размера на присъденото вземане по
изпълнителния лист без да включва такси и разноски по самото принудително изпълнение,
включително и без приетото за събиране адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 27а, т. 1
ТТРЗЧСИ максималният размер на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ не може да надвишава 1/10
част от вземането. В процесния случай сумата по изпълнителния лист е в размер на
325.00 лева. Съгласно т. 26, б.“б“ от ТТРЗЧСИ при материален интерес от 100.00 до 1 000.00
лева - размерът на пропорционалната такса е 10.00 лева + 10 на сто за горницата над 100.00
лева. Предвид сочената разпоредба размерът на пропорционалната такса, изчислен по реда
на т. 26, б.“б“ ТТРЗЧСИ, възлиза на сумата от 32.50 лева, а не 87.30 лева, както неправилно
е прието от ЧСИ П..
По изложените съображения обжалваният отказ на ЧСИ М.П. от 09.03.2022 г.
следва да се отмени и таксите по ТТРЗЧСИ и разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя да бъдат намалени до посочените по – горе размери.
По разноските за настоящото производство.
Искането на жалбоподателя Т. К. и на взискателя за присъждане на разноски за
настоящото производство са неоснователни, независимо от изхода на делото по жалбата.
Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете
на съдебния изпълнител, който не е страна в това съдебното производство и общият режим
3
по чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК за присъждане на разноски е неприложим. Допълнително следва
да се посочи, че производството по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски в рамките на изпълнителното производство.
Следователно това е производство относно дължимостта и размера на разноските.
Съдебната практика (така напр. Определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017
г., ІV Г. О. на ВКС и др.) безпротиворечиво приема, че не следва да се допуска кумулиране
на нови задължения за разноски в “процеса относно разноските“.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Разпореждане от 09.03.2022 г. на ЧСИ М.П. , рег. № 851 при
КЧСИ, район на действие СГС, обективиращо отказ да намали приетите за събиране
такси и разноски по изпълнително дело № 20228510400370, като вместо това
постанови:
НАМАЛЯВА таксите и разноските по изпълнително дело № 20228510400370 по
описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 при КЧСИ, както следва: такси по ТТРЗЧСИ по т. 1, т. 3, т.
5 и т. 9 ТТРЗЧСИ - до размера на сумата от 78.00 лева, с ДДС; пропорционална такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ - до размера на сумата от 32.50 лева и адвокатско възнаграждение в
полза на взискателя Етажна собственост на вх. “В“, в бл. ** в жк“Н.–2“ - София – до
размера на сумата от 200.00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на жалбоподателя Т. С. К., ЕГН
**********, за присъждане на разноски за настоящото производство, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на взискателя Етажна собственост на вх. “В“,
в бл. ** в жк“Н.–2“ – София за присъждане на разноски за настоящото производство, като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4