РЕШЕНИЕ
гр. София, 05.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I
- 28 състав, в публичното
съдебно заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател:
ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 5190/2021 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
искова молба, депозирана от Община Д.срещу „Г.“ АД, с която е предявен иск с
правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 53, вр. чл. 49 от ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищеца регресно вземане в размер на 139 648,52 лв.,
представляващо половината от 279 297,05 лв., която сума е изплатена от общината
като обезщетение, лихви и разноски по изпълнителни дела №20197670400860, №20197670400861
и 20197670400862 и трите по описа на ЧСИ Г.Г.с рег. № 767 в КЧСИ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на искова
молба – 15.02.2021 г., до окончателното изплащане, както и по иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
1668,02 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираното регресно
вземане, считано от датата на писменото поискване - 30.12.2020 г. до дата
12.02.2021 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че на
11.08.2013 г. на територията на с. Черник, община Д.е възникнал трагичен
инцидент, при който са починали три деца. Наследниците на две от малолетните
деца М.Н.М.и Е. М.Ж.са осъдили общината с влезли в сила решения по в. гр.д. №
599/2018 г. и по в. гр.д.№ 600/2018 г. по описа на Варненски апелативен съд да
заплатят на родителите на първото дете - Н.М.Ю. и Е.И.Ю. и на майката на
второто дете - М.А.Ж., обезщетение за нанесените им неимуществени вреди по повод
смъртта на синовете им.
Твърди, че децата са загинали, като са се
удавили във водоем, образуван в територия, обхващаща общински имоти № 099036 с
площ от 2500 кв. м. и имот с площ от 130 кв. м., както и имот № 099015 с площ
от 18 620 кв. м., собственост на „Г.“ АД, находящи се в землището на с. Черник,
общ. Дулово.
Ищецът излага, че по повод вземането на Н.М.Ю.
е било образувано изпълнително дело № 20197670400862 по описа на ЧСИ Г.Г., с
рег. № 767, като по него е заплатил главница от 50 000 лв., лихви в размер на
35 744,15 лв., разноски по изпълнението – 1742 лв., както и такса по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ – 5669,54 лв.. За вземането на Е.И.Ю. е било образувано
изпълнително дело № 20197670400860 по описа на ЧСИ Г.Г., като по него е
заплатил главница 50 000 лв., лихви в размер на 35 744,51 лв., разноски по
изпълнението - 1772 лв., както и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ – 5669,57 лв.
По повод вземането на М.А.Ж. е било образувано изпълнително дело №
20197670400861 по описа на ЧСИ Г.Г.и е изпратил главница 50 000 лв., лихви в
размер на 35 741,47 лв., разноски по изпълнението – 1554 лв., както и такса по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ - 5659,81 лв. Сочи, че лихвата и по трите дела е опредЕ.с
начален момент датата на инцидента - 11.08.2013 г., като към датата на
окончателното изплащане е фиксиран крайният момент.
Счита, че като собственик на имот, в границата
на който се е образувал водоемът, в който са се удавили децата, отговорност
носи и ответното дружество. По аргумент от чл. 53 и чл. 127, ал. 2 от ЗЗД то
следвало да възстанови половината от заплатените от общината суми. Твърди, че
между страните по делото вече е решен спор по идентичен казус, по т. д. №
101/2019 г. по описа на ОС - Силистра, но в провелите се извънсъдебни преговори
не е постигнато доброволно уреждане на спора, поради което е налице правен
интерес от предявяване на настоящите искове.
Ответникът „Г.“ АД е подал отговор, в който
оспорва исковата молба. Поддържа се, че неоснователно ищецът се е позовавал на
влезлите в сила решения на Апелативен съд - Варна по в. гр. д. № 599/2018 г. и
№ 600/2018 г., тъй като ответното дружество не е участвало като страна в тези
производство, респективно не е обвързано от приетото в тези актове.
Липсвала солидарна отговорност между страните
по делото. Изтъква, че община Д.е била осъдена да заплати обезщетението на
наследниците на починалите деца в рамките на предвидената в чл. 49 от ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя, при или по повод на която
е причинено увреждането, но ищецът не бил осъден да заплати обезщетение за
непозволено увреждане в качеството му на делинквент. Доколкото общината не била
страна по правоотношение, възникнало от фактическия състав, установен в чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД, тя не се явявала извършител и не можело да се разглежда и като
съизвършител по смисъла на чл. 53 от ЗЗД. Според ответника разпоредбата на чл.
53 от ЗЗД била приложима само в отношенията между служителите на страните по
настоящото дело, но самите те отговаряли само за действията на своите
служители, без между общината и дружеството да възникне солидарна отговорност.
Ето защо и всяка от страните по делото разполага единствено с регресен иск към
своите работници и служители, чиято отговорност обезпечават. В този смисъл
изтъква, че ищцовата община е изплатила обезщетението на пострадалите не като
причинител на непозволеното увреждане, а като работодател, и разпоредбата на
чл. 127 от ЗЗД е неприложима.
Излага подробни съображения, с които отрича
характера на водоем на частта от земната площ, върху която е настъпил трагичния
инцидент от 11.08.2013 г.. Дружеството било закупило терена за негови стопански
нужди и осъществявало своята дейност в съответствие с първоначалното
предназначение на имота, а наводняването му с дъждовна вода не било в резултат
от поведението на ответника. Сочи, че по протежението на селския път, водещ до
бившия стопански двор, собственост на дружеството, се формирал изкуствен насип,
насочващ дъждовна вода към парцела му и представляващ нерегламентирано сметище.
Така, превръщайки се в непреодолима за водата преграда и следвайки естествения
наклон на релефа, водата се насочвала към най-ниската част, където се намира
имота на ответника. Счита, че за подобни води за дружеството не възниква
задължение за обезопасяване, доколкото те не са съществували и не отговарят на
възникналото за търговеца вещно право относно подобен предмет на собствеността.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен предявения от
ищеца иск с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 53, вр. чл. 49 от ЗЗД,
следва да бъде установено, че в резултат от противоправното поведение на
служители на ответника, изразяващо се в бездействие по обезопасяване на
образувал се водоем, част от който попада в границите на имот, собственост на „Г.“
АД, а друга част в границите на два имота – собственост на ищцовата община, е
настъпила на 11.08.2013 г. смъртта чрез удавяне на децата М.Н.М.и Е. М.Ж.; че
служителите на ответника са виновни за настъпване на вредоносния резултат в
равна степен с тези на общината; че във връзка със смъртта на децата е ангажирана
деликтната отговорност на Община Д.чрез осъждането ѝ да заплати
обезщетения на техните наследници; че тези задължения са били заплатени от
ищеца;
С доклада по делото съдът е отделил
за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че М.Н.М.и Е. М.Ж.са се удавили на
11.08.2013 г. във водоем на територия, обхващаща имоти № 099036 с площ от 2500
кв. м. и имот с площ от 130 кв. м., собственост на О.Д., както и имот № 099015
с площ от 18 620 кв.м., собственост на „Г.“ АД, находящи се в землището на с.
Черник, общ. Дулово.
Както съдът вече е изложил в
изготвения по делото проект за доклад, безпротиворечиво е между страните, че с
приложеното към исковата молба влязло в сила решение №80 от 01.07.2019 г., по
в. гр. д. №242/2019 г. по описа на Варненски апелативен съд (л. 67-70 от гр. д.
№54/2021 г. на ОС-Силистра, пред който съд първоначално е депозирана настоящата
искова молба) е потвърдено първоинстанционното решение на ОС – Силистра, с
което „Г.“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД на Община Д.половината
от сумата, която общината е изплатила като обезщетение на М.Н.М.– баща на Х.М.Н.,
последният починал на 11.08.2013 г. в резултат от удавяне в горепосочения
водоем, находящ се в землището на с. Черник, общ. Дулово. С решението на
апелативния съд е отменено решението на окръжния съд в отхвърлителната му част
за претендирани такси и разноски по образувано изпълнително дело срещу общината
за събиране на присъденото на М.Н.М.обезщетение и тази претенция е уважена
изцяло.
Влязлото в сила решение от
01.07.2019 г., по в. гр. д. №242/2019 г., по описа на ВАпС се ползва със сила
на пресъдено нещо между страните по настоящия спор относно съдебно установените
общи правопораждащи факти за спорното материално (регресно) право в двете
съдебни производства, а именно, че към дата 11.08.2013 г. е бил налице водоем,
образувал се на територия, обхващаща имоти № 099036 с площ от 2500 кв. м. и
имот с площ от 130 кв. м., собственост на О.Д., както и имот № 099015 с площ от
18 620 кв.м., собственост на „Г.“ АД, находящи се в землището на с. Черник, общ.
Дулово, както и че служители на общината и дружеството са имали в равна степен
задължение да обезопасят същия, но не са сторили това, поради което
отговорността им за вреди от това противоправно поведение във вътрешните им
отношения е равна (по 1/2).
Следва да се отбележи, че в
приложеното към исковата молба писмо (л. 85-86 от делото на ОС-Силистра), което
е в отговор на писмо изх. №П-10931/30.12.2020 г. на общината, управителят на
ответника е заявил, че не оспорва обстоятелството, че по силата на чл. 53, вр.
чл. 49 ЗЗД дружеството е солидарно задължено наред с ищеца за паричните
обезщетения, предмет на образуваните три изпълнителни дела с номера 20197670400860,
20197670400861, 20197670400862, като е признал, че дължи половината от
изплатената от общината на всеки от взискателите сума за главница, в размер от
по 50 000 лв., ведно с лихвата върху нея в размер на 15 250,16 лв. за
срок от три години, като е оспорил дължимостта на претенцията до пълния
изплатен размер по трите изпълнителни дела от общо 279 306,84 лв. , като е
предложено да се заплати сумата от 90 000 лв. по изготвен погасителен
план. Изявление в същия смисъл се съдържа и в писмо на управителя на ответника от
08.12.2020 г. (л. 89), адресирано до кмета на О.Д., в което признава
солидарната си отговорност и предлага да заплати половината от главниците –
общо 75 000 лв. и лихви за последните три години от 15 000 лв. Така
заявеното от представителя на „Г.“ АД по своя характер представлява
извънсъдебно признание за дължимост на присъдената на всеки от увредените
родители главница от по 50 000 лв. и лихви във връзка със заплатените
обезщетения, като спорен е бил точният размер на лихвите и дължи ли дружеството
като солидарен длъжник други суми, освен главница и изтекли лихви за три
години. Предвид така направеното изявление от ответника, съдът намира, че
ищцовата претенция е доказана по основание и размер за главницата от
25 000 лв. (половината от 50 000 лв.), заплатена по всяка от трите
изпълнителни дела като присъдено обезщетение.
По отношение на лихвите за забава е
необходимо да се съобрази, че при непозволено увреждане те се дължат от деня на
събитието, тъй като според чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане, което поначало няма определен ден на изпълнение, длъжникът се смята
в забава и без покана. В този смисъл и двете страни по настоящото дело като
отговорни по чл. 49 ЗЗД дължат на всяко от увредените лица лихва за забава, в
размер на законната, от датата деликта до заплащане на съответното обезщетение,
поради което платилият има право да търси от другия солидарен длъжник половината
от всички начислени лихви до момента на изплащане на обезщетението. За
отговорността на ответника за акцесорното вземане е без значение дали му е
отправяна покана от пострадалите или от ищеца, като общината дължи такава
единствено, за да постави дружеството в забава за това, което е изплатил на увредените.
За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че изложените в отговора на исковата молба възражения за липса на
солидарна отговорност между страните по делото са неоснователни. Аргументите си
ответникът извежда от обстоятелството, че община Д.е била осъдена да заплати
обезщетението на наследниците на починалите деца в рамките на предвидената в
чл. 49 от ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя, а не в
качеството му на делинквент, поради което, според дружеството, общината не била
страна по правоотношение, възникнало от фактическия състав, установен в чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД, тя не се явявала извършител и не можело да се разглежда и като
съизвършител по смисъла на чл. 53 от ЗЗД.
Принципно невъзможно е общината да
отговаря по чл. 45 ЗЗД, тъй задължителен елемент на отговорността по тази
разпоредба е наличието на деяние, което винаги представлява външна проява на
човешка дейност. Общината като юридическо лице носи отговорност само по чл. 49 ЗЗД (евентуално по чл. 50 ЗЗД), а отговорността по чл. 45 ЗЗД носят само
физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или
бездействие – изрично в този смисъл е и приетото в т. 1 от ППВС №
7 от 30.12.1959 г.. Ето защо двете страни в настоящото производство носят по чл.
49 ЗЗД спрямо увредените лица за причинените им вреди (смъртта на децата),
произтекли от необезопасяването на появилия се в техните имоти общ водоем,
солидарна отговорност с преките причинители на вредата - техни служители. Тъй
като Община Д.и „Г.“ АД носят солидарно гаранционно-обезпечителна отговорност
спрямо пострадалите, то и с погасяването на дълга от единия от тях, за същия
възниква право да търси от другия солидарен длъжник по реда на чл. 127 ЗЗД
половината от платеното, доколкото по делото не се установява да следва нещо
различно в отношенията им. От правната възможност на общината да претендира
платеното не само от своите служите, но и от тези на „Г.“ АД, следва извод, че тя
може да насочи претенцията си и към самото дружество, което отговаря по чл. 49 ЗЗД. Съдебната практика също приема принципната възможност, когато едното от двете
солидарно отговорни към увредения дружества плати обезщетението, отношенията му
с другото дружество да се уредят по реда на чл. 127 ЗЗД, поради което неоснователни
са възраженията на ответника, че Община Д.не може да претендира изплатеното
директно от „Г.“ АД (виж решение № 535 от 25.07.2012 г., по гр. д. №1465/2010
г. на ВКС, IV
ГО). В потвърждение на това е и влязлото в сила решение №80
от 01.07.2019 г., по в. гр. д. №242/2019 г. по описа на Варненски апелативен
съд, с което е потвърдено решението на ОС-Силистра за осъждането на настоящия
ответник по чл. 127, ал. 1 ЗЗД за половината от заплатените на общината суми на
родителя на третото дете, което се е удавило в процесния воден обект при
идентични време, място и обстоятелства.
От решение №2 от 09.01.2019 г. по
в.гр.д. №599/2018 г. на АС-Варна, недопуснато до касационно обжалване с
определение от 11.07.2019 г. по гр.д. №1082/2019 г. на ВСК, IV ГО, се
установява, че Община Д.е осъдена да заплати на Н.М.Ю. и на Е.И.Ю. сума от по
50 000 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва от 11.08.2013 г.,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които са претърпели от
смъртта на техния син М.Н.М., починало на 11.07.2013 г. във воден обект,
необезопасен от служители на общината.
От решение №3 от 09.01.2019 г.,
постановено по в.гр.д. №600/2018 г. на АС-Варна (представено в цялост в о.с.з.
от 05.04.2022 г.), недопуснато до касационно обжалване с определение от
16.05.2019 г. о гр.д. №1065/2019 г. на ВКС, IV ГО, се установява, че Община Д.е
осъдена да заплати на М.А.Ж. сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва от
11.08.2013 г., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които е
претърпяла от смъртта на сина ѝ Е. М.Ж., починал на 11.07.2013 г. във
воден обект, необезопасен от служители на общината.
Според приложените към исковата
молба удостоверения с изх. №№2154, 2161, 2162, и трите издадени от ЧСИ Г.Г.с
рег. №767 на 09.02.2021 г., се установява, че всеки един от родителите е
образувал отделно изпълнително дело за събиране на присъденото му обезщетение,
във връзка с което Община Д.е заплатила суми както следва: 1) на Н.М.Ю. по и. д.
№ 20197670400862 - главница от 50 000 лв., законна лихва в размер на 35 744,15
лв., разноски по изпълнението - 1742 лв., както и такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ - 5669,54 лв.; 2) на Е.И.Ю. по и. д. № 20197670400860 - главница 50 000, законна
лихва в размер на 35 744,51 лв., разноски по изпълнението - 1772 лв., както и
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ - 5669,57 лв.; 3) на М.А.Ж. по и. д. №20197670400861
- главница 50 000 лв., законна лихва в размер на 35 741,47 лв., разноски по
изпълнението - 1554 лв., както и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ - 5659,81 лв.
По вече изложените съображения
ответникът „Г. АД“ като солидарно отговорен с общината за причиняване смъртта
на децата Е. М.Ж. и М.Н.М., отговаря във вътрешните отношения с ищеца, на
основание чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД, за половината от заплатената главница
и погасена лихва за забава по
всяко от изпълнителните дела, а именно: по и.д. №20197670400862 - главница от 25
000 лв. и законна лихва от 17 872,08 лв.; по и.д. № 20197670400860 - главница 25 000
и законна лихва в размер на 17 872,26 лв.. и по и.д. №20197670400861 - главница
25 000 лв.,
законна лихва в размер на 17 870,74 лв.
Претенциите на ищеца за заплащане на
половината от погасените от него по всяко от трите изпълнителни дела разноски
по изпълнението и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ съдът намира за неоснователни.
Тези разноски са направени след влизане в сила на двете съдебните решения по исковете
на увредените лица, в които производства ответникът не е участвал като страна.
След установяване със сила на пресъдено нещо на подлежащите на обезщетяване
вреди и размера на дължимите от общината обезщетения, тя е дължала на
пострадалите родители пълно изплащане на обезщетенията, а като не е сторила
това, следва да се приеме, че образуването на изпълнителните дела е в резултат
единствено на нейното извънпроцесуално бездействие, още повече че като
неучастващо във водилите дела „Г.“ АД лице не е знаело за възникналата
солидарна отговорност. Нито таксите към ЧСИ, нито сторените разноски от
взискателите, съставляват част от деликтното правоотношение, обхванато от
силата на пресъдено нещо на съдебните решения, постановени срещу общината,
поради което и ответното дружество не носи солидарна отговорност за тях,
респективно те не се обхващат от обема на регресната отговорност,
регламентирана в чл. 127, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Предвид горното съдът намира, че
подлежи на присъждане сумата от общо 128 615,08 лв., представляваща
сбора от половината от заплатените главници и натрупани законни лихви по
горепосочените изпълнителни дела. За разликата над този размер до
претендираните 139 648,52 лв., явяваща се заплатени в изпълнителните
производства такси и разноски, претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Върху уважената част от претенцията
следва да бъде присъдена законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 15.02.2021 г.
Тъй като моментът на изпълнението на
задължението на солидарен длъжник към платилия целия дълг друг солидарен
длъжник не е определен, то и забавата настъпва след покана. Лихва за забава се
претендира за периода 30.12.2020 г. – 12.02.2021 г., като от приложеното на л.
87 от делото писмо от 29.12.2020 г., депозирано до кмета на община Д.от
управителя на „Г.“ АД се установява, че към тази дата ответникът е бил поканен
да заплати процесната сума от 139 648, 52 лв., доколкото самия той е
заявил, че от два месеца се опитвал да получи справка за сумата по отделни
пера. Следователно, дължимата лихва за забава върху уважената част от главната претенция
от 128 615,08 лв. за периода 30.12.2020 г. – 12.02.2021 г., изчислена с онлайн
калкулатор на интернет адрес https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
се равнява на 1607,69 лв., като над този размер до претендираните 1668,02 лв.
акцесорният иск подлежи на отхвърляне.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати съдебни разноски на ищеца в общ размер на 9974,89
лв., от които 5208,91 лв. – държавна такса и 4765,98 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Ответникът не е отправил изрично
искане за присъждане на разноски, нито е представил списък по чл. 80 ГПК,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на О.Д.,
със съдебен адрес ***, чрез адв. И. Р. суми, както следва:
- на основание чл. 127, ал. 2, вр.
чл. 53, вр. чл. 49 от ЗЗД сумата от 128 615,08 лв., представляваща
сбора от половината от заплатените от Община Д.главници и натрупани законни
лихви, които общината е била осъдена да заплати като обезщетения за причинени
неимуществени вреди на Н.М.Ю. и Е.И.Ю. за смъртта на сина им М.Н.М.и на М.А.Ж. за
смъртта на сина ѝ Е. М.Ж., починали на 11.07.2013 г. във воден обект,
образуван в собствените на ищеца и ответника поземлени имоти, находящи се в землището
на с. Черник, общ. Д.и която сума е била погасена, както следва: на Н.М.Ю. по
и. д. № 20197670400862 - главница от 25 000 лв. и законна лихва от 17 872,08
лв.; на Е.И.Ю. по и. д. № 20197670400860 - главница 25 000 и законна лихва в
размер на 17 872,26 лв.; на М.А.Ж. по и. д. №20197670400861 - главница 25 000
лв. и законна лихва в размер на 17 870,74 лв., ведно със законната лихва
върху сумата 128 615,08 лв., считано от депозиране на исковата молба в съда –
15.02.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца
над присъдените 128 615,08 лв. до претендираните 139 648,52 лв., която разлика
представлява сбора от половината от платените такси и разноски по образуваните
три изпълнителни дела, както следва: по
и. д. № 20197670400862 - разноски по изпълнението от 871 лв. и такса по т. 26
от ТТР към ЗЧСИ - 2834,77 лв.; по и. д. № 20197670400860 - разноски по
изпълнението от 886
лв. и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ - 2834,79 лв.; по и. д. №20197670400861
- разноски по изпълнението – 777 лв. и такса по т.
26 от ТТР към ЗЧСИ - 2829,91 лв.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 1607,69 лв., представляваща лихва за забава за заплащане на
присъдената сума 128 615,08 лв., начислена за периода 30.12.2020 г. –
12.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 1668,02 лв. като
неоснователен.
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
съдебни разноски
в настоящото производство в общ размер на 9974,89 лв.
Решението може да бъде обжалвано
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: