Решение по дело №1345/2019 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

31.07.2019  г., гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на Осемнадесети юли  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

         При секретаря Анелия Добрева и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 1345 по описа на същия съд за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН

 

Постъпила е жалба от  ЕТ „Г.А.“***, с ***, представлявано от управителя Г.М.А., ЕГН **********, против ***с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2016 г. на МФ и на основание чл. 185 ал. 2, във вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

Твърди се, че Наказателното постановление е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения, като се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява, не ангажира допълнителни доказателства и изразява становище с което моли да бъде отменено Наказателното постановление.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител – ***, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди, като законосъобразно. Развива доводи в подкрепа на тезата си и оспорва възраженията на жалбоподателя. Развива съображения, че не са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН. Поради изложеното моли съда да потвърди НП.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи,събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

        

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА  ОСНОВАТЕЛНА.

 

На 06.12.2018 г. свидетелят П.Г.П., *** В.М.П., извършили  съвместна проверка със служители на Агенция „Митници" относно спазване на данъчното и осигурително законодателство. Обект на проверката бил в „собствен дом”, находящ се ***” – собственост на Г.М.А.. Приели за установено, че в дома си А. е обособила търговски обект- магазин за продажба на захарни изделия, ядки и кафе еспресо, експлоатиран от ЕТ „Г.А." с ***, представлявано от управителя Г.А.. Установили още, че се извършват продажби, без да е изпълнено задължението да се регистрира и въведе в експлоатация фискално устройство /ФУ/ свързано дистанционно с НАП, с което да се отчитат оборотите от извършените продажби.

Установената към момента на проверката фактическа касова наличност по опис на парични средства съставен от лицето е бил 20.30 лв.

Проверката е документирана с ПИП №0268209/06.12.2018 г., в който подробно са отразени констатациите от същата .

Същият ден – 06.12.2018 г., свидетелят П.Г.П. в присъствието на св.В.П. съставил на ЕТ „Г.А." с ***, представлявано от управителя Г.М.А. в присъствието й акт за установяване на административно нарушение № бл. № 0205109/12.12.2018 г., в който било прието, че е нарушен състава на чл.7, ал.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ

От правна страна нарушението е квалифицирано по чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2016 г. на МФ. Актът е предявен за запознаване и подписан без възражение.

В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не били депозирани писмени възражения.

В законоустановения срок и в рамките на правомощията си директор-офис –***, въз основа на съставения АУАН, издал атакуваното Наказателно постановление № 396366-0205109/10.01.2019 г., като на ЕТ „Г.А.“***, с ЕИК ***, представлявано от управителя Г.М.А., била наложена имуществена санкция на основание чл. 185 ал. 2, във вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 7. /1/ (Доп. - ДВ, бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.) от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г. изм. и доп., бр. 80 от 28.09.2018 г.: „Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.”

 А чл. 3, ал.1 от същата Наредба задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

По делото не се спори че в процесния недвижим имот не е било монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД.

 Спорно по делото е налице ли е търговски обект – магазин, находящ се във въпросния жилищен имот, експлоатиран ли е той от представлявания от Г.А. ЕТ”Г.А.”,    извършвани ли са продажби и следуемо от това налице ли е задължение за ЕТ да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД.

От фактическа страна по делото не се установи по безспорен начин наличието на търговски обект. Видно от ценените показания на свидетелите П.П. и В.П. достъпът до въпросния жилищен имот не е бил затруднен, тъй като не е бил заключен, но не е следвало да влязат самостоятелно тъй като”..нямаше как да влезем, все пак чужд дом е.”/видно от показанията на актосъставителя/ и е следвало А. да покани лицата в имота. На следващо място пак от показанията на двамата свидетели е видно че никъде не са били налице указателни или рекламни табели насочващи че е налице търговски обект, както и че не е имало табела посочваща работно време, а също и че вътре не са били налице надписи с цени на стоки. Действително на мястото са били установени в „кутийка” парични средства в размер на 20, 30 лева които по указания на  проверяващите лично са били изброени от Г.А., но не се доказа че това са средства от продажби, а не както твърди представляващия ж-ля – лични средства. Нещо повече – св.П. не можа да са спомни въпреки усилията на съда по време на разпита му къде точно се е намирала сумата, като в крайна сметка с колебание посочи че кутията е била в чекмедже, но не си спомни къде точно последното е било ситуирано. На следващо място – „контролна покупка” съгласно дефиницията на в Пар.1 т.6 от ДР на Наредбата видно от категоричните показания на двамата свидетели не е била извършена по време на проверката. Действително видно от показанията на свидетелите по време на проверката А. е посочила че „продава” сладкарски изделия и кафе, но по делото не са издирени свидетели на продажби или лица на които са били продавани стоки, за да се счете че са били извършвани действително продажби. Т.е. следвало е свидетелите не да се доверят единствено на обясненията на А. които в хода на съдебното заседание бяха различни и подкрепени в случая от останалите доказателства по делото, а да издирят свидетели в подкрепа на твърденията си.

Следуемо от горното по делото се установи по безспорен начин че във въпросния жилищен имот не е бил монтиран, въведен в експлоатация и използван регистриран в НАП ФУ/ИАСУТД, но не се установи по такъв начин че е било налице търговски обект, още по –малко експлоатиран от ж-ля ЕТ”Г.А.”, и оттам за този субект да е било налице задължението по чл.7, ал.1 от Наредбата. Като следва да се посочи че за да е налице търговски обект следва в него да се упражнява търговска дейност, а такава осъществяват всички лица с качеството „търговец”по смисъла на ТЗ. Действително ж-лят е търговец, но не се установи по безспорен начин да е осъществявал този търговец покупко-продажна дейност във въпросния имот.

Поради описаното неправилно и незаконосъобразно наказващият орган е наложил на ж-ля административно наказание на основание  чл. 185, ал.2 от ЗДДС.

Ето защо, предвид на така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че вмененото на ЕТ нарушение е недоказано, поради което и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Воден от горното, Съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И :

                                

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 396366-0205109/10.01.2019 г. на Директор офис ***рново, с което  на ЕТ „Г.А.“***, с ЕИК ***, представлявано от управителя Г.М.А., ЕГН **********, за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2016 г. на МФ и на основание чл. 185 ал. 2, във вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред АС-гр.Плевен в  14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :