Р Е Ш Е Н И Е
№ 592
Гр. Перник, 13.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01701/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
П.Х.Б. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 232,55 лв. – главница, от която:
сумата от 1 168,18 лв.,
представляваща стойност на доставена и неплатена топлинна енергия за периода м.
05.2013 г. – м. 04.2016 г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2014 г.,
№ **********/31.07.2015 г. и № **********/31.07.2016 г. и сумата от 64,37 лв., представляваща стойност на
услугата дялово разпределение за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2016 г.,
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 09.08.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 287,87 лв. –
лихва за забава, от която: сумата от 273,52
лв., представляваща законна лихва за забава върху задължението за доставена
и неплатена топлинна енергия за периода от 15.08.2014 г. до 27.07.2017 г. и
сумата от 14,35 лв., представляваща
законна лихва за забава върху задължението за стойност на услуга дялово
разпределение за периода от 15.08.2014 г. до 27.07.2017 г., за които суми по ч.
гр. дело № 06644/2017
г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, IV-ти
състав, е издадена Заповед № 5657 от 09.10.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е
налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника П.Х.Б.,
като собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ***, с аб. № ***, като
купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и такса за извършена услуга дялово разпределение. Съгласно приложимите
общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно
общите условия от 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г., купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща същата в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който е доставена енергията, а съгласно тези от 03.02.2014 г., в сила от
14.03.2014 г. в 30-дневен
срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и заплащане
на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху всяка от главниците.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК особеният
представител на ответника П.Б. – адв. В.Б. оспорва предявените искове при
твърдението, че между страните не е налице облигационно правоотношение с
предмет продажба на топлинна енергия, тъй като не е доказано ответникът да е
собственик на процесния имот, респ. не се явява легитимиран да отговаря по
предявените искове. Поддържа, че с нотариален акт от ***г. същият е бил
продаден на едно трето за спора лице – Д.И.Б.. Навежда довод за погасяване на
част от вземанията по давност и конкретно сумите за периода от м. 05.2013 г. до
м. 07.2014 г., подробно описани във фактура № **********/31.07.2014 г. и
фактура № **********/31.07.2015 г. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявените искове.
С писмена молба от 13.03.2019 г. третото лице
– помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД заявява,
че не оспорва предявените искове, като счита същите за основателни и доказани.
Излага твърдения, че през процесния период именно дружеството е изготвяло
дялото разпределение за абонатен № ***.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на
кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу
ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 06644/2017 г. по описа на
Районен съд – Перник, ГО, IV-ти състав. Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично
известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот. Съдържанието на това правоотношение се определя от законовите норми и от
публично известни и одобрени от КЕВР общи условия. Включването на техните
клаузи, като източник на права и задължения между страните, съгласно чл. 150,
ал. 2 Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане
на 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
волеизявление на клиента за приемането им.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти в гр. София,
приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.
Между
страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че през
исковия период сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към
топлопреносната мрежа.
Изясни
се, че с отговора на исковата молба особеният представител на ответника изрично
оспорва съществуването през исковия период на облигационноправна обвързаност
между него и ищцовото дружество с твърдението, че ответникът не е бил собственик
на имота, а с това и не се явява легитимирана страна по исковете, което
обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправна
предпоставка за възникване на процесните вземания.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 03.10.2002 г.
между подпомагащата страна в процеса „Техем Сървисис“ ЕООД, като изпълнител и
Етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба-2“ бл. 419, вх. А, като
възложител, бил сключен договор № 4***за извършване на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия. В приложения към договора протокол от
17.09.2002 г. от Общо събрание на етажните собственици, обективиращ взетото
решение за сключване на договора за извършване на услугата дялово разпределение,
се съдържа списък на етажните собственици, от който се изяснява, че чрещу
процесния апартамент ***се е подписало лицето Д.П.Б..
Установява
се също, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт от ***г. по описа на нотариус М.Г.с рег. № ***на НК и с район на
действие Софиийски районен съд, Д.П.Б., в качеството си на продавач, действащ
чрез пълномощника си Х.П.Б., е прехвърлил на третото за процеса лице Д.И.Б., в
качеството ѝ на купувач, правото на собственост върху недвижим имот,
представляваща апартамент ***, находящ се в гр. *** в жилищна сграда – ***/процесният
имот/.
С
оглед така събраните доказателства и следващите от тях фактически изводи, съдът
намира, че по делото не е установено през процесния период – месец май 2013 г.
– месец април 2016 г. ответникът П.Х.Б. да е бил собственик на имота, съответно
в негова полза да е съществувало учредено/запазено вещно право на ползване, а
оттук и да е материалноправно легитимиран да отговаря по исковите претенции.
Доказателствата
по делото категорично сочат за права на трети лица върху жилището през различни
моменти от процесния период – през 2002 г. и до 08.06.2015 г. лицето Д.Б., а
считано от ***г., когато е настъпило прехвърлителното действие на
покупко-продажбата, лицето Д.Б.. От страна на ищеца не са ангажирани други
доказателства, които да опровергаят този извод.
Няма
такъв характер приобщената към доказателствената съвкупност неофициална справка
за наследници доколкото, от една страна същата не представлява частен документ,
обективиращ признание на ответника или официален документ, ползващ се с
формална и/или материална докацателствена сила /предвид това, че не носи подпис
на издателя си/, а от друга страна – отразените в нея данни сочат единствено,
че лицето Д. Б. е починало, оставяйки за свой законен наследник брат си Х.Б.,
който след смъртта си е оставил за законен наследник сина си П.Х.Б. – настоящия
ответник.
Тази
справка обаче няма удостоверително доказателствено значение за смъртта на
лицата и техните наследници, същевременно и не носи информация относно момента,
в който тези лица са починали, от която да се направи извод, че през част от
процесния период именно ответникът е бил титуляр на собствеността върху имота.
В
допълнение следва да се отбележи, че доколкото към момента на изповядване на
сделката от 09.06.2015г. продавачът Д. Б., съответно неговият пълномощник Х.Б.
не са били починали, то евентуално наследствено правоприемство между тях и
ответника е настъпило след този момент. В случая обаче исковите претенции са
предявени срещу П. Б.в лично качество с твърдението, че същият е бил собственик
на имота през релевантния период, а не в качеството му на наследник на починал
потребител на топлинна енергия, което прави ирелеватно обстоятелството
настъпило ли е такова правоприемство след изтичане на исковия период поради
невъвеждането му като основание на исковете от ищеца с исковата молба /в т. см.
Решение № 112 от 08.04.2019 г. по в.
гр. дело № 99/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник/.
Липсата
на първата и основна предпоставка за уважаване на процесните искове –
съществуването на облигационно правоотношение между страните прави ненеобходимо
обсъждането на останалите събрани по делото доказателства, насочени към
установяване реалната доставка на топлинна енергия до имота, дължимата за това
цена и отделните компоненти, включени в нея.
Изложеното
дотук обуславя извода, че предявените искове се явяват изцяло неоснователни, поради
което следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само ответникът, поначало както за тези,
сторени в исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр.
дело № 06644/2017 г. по описа на Районен съд – Перник – арг. т. 12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС. Доколкото обаче такива не са претендирани, а и липсват доказателства за
реалното им извършване /ответникът се представлява в процеса от особен
представител/, то и не следва да му бъдат присъждани. Сторените от ищцовото
дружество разноски следва да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу П.Х.Б., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** ***обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че П.Х.Б. *** ЕАД сумата от 1
232,55 лв. – главница, от която: сумата от 1 168,18 лв., представляваща стойност на доставена и неплатена
топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2016 г., отразена в общи
фактури № **********/31.07.2014 г., № **********/31.07.2015 г. и №
**********/31.07.2016 г. и сумата от 64,37
лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода м.
05.2013 г. – м. 04.2016 г., законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 09.08.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 287,87 лв. – лихва за забава, от която: сумата от 273,52 лв., представляваща законна
лихва за забава върху задължението за доставена и неплатена топлинна енергия за
периода от 15.08.2014 г. до 27.07.2017 г. и сумата от 14,35 лв., представляваща законна лихва за забава върху
задължението за стойност на услуга дялово разпределение за периода от 15.08.2014
г. до 27.07.2017 г., за които суми по ч. гр. дело № 06644/2017 г. по описа на
Районен съд – Перник, ГО, IV-ти състав, е
издадена Заповед №
5657 от 09.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“
ЕООД, с ЕИК: *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 06644/2017
г. по описа на съда с ч.
гр. дело № ********* г. по описа на СРС, приложен към същото заверен препис от
настоящото решение, да се изпрати на съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: