РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20241880100749 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „Ай Тръст”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет. 4, представлявано
от управителя И. М. Ш., чрез юрк. С. С., против Д. П. А., ЕГН **********, с
адрес: ****. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след
подадено възражение срещу заповед за изпълнение, като ищецът го е
инициирал, за да може установи съществуването на вземанията си. Исковете
са положителни установителни и се смятат предявени от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) – 27.08.2024
г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 564/2024 г. по описа на
Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК с № 344 от 27.08.2024 г. за следните суми: 2 131,98 лева –
главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.08.2024 г.
до изплащане на вземането, 442,73 лева – договорна възнаградителна лихва по
договор за кредит за периода от 28.11.2023 г. до 07.08.2024 г., 58,19 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по договор за
кредит за периода от 21.12.2023 г. до 07.08.2024 г., 134,32 лева –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 12,09 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по договор за
предоставяне на поръчителство за периода от 21.12.2023 г. до 07.08.2024 г.,
както и сумата 105,59 лева разноски по делото, от които 50 лева
юрисконсултско възнаграждение – определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и
изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ и 55,59 лева
1
заплатена държавна такса. Вземанията произтичат от неизпълнени парични
задължения на Д. П. А., възникнали по силата на Договор за потребителски
кредит № 2876161, сключен на 28.11.2023 г. между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
********* („кредитодател“), от една страна, и Д. П. А., ЕГН **********
(„кредитополучател“), от друга страна, за сумата в размер на 2 131,98 лева
(главница), обезпечен чрез сключен на 28.11.2023 г. Договор за предоставяне
на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД („поръчител“), от една страна, и Д.
П. А., ЕГН ********** (потребител), от друга страна.
Цената на исковете е 2 131,98 лева – главница, 442,73 лева – договорна
възнаградителна лихва по договор за кредит, 58,19 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава по договор за кредит, 134,32 лева
– възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 12,09 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по договор за
предоставяне на поръчителство, за които суми се иска от съда да признае за
установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендират още и
направените по делото разноски, както по настоящото, така и по частното
гражданско дело.
За законната лихва върху главницата от 2 131,98 лева, считано от
27.08.2024 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 344 от 27.08.2024 г.
на Районен съд Своге, не е предявен иск, следователно в тази й част заповедта
за изпълнение подлежи на обезсилване, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.
Ищецът, чрез лицето което го представлява, е посочил, че на 28.11.2023
г. ответникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит
от „Кредисимо“ АД, съответно е сключен договор за кредит между тях във
формата на електронен документ, като по електронната поща на длъжника е
изпратен автоматично Договор № 2876161/28.11.2023 г., ведно с Приложение
1 към него, Общи условия (ОУ) и стандартен европейски формуляр (СЕФ).
Заетата сума от 2 131,98 лева е трябвало да се върне в срок до 20.11.2024 г. на
12 месечни погасителни вноски. Ответникът е избрал да обезпечи
изпълнението на задълженията си по договора чрез поръчителство от трето
лице, одобрено от „Кредисимо“ АД. Поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД, ищец по
настоящото дело, се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя
срещу възнаграждение от 1 625,16 лева, според подписан между тях договор
за поръчителство. На 28.11.2023 г. е сключен договор за поръчителство и
между „Кредисимо“ АД и поръчителя. Сумата от 2 000 лева е усвоена от
длъжника еднократно на каса на „Изипей” АД, а сумата от 131,98 лева е
платена застрахователна премия. Ответникът не е извършил плащания по
договора за кредит. На 13.08.2024 г. ищецът е изпълнил задълженията си на
поръчител и е заплатил на кредитора всички неплатени от кредитополучателя
суми – 2 131,98 лева – главница, 442,73 лева – договорна възнаградителна
лихва по договор за кредит, 58,19 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава по договор за кредит. По тази причина „Ай Тръст”
ЕООД претендира от ответника тези суми, както и останалите, посочени по-
горе. Според ищеца, договорът за кредит е съобразен със Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), а двата договора
са оформени съгласно разпоредбите на Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Претендират се разноски.
2
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 9 от Закона
за потребителския кредит (ЗПК), във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 146,
ал. 1 и чл. 86, вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, които се предявяват от кредитора след
подадено възражение, като в това производство по същество се установява
дали вземанията съществува.
От ответната страна не е подаден писмен отговор.
В проведено открито съдебно заседание ответникът посочи, че не е
извършвал плащания по договора, тъй като възразява, че същият е нищожен и
се дължи единствено връщане на главницата по него, а ищецът, чрез
пълномощник, с писмено становище подробно аргументират тезите си.
По делото са приети писмени доказателства, представени от ищеца,
които не са оспорени от страните, поради което съдът ги възприема като
автентични и верни.
Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна
следното:
Не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от
писмените доказателства, събрани по делото, че на 28.11.2023 г. между Д. А. и
„Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2876161.
Договорът е за сумата от 2 000 лева, която, заедно със сумата 131,98 лева –
застрахователна премия, е следвало да бъде върната на 12 месечни вноски,
при годишен лихвен процент (ГЛП) – 40,00 % и годишен процент на разходите
(ГПР) – 48,21 %. От клаузите на чл. 4 от договора е видно, че ако
кредитополучателят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от
заемодателя „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице поръчител, то заявлението
му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от
подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за
отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се
разглежда в 14-дневен срок от подаването му, а при посочване на
обезпечението и непредоставянето му впоследствие – се счита, че заявлението
не е одобрено. Следователно, сключването на договора за предоставяне на
поръчителство между ищеца и ответника е било задължително условие за
получаването на кредита при посочените условия, вкл. в рамките на
посочения срок. По делото е представен Договор за предоставяне на
поръчителство от 28.11.2023 г., сключен между „Ай тръст“ ЕООД и ответника,
съгласно който поръчителят се задължава да отговаря спрямо „Кредисимо“
ЕАД за изпълнението на всички задължения произтичащи от договора за
потребителски кредит, като в чл. 8, ал. 1 от същия договор и Приложение № 1
към него е предвидено, че ответникът следва да заплати възнаграждение на
поръчителя в размер на 1 625,16 лева, платимо разсрочено на датите на
падежите на вноските по договора за кредит. Представен е по делото и
Договор за поръчителство от 28.11.2023 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД
и поръчителя. Не е спорно между страните, че сумата от 2 000 лева е усвоена
3
от ответника еднократно на каса на „Изипей“ АД, а сумата от 131,98 лева е
платена застрахователна премия. Ответникът не е извършил плащания по
договора за кредит, поради което на 13.08.2024 г. ищецът е изпълнил
задълженията си на поръчител и е заплатил на кредитора всички неплатени от
кредитополучателя суми – 2 131,98 лева – главница, 442,73 лева – договорна
възнаградителна лихва по договор за кредит, 58,19 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава по договор за кредит.
Процесният договор, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответника,
представлява договор за потребителски кредит по аргумент от чл. 9, ал. 1 от
ЗПК, страни по който са потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК
(ответникът е физическо лице, което при сключването на договора е действало
извън рамките на своята професионална или търговска дейност, доколкото не
се твърди от страните, нито от тях са ангажирани доказателства за обратното)
и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Поради това, в случая намират
приложение разпоредбите на същия закон.
С оглед установените по делото факти, настоящият съдебен състав
намира, че договорът за потребителски кредит само формално отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочено, че ГПР
възлиза на 48,21 %. Така посоченият цифрово ГПР обаче, не става ясно по
какъв начин е формиран, след като годишният лихвен процент възлиза на
40,00 %, а договорът е сключен за срок от 12 месеца. Нещо повече –
посоченият в договора ГПР не е действителният такъв съобразно поетите от
потребителя задължения. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК). Не е спорно
между страните, а и се установява при сравняване на размера на земната сума
(2 000 лева), размера на възнаградителната лихва (497,06 лева), размера на
застрахователната премия (131,98 лева), съгласно Приложение № 1 към
договора за потребителски кредит и размера на възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство (1 625,16 лева), че последното не е
включено в ГПР. Това възнаграждение е свързано с допълнителни разходи за
потребителя, които оскъпяват кредита, а сключването на договора за
поръчителство е условие, наложено от кредитора, като на потребителя само
привидно е дадено право на избор – да предостави банкова гаранция в
изключително кратък срок, да сключи договора за предоставяне на
поръчителство с ищцовото дружество или при непосочване на посоченото
обезпечение в заявлението му, последното да се разглежда в 14-дневен срок от
подаването му, вместо в срок от 24 часа, а при посочване на обезпечението и
непредоставянето му впоследствие – да се счита, че заявлението не е
одобрено. Ето защо, както се посочи и по-горе, сключването на договора за
4
предоставяне на поръчителство между ищеца и ответника е било
задължително условие за получаването на кредита при посочените условия,
вкл. в рамките на посочения срок. Обстоятелството, че възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство е дължимо не на кредитора, а на
поръчителя, не променя извода, че това възнаграждение е част от ГПР,
доколкото, както вече се посочи, сключването на договора за поръчителство е
пряко свързано с договора за кредит и е условие, наложено от кредитора, като
възнаграждението по договора за поръчителство значително оскъпява кредита
и е за сметка на потребителя. В обобщение – при сключването на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
за посочване на действителния ГПР, при това не само цифрово, а с посочване
на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по
определения в ЗПК начин, поради което договорът за потребителски кредит е
нищожен както на общото основание на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, така и на
специалното основание на чл. 22 от ЗПК. Изрично в този смисъл е Решение №
181 от 20.05.2024 г. по в.гр.д. № 778/2023 г. на СОС. Съдът съобрази и
задължителния характер на тълкуването на член 10, параграф 2, буква ж) и
член 23 от Директива 2008/48, дадено с Решение от 21.03.2024 г. по дело С-
714/22 на СЕС, съгласно което, посочените разпоредби трябва да се тълкуват в
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Нищожен е изцяло и сключения между ищеца и ответника Договор за
предоставяне на поръчителство от 28.11.2023 г., тъй като чрез него се цели
заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Договорът за предоставяне на
поръчителство е потребителски, тъй като обезпечава изпълнението на
потребителски кредит. Заобикалянето на закона е трудно установимо от
съдържанието на договора, защото той се сключва в съответствие със закона.
При това основание за нищожност, страните целят един неправомерен краен
резултат, който се постига чрез сключване на една или повече сделки, които не
нарушават закона. В случая договорът за предодставяне на поръчителство се
сключва с единствена цел да се оскъпи договорът за кредит, по такъв начин,
че да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В настоящия случай
възнаграждението, което е договорено по посочения договор е следвало да
бъде отразено в ГПР по договора за кредит, но това не е направено. Ако това
беше направено, ГПР щеше да е над два пъти по-голям – изчисление,
направено от съда на основание чл. 162 от ГПК, като по този начин размерът
на ГПР щеше да е в директно противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Следва да се
има предвид също, че от данните в публичния търговски регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител е
кредиторът по договора за потребителски кредит „Кредисимо“ ЕАД. Двете
дружества се намират в такава икономическа свързаност (§ 1 от ДР на
Търговския закон), която сочи на недобросъвестност, с оглед обективираните
права и задължения по договора за предоставяне на поръчителство, които
представляват на практика разделяне на приходите от кредита между две
5
свързани и единствено формално обособени юридически лица, с цел да се
заобиколят разпоредбите на ЗПК и да се генерира недопустима печалба.
Допълнителното възнаграждение за поръчителя, както се посочи вече, не е
надлежно описано в договора за потребителски кредит и води до
недобросъвестно оскъпяване на кредита в ущърб на потребителя, който е
поставен в неравноправна и неизгодна позиция.
Тъй като договорът за кредит е изцяло недействителен, потребителят
дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита (чл. 23 от ЗПК).
При установена от съда недействителност на договор за потребителски
кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск на договорно основание
за заплащане на дължими суми по договора, с решението си съдът следва да
установи, на основание чл. 23 от ЗПК, дължимата сума по приетия за
недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на
кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо
вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на
извъндоговорно основание по чл. 55 от ЗЗД. Изрично в този смисъл е Решение
№ 50056 от 29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на I т.о. на ВКС. Същото е
важимо и при предявен иск по чл. 422 от ГПК. В случая искът за сумата от 2
131,98 лева се явява основателен до размера от 2 000 лева, а за разликата над
тази сума до пълния претендиран размер от 2 131,98 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, доколкото сумата от 131,98 лева е платена за
застрахователна премия, т.е. представлява разход по кредита. Като
неоснователни изцяло следва да бъдат отхвърлени претенциите за сумите от
442,73 лева – договорна възнаградителна лихва по договор за кредит, от 58,19
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по договор
за кредит, от 134,32 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство и от 12,09 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство.
По разноските:
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза
на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по
производството, съразмерно с уважената част от исковете. От страна на ищеца
в настоящото исково производство са направени и претендирани разноски,
както следва: 229,69 лева – платена държавна такса; 360 лева – за
юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, с оглед на материалния интерес и с оглед степента на фактическа и
правна сложност на делото или разноските на ищеца за исковото производство
са общо в размер на 589,69 лева. Съобразно уважената част от исковата
претенция, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в исковото
производство в общ размер на 424,34 лева.
Съгласно задължителната съдебна практика – т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът
следва да заплати на ищеца и направените от последния разноски в
заповедното производство (105,59 лева), които според установената част от
вземанията са в размер на 75,98 лева.
6
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. П. А., ЕГН
**********, с адрес: *****, че същият дължи на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ №
146, Бизнес център „България“, сграда А, ет. 4, представлявано от управителя
И. М. Ш., на основание чл. 23 от ЗПК, сумата от 2 000 лева – главница,
представляваща, чистата стойност на кредита по Договор за потребителски
кредит № 2876161 от 28.11.2023 г., сключен между ответника и „Кредисимо“
ЕАД, а като неоснователен ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2 000 лева до
пълния предявен размер от 2 131,98 лева, за която сума е издадена Заповед №
344 от 27.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 564/2024 г. на Районен съд Своге.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни исковете, предявени от „Ай
Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет. 4,
представлявано от управителя И. М. Ш., против Д. П. А., ЕГН **********, с
адрес: ***, с които се иска да се приеме за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 442,73 лева – договорна
възнаградителна лихва по горепосочения договор за кредит за периода от
28.11.2023 г. до 07.08.2024 г., сумата от 58,19 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава по горепосочения договор за кредит за
периода от 21.12.2023 г. до 07.08.2024 г., сумата от 134,32 лева –
възнаграждение по сключения между страните Договор за предоставяне на
поръчителство от 28.11.2023 г. и сумата от 12,09 лева – обезщетение за забава
в размер на законната лихва за забава по същия договор за периода от
21.12.2023 г. до 07.08.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 344 от
27.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 564/2024 г. на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА Д. П. А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Ай
Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет. 4,
представлявано от управителя И. М. Ш., сумата от 424,34 лева,
представляваща направени разноски по гр.д. № 749/2024 г. по описа на
Районен съд Своге, както и сумата от 75,98 лева, представляваща направени
разноски по ч.гр.д. № 564/2024 г. по описа на Районен съд Своге, според
установената част от вземанията.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, Заповед № 344 от
27.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 564/2024 г. на Районен съд Своге, в частта й за
законната лихва върху главницата от 2 131,98 лева, считано от 27.08.2024 г. до
изплащане на вземането.
7
Решението, в тази си част има характер на определение и подлежи на
обжалване, с частна жалба, пред Софийския окръжен съд – в едноседмичен
срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 564/2024 г. на Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
8