М О Т И В
И към присъда по НОХД № 2900/2016
година по описа на БРС
Производството
по делото е образувано по депозиран обвинителен акт на Районна прокуратура
гр.Бургас срещу подсъдимия И.К.В., ЕГН: **********,
срещу когото са повдигнати обвинения, за това, че:
1. На 23.07.2014 година за времето от
12.00 до 13.00 часа в гр.Бургас противозаконно лишил от свобода Т.Н.И.,
като я завързал със синджир за тръба в детската стая на жилището му, находящо
се в гр.Бургас,***– престъпление пи чл.142а ал.1 НК и
за това, че:
2.На 23.07.2014г. в гр.Бургас в
апартамент, находящ се в ***
в условията на реална
съвкупност с посоченото по-горе престъпление
по чл.142а, ал.1 НК, се заканил с убийство на Т.Н.И.,
като държейки кухненски нож отправил израза „Ще те убия", след което го
забил в касата на врата на стаята където била Т.И., като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му у
пострадалата Т.Н.И. – престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1, вр. с чл.23 ал.1 НК.
В
съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на
РП-гр.Бургас поддържа обвиненията по чл. 144, ал.3, вр.ал.1 и по чл. 142а, ал.1 от НК срещу подсъдимия В., счита,
че изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка е изцяло доказана от събрания по делото доказателствен материал,
поради което и пледира подсъдимият да бъде осъден като му се наложат наказания
"лишаване от свобода" в размер, индивидуализирани около осем месеца.
Прокурорът предлага на основание чл. 23, ал.1 от НК, на подсъдимия В. да бъде
определено и наложено общо наказание, в размер на най-тежкото измежду
наложените му, а именно осем
месеца, което да се търпи ефективно в затвор.
Подсъдимият
И.В.
по време на проведеното съдебно разследване дава подробни обяснения по така
повдигнатите му обвинения, признава отделни факти от обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно влошени отношения с пострадалата в следствие на съвместното им
съжителство. Отрича да е извършил инкриминираните деяния, като в последната си
дума моли да бъде постановена оправдателна присъда и по двете повдигнати му
обвинения.
Защитника на
подсъдимия - адв.С.К.
от БАК пледира за невиновност и постановяване на оправдателна присъда по чл.
144, ал.3, вр.ал.1 от НК,
както и по чл. 142а,
ал.1 от НК, като излага подробни аргументи, сочещи на недоказаност на
обвиненията по несъмнен и категоричен начин и въз основа на убедителни
доказателства. Същият възразява срещу кредитиране показанията на разпитаната в
качеството на пострадал св.Т.И., както и показанията на св.Н.И.
депозирани по време на проведеното съдебно следствие и тези, дадени в хода на
досъдебно разследване и прочетени на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК, като излага доводи в насока на лична заинтересованост.
В заключение пледира за
постановяване на оправдателна присъда.
Съдът,
като обсъди на основание чл. 14 и чл.18 от НПК всички доказателства,
събрани по делото-обясненията на подсъдимия В., дадени в хода на съдебното
следствие, показанията на пострадалата Т.И., депозирани по време на
съдебното разследване и тези, депозирани в хода на досъдебното разследване и
прочетени на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК и на свидетелите Н.И., Р.И. и В.А.,
дадени в хода на проведеното съдебно следствие и тези дадени по време на
досъдебното разследване и прочетени на основание чл. 281, ал.4 и ал.5,
вр.ал.1, т.1 от НПК и приложения по делото писмен доказателствен
материал, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
И.К.В.,
ЕГН: **********, е роден на *** ***, българин, българско гражданство, основно
образование, неженен, безработен, с настоящ адрес:***, осъждан.
Подс. В. живеел
с пострадалата Т.Н.И. от 2011г. на семейни начала. Живеели в жилището на подсъдимия,
находящо се в гр.Бургас, ***.
С тях живеела и голямата дъщеря на пострадалата - св. Н.Д.И. По време на съвместното си
съжителство подсъдимият и пострадалата често се карали, тъй като В. редовно
употребявал алкохол, в резултат на което ставал агресивен и упражнявал
физическо насилие над И. Неколкократно пострадалата И. е настанявана в кризисен
център в кв."Акациите", но след това винаги се е връщала в жилището
на подсъдимия.
На 23.07.2014г.
сутринта подс.В. и пострадалата И. били в посоченото по-горе жилище, като
същият отново бил употребил алкохол. Около 9.00 часа И. се събудила и видяла,
че подсъдимият е буден, а дъщеря й била излязла. Тъй като пострадалата работела
като хигиенист в китайски ресторант „Реверанс" в к-с „Изгрев",
гр.Бургас, същата започнала да се приготвя за работа. В. бил в пияно състояние и
се подразнил, че И. не му обръща внимание, ядосал се, станал агресивен и
започнал да я дърпа, с цел да имат интимни отношения. И. му заявила, че е на
работа и ще закъснее, но поради това, че В. бил много настоятелен и ставал все
по-заядлив, се съгласила да се съвокупят. Половият акт продължил по-дълго и И. поискала да приключат, тъй като щяла да
закъснее за работа. В този момент подсъдимият се ядосал и казал, че докато не
свърши няма да отиде на работа. И. му заявила, че ще я уволнят, но той
продължил. Малко след 10.00 часа мобилният телефонен апарат на пострадалата
позвънил и подс.В. отговорил на телефонното обаждане. Обадила се св. В.А. –
управител на ресторанта, в който работи св.И.. В. и обяснил, че пострадалата
имала проблеми и ще дойде на работа за втора смяна след 17.00 часа, и затворил
телефона. Звъннал и неговия телефон, но той се ядосал и го счупил. След това
продължил с половия акт, но тъй като не могъл да еякулира, започнал да обижда с
нецензурни изрази пострадалата. Последната започнала да плаче. Тогава чули, че
входната врата се отваря и св. Н.И. се прибира, което принудило В. да остави постр.И.,
като я предупредил да не плаче пред дъщеря се. Двамата отишли в кухнята, където
била и св. Н.И., която веднага разбрала, че майка й е разстроена. Пострадалата
не искала дъщеря й да става отново свидетел на агресията на В. и за това и дала
пари да отиде до магазина и да вземе бира и цигари. Св.Н.И. излязла от
апартамента и отишла до магазина. Подс.В. се притеснил, че дъщерята на
пострадалата ще се обади на полицията, както и че И. ще избяга, за това взел
ключовете от входната врата и ги прибрал в джоба си, а на пострадалата казал да
отиде от кухнята в другата стая на жилището, обособена като детска стая.
Пострадалата не искала, но В. я хванал здраво за лявата ръка, и я отвел в
другата стая. Притиснал я до тръбата на парното и и казал да не мърда. В този
момент подс.В. я завързал с метален синджир за парното. Обвил синджира през
кръста й и тръбата на парното, като в краищата го бил заключил с катинар. Това
ограничило свободното придвижване на И. и същата почти неподвижно зачакала
дъщеря и да се върне. Тъй като последната се забавила, В. започнал отново да
обижда и заплашва И., като й казал, че ще я убие, ако дъщеря и се обади в
полицията. Последният отишъл в кухнята, взел един от кухненските ножове, върнал
се в стаята където била завързана пострадалата и отново се обърнал към нея с
думите "Ще те убия" и демонстративно забил ножа в касата на вратата. И.
се уплашила, че този път действително може да посегне на живота й, тъй като до
тогава не я бил връзвал, а и бил употребил голямо количество алкохол.
Малко след
това св. Н.И. се върнала от магазина,
като дълго време чакала пред вратата, докато подсъдимият и отвори вратата. След
като влязла видяла, че майка й е завързана със синджир за тръбата на парното в
детската стая. Видяла и забития нож в касата на вратата, а майка и била
разплакана. Св.Н.И. попитала подсъдимия какво се случва, а той и казал да си
мълчи или ще убие майка и. След това подсъдимият развързал пострадалата, а св.Н.И.
излязла от апартамента.
След тази случка подс.В. легнал на дивана в хола и заспал. Около 16.00
часа св.Н.И. се прибрала и постр. Т.И. започнала да се приготвя за работа. След
като отишла на работа, св.А. забелязала, че св.И. е разстроена и попитала какво
се е случило. И. се разплакала и разказала отделни моменти от случилото се
по-рано в апартамента на подс.В.. По това време присъствал и св. Р.И., който работел
като сервитьор в р-т „Реверанс". Св. В.А. посъветвала И. да подаде сигнал
в полицията. Последната я послушала и се обадила на тел. 112. На място в
ресторанта пристигнали полицейски служители от 05 РУ при ОД на МВР-Бургас, а
впоследствие било образувано и ДП.
В хода на
образуваното наказателно производство бил извършен оглед на местопроизшествие в
дома на В., пострадалата е освидетелствана, като е назначена и
изготвена съдебномедицинска експертиза,
химическа експертиза, биологична експертиза.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните при разследването
доказателства и доказателствени средства: Показанията на свидетелите - Т.И.; Н.И.,
Р.И.; В.А.; Приложените писмени доказателства и доказателствени средства:
протокол за оглед на местопроизшествие( л.22-29), протокол за освидетелстване
(л.51-52), протокол за вземане на образци за сравнително изследване (л.54);
протокол за химическа експертиза(л.56); съдебномедицинска експертиза (л.60-61 и
л.63-64); биологична експертиза(л.66-67); свидетелство за съдимост (л. 17-18);
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства - частично
от обясненията на подсъдимия депозирани по време на проведеното съдебно
следствие, както и от показанията на пострадалата Т.И., депозирани по време на
съдебното разследване и тези, депозирани в хода на досъдебното разследване и
прочетени на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК, от свидетелските
показания на Н.И., В.А.
и Р.И. дадени в хода на проведеното съдебно следствие и
тези на свидетелите Т.И.
и Н.И., дадени по време на досъдебното разследване и
прочетени на основание чл. 281, ал.4 и ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК, както и от
приетите протокол за химическа експертиза; съдебномедицинска
експертиза; биологична експертиза.
Обясненията
на подсъдимия В.,
в частта, в която същият отрича авторството на деянията, съдът не кредитира
като достоверни и приема за негова защитна версия, израз на упражненото му
право на защита. Изявленията на подсъдимия в тази им част са в противоречие с
показанията на пострадалата Т.И.,
депозирани в хода на съдебното следствие и тези, дадени по време на досъдебното
разследване и прочетени на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК, които
звучат логично и кореспондират на останалия доказателствен материал, приложен
по делото.
При
оценка достоверността обясненията на подсъдимия В. съдът се ръководи от правилото,
че освен средство за защита те са и важен източник на доказателства, но като
доказателствено средство същите следва да се ценят във връзка с останалия
доказателствен материал и с оглед на собствената им убедителност, логичност и
вътрешна последователност. Давайки обяснения по повдигнатите му обвинения
подсъдимият изрази своето отношение към обвиненията, като не ги призна. Същият
не е длъжен да съдейства за изясняване на обективната истина и има
процесуално право да дава такива обяснения, каквито намери за необходимо,
включително и неверни, както и да избере момента, в който да ги депозира. В
настоящия случай, по пътя на доказването със съответните доказателства, събрани
по реда на НПК, се установи неверността на обясненията на подсъдимия И.В., в
частта, в която същият отрича авторството на деянията, поради което и
лансираните от него версии в тази насока, съдът прие за защитни, противоречащи
на събрания доказателствен материал и като неправдоподобни и недостоверни ги
отхвърли.
В
останалата им част, обясненията на подсъдимия, макар и спорадични, звучат
правдоподобно, поради което и съдът кредитира неговите изявления, в частта, в
която същият заявява, че отношенията му с пострадалата са били
първоначално добри, но
впоследствие са се влошили, че е имал метална синджир и, че св.Н.И. е
живяла с тях. В тези им части, обясненията на подсъдимия
кореспондират на останалия, събран по делото доказателствен материал.
В
настоящия случай, описаните обстоятелства се установяват по безспорен и
категоричен начин от свидетелските показания на пострадалата И., дадени
по време на проведеното съдебно следствие и тези, депозирани в хода на
досъдебното разследване и прочетени на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК. Същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото
досежно събития, предшестващи и последващи извършването на деянията,
установяват отделни елементи от състава на престъпленията, а показанията и са
логични и последователни и кореспондират със събрания по делото писмен
доказателствен материал, поради което и съдът ги кредитира като достоверни.
Що се отнася до доводите на защита на подсъдимия за тяхната неубедителност и
недостоверност, съдът намира същите за неоснователни. Показанията на пострадалата
възпроизвеждат непосредствените и възприятия, а констатирането на
известни противоречия при посочване поредността на действията на подсъдимия при
осъществяване на инкриминираното деяние, не внася съмнение в тяхната правдивост
и достоверност и не намалява тяхната доказателствена стойност, а намира своето
логично обяснение в състоянието, в което пострадалата и
понастоящем продължава да се намира, чувството на страх, което е изпитала, както и
в изминалия период от време от датата на извършване на инкриминираните деяния и
депозиране на показания по време на досъдебното разследване и участието и в
съдебно заседание, което неминуемо се отразява на спомените относно
възприятията и впечатленията, свързани с престъпните деяния на подсъдимия В..
В
тази насока, за достоверността на заявеното от пострадалата са и показанията
на св.Н.И.. Тя е била и единствения очевидец
на престъпното посегателство на В. – същата като е влязла в апартамента е
видяла майка си вързана за парното в детската стая, видяла и забития в касата
на вратата нож, като видяла и майка си разплакана, поради което се и уплашила.
Показанията и са подробни, логични и взаимодопълващи се с показанията на
пострадалата – Т.И.. Действително досежно заканата с убийство
показанията и възпроизвеждат дадени пред нея
изявления на пострадалата,
т.е. нейните
показания касаещи това
обвинение досежно събития, на които тя не е била очевидец, поради
което и не възпроизвеждат непосредствено възприети от нея факти.
Законът обаче не ограничава свидетелските показания единствено до пряко
възприетите факти, поради което и няма забрана чрез тях да се установяват
изявления на други лица. Дали
заявеното тогава пред нея
от пострадалата
отговаря на действителността, съдът изхожда от събрания по делото
доказателствен материал, който в съвкупност обосновава извод, че показанията на
Н.И.
са правдиви и отговарят на действителното положение на нещата, поради което и
показанията на тази
свидетелка,
възпроизвеждащи изявленията на пострадалата, за закана с убийство не
възпроизвеждат измислени и неверни факти. Това може да се изведе и от пряко възприетото от св.Н.И. след
връщането и от магазина – а именно възприетия от нея нож забит в касата на
вратата, който представлява индиция за закана с убийство.
Що
се отнася до показанията на Св.И. и св.А., същите взаимодопълват показанията на пострадалата И..
Тези свидетели са възприели състоянието на пострадалата непосредствено след
инцидента. На тях св.И. споделя отделни моменти от случилото се по-рано. Св.А.
заявява, че по-рано е разговаряла с подс.В. и той и казал, че пострадалата ще
отиде по-късно на работа, като показанията и напълно кореспондират с
показанията на пострадалата и оборват твърдението на подсъдимия, че не е звънял
на св.А..
Описаните
обстоятелства се установяват по безспорен и категоричен начин и от свидетелските
показания на св.Т.И.,
Н.И., Р.И. и В.А. дадени в хода на проведеното съдебно
следствие както
и прочетени на основание чл. 281, ал.4, и ал.5 вр.ал.1, т.1 от НПК, които
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно
събитията, предшестващи и последващи извършването на деянията, установяват
отделни елементи от състава на престъпленията - времето на тяхното
осъществяване, мястото, начина, по който са извършени и тяхното авторство.
Същите кореспондират помежду си и взаимно се допълват.
Съдът
приема изцяло изготвените на досъдебното производство съдебно-медицинска,
химична и биологична
експертизи, като обосновани и изхождащи от компетентни и непредубедени вещи
лица. Тъй като няма
повдигнато обвинение за сексуално посегателство същите не следва да се
обсъждат.
В
конкретния казус, анализът на доказателствата безспорно установява, че на
23.07.2014 година за времето от 12.00 до 13.00 часа в гр.Бургас подс.В. противозаконно
лишил от свобода Т.Н.И., като я завързал със синджир за тръба в
детската стая на жилището му, находящо се в гр.Бургас,*** – престъпление пи чл.142а ал.1 НК и
за това, че: на 23.07.2014г. в гр.Бургас в апартамент, находящ се
в *** ап.5 в условията на реална съвкупност с
посоченото по-горе престъпление по чл.142а, ал.1 НК, се заканил с убийство на Т.Н.И.,
като държейки кухненски нож отправил израза „Ще те убия", след което го
забил в касата на врата на стаята където била Т.И., като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му у
пострадалата Т.Н.И. – престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1, вр. с чл.23 ал.1 НК.
Предвид
на изложеното, съдът приема, че наличните убедителни гласни и писмени
доказателства подкрепят повдигнатите срещу подсъдимия В. обвинения
и с оглед на така приетото за установено счита, че с описаното поведение същият
е осъществил обективните и субективни признаци на престъпните състави на чл.
144, ал.3, вр.ал.1 от НК и на чл. 142а,
ал.1 от НК.
От
обективна страна, деянието на подсъдимия е съставомерно по чл. 144, ал.3,
вр.ал.1 от НК, тъй като същият не само е казал на пострадалата, че ще я убие, но
и с действията си е обективирал заканата - насочил е срещу нея нож, след което го забил
в касата на вратата на детската стая. Пострадалата от своя
страна е възприел заплахата като реална и същата е възбудила основателен страх
за живота и,
тъй като е видяла нож
у подсъдимия.
От
субективна срана подсъдимият е съзнавал, че заканата е възприета от пострадалата като
действителна, искал е настъпването на вредните последици, предвиждайки и
съзнавайки общественоопасния характер на деянието си, целял е да уплаши И. и да я мотивира
да му се подчинява.
Деянието на подсъдимия е извършено умишлено, при форма на вина - пряк умисъл. В
тази връзка съдът съобрази и правната доктрина, че за извършване на
престъпление по чл. 144, ал.3 от НК не се изисква в момента на заканата у
извършителят да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с
годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.
Решавайки
въпроса за съдържанието на умисъла, съдът изхожда от съвкупността на всички
обстоятелства за извършване на престъплението и в тази връзка, интелектуалният
и волеви момент на виновното поведение на подсъдимия, обективирано в действията
му, показват, че в съзнанието му са били оформени ясни представи, че съзнателно
се заканва с убийство на пострадалата И. и сочат по безусловен начин на желанието му тази
закана да бъде възприета като реалност от пострадалия.
Субективният
елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпната
проява, в предшестващите и последващи същата събития и действия на подсъдимия и
намира израз в депозираните свидетелски показания по делото, достоверността, на
които се подкрепя от останалата доказателствена съвкупност.
Въз
основа на изложеното, съдът прие, че подсъдимият И.В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 144, ал.3, вр.ал.1 от НК,
поради което и възраженията на защитата същият да бъде оправдан по това
обвинение, са необосновани, още повече, че престъплението по чл. 144 от НК е на
просто извършване и със самия факт на съзнателно извършване на заплашителното
деяние, с цел да се повлияе насилствено върху волята на пострадалия, се
осъществяват всички обективни и субективни признаци на състава на това
престъпление.
Освен
състава на престъпление по чл. 144, ал.3, вр.ал.1 от НК, подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъпление по чл. 142а, ал.1 от НК, за което също му е
повдигнато обвинение.
Изпълнителното
деяние по чл. 142а, ал.1 от НК се
изразява в лишаването на някого от свобода, като в съзнанието на дееца е
необходимо и достатъчно да съществува представата, че върши това без да има
законно основание.
От
събраните по делото доказателства и по-конкретно показанията на пострадалата И., по
несъмнен начин се установява, че в детската стая на апартамента пострадалата И.
е била завързана със синджир за парното
именно от подсъдимия В.,
който преди това заключил входната врата на апартамента.
Същият я завързал
по начин, по който да не може да излезе сама, като по този начин
противозаконно я
лишил от свобода и от правото и на свободно придвижване.
Изпълнителното
деяние по чл. 142а, ал.1 от НК
следователно е осъществено от подсъдимия В. от обективна страна. Същото е
осъществено и от субективна страна, тъй като е извършено умишлено. Съзнавайки общественоопасния
характер на деянието си, предвиждайки неговите общественоопасни последици,
подсъдимият е искал настъпването им. Що се отнася до изявленията на
подсъдимия, дадени по време на съдебното следствие, в частта, в която същият се
домогва да установи липсата на субективна страна, то същите не се кредитират от
съда като достоверни, а се приемат за негова защитна версия, израз на
упражненото му право на защита. Изявленията на подсъдимия в тази им част са в
противоречие с показанията на свидетелите Т.И. и Н.И., които кореспондират
помежду си и взаимно се допълват.
Предвид
на изложеното, настоящият съдебен състав прие, че подсъдимият И.В. следва
да бъде признат за виновен и по обвинението по чл.
142а, ал.1 от НК, а възраженията на защитата, същият да бъде оправдан по това
обвинение, са необосновани и противоречащия на събрания по делото
доказателствен материал, подробно обсъден при излагане на фактическата
обстановка по делото.
При
определяне вида и размера на наказанията за всяко едно от престъпленията, съдът
прецени сравнително високата степен на обществена опасност на деянията,
обстоятелствата, при които същите са осъществени и подбудите за извършването
им, личната опасност на извършителя, оцени смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съгласно изискванията на закона.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия В. съдът
прие - извършени са две престъпления против личността на пострадалия, като това
по чл. 142а, ал.1 от НК се явява продължение
на престъплението по чл. 144, ал.3, вр.ал.1 от НК, липсата на критичност към
извършеното от страна на подсъдимия, както и обремененото му съдебно минало.
Съдът намира,
че за всяко едно от деянията наказателната му отговорност следва да се определи
при
приложение на чл. 54, ал.1 от НК, тъй като не се констатираха многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, поради което и няма как да се приложи чл.55 от НК.
Предвид
на изложеното, съдебният състав наложи на подсъдимия наказания "лишаване
от свобода" индивидуализирано както следва: ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за деянието по чл. 144, ал.3, вр.ал.1 от НК и ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за деянието по чл. 142а, ал.1 от НК, като следва да се търпи
ефективно при първоначален строг режим в затвор по силата на чл.61 т.2, вр. с
чл.60 ал.1 ЗИНЗС.
Като
взе предвид, че са налице основанията за приложение на нормата на чл. 23, ал.1
от НК, съдът определи и наложи на подсъдимия В. едно общо наказание, в размер на
най-тежкото от така наложените му, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и
прие, че целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК ще бъдат постигнати и
без приложение на разпоредбата
на чл. 24 от НК.
Не са налице условията
за приложение на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е бил осъждан на наказание лишаване
от свобода и не е настъпила реабилитация.
Подсъдимият следва да се осъди да
заплати по сметка на ОД МВР Бургас направените на
досъдебното производство разноски в размер на 101.50 лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Да се уведомят страните за
изготвените мотиви!
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.