МОТИВИ
към присъда по НОХД №1030/2016г. по описа на Окръжен съд-Бургас
Съдебното производство по настоящото дело е образувано
по повод внесен обвинителен акт на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, с
който на съд е предаден Р.М.М. от гр.Д. с обвинение за извършено престъпление
по чл.116, ал.1, т.6, предложение последно и т.12, предложение първо, вр.
чл.115, вр. чл.29, ал.1, б“а“ и „б“ от НК за това, че на 10.03.2016г. в гориста
местност, отстояща на 7 километра от гр.Айтос, находяща се вдясно от пътя
гр.Айтос-с.Руен, представляваща част от местността „Миризливата чешма“,
умишлено умъртвил Х. А. Х. ЕГН **********, нанасяйки му множество удари с камък
в областта на главата, в резултат на което на последния било причинено мозъчно
състресение, довело до тежък и необратим мозъчен оток, от който последвала
смъртта му, настъпила на същата дата, като убийството е извършено с особена
жестокост и при условията на опасен рецидив.
С оглед направеното от подсъдимия и неговия защитник искане, и след
като съдът констатира, че самопризнанието се подкрепя от събраните по реда и
посредством способите предвидени в НПК доказателства, производството се проведе
по реда на съкратеното съдебно следствие, съобразно диференцираната процедура
на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Изтъква, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка е установена по категоричен начин от
събраните в досъдебното и съдебното производство доказателства. Предлага на
подсъдимия да се определи наказание доживотен затвор , което да се замени с
лишаване от свобода за срок от 25 години. Същото да се изтърпи при първоначален
строг режим в затвор. Като отегчаващи
обстоятелства се посочват осъждането за още едно престъпление преди и извън
тези послужили за квалифициране на деянието при условията на опасен рецидив,
както и наличието на два квалифициращи деянието признака. Като смекчаващи посочва направеното от
подсъдимия самопризнание, оказаното съдействие за разкриване на обективната
истина и изразените съжаление и разкаяние. Предлага , да се присъедини изцяло
наказанието по настоящата присъда, към неизтърпяната част от общоопределеното
му по НОХД№548/12г. на РС-Провадия и НОХД№1331/12г. ОС-Варна наказание лишаване
от свобода. Предявените граждански искове за неимуществени вреди , по мнение на
прокурора са доказани по основание, а преценката за определяне на размера им по
справедливост , предоставя на съда.
Частният обвинител чрез повереника си поддържа обвинението повдигнато
от прокурора, което намира за доказано, пледира за налагане на наказание в
размера предложен от представителя на държавното обвинение. Моли за уважаване
на гражданските искове изцяло, както са предявени.
Защитникът на подсъдимия излага становище, че обвинението е доказано
безспорно и такова признание е направено от подсъдимия. Още при задържането си
подсъдимия е направил пълни признания и е оказал съдействие за разкриване
обективната истина по делото, като е посочил мястото на престъплението и е
описал начина и средството с което е извършено, както и обстоятелствата при
които е било осъществено . Сочи наред с това, че за да събере неоспорваното
свое парично вземане от него, житейски логично е подсъдимия да иска пострадалия
да остане жив. Навежда твърдения, че подсъдимия е отгледал чужди деца от
невръстна детска възраст. Пледира поради това, наказанието да се определи при
приложението на чл.55 от НК. Размера на гражданския иск за неимуществени вреди
намира доказан по основание, но завишен по размер, поради което моли да бъде
уважен в по-нисък размер, определен от съда по справедливост.
Подсъдимият М. се призна за виновен по повдигнатото му обвинение.
Призна изцяло изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти ,
като заяви, че не желае за тях да се събират доказателства , а приема съдът да
постанови присъдата си на база тези събрани
на досъдебното производство . Изрази разкаяние за стореното и съжаление
за причинената смърт на Х.Х. и се присъедини към казаното от защитника си по
отношение въпроса за определяне на наказанието.
След като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Към 10.03.16г. пострадалият Х. А. Х. ЕГН ********** живеел със
съпругата си –св.Т.Х., в сграда находяща се в близост до гарата на с.******,
община Руен. На 10.03.16г. , в 11.00ч. дома им бил посетен от подсъдимия, с
когото Х.Х. се познавал отдавна. Целта на визитата била получаването на
остатъка от парична сума, която пострадалия следвало да даде на подсъдимия,
заради съвместно намерено пред около 30години златно съкровище, което Х.
задържал.
Преди да открие настоящото жилище на пострадалия Х., ден по-рано-на
09.03.16г. между 19.00 и 20.00ч. ,
подсъдимия М. отишъл до къщата му, находяща се в самото село ******, която от
предходни посещения знаел, че той обитава. От живеещия в близост св.Е. М.
подсъдимия разбрал, че имота е продаден и бил упътен за ностоящото местоживеене
на Х..
На 10.03.16г. сутринта, след като преспал в жилището на св.А.Х.,
находящо се в с.*****, подсъдимия потеглил с влак от гарата в посока
гр.Карнобат.
По пътя, с цел да купи алкохол, слязъл в с.Завет. Купил от там ракия и
започнал да консумира алкохолната напитка, като по-късно решил да се върне
обратно в с.******. В изпълнение на намерението си, отново с влак от с.Завет
той потеглил към с.*******, като по пътя продължил да пие от закупената ракия.
Пристигайки на ж.п.гарата в с.*******, в 11.00ч. успял да открие
намиращото се в близост до нея жилище на пострадалия Х. . След като позвънил на звънеца на портала,
той бил посрещнат от намиращия се в двора Х.Х.. Влизайки при него, подсъдимия и
домакинът му подели разговор, в който първия от тях продължил да консумира
алкохол. Не след дълго, двамата се преместили да разговарят в паркирания в находящ се в двора гараж/навес/ лек
автомобил марка „Сузуки“ с рег.№******. Разговорът им продължил повече от
половин час. Подсъдимия М. настоял да получи остатъка от обещаната му за общо
намереното злато парична сума. В отговор, пострадалия Х. не оспорил
претенцията, но му заявил, че не разполага с пари в наличност, уверявайки го,
че чака такива от Република Турция. От своя страна подсъдимият продължил настойчиво
да изисква , да му бъде предадена парична сума от поне три хиляди лева, с което
щял да се успокои и щял да се мотивира, да не уведоми органите на властта за
намереното злато, което ако направи, пострадалия щял да бъде лишен от свобода.
На свой ред, пострадалият Х. , твърдейки, че не разполага с пари в
банка, му заявил, че негов съсед му дължи връщане на заем от 1000лв., които би
могъл да вземе и му ги предаде. Въпросният съсед обаче не бил открит и
двамата-подсъдим и пострадал решили да
отидат до гр.Айтос, където последния възнамерявал да вземе от работещ в
железария там познат 1000лв. в заем. С тази цел, с управляван от пострадалия Х.Х.
лек автомобил марка „Фиат“ модел „Пунто“ с рег.№******, двамата потеглили към
гр.Айтос.
Постигната помежду им била уговорка , докато пострадалият Х.Х. вземе
въпросните пари, подсъдимия М. да посети жена на име М., обитаваща жилище в „М.м.“.
В изпълнение на договореното, при пристигането в гр.Айтос, подсъдимият бил
оставен от пострадалия в началото на населеното място.
Х.Х. продължил до центъра на гр.Айтос, където сам посетил офис на
„Уникредит Булбанк“АД, находящ се на ул.“Станционна“ №27.В него , за времето
между 13.35часа и 13.47часа на 10.03.16г. без знанието на подсъдимия М.,
изтеглил парична сума в размер на 5000лв., след което го напуснал. По-късно, на посочената дата, подсъдимият М.
и пострадалият Х. отново се срещнали, като с упоменатия по-горе автомобил
потеглили обратно от гр.Айтос в посока с.Руен. Намерението им било да се върнат
отново в село *******. Във въпросното МПС пострадалият Х. предал на подсъдимия
сумата от 1000лв., като му обещал, че пристигайки в ********, ще вземе още
1000лв. от съседа му/неоткрит по-рано/ , които също ще му предаде.
Намирайки се на 7 километра от гр.Айтос, около 14.15часа , пострадалият
преустановил движението на управлявания от него лек автомобил марка „Фиат“,
модел „Пунто с рег.№******* на отбивка, находяща се от лявата страна на пътя
Айтос-Руен. Това той сторил, поради нуждата да облекчи своя физиологична
потребност, както и воден от намерението да събере трева за зайците, които
отглеждал. След като заключил возилото, взимайки със себе си ключа за него и
един брой бял сезален чувал, пострадалият и подсъдимия пресекли пътното платно.
След това навлезли в гористата местност, находяща се вдясно от пътя Айтос-Руен
и започнали да слизат надолу по съществуващия там склон. Въпросната гориста
местност е част от местността „Миризливата чешма“, в землището на гр.Айтос.
Вървейки, подсъдимият М. предявил претенции към пострадалия, да бъде
закаран от него до гр.Д.. Мотивирал искането си с факта, че последния му дължал
още пари. От своя страна, пострадалият Х. реагирал остро на чутото, категорично
отказвайки да удовлетвори желанието на М. да го откара до там. Именно реакцията
на пострадалия Х.Х. станала повод за последващо възникналата между него и
подсъдимия М. разпра. Освен взаимно разменени реплики, в хода й, подсъдимият М.
започнал да бута пострадалия Х. и да дърпа горните му връхни дрехи. След това,
под влияние на поетия алкохол и ожесточен от развоя на събитията, се навел и
взел от земята камък, който бил с големина приблизително колкото улично паве. С
въпросния камък нанесъл множество/ поне четири/ удари на пострадалия Х. в
областта на главата на последния. Това се случило в момента, в който двамата се
намирали в съществуващо най-ниската част на склона дере, находящо се в
упоменатата гориста местност. Ударите нанасяни от подсъдимия, били локализирани
както в лявата половина на главата на пострадалия, така и в тилно-теменната й
част. Те били с достатъчна сила, като в резултат на нанасянето им, на пострадалия
било причинено мозъчно сътресение , довело до тежък и необратим мозъчен оток. В
следствие на така описаните травматични увреждания, след известен промеждутък
от време настъпило спиране на дихателния, а след това и на сърдечно-съдовия
център и намиращия се паднал на земята пострадал Х.Х. починал. Трупът на
последния останал да лежи в споменатото по-горе, намиращо се в най-ниската част на склона
дере, по което се стичала вода, имало множество сухи листа и камъни.
Впоследствие, подсъдимият М. тръгнал пеш в посока към с.Я., където
живеел брат му-св.Ф.М. със семейството си. Преди да отиде в дома на брат си,
около 17.00-17.30ч. същия ден, Р.М. посетил търговски обект в началото на
същото село, от където закупил два чифта маратонки, пет чифта чорапи и детски
играчки , заплащайки за това 61 лева. След това, той се отбил в заведение
„Бирария“, находящо се в същото село, от където след 18.00ч. закупил три кутии
цигари марка „Марлборо“ , пет ваучера на „Глобул“/по 10лв. всеки/ и запалка от
0.50лв., за които вещи заплатил сума общо в размер на 70лв. По-късно, около
18.15ч. той отишъл в дома на брат си,
като преди да влезе в къщата се измил на чешмата в двора, тъй като бил изцапан
с кал. Сменил обувките, с които бил обут/мъжки светли летни мрежести обувки с
бяла подметка №43, с надпис МЕТRО/ и обул
единия чифт от новозакупените маратонки, черни на цвят. Старите обувки забравил
в дома на брат си. По-късно, при разговор със съпругата на брат си-св.С. М.,
подсъдимият я помолил да потърси човек, който да го откара до гр.Д..
Междувременно , от телефона на същата свидетелка той провел разговор с жената,
с която живеел в гр.Д., за което дал на първата ваучер за 10лв. На тръгване от
дома на брат си, подсъдимият дал и на него и снаха си парична сума от около
300-400лв.
До гр.Д. подсъдимият М. бил откаран от св.Б.Х. с неговия автомобил,
придружен от св.С. С., като по пътя Р.М. консумирал бира. На св.Б. Х., преди да
потеглят около 19.30ч. на 10.03.16г. св.С. М. дала предадените й по-рано от
подсъдимия за гориво 80лв. Преди да се прибере в дома си, подсъдимият М.
помолил св.Б. Х. да го спре пред хранителен магазин в гр.Д., откъдето
пазарувал. След това се прибрал в дома си, като на следващата вечер
/11.03.16г./бил задържан от органите на МВР.
От назначената и изготвена по делото съдебно-медицинска експертиза
№65/16г. е видно, че при външния оглед
на трупа на Х.Х. са установени кръвонасядания по лицето и лява мишница ,
дъговидна раничка над външен десен ъгъл на веждата и дъговидна раничка на
2.5см. от ляв външен очен ъгъл. Констатирани са също четири разкъсно-контузни
рани , една от които разположена в срединно теменната, а три в лявата част на
главата.
При аутопсията е установен също тежък мозъчен оток, наличие на тъмна,
течна кръв , както и остър кръвен застой във вътрешните органи на пострадалия,
увеличени размери на сърцето.
Разкъсно-контузните рани според
вещото лице са от действието на тежък твърд ръбест предмет, отговарящ по
описанието на камък, предвид района и мястото на намиране на тялото.
Направеният извод е, че непосредствена причина за смъртта на Х.Х. е
мозъчното сътресение, причинено в резултат на множество удари по главата /поне
4 на брой/, довело до тежък и необратим мозъчен оток. Нанесените удари според
вещото лице са с достатъчна сила, за да предизвикат мозъчното сътресение и
тежкия мозъчен оток.
Наред с тази експертиза, от вещото лице е била извършена и друга СМЕ
№158/16г. , от която става ясно също, че
смъртта не е настъпила веднага, а
след известен промеждутък от време. Не би могло да се конкретизира кой от
ударите е бил първи и е предизвикал мозъчното увреждане, за да изпадне в
безсъзнателно състояние пострадалия. Не може да се отговори също изпитвал ли е
болка, колко силна е била тя и с каква продължителност е траела до настъпването
на смъртта.
Съгласно заключението по допълнителната СМЕ №178/16г., при нанесената
черепно-мозъчна травма, без да има счупване на черепа, настъпва мозъчно
сътресение, което води до тежък и необратим мозъчен оток с вклиняване на
мозъчните тонзили, с последващо спиране на дихателния, и след това на
сърдечно-съдовия център. Без оказване на специализирана медицинска помощ изхода
би бил летален, както се е и случило. Процесът не е внезапен, но е тежък и
необратим, като е необходим известен период от време, който не би могъл да бъде
точно определен, тъй като е строго индивидуален и зависи от цялостното
здравословно състояние на организма.
Видно от заключението по извършената съдебно-биологична експертиза е,
че кръвта на пострадалия Х. Х. е от кръвна група А/бета/ по системата АВО. Наличие
на човешка кръв от същата кръвна група е установено по дрехите, с които е бил
облечен трупът на пострадалия Х. при намирането му –синьо двулицево яке, син
пуловер без ръкави, сива блуза с дълъг ръкав с цип, тъмен панталон с черен
колан, чифт черни кожени терлици. По черната шапка тип каскет, носена от
пострадалия и намерена до трупа му са намерени микроследи от кръв, чиято
кръвногрупова принадлежност не е била установена, поради недостатъчност на
количеството на биологичния
материал.
Установено е също, че иззетия с огледния протокол за местопроизшествие бял
сезален чувал , не съдържа следи от кръв.
Назначена и извършена на досъдебното производство е била и трасологична експертиза, от заключението по
която се потвърждава достоверността на направеното предположение, че
разкъсването на шева, в областта на дясна подмишница , с приблизителен размер 230мм.
По изследвания мъжки пуловер без ръкави , с остро деколте, тъмно син на цвят
принадлежал на пострадалия е било причинено от приложено усилие/опън, дърпане/
в описаната област .
Заключението по втората извършена
трасологична експертиза потвърждава
вероятността за това, отразените в протокола за местопроизшествие и фиксирани
във фотоалбума към него следи, да са оставени както следва: първата-от дясната
обувка от чифта мъжки летни мрежести обувки с бяла подметка с надпис МЕТРО,
предадени с протокол за доброволно предаване по делото; а втората следа –от
дясна обувка от чифта мъжки спортни
обувки/маратонки/, бели със синьо, №44, с надпис на подметката ORS –EL, иззети с
протокол за оглед и аутопсия на трупа на пострадалия Х..
Според извършената ДНК експертиза
, при изследването на установената кръв върху ляв ръкав на иззетата
мъжка синя горница на подсъдимия М. е бил изолиран ДНК профил на клетъчен
материал, който съвпада с този на пострадалия Х.Х.. Не са открити следи от кръв
по иззетия мъжкия шушляков гащеризон и мъжки вълнен панталон, също обект на
изследване.
Според дактилоскопната
експертиза изготвена по делото , иззетите 2 бр. дактилоскопни следи от
вътрешната страна на стъклото на предна дясна врата на л.а „Фиат“ марка „Фиат
Пунто“ с рег.№*******, както и 1бр. дактилоскопна следа от предна дясна врата
на 25см. над ключалката на л.а „марка „Сузуки“ с рег.№*******, са негодни за
изследване. Дактилоскопната следа иззета от огледалото за обратно виждане на
л.а „марка „Сузуки“ с рег.№******* е идентична с отпечатъка от десния палец на
пострадалия Х.Х..
Изготвена по делото е също комплексна съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза, от която става ясно, че подсъдимия Р.М. не е лекуван
в психиатрично заболяване, не е зависим от алкохол, наркотични вещества и други
такива, поради което да е лекуван от такава зависимост. На инкриминираната
дата-10.03.16г. и към момента на
извършване на изследването , подсъдимият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, защото е бил психично здрав и
в състояние на обикновено алкохолно опиване. Има съхранен спомен за преживяното
и подрежда събитията правилно по отношение на хронология, място, същност и
значимост. Вещите лица поради това са заключили, че подсъдимият М. може правилно
да възприема, преценява , запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства от
заобикалящата го действителност, да дава достоверни обяснения за тях, както и
да изтърпява наказание “лишаване от свобода“ ако такова му бъде наложено,
защото е психично здрав. Психическото състояние на същия малко преди и по време
на нанасяне на ударите по главата на пострадалия няма белезите на психично
заболяване, не е бил в състояние на физиологичен афект, което да е предизвикано
от пострадалия с насилие, тежка обида или друго противоправно действие, от
което е било възможно да настъпят тежки последици за него. Преживяванията на
подсъдимия М. в този отрязък от време нямат болестна характеристика и не
надхвърлят нормалната човешка емоционалност. Следователно към момента на
извършване на деянието, той е могъл адекватно да ръководи постъпките си.
Темперамента на подсъдимия е
холеричен, характерни за който са повишената активност, енергичност и
работоспособност, като при повокации е импулсивен и склонен към агресия, което
мотивира поведението му. Употребата на алкохол е се е проявила като улесняващ,
но не и детерминиращ фактор на поведението му.
От заключението по изготвената техническа експертиза, по изследване на
три броя магнитни носители, съдържащи записи от охранителните камери от офиса
на банката в гр.Айтос от 10.03.16г. се установява, че на кадрите се вижда мъж с
тъмен каскет, който влиза , а впоследствие и излиза от него, като през цялото
време мъжът е сам.
Според изводите на вещото лице по изпълнената техническа експертиза,
липсват данни за осъществено манипулиране на записите върху представените за
изследване два броя магнитни носители марка ЕМТЕС DVD-R с надписи на тях съответно „Мастерхаус Сам.3“ и
„Мастерхаус. Сам.5“, съдържащи видеофайлове със записи за времето от 12.00ч. до 15.30ч. на 10.03.16г. от охранителни камери, монтирани на търговски
обект „Мастерхаус“-Айтос. Вещото лице е
снело на хартиен носител и приложило към заключението си 4броя снимки, на които
с маркер е отбелязан управлявания от пострадалия Х. лек автомобил марка „Фиат“,
модел „Пунто“, син на цвят, с час на преминаване 13.58ч., фиксиран по часовника
на охранителните камери.
Изготвена по делото е и друга техническа експертиза, от заключението по
която е видно, че върху записите върху изследвания оптичен носител-диск MAXELLDVD, съдържа видеофайлове със записи от 10.03.16г. от охранителни камери на търговски обект
„Бирария“ в с.Я., община Руен, също няма данни за извършена манипулация.
Снети на хартиен
носител и приложени от вещото лице са
дванадесет броя снимки, на които се вижда мъж облечен в синьо яке, черни
панталони и черна шапка на главата, който влиза в заведението, купува си три
кутии цигари и няколко ваучера , заплаща с банкноти от по 10лв., след което
напуска търговския обект.
Обект на изследване на последната техническа
експертиза са били четири броя оптични носители с надписи както следва: един с надпис „Сам 12 Сам 19 VМ“ , един с надпис „Сам 12
Сам 22 VМ“, един с надпис „Сам 22 Сам 23 VМ“, и един с надпис „Сам 23 VМ“,
Същите съдържат видеофайлове със записи от 10.03.16г. от охранителни
камери, монтирани на бензиностанции „Петролеум-2“ и „Петролеум-3“, стопанисвани
от „Трейднет Варна“ ЕООД, находящи се в местността „Могилата“ в землището на
гр.Айтос. Няма данни за манипулиране на записите. На снетите на хартиен носител
четири броя снимки/кадъра/ се вижда преминаване на лек автомобил марка „Фиат
пунто“ , син на цвят, като друг такъв за същия период от време 12.00ч-15.30ч. на 10.03.16г. не е минавал.
Точния час на преминаване е фиксиран по данни на часовника на охранителните
камери.
С цел проверка и уточняване на данни получени от разпита на подсъдимия,
в хода на досъдебното производство е извършен следствен експеримент, в хода на
който подсъдимия М. е посочил пътя преминат от него заедно с пострадалия преди
убийството, локализирал е мястото на извършването му , механизма и средството
за осъществяването му.
Относими към квалификацията на деянието като такова извършено от
подсъдимият Р.М. при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“а“ и б“б“ от НК са
следните две негови осъждания:
С присъда в законна сила от 09.05.07г. по НОХД№166/06г. на НРС му било определено общо наказание в размер на 7
години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален срог
режим, между наложените му по НОХД№1200/06г. РС-Варна и това по НОХД№166/06г.
по описа на РС-Несебър.
С определение №582/16.07.10г. ОС-Варна,
в законна сила от 24.07.10г., подсъдимият М. бил условно предсрочно освободен
от изтърпяване на останалата част от общото наказание, в размер на 1 година и
10месеца и 26дни, като бил постановен изпитателен срок за същия период и мярка
за пробационен надзор „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
Мярката била изпълнена на 19.06.12г.
С присъда в законна сила от 27.12.13г. по НОХД№548/12г. по описа на
РС-Провадия, на подсъдимия Р.М. било определено общо наказание в размер на
най-тежкото между наложените му по НОХД№1331/12г. и НОХД№548/12г. , а именно 3години
и 6 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, в
затвор.
Приведен в изпълнение на основание чл.70, ал.7 от НК бил остатъкът по
условното предсрочно освобождаване в
размер на 1 година 10 месеца и 26дни, предвид осъществяването на последните две
деяния в постановения по него изпитателен срок . Изтърпяването на този остатък
е започнало на 07.03.13г. и е изтърпян
на 27.11.14г. От същата дата подсъдимия М. търпи общоопределеното наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца по НОХД№1331/12г. на ВОС и
НОХД№548/12г. на РС-Провадия. След
решение на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС режимът на изтърпяване бил заменен от
строг на общ и М. бил преместен от Затвора-Варна в Затворническо общежитие от
Открит тип “Разделна“ .
Със заповед №86/25.02.16г. на началника на Затвора-Варна, подсъдимия Р.М.
, на осонвание чл.98, ал.1, т.8 от ЗИНЗС бил награден с 5 денонощия домашен
отпуск. Започнал да ги ползва на 09.03.16г. в 08.30ч., като следвало да
се завърне в ЗООТ“Разделна“ до 17.00ч. на 14.03.16г.
Настоящото инкриминирано деяние било извършено на втория ден от
ползвания от подсъдимия домашен отпуск.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за установена по
категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство и приобщените
по реда на чл.373, ал.2 от НПК с прочитането им протоколи за разпит на
обвиняем, на свидетелите Е.М., Л. Р., М.М., А. Х., М. Х., Р. А., С. М., Ф. М.,
Б. Х., С. С., Х. М., Л. Р., А. Х. , А. К., Т.Х., Б.В., Р. СА.м, И. Х. , Б.В., Т.Х.,
Л.Г. и З.Х. и заключенията по извършените
съдебномедицински, ДНК ,
Дактилоскопни , трасологична ,
биологична комплексна психологична и психиатрична, оценителна и техническа експертизи,
прочитане и приемане на писмените доказателства по делото-протоколите за оглед
на местопроизшествие , на МПС и на труп в залата за аутопсии и тези за следствен експеримент и фотоалбумите към
тях, протоколите за доброволно предаване, справката за съдимост на подсъдимия,
справката от Затвора-Варна, горско-стопанската карта на м-стта „Миризлива
чешма“, удостоверенията за наследници , и предявените веществени доказателства.
Достоверността на видеозаписите от охранителните камери се потвърждава от заключенията по извършените технически
експертизи .
Обясненията на подсъдимия кореспондират с останалите събрани по делото писмени, гласни и веществени доказателства. Освобождаването
на подсъдимия в домашен отпуск на 09.03.16г. се установява от справката от
Затвора-Варна. За траекторията му на придвижване на същия и следващия ден ,
закупуването и употребата на алкохол , както и опитите да се срещне с пострадалия
в дома му в с.****** на 09.03.16 и на 10.03.16г. свидетелстват М. М., Л.Р., Е. М. и А.Х.. За
проведената на 10.03.16г. среща между
подсъдимия и пострадалия , продължителността на водения разговор , употребата
на алкохол от подсъдимия и напускането от тях на дома на Х. , с описаното
управлявано от Х. превозно средство свидетелства съпругата му- св.Т.Х..
Придвижването до гр.Айтос със същия автомобил е фиксирано посредством
видеозаписите от охранителни камери на търговски обекти по пътя Руен-Айтос.
Посещението еднолично от пострадалия Х. на офис в гр.Айтос на обслужващата
пострадалия Х. банка се потвърждава от видеозаписът от охранителната камера
там, показанията на св.Я. С. –служител в „Уникредит Булбанк“ АД-клон Айтос ,
както и писмените доказателства-справка за лично изтегляне на сумата от 5000лв.
от неговата сметка по същото време. Изводът за времето на извършване на
престъпното деяние се извежда от твърденията на подсъдимия, които кореспондират
с данните от охранителната камера на офиса на банката в Айтос заснела последно
пострадалия и тази на магазин в с.Я. , посетен от подсъдимия непосредствено
след извършване на деянието, както и показанията на св.С. М. и Ф.М.. Относно мястото на извършване на
инкриминираното деяние , достоверността на твърденията на подсъдимия се потвърждава от установеното с огледните
протоколи на местопроизшествие и този на МПС л.а.“Фиат Пунто“, заключенията по
извършената трасологична експертиза на откритите следи от обувки, съвпадащи с
тези на пострадалия и подсъдимия, както и горско-стопанската карта на
местността “Миризливата чешма“.
Изложените от подсъдимия твърдения относно начина и средството за нанасяне
на ударите с камък, са проверени и намират подкрепа в заключенията по
извършените съдебно-медицински експертизи, ДНК-експертизата , биологичната
експертиза, следствения експеримент, протоколът за оглед на местопроизшествие,
протоколите за изземване дрехите на подсъдимия, протоколите за доброволно
предаване, както и в разпитите на поемните лица –Р. С. и И. Х. , последните
присъствали на огледа на трупа на Х. на местопроизшествието , на следствения
експеримент с участието на подсъдимия, а в последствие и на допълнителния оглед
на местопроизшествие.
Посоката на оттегляне на подсъдимия М. и поведението му след извършване
на инкриминираното деяние се установява освен от неговите обяснения, така също
и от тези на свидетелите С. М., Ф. М., Х.М. , Б. Х., С. С., св.М. Х., св.Р. А.,
видеозаписът от охранителна камера на търговски обект в с.Я., този от търговски
обект „Бирария“ в същото село, предаденото доброволно вещественото доказателство-
един чифт мъжки мрежести обувки с грайфер съвпадащ с оставената на
местопрестъплението следа, както и иззетото с надлежен протокол връхно синьо
яке на подсъдимия, върху което е открита кръв на подсъдимия, протоколът за
освидетелстване на подсъдимия.
Родствената връзка между Х.Х. и неговите преки наследници- съпругата
св.Т. и дъщерите св.Б.В. , Л.Г. и З.Х. се установява от приложеното
удостоверение за наследници.
Данните относно осъжданията на подсъдимия се съдържат в приложената по
делото справка за съдимост.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА, че с поведението си подсъдимия Р.М.М. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.116, ал.1, т.6 предложение последно
и т.12, предложение първо, вр. чл.115 от НК. Това е така, тъй като на 10.03.16г.
*** 7км. От гр.Айтос, вдясно от пътя гр.Айтос-с.Руен, представлявайки част от
местността „Миризливата чешма“, умишлено е умъртвил Х. А. Х. ЕГН ********** .
От обективна страна, подсъдимият нанесъл множество удари с камък в
областта на главата , със значителна
сила, за което говорят причинените наранявания – множество рани по главата локализирани
в лявата половина на главата и в тилно-теменната й част, с достатъчна сила да
причинят мозъчното сътресение, довело до тежък и необратим мозъчен оток,
вследствие на който е спрял да функционира дихателния, а след това и на
сърдечно-съдовия център и е настъпила
смъртта на пострадалия. По тялото на пострадалия не са установени следи от
борба или самоотбрана .
От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината
„пряк умисъл”, по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал, че предприемайки
множество силни удари с камък с големината на паве върху главата на пострадалия
Х. А. Х. ще предизвика сериозни наранявания , в резултат на които ще настъпи
сигурен летален изход, искан от
подсъдимия.
Умисълът на подсъдимия да причини смъртта на Х.Х., а не телесна
повреда, е обективиран в действията му по време и непосредствено след
извършване на деянието. Нанесени са поне четири удара в областта на главата на
пострадалия, които са достигнали целта си. Нанесени са с предмет – камък с големината
на паве, обективно годен да причини смърт, по жизнено важен орган на човешкото
тяло, какъвто е главата . Ето защо съдът приема, че от субективна страна
деянието е извършено с „пряк умисъл” за убийство, а не за нанасяне на телесна
повреда.
Деецът наред с това е съзнавал, че умъртвявайки жертвата по описания
начин проявява признаците на особена жестокост. Съзнавал е също наличието на
описаните осъждания , квалифициращи деянието като извършеното при условията на
опасен рецидив и по двата признака .
Непосредствено преди и по време на извършването на деянието,
подсъдимият М. е бил вменяем, могъл е да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Не се е намирал в състояние на афект ,
нито в такава степен на алкохолно опиване, която да изключи възможността да
преценява и ръководи постъпките си. Изпития
алкохол и категоричния отказ на пострадалия да го откара до гр.Д. подразнил
подсъдимия, само са снижили самоконтрола му. От приетата фактическа обстановка
се установява, че подсъдимият е настоявал да получи конкретна част от
полагащата му се парична сума, което не му е и било оспорвано от пострадалия.
Последния обаче отрекъл да има в наличност сумата от 3000лв. и въпреки, че му
бил финансово задължен, грубо отказал да го откара до гр.Д..
Проявеното пренебрежително отношение към подсъдимия и категоричния му и
несправедлив според неговите представи отказ да изпълни искането на М. ,
провокирало чувството на неоправдано силен гняв у него към пострадалия.
Конфликта започнал с разменени помежду им реплики, се развил много
бързо, съпроводен бил с дърпане и бутане от подсъдимия, последвани от внезапно
грабване от същия от земята на един камък и нанасянето със сигурност на четири
удара по главата на Х.Х., при което той паднал на земята.
С оглед изричното уточнение на вещото лице по СМЕ №158/16г. , дадено в
заключението по тази експертиза, не може да се конкретизира кой от ударите е
бил първи и е предизвикал мозъчното увреждане, от което да изпадне в
безсъзнателно състояние пострадалия, затова не може да бъде даден отговор за
това, осъзнавал ли е пострадалия Х.Х. случващото се и предстоящото настъпване
на смъртта .
Деянието е извършено с особена жестокост по смисъла на чл.116, т.6 от НК, предвид проявеното ожесточение изразяващо се в неколкократност/ поне четири
/ на нанасяне на ударите с камък по жизненоважна област на тялото- главата на
пострадалия при извършване на убийството, което
характеризира дееца като жесток човек. По своя интензитет, така
осъществената извършителска дейност надхвърля необходимото за причиняване
смъртта на пострадалия и сочи на допълнително субективно отношение към
жертвата, съдържащи белезите на изключително ожесточение/ ярост/.
Квалифицирането на деянието като извършено при условията на опасен
рецидив и при двете форми на специалния рецидив по чл.29 се основава както
следва:
- по буква“а“ , осъждането с присъда в сила от 27.12.12г. по
НОХД№548/12г. на РС-Провадия , с която е извършено групиране на наказанията по
НОХД№1331/12г. на БОС и по НОХД№548/12г. на ПРС и е определено за изтърпяване общо наказание
лишаване от свобода в размер на най-тежкото
от 3 години и 6 месеца , при първоначален строг режим .
- по буква „б“, с осъждането
с Присъда в сила от 24.11.06г. по
НОХД№1200/06г. на ВРС, с която е извършено групиране на наказанията
по НОХД№1200/06г. на
ВРС и по НОХД№166/06г. на НРС , и на подсъдимият е наложено общо наказание
лишаване от свобода в размер на
най-тежкото от 7 години
, при първоначален общ режим;
Цитираните осъждания са за извършени от подсъдимия тежки по смисъла на
чл.93, т.7 от НК умишлени престъпления от общ характер. Следователно
подсъдимият е извършил инкриминираното деяние, след като е бил осъждан два пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и изтърпяването
на наказанието лишаване от свобода за никое от тях не е било отложено.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При отмерване на вида и размера на
наказанието, наложено на подсъдимия, съдът съобрази предвидената в текста на
чл.116, ал.1, т.6 , предложение последно и т.12 от НК санкция – „лишаване от
свобода” от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен
затвор без замяна.
При така приетите факти по делото, съдът намери, че същите не сочат на
изключителност на случая, свързано с последиците или с други обстоятелства,
което да сочи че обществената опасност на конкретното престъпление надхвърля
обичайната за този вид престъпни посегателства , съобразно дадената квалификация
. Наличието на два квалифициращи признака също не води до промяна на този
извод. Не се оспорва , че конфликта между подсъдимия и пострадалия е на битова
основа и приетата фактическа обстановка сочи на спонтанно взето и реализирано
на момента решение за извършване на убийството. Този изблик на неоправдана
агресия се дължи на липсата на изградени
у подсъдимия личностови механизми
за овладяване на внезапните негативни емоции, в това число на гняв, при
несъобразяване с желанията и интересите му, които да съответстват на една
правилно изградена ценностна система, на първо място в която стои човешкия
живот.
Съдът отчете наред с това сравнително високата степента на обществена
опасност на личността на подсъдимия, с оглед обремененото му съдебно минало и
обстоятелството, че деянието е извършено докато е ползвал домашния отпуск по време на изтърпяване на
последното наложено му наказание лишаване от свобода.
Видно от представеното по делото свидетелство за съдимост, същият е осъждан общо три пъти.
Първото му осъждане е с влязла в сила на 24.05.01г. присъда по
НОХД№174/01г. на РС-Провадия за извършена през 1994г. кражба, за което на същия
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изтърпяването на
което е отложено с тригодишен изпитателен срок, в който ново престъпление не е извършено.
Следващите две осъждания
обуславят квалификацията на деянието по чл.116 от НК като извършено при
специален рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и б“б“ от НК. Първото
общоопределено наказание в размер на 7 години лишаване от свобода е било изтърпяно
на 16.07.10г. Следващото осъждане е на
три години и шест месеца лишаване от свобода, с начало на изтърпяване
27.11.14г. По време на домашния отпуск в който е бил пуснат по време на изтърпяване
на това наказание, подсъдимият М. е извършил настоящото деяние, квалифицирано
по чл.116 от НК.
Като
смекчаващи обстоятелства съдът отчете направеното от подсъдимия самопризнание
още на досъдебното производство , съдействието на органите на разследването
способствало в значителна степен за изясняване на фактите по делото и заявените
от Р.М. пред първоинстанционния съд разкаяние и съжаление за стореното и за
настъпилата смърт на Х.Х..
Затова и съдът намери, че не следва да налага двете най-тежки
предвидени наказания доживотен затвор и
доживотен затвор без замяна, а първото предвидено от закона –лишаване от
свобода.
Така посочените смекчаващи обстоятелства отговарят формално на критерия
за многобройност , а освен това съдът съобрази, че за намиране трупа на Х.Х. и
установяване начина, средството и обстоятелствата при които е извършено
деянието съществен принос има подсъдимия М., непосредствено след установяването
, в самото начало на разследването.
Приетите от съда смекчаващи обстоятелства макар да са многобройни, не
могат да заличат установените вече отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства , което да обоснове извод, че и най-лекото наложено наказание би
се оказало несъразмерно тежко съобразно извършеното . Твърдението на защитата
за отглеждане от подсъдимия на пет непълнолетни деца е бланкетно и неподкрепено
с никакви доказателства, поради което не следва да бъде прието за основателно и
обсъждано при преценка обществената опасност на личността на дееца. Искането поради това на защитата, за индивидуализиране
на наказанието по правилата на чл.55 от НК, се явява неоснователно.
Съобразявайки посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината на
подсъдимия М. обстоятелства и конкретиката на случая , съдът намери, че наказанието
на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. За извършеното от него престъпно
деяние, съдът определи на подсъдимия Р.М. наказание от 17 години и 6 месеца
лишаване от свобода, което предвид разглеждането на делото по диференцираната
процедура по чл.371, т.2 от НПК, на основание чл.373, ал.2 вр. чл.58а, ал.1 от НПК намали с 1/3 и му наложи наказание
лишаване от свобода за срок от 11години и 6 месеца лишаване от свобода, което по
мнение на настоящия съдебен състав е достатъчен да постигне целите на
генералната превенция по чл.36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита
подсъдимия, да му се отнеме възможността да върши нови престъпления и да се
въздейства предупредително на останалите членове на обществото.
С оглед размера на наказанието, наложено за умишлено престъпление от
общ характер, на основание чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, същото следва
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.
Подсъдимият е бил задържан под стража непосредствено след извършване на
деянието от 11.03.16г., за 24часа по реда на ЗМВР, продължено с постановление
на прокурора за срок до 72часа , последвано от задържане под стража с
определение на БОС от 15.03.16г. по
ЧНД№267/16г. , продължаващо и до настоящия момент, поради което и на основание
чл.59, ал.1, т.1 от НК, при изпълнение на наказанието следва да бъде
приспаднато времето от 11.03.16г. до влизане в сила на присъдата.
Съдът на основание
чл.27, ал.2 , вр. ал.1 от НК изцяло присъедини наказанието по настоящата
присъда , към неизтърпяната част в размер на 1 година 5 месеца и 6 дни от
общоопределеното на Р.М. с определение от 27.12.12г. по НОХД№548/12г. на ПРС
наказание лишаване от свобода , между наложените му по него и НОХД№1331/12г. на
ВОС.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Установена по делото е пряката и
непосредствена причинна връзка между действията на подсъдимия по нанасяне на
удари с камък върху главата на Х.Х., предизвикали тежък и необратим процес, и
настъпилата като закономерен резултата смърт на пострадалия.
Съпругата и децата на починалия са от кръга
лица, легитимирани да предявят граждански иск за обезвреда на претърпените
лично от тях страдания от смъртта на техния баща и съпруг .
Видно от свидетелските показания , между
тях и починалия са съществували отлични отношения на взаимопомощ, обич и
разбирателство. Пострадалия въпреки възрастта си е подкрепял със съвети и подпомагал
с труд и средства своята съпруга и трите си дъщери.
Безспорно прекъсването на живота на един
житейски зрял и мъдър човек, все още трудоспособен и здрав физически, поддържал
близка връзка с децата и ежедневно подкрепял съпругата си, е предизвикало
неизмерима болка у последните по неговата загуба. Настъпили са необратими
последици, които предвид отношенията помежду им занапред ще продължават да
предизвикват силна мъка у преживелите го деца и съпруга.
Затова настоящият съдебен състав прие,
че предявените граждански искове за претърпените неимуществени вреди -мъка и
болка от
загубата на техния родственик, починал в резултат на престъплението по
чл.116 от НК , срещу подсъдимия Р.М. са доказани по основание .
При тези данни и с оглед виновното
поведение на подсъдимия Р.М. съдът прие, че са налице условията за ангажиране
на деликтната му отговорност , поради което го осъди да заплати на пострадалите
–граждански ищци обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди
–болки и страдания от смъртта на техния баща и съпруг – Х.Х., както следва: на
дъщерите Б.В., Л.Г. и З.Х. в размер от
по 90 000лева за всеки от тях, считано от датата на непозволеното
увреждане-10.03.2016г. , със законната лихва до окончателното и изплащане ; на
преживялата съпруга Т.Х. в размер на 110 000лв. считано от датата на непозволеното
увреждане-10.03.2016г. , със законната лихва до окончателното и изплащане.
Присъди в полза на последната и направените
от нея разноски по делото в размер на
1250лв. за адвокатско възнаграждение на повереник, които осъди подсъдимия да
заплати.
За горницата до претендираните от ищците
размери, исковете се явяват неоснователни , поради което отхвърли същите в тази
им част.
С присъдата съдът осъди подсъдимия да заплати и държавна такса от
15200лв. , представляваща държавна такса върху уважената част от исковете.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен, на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи в негова тежест направените по делото разноски за
експертизи, на стойност 2336.62
/две хиляди триста тридесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/ лева.
Съдът постанови веществените
доказателства –черна шапка тип каскет, тъмносиньо
яке, тъмносин шушляков гащеризон, тъмносив вълнен панталон с черни квадрати на
каре, тъмносиня горница, 1 чифт летни мрежести обувки №43, принадлежащи
на подсъдимия и не представляващи предмет или средство на престъплението , нито
забранени за притежание вещи, да му бъдат върнати.
Приложените по делото
магнитни носители съдържащи видеофайлове от записи на охранителни камери да се
запазят по делото, а останалите вещи , като такива без стойност да бъдат
унищожени.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДИЯ: