№ 1757
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110214418 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 23-4332-023288 от 06.10.2023 година началник-
група при СДВР, отдел „Пътна полиция” е наложил на А. А. К., с ЕГН **********
наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което го атакува с искане за отмяна. Посочва, че при извършване на проверката,
контролните органи не са взели предвид, че жалбоподателят е гражданин на Република
Молдова и е представил валидно свидетелство за управление, издадено от Република
Молдова, което отговаря на изискванията на чл.161, т.1 ЗДвП и дава право на
жалбоподателя да управлява МПС от съответната категория на територията на Република
България. В допълнение се сочи, че наказващият орган неправилно е приел, че е изтекъл
тримесечният срок по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, което не отговаря на факта, че последното
влизане на жалбоподателя в страната е от 04.08.2023г. през ГКПП Кулата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се
от адв. Л., който поддържа искането за отмяна по съображенията, изложени в жалбата, като
твърди, че санкциониране преди изтичането на срока за подаване на заявление за издаване
на българско свидетелство за управление на МПС. Претендира присъждане на разноски за
минимално адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована- не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
А. А. К., с ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. "*** 3", бл.340, вх.2, ет.3, ап.42, е
1
водач на МПС, притежаващ СУМПС № ***, издадено от Република Молдова.
Жалбоподателят е гражданин на Република Молдова, като освен това с Указ № 34 от
06.04.2004г. на Вицепрезидента на Република България, същият е придобил и българско
гражданство по натурализация.
На 26.09.2023г., в гр.София, жалбоподателят А. К. управлявал моторно превозно
средство- лек автомобил марка "Киа", модел "Спортидж", с рег. № СВ *** ТТ, по бул."А.
Стамболийски" с посока на движение от ул. "Опълченска" към ул. "Христо Ботев". Около
13.00 часа на същата дата, автомобилът движейки се по посоченото направление бил спрян
за проверка от служители на пътна полиция.
Служителите на „Пътна полиция“ поискали от жалбоподателя да представи валидно
свидетелство за управление на МПС. Жалбоподателят К. представил СУМПС № № ***,
издадено от Република Молдова. При направена справка било установено, че лицето
притежава българско гражданство, а по данни на АИС „Граничен контрол“ било установено,
че последното влизане на лицето, регистрирано при входящ контрол, е на дата 12.12.2022 г.
В тази връзка на 26.09.2023 година бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия АД, бланков № 201892 от страна на младши
автоконтрольор, с който срещу А. К. било повдигнато административнонаказателно
обвинение за това, че на същата дата, в гр. София, управлява лек автомобил "Киа", модел
"Спортидж", с рег. № СВ *** ТТ, по бул."А. Стамболийски" с посока на движение от ул.
"Опълченска" към ул. "Христо Ботев", без валидно свидетелство за управление за
територията на Република България, като представя такова, издадено от Република Молдова
– страна извън Европейския съюз, след като са изминали повече от три месеца от
последното му влизане на територията на Република България, квалифицирано като
нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
При предявяване на акта, нарушителят е подписал същия, без да направи възражения
в него.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 23-4332-023288 от 06.10.2023 година началник-група при СДВР, отдел „Пътна
полиция” е наложил на е наложил на А. А. К., с ЕГН ********** наказание глоба в размер
на 100 /сто/ лева на осн. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 162, ал. 1
от ЗДвП, тъй като в качеството си на български гражданин не е подменил СУМПС,
издадено от държава извън ЕС, в рамките на три месеца от влизането си в страната.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите П. С. и Олеся Рябой, дадени в хода на съдебното следствие,
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - серия АД, бланков №
201892/26.09.2023 г.; наказателно постановление (НП) № 23-4332-023288 от 06.10.2023
година, заповед за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган,
акт за назначаване, справка– картон на водача А. К., СУМПС № ***, издадено от Република
Молдова на името на А. К., справка за лицето А. К. от АИС „Български документи за
самоличност“, справка от Дирекция „Българско гражданство“ за лицето А. К., както и
другите документи, приобщени по административнонаказателната преписка.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля П. С. като
същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Липсата на конкретни спомени у свидетеля
съдът, отдава на естеството на работа му, и изминалия период от време от датата на
събитието, поради което и намери за необходимо да извърши предявяване на съставения
АУАН по реда на чл.284 от НПК, в хода на което свидетелят С., категорично заявява, че той
е съставил процесния АУАН. Що се отнася до показанията на свидетеля Олеся Рябой, то при
преценка на същите, следва да се отчетат близките отношения с жалбоподателя, по чиято
2
инициатива същата е привлечена в производството. При това съдът намери, че показанията
и не намират опора в останалите доказателствени източници, в частност относно датата на
последно влизане на жалбоподателя на територията на страната, като твърденията за
посещение на територията на Република Гърция през месец август 2023г., съдът намира за
ирелевантни по изложените по-долу съображения. Съдът възприема в цялост приобщените
по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и
не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като
не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния седемдневен срок, но разгледана по същество, е неоснователна в
искането за отмяна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
201892/26.09.2023 г., който е съставен от компетентен орган- младши автоконтрольор при
СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно
чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностните
лица към службите за контрол, които съгласно чл. 165, ал.1 от ЗДвП се определят от
министъра на вътрешните работи. Видно от т.2.1 вр. т. 1.3.2 на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. към тях спадат и служителите на длъжност младши автоконтрольор към
СДВР.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган, тъй като съгласно т.3.10 от цитираната заповед, правомощия в тази насока са
делегирани и на началник група АНД към ОПП-СДВР.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление обаче са спазени изискванията за форма и
съдържание, регламентирани съответно в чл.42, и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и
специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на
АУАН, и сроковете за това.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било
повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като
съгласно съставения АУАН и издаденото НП, А. К. е нарушил разпоредбата на чл.162, ал. 1
от ЗДвП- "Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не
е издадено от държава членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната". Разпоредбата
практически въвежда забрана за български граждани, притежаващи СУМПС, издадено в
държава извън изброените, да управляват МПС след изтичане на три месеца от влизане в
страната.
От обективна страна, безспорно е установено обстоятелството, че жалбоподателят е бил
водач на процесното МПС - лек автомобил марка "Киа", с рег. № СВ *** ТТ, като при
извършената на 26.09.2023г. проверка, жалбоподателят К. е представил свидетелство за
управление на МПС, издадено от държава, която не е член на ЕС, нито страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, а именно СУМПС № ***,
издадено от Република Молдова. От доказателствата, приобщени по делото, се установява,
че последното регистрирано влизане на лицето на територията на Република България,
3
съгласно данните от осъществения граничен контрол е на дата 12.12.2022г., като този факт
се потвърждава както от данните, получени при проверката от свидетеля С. чрез справка с
ОДЧ, така и от отразеното в справката-картон на водача, видно от която именно на
12.12.2022г. е извършено връчване на издадени срещу лицето електронни фишове.
При това за същия е възникнало задължение в срок до 12.03.2023г. да подмени
издаденото му от чуждата държава СУМПС, или да преустанови управлението на МПС
поради липса на валидно такова. Тук е мястото да се отбележи, че от една страна твърдяното
в жалбата, и от страна на свидетеля Рябой- близка на жалбоподателя, последно влизане на
територията на страната на 04.08.2023г. не се подкрепя от наличните вписвания в
официални регистри, като наред с това съдът намира, че дори и осъществено посоченото
туристическо пътуване не изключва задължението на жалбоподателя К. в качеството му на
български гражданин да подмени чуждестранното си СУМПС. С придобиването на
българско гражданство по натурализация при това още през 2004г., същият освен да се
ползва от правата, които му дава то(като например свободно пътуване на територията на
ЕС), следва да се съобразява и със задълженията, които произтичат от националното
законодателство, в частност това по чл.162, ал.1 ЗДвП.
Предвид на това, осъщественото на 26.09.2023г. управление на МПС се явява
извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, доколкото
жалбоподателят К.- български гражданин, управлява със СУМПС, издадено от чужда
държава, след изтичане на посочения в срок. С тази норма се ограничава времевия период на
управление на МПС от български гражданин на територията на РБ в хипотеза на
"чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от посочения в текста кръг
от държави, като императивна законова последица от изтичането на тримесечния срок е
преустановяване валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за
територията на Република България. В случая обстоятелството, че същото отговаря на
изискванията за валидност на чуждестранното СУМПС, посочени в чл. 161, т. 1-5 от ЗДвП
не води до дерогиране на изискването на чл.162, ал.1 ЗДвП, напротив именно факта, че
свидетелството отговаря на изискването на чл.161, т.1 ЗДвП, определя възможността за
управление със същото в рамките на тримесечния гратисен срок. Управлението на МПС от
водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП - с чуждестранно СУМПС, след изтичане на
тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е равнозначно на управление на
МПС без свидетелство за правоуправление.(изрично в този смисъл Решение 6694 от
07.11.2023г. по адм.д. 4454/2023г., Решение № 3163 от 12.05.2023г. по адм.д. № 2696/2023г.,
Решение № 6163 от 25.10.2022г. по адм. д. № 5395/2022г. всички по описа на АССГ).
Ирелевантно за преценка на отговорността е обстоятелството дали лицето е с двойно
гражданство или не, доколкото предвид изричният текст на чл.3 Закона за българското
гражданство - "Български гражданин, който е и гражданин на друга държава, се смята само
за български гражданин при прилагането на българското законодателство, освен ако в закон
е предвидено друго."
От субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл, доколкото в
процесния случай става дума за формален състав на административно нарушение, който не
предвижда вредоносни последици и е довършен с осъществяване на изпълнителното деяние.
По дефиницията, формалните състави се осъществяват при форма на вината пряк умисъл.
При това законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя К. по реда
на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП . Разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвижда
наказание „глоба“ в размер от 100 до 300 лева за водач, който управлява МПС, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, доколкото се установи, че същият е
предприел управление без валидно СУМПС. Наказанието, наложено на жалбоподателя е в
минимален размер, поради което и предвид правомощията на съда в настоящото
4
производство не се нуждае от допълнително обсъждане.
При този изход от делото, право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото
такива не са претендирани, съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 23-4332-023288 от 06.10.2023
година началник-група при СДВР, отдел „Пътна полиция” е наложил на А. А. К., с ЕГН
********** наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5