Р Е Ш Е Н И Е № 261270
21.04.2021 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на девети март две
хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14395/2018 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба,
по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът „ Водоснабдяване и
канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да се установи против
ответниците Е.В. У., ЕГН ********** и Д.В.
У., ЕГН ********** като наследници на В.Г.У., ЕГН:**********,
с адрес: ***, вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според изложеното в исковата молба, ищецът е
водоснабдителен оператор, който твърди, че за периода 31.10.2016 г. до
25.04.2018 г. доставил на В.Г.У., наследодател на ответниците, питейна вода и
отвел за пречистване канална такава на стойност от 538.66 лв. Водата е доставена до обект в ****. Стойността на доставеното останала неплатена
в сроковете в общите условия, поради което ищцовото дружество начислило в
сметките си и лихви/обезщетение за
забава за периода от 31.12.2016г до
31.03.2018г в размер на 24.18 лв. Количеството на доставеното е отчетено
нормативно, като тъй като ползвателите не
са монтирали изправно измервателно устройство - водомер като средство за
търговско измерване, поради което и потребеното количество вода е било начислявано по тарифа по
5 куб. м за двама обитатели. За вземанията си ищцовото дружество се снабдило със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр.
дело № 7352/2018 год., заповедта е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, тъй
щото водоснабдителното дружество, на което е даден срок по чл. 422 от ГПК, иска
вземането да бъде установено по реда на същата разпоредба, при следните размери съобразно
дяловете на ответниците в наследството
на У. – всеки един от тях отговарял за
½ част, а именно главница за периода 31.10.2016 г до 25.04.2018 г, в размер на 269.33 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението – 08.05.2018
г до
окончателното изплащане на вземането, и лихва 12,09 лв от лихвата за забава за периода 31.12.2016 г до
31.03.2018г. Иска и присъждане на разноските по двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от назначения на
ответника особен представител.
Ответникът оспорва иска като неоснователен, оспорва се реалната доставка
на водата, тъй като не са били налице основанията за служебното и начисляване,
нямало и констативен протокол. Оспорва и воденето на отчета на потребяваната
вода, тъй щото ответника не е упълномощавал друго лице да се подписва вместо
него и съответно не е бил редовно уведомен. Моли се искът да бъде отхвърлен и да
се присъдят на ответника сторените по делото разноски.
В хода на делото се е открило наследството
на В.У., който е бил заместен по него от
двете си призовани към наследяване деца, Д.У. и Е.У.. Д.У. се е отказала от наследството на баща си и
моли по отношение на нея производството да бъде прекратено. Е.У. не оспорва
иска, но отрича възможност да плати.
Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
субективно и акцесорно съединен между същите страни с искане за установяване
на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за
изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим
като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за
плащане вземане и предмета на иска .
Относно размера на претенцията е изслушана и
приета СсчЕ стр 114, която съдът кредитира, като вещото лице по нея е дало
заключение,
че счетоводството на ищеца е правилно
водено, като остойностеното във фактурите съответства по количеството си на
това, записано в карнетите. Размерът на задълженията на ответниците е следният:
538.66 лева- главница и 24.18 лева от обезщетението за забавата (за периода,
въведен като индивидуализиращ в заповедта за плащане и исковата молба), като липсват плащания по
фактурите от страна на ответника.
След анализ на представените по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и
правна страна:
Както и се твърди , ищецът е комунален
оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона за водите,
предоставянето на ВиК услуги на
потребителите се извършва от ВиК
оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при
публично известни общи условия. Предвид периода на иска, приложими са общите
условия на оператора, одобрени от ДЕКВ
на осн. чл. 6 ал. 1 т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ – 09 /11.08.2014 г при
условията на неизправно измервателно устройство. За да има съобразно тези
условия и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. първоначалния ответник качеството на
потребител на ВиК услуги по смисъла на
ЗРВКУ, то трябва да се установи да е собственик или ползвател на имота на годно
правно основание (най- често учредено вещно право на ползване или договор за
наем), с разкрита на негово име партида, съобразно изискванията на чл. 2 ал. 1
от общите условия. По делото
са приложени декларация по смисъла на чл. 14 от Закона за местните данъци и
такси, съгласно, която собственик на имота към 1998 г, е ответника Е.В. К., ЕГН
**********, която продава половината от
него на другия ответник ; наследодателя им В.У. има към този момент , а и към
датата на отриването на наследството му,
учредено върху една от стаите вещно право на ползване, тоест, той има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази
връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител с № ***за
водоснабдения имот, посочен по-горе.
Следователно , за В.У. е възникнало към датата на подаването на исковата
молба валидно договорно задължение да плати доставената вода, за изпълнението
на което отговарят по силата на
наследственото правоприемство наследниците му по закон.
Предвид
представеното по делото удостоверение за отказ от наследство, Д.У. се е отказала от това наследство. Тя
няма качеството на наследник на В.У.,
при което исковете против нея са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени само на това основание.
Съгласно ОУ
задължение е на потребителя, който е и собственик на индивидуалното средство за
търговско измерване, да поддържа същото в метрологична годност. Неизпълнението
на това задължение по каквито и да било причини води до право на оператора да
начисли като използвано количество вода по реда на чл. 25 ал.8, тоест - определено
нормативно, без да има нужда от
реален отчет. Отсъства каквото и да било задължение на оператора да уведомява
абоната за задължението му да поддържа СТИ в изправност, като пише напр.
нарочно предписание за подмяната на негодния водомер. За целия процесен период,
количеството на доставеното е определяно договорно, по правилата на чл. 25, ал. 8 от ОУ, което се установява от показанията на свидетеля
П. и от записите в съответните графи в карнетите, където в графата „показания „
е записано „т” ( тарифа), а количеството на водата навсякъде е посочено да е 10
м3 при двама живущи на адреса. По аналогична методика се начислява и
количеството на доставената вода тогава, когато на отчетника не е осигурен
достъп до обекта за реален отчет на средството за търговско измерване.
Следователно условията на чл. 25 са били
налице и са спазени , при което няма как съдът да уважи възражение за липса на
реална доставка (за неизпълнен договор ). При нормативното начисляване,
неизвършването на отчета или неспазването на предвидената в общите условия
процедура за това е обстоятелство, ирелевантно на спора. Или, по отношение на Е.В.У.,
ЕГН **********, исковете са основателни до размера на квотата й в наследството
на В.У.; тъй като същия е оставил двама наследници при равни квоти, исковете са
основателни в пълния си размер.
Разноските, вкл. тези по заповедното
производство, се понасят от страните съобразно уважената/отхвърлената част на
исковете. Отв. Д.У. не носи отговорност
за разноски и същевременно в нейна полза не могат да бъдат присъдени такива,
тъй като няма данни да е направила разходи за защитата си.Е.У. следва да бъде
осъдена да заплати половината от разноските , направени от ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Е.В.У., ЕГН **********, като наследница на В.Г.У., ЕГН:**********,
с адрес: ***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250,
плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4220 по частното гр. дело № 7352/2018г, ПРС: главница за периода 31.10.2016 г до 25.04.2018 г. в размер на 269.33 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението – 08.05.2018 г до окончателното
изплащане на вземането, и лихва в размер 12.09 лв от лихвата за забава за периода 31.12.2016 г до
31.03.2018г.
Осъжда Е.В. У., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250, разноски по двете производства в размер на
289.70 лева.
Отхвърля иска на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
Шести септември № 250, да се признае за установено по отношение на Д.В.У., ЕГН **********,
че като наследница на В.Г.У., ЕГН:**********,
дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на
следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4220 по частното гр. дело № 7352/2018г,
ПРС: главница за периода 31.10.2016 г
до 25.04.2018 г. в размер на 269.33 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаването на заявлението – 08.05.2018 г до окончателното
изплащане на вземането, и лихва в размер 12.09 лв. от лихвата за забава за
периода 31.12.2016 г до 31.03.2018г., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред
ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК