№ 43127
гр. София, 17.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20241110156223 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Т..“ ЕООД срещу „Ф....
ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност и предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи извлечение от
счетоводството си по реда на чл. 190 ГПК е основателно и следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи в оригинал договор за
потребителски кредит е основателно и следва да бъде уважено на основание чл. 183 ГПК.
Искането за допускане на ССчЕ с въпроси, формулирани в исковата молба е
допустимо, с оглед предмета на делото се явява необходимо и относимо, поради което следва
да бъде уважено.
Искането на ответника по чл. 192 ГПК за задължаване на трето лице „Фератум Банк“
да представи договор за гаранция, ведно с погасителен план към него, съдът намира, че
следва да се остави без уважение, тъй като не е необходимо.
Искането на ищеца за издаване на съдебни удостоверения съдът намира, че следва да
се остави без уважение, тъй като не е необходимо.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в 1-седмичен срок от получаване
на настоящото определение да представи по делото извлечение от счетоводството си, от
което да са видни извършените плащания по Договор за потребителски кредит №
769002/18.06.2019 г.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията в срок, на основание чл.
161 ГПК съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала
пречки за събиране на допуснати доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество да представи на основание чл. 183 ГПК оригинал
или заверен препис на договор за потребителски кредит.
УКАЗВА на ответника, че ако не стори това на основание чл. 183, ал. 1, изр. 3 ГПК,
представеният препис следва да се изключи от доказателствата по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачите, поставени
от ищеца с исковата молба, при депозит в размер на 600 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.А.Д., специалност: Организация на производство и
управление в транспорта. Оценка на недвижими имоти, Оценител на оборотни и
дълготрайни активи. Достъп до класифицирана информация, тел. ...........
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице П.А.Д., след представяне на доказателства за
внесения депозит. [1]
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 10.11.2025 г. в
13:30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявен е осъдителен иск от „Т..“ ООД против „Ф.... ЕООД, с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата от 1250 лв. платена без основание сума в полза на
ответника по Договор за потребителски кредит № 769002/18.06.2019 г. (сключен между И.
М. К. и „Ф.... ЕООД) в периода от 04.07.2019 г. до 07.04.2022 г., което вземане е цедирано на
ищеца с Договор за цесия от 07.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на исковата молба – 30.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че основният предмет на дейност на ищцовото
дружество е предоставяне на информация, подпомагане и консултации на физически лица,
ползвали бързи кредити. С оглед описаното се твърди, че между ищеца и част от клиентите
2
са сключени договори за цесии. Излага, че с И. М. К. е сключен Договор за цесия от
07.04.2022 г., по силата на който цедентът е прехвърлил вземане в общ размер на 1250 лв.,
която сума твърди, че е платена без основание по Договор за потребителски кредит №
769002/18.06.2019 г. Твърди, че за извършената цесия ответникът е уведомен с уведомления,
връчени на 18.05.2022 г. и на 13.07.2022 г. Между цедента и ответника са сключени
Договори за потребителски кредит по реда на ЗПК и ЗПФУР, съгласно които
кредитополучателят е следвало да заплати главница и възнаградителна лихва, както и такса
за допълнителна услуга – гаранция. Твърди, че всички суми по договорите са заплатени от
цедента. Прави възражение за нищожност на договорите, евентуално на отделни техни
клаузи. Сочи, че съгласно чл. 5 от процесните договори за кредит, следва да бъдат
обезпечени с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк Лимитид“, за което се
начислявала такса за гарант в размер почти равен на главницата по договорите. Твърди, че
таксата е била включена в погасителния план, както и че е била част от вноската по кредита.
Сочи, че плащанията за поръчител/гарант са получавани от ответното дружество. Излага, че
договори за поръчителство/гаранция не са сключвани, а в случай че се установи наличието
на такива – оспорва същите като нищожни поради противоречие със закона, заобикаляне на
закона и накърняване на добрите нрави. Твърди, че ответното дружество и „Фератум Банк
Лимитид“ са свързани лица. Подробно аргументира, че целта на клаузите за обезпечение е
свързана единствено с получаване на приходи от ответника. Счита, че таксата за
допълнителна услуга следва да е включена в размера на ГПР. Подробно излага, че
договорите за кредит не отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12
ЗПК. С уговарянето на клауза предвиждаща предоставяне на обезпечение, аргументира, че
се прехвърля задължението на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващите за кредит върху кредитополучателя. Твърди, че
при включване на таксата за допълнителна услуга в размера на ГПР, същият надвишава
допустимия по закон размер. Сочи, че липсва съгласие за сключване на процесните договори
за кредит, че не е предоставена преддоговорна информация. Оспорва договорите като
нищожни и поради неспазен шрифт. Твърди, че не са представени погасителен план и
стандартен европейски формуляр в 2 екземпляра, че е нарушено изискването договорите да
са написани на ясен и разбираем език. Друго основание за нищожност счита, че е
непосочването на размера на погасителната вноска, както и на правото на предсрочно
погасяване на кредита. Сочи още, че не е посочен размер на ГЛП, че не е разписана
методиката за начина, по който се формира ГПР, както и че клаузите от договорите са
неравноправни. В условията на евентуалност оспорва като нищожна клаузата на чл. 5 от
договорите. Оспорва и клаузите от тарифата към общите условия, предвиждащи, че при
забава потребителят дължи освен законната лихва, и всички направени за събиране на
вземането разноски. В заключение сочи, че в договорите за кредит и в тарифата към ОУ,
липсва клауза за задължаване на потребителя да заплати такса за гаранция. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил, че
процесната сума е надплатена по договора за кредит (над главницата и над
3
възнаградителната лихва), с оглед нищожността на целия договор, евентуално на отделни
клаузи, от които произтича вземането. Оспорил е като нищожни чл. 3, б. „б“; чл. 4 и чл. 5 от
Договора за кредит, както и чл. 10 от ОУ и тарифата към ОУ. Подробно аргументира, че
клаузата за възнаградителна лихва накърнява добрите нрави, тъй като размерът надхвърля
над три пъти размера на законната лихва за забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
счита исковата молба за нередовна и развива подробни съображения в тази насока. Оспорва
предявения иск като недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация. Не
оспорва, че с лицето И. М. К. е сключен посоченият в исковата молба договор за кредит, но
сочи, че таксата за допълнителна услуга – гаранция, е дължима на друго юридическо лице –
„Фератум Банк ПИ. ЕЛ. СИ“, Малта. Твърди, че всички суми във връзка с обезпечаването на
заемите са превеждани директно на посоченото дружество, алтернативно ако са получавани
от него /ответника/, сочи, че това е било само в качеството му на посредник, след което
сумите били превеждани на Фератум Банк. Оспорва и легитимацията на ищеца, като сочи,
че със сключването на договор за цесия, цесионерът не става страна по договорното
правоотношение. Оспорва твърдението на ищеца, че не съществуват договори за гаранция
между кредитополучателя и Фератум Банк. Сочи, че макар процесните договори да са
потребителски, то цесионерът не притежава качеството потребител, поради което и
подробно аргументира, че същият не може да се позовава на тяхната нищожност поради
противоречие със ЗЗП и ЗПК. Оспорва договора за цесия като нищожен поради липса на
съгласие, евентуално поради невъзможен предмет, като в тази връзка подробно излага, че
прехвърлените вземания не са индивидуализирани. Навежда твърдения, че договорът за
цесия противоречи и на разпоредбите на ЗЗП, както и че дейността на ищцовото дружество
представлява заблуждаваща търговска практика. Сочи, че твърденията на ищеца не са
подкрепени с доказателства. Твърди, че договорите за кредит са сключени при спазване на
нормативните изисквания. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже плащане на
претендираните суми от страна на кредитополучателя в полза на ответника, както и че по
силата на договор за цесия кредитополучателят е прехвърлил в полза на ищеца вземанията
си, представляващи получени без основание суми от ответното дружество, в това число и че
ответникът е уведомен за извършената цесия.
В тежест на ответника е да установи наличието на основание за задържането на
процесните суми, както и наведените правопогасяващи и правоизключващи възражения. В
доказателствена тежест на ответника е и да докаже възражението си за нищожност на
договора за цесия на сочените основания.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
4
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://mediator.mjs.bg/. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от Мариана Николова, Мария Г. - тел. 02/8955 423 за Софийски районен съд,
както и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „ЦАР БОРИС
III“ № 54, ет. 2, ст. 204, както и на http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра. Разяснява на
страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин
размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5