РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2440
гр. Пловдив, 19 декември 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1690 по
описа за 2022 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано е по жалба, предявена от Л.К.В., с ЕГН **********,***, чрез адвокат Н., против Решение
№ Ц 1040-02-79/09.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Бургас, с което е
потвърдено Разпореждане № О-02-000-00-01547825/20.04.2022 г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас, с което на основание чл. 40, ал.
3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) на жалбоподателя е отказано
отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по болничен лист № Е20201286287.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Допълнителни
съображения се излагат в писмени бележки приложени по делото. Претендира се
присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ гр. Бургас, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Съображения в тази насока са изложени в писмено становище
(л. 91). Претендира се присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Производството е започнало по повод
подадено за Л.К.В. в ТП на НОИ – гр. Бургас от „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД
Удостоверение Приложение № 9 за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност със справка вх. № Р14-02-000-00-**********/16.07.2020 г. към
болничен лист № Е20201286287 за периода от 08.06.2020
г. до 14.07.2020 г. включително.
6.
В тази връзка е издадено Разпореждане № О-02-000-00-01461592/14.04.2021 г. от
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас, с което на основание чл. 40, ал. 3
от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО е отказано отпускане на парично обезщетение
за временна неработоспособност поради общо заболяване, по болничен лист №
Е20201286287, издаден на Л.К.В. за периода
08.06.2020 г. до 14.07.2020 г. вкл. Посоченото разпореждане е обжалвано,
съответно потвърдено с Решение № 1040-02-103/04.06.2021 г. на Директора на ТП
на НОИ Бургас. Последното е обжалвано от своя страна пред Административен съд
Пловдив, който с Решение № 565/04.04.2022 г. постановено по адм. дело № 1718/2021
г., е отменил Решение № 1040-02-103/04.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ -
Бургас и потвърденото с него Разпореждане № О-02-000-00-01461592/14.04.2021 г.
и е изпратил преписката на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и
помощите в ТП на НОИ - Бургас за ново
произнасяне в съответствие с указанията, дадени в мотивите на решението.
7.
В тази връзка, Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ – гр. Бургас е постановил процесното Разпореждане № О-02-000-00-01547825/20.04.2022
г., с което на Л.К.В. отново е отказано отпускане на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист №
Е20201286287, на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО.
Мотивите
за постановяване на този резултат се свеждат до следното:
След
извършена проверка по разходите от ДОО на осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“
ЕООД с ЕИК ********* от контролен орган на ТП на НОИ – гр. Пловдив, приключила
с Констативен протокол № КВ-5-15-00805586/01.09.2020 г. е установено, че дружеството не е
извършвало стопанска дейност, поради което е прието, че наетите по трудови
правоотношения лица не са полагали труд, не са извършвали реално трудова
дейност и за тях не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО. Посочено е, че в производството по адм. д. № 1718/2021 г. на АС - Пловдив
са представени нови доказателства, но същите са представени едва в съдебното
производство по горепосоченото дело пред съда и след постановяването на съдебни
решения по три предходни дела по откази за изплащане на обезщетения на същия
жалбоподател, в полза на ТП на НОИ - Бургас. Според административния орган
издал процесното разпореждане, от всички представени в хода на административната
процедура и пред съда доказателства не може да бъде установено по безспорен
начин какви са конкретните задължения на Л.К.В., къде точно е изпълнявал
трудовите си функции, къде е мястото му на работа, на което твърди че е полагал
трудова дейност, тъй като в сключения трудов договор като място на работа е
посочен град Пловдив, област Пловдивска, а същевременно в дадените в хода на
извършената проверка обяснения, макар и по телефона В. не е посочил къде е
изпълнявал трудовата си дейност, а като място, на което се намира осигурителят
„БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ" ЕООД е посочил с. Ягодово. Отбелязано е и
обстоятелството, че по време на извършените проверки контролните органи са
установили, че за процесиите периоди от време дружеството е декларирало
разходи, като по същество липсват данни за осъществявана търговска дейност. Прието
е, че дружеството не е осъществявало дейност за процесния период от време,
поради което представените касови ордери и фишове за изплатени възнаграждения
са в противоречие с всички останали събрани по административната преписка
доказателства. Освен това е констатирано, че са представени доказателства за
изплатени възнаграждения само за месеца, в който се поражда правото на лицето
на парично обезщетение за временна неработоспособност. Относно представеното
пред съда влязло в сила Решение № 2386/03.12.2021 г. на Районен съд - Пловдив
по гр. д. 20215330115089, е посочено, че същото няма сила на пресъдено нещо
спрямо ТП на НОИ - Бургас. Направен е извод, че тези нови доказателства са
съставени впоследствие, след приключване на проверката, с цел доказване на
извършвана от жалбоподателя дейност и получаване на парично обезщетение за
временна неработоспособност. Според осигурителния орган, наличието на трудов
договор е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за
възникването на осигурителното правоотношение са необходими още и основанията,
изброени в чл. 10 от КСО в тяхното кумулативно проявление. В случая, липсват
доказателства, че лицето е полагало труд и е извършвало реална трудова дейност
при този осигурител, поради което за него не е възникнало осигуряване по
смисъла на чл. 10 от КСО при този осигурител и няма право на парично
обезщетение за временна неработоспособност по представения болничен лист за периода
от 08.06.2020 г. до 14.07.2020 г. включително.
8. Този резултат е обжалван от В. пред
горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № Ц
1040-02-79/09.06.2022 г. е потвърдено Разпореждане №
О-02-000-00-01547825/20.04.2022 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и
помощите в ТП на НОИ - гр. Бургас. За да постанови посоченият резултат,
Директорът на ТП на НОИ – гр. Бургас, е приел следеното от фактическа и правна
страна:
8.1. В ТП на НОИ – гр. Бургас е
представено Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО по Болничен лист № Е20201286287
за периода от 08.06.2020 г. до 14.07.2020 г. включително, издаден на Л.В. за
изплащане на парично обезщетение.
Във
връзка с анализирани данни за неизрядни осигурители, които периодично подават
данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с високи осигурителни доходи на лица с
регистрирани трудови договори, но в последствие данните се използват за
определяне и отпускане на осигурителни плащания, е издадена Заповед №
ЗР-5-02-00738075/17.02.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
на ТП на НОИ - Бургас за извършване на проверка в осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с ЕИК *********.
Съгласно
Докладна записка изх. № 1042-02-30#1/10.03.2020 г. на контролния орган, на
който е възложено извършването на проверката (л.41-42), при изясняване на факти и обстоятелства, свързани с
дейността, осъществявана от осигурителя, е установено, че дружеството е с
единствен управител Я.Л. - Украйна, а собственик е „НИМИЦ 3“ ЕООД с ЕИК
********* гр. Ловеч. На посочения за седалище адрес в с. Свети Влас управителят
и дружеството не са известни. След справка по ЕГН на лицата с данни по чл. 5,
ал. 4 от КСО е установено, че всички са с постоянни адреси на територията на
Област Пловдив. Също така адрес, известен от електронния подпис, чрез който се
подават данни, е констатиран в ***, с тел. ***.
По
ЕИК на дружеството е констатирано, че има данни за наети лица по трудови
правоотношения през периода 2015 г. - 2020 г. (подадени са уведомления за 29 договора
с 24 лица). Последно по
време е подадено уведомление за сключен трудов договор на 26.02.2020 г. Към
момента на съставяне на докладната записка е установено, че непрекратени са
договорите на общо 9 лица. Месечните осигурителни доходи на работещите в
дружеството през периода 2018 г. - 2019 г. са в диапазон 1500 лв. - 3000 лв. За
разглеждания период няма данни за постъпили осигурителни вноски към ДОО.
В
опит за контакт със законен представител на дружеството, контролният орган се е
свързал с лицето П.Г.Б.от гр. Пловдив - работил в дружеството. Б.обяснил, че
няма пълномощно от управителя на дружеството, но е посочил друго упълномощено
лице - адв. Г.Г.. В разговора контролният орган е
установил, че той е запознат с новоназначените работници в „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, като е обяснил, че поради отсъствието на Л.от България
повече от година, за подписване на трудовите договори, същите се изпращали до
гр. Киев.
Изпратено
е писмо с изх. № 1042-02-30#2/12.03.2020 г. до ТП на НОИ – гр. Пловдив за
извършване на проверка на дружеството за установяване на действителното
полагане на труд от наетия персонал, уточняване на реда за възникване на
трудовите правоотношения и лицето, подписвало документите в дружеството.
Освен
това, в отговор на сигнал от ТП на НОИ – гр. Бургас до ТД на НАП - гр. Бургас
за невнесени осигурителни вноски от дружеството „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, е
получено Писмо с вх. № 9101-02-297/24.02.2020 г., в което се посочва, че срещу
дружеството е образувано изпълнително дело № *********/2018 по описа на ТД на
НАП – гр. Бургас на 23.02.2018 г.
С
Постановление № С170002-023-0000828/07.03.2017 г. е наложен запор на банкови
сметки във всички банки на територията на страната. Към датата на налагане на
запора, задълженото лице има сметка в „ЦКБ“ АД, съгласно отговор от банката -
без авоар. На 11.10.2018 г. е изпратено разпореждане за изпълнение на запорно
съобщение, като съгласно постъпил отговор от банката - сметката е без авоар.
Документите
не са връчени на представител на дружеството - върнати са в ТД на НАП – гр.
Бургас с печат „непотърсен“. Същите са изпратени за връчване и чрез информационна
система „Връчвания“ в приложение БИДИС. Към момента на съставяне на писмото
няма потвърждение за връчването им.
Изготвено
е искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице,
което заедно със съобщението за доброволно изпълнение и постановленията за
налагане на обезпечителни мерки, са изпратени за връчване чрез полиция на
адреса на управителя на дружеството (съгласно справка в Търговския регистър,
считано от 23.05.2018 г. управител е Я.И.Л.- гражданин на Република Украйна) в гр. Пловдив, ул. „Белград“ № 21. На
29.10.2018 г. е получена докладна записка от началника на 03 - РУ Пловдив -
посетен е адресът на управителя и е проведен разговор с домоуправителя на
жилищната кооперация. Установено е, че лицето Я.И.Л.никога не е живяло на
адреса.
Във
връзка с изпратено искане до Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП е извършена
проверка на паричните потоци и начините на разплащане от страна на задълженото
лице, при която е установено, че по данни на управителя - дружеството
осъществява дейност в гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 93 и ул. „Васил Левски“ № 3,
няма декларирани приходи от продажба за 2018 г. и декларира, че не извършва
плащания през чужда банкова сметка ***.
На
22.03.2019 г. до ТД на НАП – гр. Пловдив е изпратено искане за извършване на действия
по делегация - връчване на документите по изпълнителното дело на декларираните
от управителя адреси. Посетени са адресите в гр. Пловдив - бул. „Марица“ № 93 и
ул. „Васил Левски“ № 8, но на нито един от двата адреса не е открит офис или
база на задълженото лице.
На
01.04.2019 г. е посетен адресът на дружеството в гр. Свети Влас - ул. „Сирена“
№ 1, ет. 1, ап. 2 (деклариран
като адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК). На посочения адрес е констатирано,
че се намира хотел - неработещ, заключен и не е открит офис или
представителство на дружеството. Извършено е и второ посещение и отново е
установено, че няма такова дружество на този адрес.
На
19.06.2019 г. на електронния адрес на управителя е изпратено искане за
предоставяне на документи, относно притежаваните от дружеството активи и покана
за среща в ТД на НАП – гр. Бургас, като отново не е получено потвърждаване за
получаването на документа, нито отговор.
Извършено
е пълно проучване на имущественото състояние на задълженото лице, изпратени са запитвания
до ОД „Земеделие“, Община Бургас, Община Пловдив, Община Несебър, сектор „ПП“
към ОД на МВР, Министерство на земеделието, храните и горите. Извършвани са
справки в регистрите на ЦРОЗ, ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“,
Морска администрация, ИКАР, регистър „Заеми“, като е установено, че задълженото
лице не притежава активи, които да послужат за удовлетворяване на публичното
вземане.
Изпратено
е Писмо с изх. № 1042-02-30#2/12.03.2020 г. до ТП на НОИ – гр. Пловдив за извършване
на проверка на дружеството за установяване на действителното полагане на труд от
наетия персонал, уточняване на реда за възникване на трудовите правоотношения и
лицето, подписвало документите в дружеството.
В
резултат на извършената проверка е съставен Констативен протокол №
КВ-5-15-00805$86/01.09.2020 г., съгласно който при проверката е установено, че
осигурителят „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с. Свети Влас, ЕИК ********* е
еднолично дружество с ограничена отговорност със седалище и адрес на
управление: с. Свети Влас, ЕИК *********. Управител на дружеството е Я.И.Л.
Едноличен собственик на капитала е „НИМИЦ 3“, ЕИК ********* с управител Я.И.Л.
На
основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
Националния осигурителен институт, е издадена Заповед № ЗР-5-15-00744507 от
10.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив за извършване на проверка
на осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с. Свети Влас, ЕИК *********.
Изпратено
е Писмо с изх. № 1030-15-224#3 от 11.02.2020 г. до Началника на Сектор „Миграция“
за предоставяне на писмена информация за управителя Я.И.Л.относно
обстоятелствата дали лицето е извън пределите на Република България.
В
ТП на НОИ – гр. Пловдив е получено писмо от Министерството на вътрешните
работи, Сектор „Миграция“, в което е посочено, че лицето Я.И.Л.е напуснал на
17.06.2018 г. Република България.
Във
връзка с представени телефонни номера по преписка № 4022-15-38 от 13.03.2020 г.,
а именно *** и GSM
– ***, е осъществена
връзка с П.Б., който е обяснил, че ще потърси пълномощно, както и че всички
счетоводни документи на дружеството са при него.
На
22.04.2020 г. е посетен офисът в гр. Пловдив на ул. „Васил Левски“ № 8Б и му е
връчено Писмо с изх. № 4022-15-38 от 13.04.2020 г. за предоставяне на
документи, а именно трудови договори, ведомости за заплати и присъствени форми
за периода от месец януари 2016 г. до месец март 2020 г. Писмото е подписано от
Б.на 22.04.2020 г. Отново е изискано представянето на пълномощно, но същият е
обяснил, че на по-късен момент ще потърси такова.
Издадената
Заповед № ЗР-5-15-00744507 от 10.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив
не е връчена на Б., тъй като същият не е предоставил пълномощно. Обяснил е, че
е преупълномощен от Г.Р.С..
На
24.04.2020 г. в ТП на НОИ – гр. Пловдив са заведени документи в деловодството с
Молба с вх. № 1130-15-265#3
от Г.С., а именно ведомости за заплати и присъствени форми за периода от месец
януари 2016 г. до месец юли 2017 г. и за периода от месец май 2018 г. до месец
декември 2019 г., за периода от месец януари 2020 г. до месец март 2020 г., ГДД
по чл. 92 от ЗКПО и пълномощно на Г.Р.С.. От представеното пълномощно е
установено, че Я.И.Л.е упълномощил Зоя Д. Х., а същата е преупълномощила
Г.Р.С. да представлява „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД.
До
Г.Р.С. е изпратено Писмо с изх. № 4022-15-38#13 от 12.06.2020 г. за явяване в
ТП на НОИ – гр. Пловдив във връзка с извършване на проверката. Получена е
обратна разписка, от която е установено, че същата е подписана от М.С.на 19.06.2020
г., но Г.С. не се е явил в ТП на НОИ – гр. Пловдив.
На
31.08.2020 г. е извършено посещение на постоянния и настоящ адрес на Г.Р.С..
Проведен е разговор с К.Д.Б.- домоуправител, който е обяснил, че от два месеца С.не
живее на посочения адрес, поради което лицето не е открито. На същата дата е
изпратено писмо за съдействие до Пето РПУ - Пловдив за установяване на контакт
с лицето Г.Р.С..
На
15.07.2020 г. от ТП на НОИ – гр. Бургас в ТП на НОИ - гр. Пловдив е заведена
Преписка с вх. № 4022-15-38#36 от А.П.Х., като са представени ведомости за
заплати и присъствени форми за месец април и май 2020 г. на осигурителя
„БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с. Свети Влас.
Проверката
е извършена въз основа на информационната система на НОИ и представените в
деловодството на ТП на НОИ – гр. Пловдив документи, представляващи ведомости за
заплати и присъствени форми за периода от месец януари 2016 г. до месец юли
2017 г., за периода от месец май 2018 г. до месец декември 2019 г. и за периода
от месец януари 2020 г. до месец май 2020 г.
Представени
са трудови договори на лица, работещи по трудови правоотношения, в това число
на лицата А.П.Х., сключен с представляващ Я.И.Л.и за лицето Н.М.А., сключени с
представляващ Я.И.Л. Представени са също и трудови досиета на П.Г.Б., сключен с
представляващ К.Г.Б., на А.Д.С., сключен с представляващ Я.И.Л., на П.И.Д.,
сключен с представляващ Я.И.Л., на Е.М.М., сключен с
представляващ Я.И.Л., на С.М.В., сключен с представляващ Я.И.Л., на К.Л.В.и Л.К.В.,
сключени с представляващ Я.И.Л. Установено е, че не всички трудови досиета са
предоставени за проверката.
До
лицето А.П.Х. са изпратени 2 броя писма с изх. № 4022-15-38#4 от 12.06.2020 г.
и изх. № 4022-15-38#38 от 28.07.2020 г., за да се яви в ТП на НОИ – гр. Пловдив
и представи информация относно упражняваната от нея трудова дейност в осигурителя
„БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД. Писмата са върнати в ТП на НОИ – гр. Пловдив с
гриф „непотърсено“, а лицето не се е явило в ТП на НОИ – гр. Пловдив.
До
Я.Г.Б.е изпратено Писмо с изх. № 4022-15-38#21 от 12.06.2020 г. да се яви в ТП
на НОИ – гр. Пловдив и представи информация относно упражняваната от него трудова
дейност в осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД. Писмото е получено от Н.Д. Б.(съпруга),
но на определената дата, същият не се е явил.
Представени
са ОПР и счетоводни баланси за отчетните от 2016 г. до 2019 г. В отчетите за
приходите и разходите е констатирано, че са начислени суми, представляващи
разходи за възнаграждения в размер на 10 хиляди лева за 2016 г., 982 хиляди
лева - 2017 г., 1 097 хиляди лева - 2018 г. и 2 118 хиляди лева 2019 г.
Счетоводните баланси и отчетите за приходи и разходи са представени в ТП на НОИ
– гр. Пловдив с вх. № 4022-15-38#34 от 16.06.2020 г. от ТП на НОИ – гр. Бургас,
въз основа на подадени молби от лицата А.П.Х. и Н.М.А..
Въз
основа на представените ведомости за заплати за периода от месец януари 2016 г.
до месец юли 2017 г., за периода от месец май 2018 г. до месец декември 2019 г.
и за периода от месец януари 2020 г. до месец май 2020 г., е установено, че същите
са изготвени, като са начислени трудови възнаграждения с високи осигурителни
доходи на лицата, работещи по трудови правоотношения, като липсват положени
подписи. Установен е следният общ размер на осигурителен доход по
разчетно-платежните ведомости: за 2016 г. - 10 207,00 лв.; за 2017 г. -
397 354,00 лв.; за 2018 г. - 1 097 274,00 лв.; за 2019 г. - 2 118 060,00
лв.
До
горецитираните лица са изпратени писма, с които са призовани да се явят в ТП на
НОИ – гр. Пловдив за предоставяне на писмени обяснения относно упражняваната от
тях трудова дейност в осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с. Свети Влас.
В
ТП на НОИ – гр. Пловдив са се явили само лицата К.П.П.и
С.М.В., които са декларирали, че с преките задължения са запознати от П.Б.и не
всички заплати са им изплатени. По телефона е взета информация от Л.К.В., който
е обяснил, че е в недобро здравословно състояние и не може да дойде в ТП на НОИ
– гр. Пловдив, като е потвърдил, че пряк ръководител е П.Б.и от 2018 г. не са
му изплатени трудовите възнаграждения.
При
извършената последваща проверка е установено, че в осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД са назначени доста лица с роднинска връзка на П.Г.Б., а
именно: А.П.Х. - дъщеря, Е.А.Б.- съпруга, Г.П.Б.- син, Я.Г.Б.- брат на П.Г.Б., Н.Д.
Б.- съпруга на Я.Г.Б.
В
тази връзка са възникнали съмнения относно представените по пощата документи от
осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с. Свети Влас и заведени в
деловодството на ТП на НОИ – гр. Пловдив, без да се е явил пълномощникът на
дружеството - Г.С. пред контролен орган на ТП на НОИ – гр. Пловдив. По
представените трудови досиета е вписано името на управителя Я.И.Л., а е
констатирано, че същият е напуснал на 17.06.2018 г. Република България, при
положение, че от него има положени подписи.
С
оглед изложеното и във връзка с всички събрани документи по преписката, контролните
органи са изразили съмнение за упражняване на трудова дейност на дружеството
„БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД и в това число действителното полагане на труда от
наетия персонал.
Отчетено
е и обстоятелството, че с Молба вх. № Ц1023-02-156/13.11.2020 г. лицето С.В.(за когото липсват
данни да е пълномощник на управителя на „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД Я.Л.) е представил в ТП на НОИ – гр. Бургас
заверено копие от Заповед № 1/16.03.2020 г. от управителя Я.Л., за когото има
данни, че е напуснал Република България през 2018 г. и не се е завръщал
оттогава.
8.2. Относно представените нови
доказателства по адм. д. № 1719/2021 г. но описа на Административен съд -
Пловдив, е прието следното:
Тези
доказателства са съставени впоследствие, след приключване на проверката, с цел
доказване на извършвана от жалбоподателя дейност и получаване на парично
обезщетение за временна неработоспособност.
Констатирано
е, че част от представените нови доказателства - акт за встъпване в длъжност от
23.11.2018 г., заповед № 5/06.12.2018 г. за възлагане на работа, заповеди №
11/03.12.2018 г., № 7/01.07.2019 и № 4/03.01.2020 г. за провеждане на
инструктаж, заповеди за разрешаване на ползване на платен годишен отпуск, са
подписани от управителя на дружеството - Л.Я.И.ЛМЧ **********, който каза се е
напуснал България на 17.06.2018 г., по данни от Областна дирекция на МВР -
Пловдив, сектор „Миграция (писмо
вх. № 9101 -02-264# 1 /21.03.2022 г.)
и няма данни да се е връщал оттогава.
Посочено
е, че представените декларации от лицата П.И.Д., Е.А.Б., А.П.Х. и Г.П.Б., че са
работили заедно с жалбоподателя, също не доказват упражнявана от В. трудова
дейност, тъй като според данните в Регистъра на трудовите договори, трудовият
договор на Г.П.Б.е сключен на 03.09.2018 г. и е прекратен на 23.02.2019 г., Е.Б.е
със сключен трудов договор от 28.09.2018 г. до 31.03.2019 г., трудовият договор
на П.И.Д. е с дата 25.02.2020 г. до 31.10.2020 г., А.П.Х. е със сключен трудов
договор от 14.11.2019 г. до 31.10.2020 г. При това положение е формиран извод,
че декларираните от посочените лица обстоятелства, а именно, че са работили с
жалбоподателя за периода от 23.11.2018 г. до 07.12.2020 г. са в противоречие с
данните, подадени от самия осигурител в Регистъра на трудовите договори.
Констатирано
е още, че декларациите са без дата, а относно А.Х.е посочено, че с влязлото в
сила решение № 812/20.04.2021 г. по адм. д. № 1532021 г. на Административен съд
- Пловдив, е отхвърлена жалбата му срещу Решение № Ц1040-02-162/16.12.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ - Бургас, потвърждаващо Разпореждане №
О-02-000-00-01425205/09.11.2020 г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас, с което на Х.е отказано
отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен
лист №Е2019909618.
Относно
представените разписки за внесени осигурителни вноски е констатирано, че размерът
на задълженията по представените фишове за ДОО, ДЗПО и ЗО не съответства на
сумите по представените разписки. Освен това в самите разписки като наредител е
посочен П.Г.Б., като вноските са направени през м.10.2021 г., а трудовият му
договор с осигурителя е прекратен, считано от 19.02.2021 г.
Тези
доказателства са приети за неотносими, тъй като в случая, основание за
постановения отказ е обстоятелството, че лицето не е полагало трудова дейност
при осигурителя. След като не се упражнява трудова дейност от работника, то за
него не възниква осигурително правоотношение и работникът не притежава
качеството „осигурено лице", съответно за него не възниква право на
парично обезщетение за временна неработоспособност.
Относно
заповедите за провеждан от Л.В. периодичен инструктаж е посочено още веднъж, че
същите са представени едва в съдебното производство пред Административен съд
Пловдив, поради което е прието, че са съставени впоследствие, с цел доказване
на осъществявана от жалбоподателя трудова дейност за процесния период. Все в
тази насока, от представената страница от книга за периодичен инструктаж, е
установено, че Л.В. не е вписан, а вписаното лице П.И.Д. не е в трудово правоотношение
към вписаната дата на провеждано на инструктажа - 03.12.2018 г. От Регистъра на
трудовите договори е констатирано, че договорът му с „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ" ЕООД е с дата 25.02.2020 г.
От
всички представени пред административния орган и пред съда доказателства не
може да бъде установено по безспорен начин къде точно е мястото на работа на В.,
на което твърди че е полагал трудова дейност.
Относно
представеното влязло в сила решение № 2386/03.12.2021 г. на Районен съд - Пловдив
по гр. д. № 20215330115089/2021 г., е посочено, че същото няма сила на
пресъдено нещо спрямо ТП на НОИ - Бургас.
Ответният
административен орган се е позовал на практика на Върховния касационен съд
(Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г.. IV г. о.. ГК).,
според която осъществяването или неосъществявапето на
факт може да бъде установено със сила на пресъдено нещо само със съдебно
решение по установителен иск за този факт. Обективните предели на силата на
пресъдено нещо на решенията по искове за съществуване или несъществуване на
правоотношения обхваща само съществуването на правоотношението, предмет на
делото, но не и фактите, които го пораждат, променят или прекратяват. Същите
факти, които имат значение за съществуването на други правоотношения, подлежат
на доказване в съответното друго производство и съдът не е обвързан от това
дали осъществяването им е потвърдено, или отречено в предходно производство по
друг иск.
В
този смисъл е прието, че дори и Решение № 2386/03.12.2021 г. на Районен съд -
Пловдив да е влязло в сила, същото не доказва полагането на труд от Л.В. при
осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ" ЕООД през процесния период от време.
Упражняването на трудова дейност е фактическо обстоятелство, което следва да
бъде доказано от жалбоподателя, но представените до тук доказателства не
доказват това.
Според
Директора на ТП на НОИ – Бургас, най-вероятно процесът воден пред Районен съд -
Пловдив по горепосоченото гражданско дело е симулативен, тъй като решението е
постановено при признаване на иска. Процесът е воден след като са приключили
предходни административни производства по откази за изплащане на обезщетения на
същото лице, решени от Административен съд - Пловдив в полза на ТП на НОИ -
Бургас.
Посочено
е още, че срещу представеното влязло в сила Решение № 2386/03.12.2021 г. на
Районен съд - Пловдив по гр. д. № 20215330115089/2021 г., ТП на НОИ - Бургас е
подало молба изх. № 1029-02-16500#3/09.03.2022 г. за отмяна на влязло в сила
решение на основание чл. 304 от ГПК пред Върховен касационен съд.
8.3. Така установеното е наложило извода,
че „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД не е извършвало търговска дейност,
жалбоподателят не е полагал труд в този осигурител, за който да подлежи на
осигуряване и съответно не е осигурено лице съгласно чл. 10 от КСО.
Цитирана
е нормата на чл. 40, ал. 1 от КСО, съгласно която осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
С
оглед хипотезата на цитираната правна норма е прието, че при този осигурителен
риск, правото на обезщетение е свързано с изискването лицето да е осигурено.
Посочено
е, че легална дефиниция на понятието „осигурено лице“ е дадена в нормата на §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, съгласно която „осигурено лице“ е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването, съгласно чл. 10 от КСО, възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
От
съдържанието на цитираното определение за осигурено лице е прието, че едно от
условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е
да извършва трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 от КСО. Наличието на валидно сключен трудов договор и непрекратено
трудово правоотношение е счетено, че не е достатъчно, за да възникне
осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Не
съществува според административния орган идентичност на трудовото и
осигурителното правоотношение, доколкото наличието на трудово правоотношение в
повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е
достатъчно. Посочено е, че изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението
за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност,
т.е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало
трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на
това правоотношение, в каквато връзка е цитирана и актуална съдебна практика на
ВАС.
При
тези данни, крайният извод на ответния административен орган е, че жалбоподателят
не е полагал трудова дейност в осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, за
която да подлежи на осигуряване и съответно не е осигурено лице съгласно чл. 10
от КСО, което е обусловило оставянето в сила на Разпореждане № О-02-000-00-01547825/20.04.2022
г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - гр.
Бургас, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО е
отказано отпускане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по Болничен лист № Е20201286287 на Л.К.В..
ІV. За правото:
9. Оспореното решение на Директора на ТП
на НОИ – гр. Бургас е постановено от материално компетентен орган на
осигурителната администрация, в изискуемата от закона форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено от
компетентен орган – ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите.
В конкретния казус, съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че
фактическите констатации на органите на НОИ са истинни и направените въз основа
на тях правни изводи са съответни на материалния закон. В следващото изложение
ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
10.
По делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища, поддържани
от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на
материалния закон и се концентрират във въпроса налице ли са
предпоставките за отказа на административния орган да отпусне парично
обезщетение за временна неработоспособност по цитирания по-горе болничен лист.
11. Разрешаването на настоящия административноправен спор налага да се
съобрази следното:
Настъпването на социалния
риск временна неработоспособност поражда право на осигуреното лице да получи, а
за осигурителния орган - задължение да извърши съответни осигурителни плащания.
Временната неработоспособност е състояние на увреждане на здравето, което прави
осигуреното лице неспособно да полага труд и с това го лишава от обичайните му
трудови доходи. Критерият, както при всички обезщетения в осигурителната
система, е загубеният доход.
Според чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск.
От така цитираната законова
разпоредба се налага извод, че правото на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване възниква при следните две кумулативно
дадени условия: 1. лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство и 2.
да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск.
Наличието на втората
предпоставка за отпускане на процесното обезщетение не е спорна между страните.
Спорът се концентрира относно
наличието на първата предпоставка.
В тази връзка следва да се
посочи, че легална дефиниция на понятието „осигурено лице” дава разпоредбата на
§ 1, т. 3 от ДР на КСО (ред. ДВ бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.). Тази дефиниция гласи, че
„осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е
започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл.
9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за
времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а
лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени
дължимите осигурителни вноски.
С оглед конкретиката на
настоящия казус, относимо за разрешаването на настоящия административен въпрос
е изречение второ от цитираната разпоредба, чието тълкуване налага да се
приеме, че за да е налице продължаване на осигуряването на лицето и през
периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО, самото осигуряване трябва вече да
е възникнало. Отговор на въпроса кога възниква осигуряването, дава нормата на
чл. 10, ал. 1 от КСО и това е денят, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Казано с други думи,
фактическият състав, при чието проявление възниква осигуряването, включва освен
започване на трудова дейност и внасяне или дължимост на осигурителни вноски. В
настоящия случай каза се липсва първата предпоставка, даваща основание да се
приеме, че за жалбоподателя е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал.
1 от КСО.
12. Основанията за този извод са следните:
12.1. Не е спорно между
страните, че жалбоподателят е сключил безсрочен трудов договор с „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, с който считано от 23.11.2018 г., същият е назначен на
длъжност „машинен оператор, металорежещи машини“ с място на работа „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, Отдел 2000 Производствен, гр. Пловдив, област Пловдивска.
Следователно трудовото правоотношение между осигурителя и В. е възникнало
считано от датата на сключване на трудовия договор и е продължило да съществува
до датата на неговото прекратяване - 07.12.2020 г.
12.2. Сключването обаче на един
трудов договор само по себе си не означава, че лицето е „започнало трудова
дейност“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО, т.е. че е
възникнало и осигурително правоотношение, доколкото съобразно разпоредбата на
чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя
и работодателя преди постъпването на работа. Не води до различен извод и
подаването на уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ в съответната териториална
дирекция на НАП. Аргумент в тази насока пък е нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ,
според която работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя
преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В подкрепа на
изложеното е и разпоредбата на чл. 63, ал. 4, според която изпълнението на
задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или
служителя на работа, което се удостоверява писмено.
12.3. В тази връзка, за
правилното разрешаване на настоящия административноправен спор е необходимо да
бъде направено разграничение между трудово правоотношение (ТрП) и осигурително
правоотношение (ОП).
Субекти на ТрП са
работодателя и работника или служителя. От гледна точка на субектите на ОП, то
е сложно правоотношение. От една страна това са осигурителят и осигурителният
орган, а от друга осигуреното лице и осигурителният орган. При това
работодателя и работника или служителя, които са субекти на ТрП, не са субекти
в едно и също ОП по между си. Те не участват в осигурителното правоотношение по
между си, но са субекти с различен правен статут в различни осигурителни
правоотношения с осигурителния орган. Една значителна част от осигурените лица
по ДОО са работници или служители. При краткосрочното обществено осигуряване (чрез отпускане
на обезщетения)
при временна неработоспособност, трудовите и осигурителните правоотношения
съществуват едновременно и паралелно. Трудовото правоотношение като правило е
предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното такова. Това ще
рече, че ТрП може да възникне самостоятелно и независимо от ОП. Такива са
случаите, при които макар и да е сключен трудов договор (т.е. при
възникнало и съществуващо ТрП), лицето не е постъпило на
работа, поради което ОП не съществува. Обратно, ОП не може да възникне и
съществува самостоятелно, защото е обусловено от съществуването на ТрП, но не възниква
автоматично въз основа на него (ТрП).
За пълното е необходимо да
се добави, че осигурителното право се отграничава от
трудовото право и по императивният метод на правно регулиране на осигурителните
отношения, който се изразява в това, че правните норми определят техните
субекти, обема от права и задължения на тези субекти, както и други изисквания.
В трудовото право най-голямо приложение в регулирането на трудови отношения
намират правните норми с диспозитивен характер. Те предоставят възможност на
страните да установяват съответен обем от права и задължения. Договореният
характер на труда на работниците и служителите се изразява в това, че за
възникването на ТрП не се прилага императивният метод, а се прилага
диспозитивният метод. Това означава, че на страните по ТрП с оглед техните
интереси се предоставя възможността самостоятелно да определят съдържанието на това
правоотношение.
12.4. Изложеното до тук
обосновава крайния извод, че наличието на сключен трудов договор (който,
както вече се посочи, се сключва преди постъпването на работа), сам по себе си не може
да обоснове наличие на възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, доколкото за последното е необходимо лицето да е „започнало трудова
дейност“ – обстоятелство, което в конкретния случай не се установява по
отношение на жалбоподателя от данните по делото.
Упражняването на трудова
дейност е фактическо обстоятелство, което следва да бъде доказано от Л.В. при
условията на главно и пълно доказване в процеса. В случая такова успешно
доказване не е проведено.
От данните по делото не се
установява по
несъмнен начин къде точно е било мястото на работа на В., на което твърди, че е
полагал трудова дейност. В тази връзка следва да се посочи, че в сключения
трудов договор като място на работа е посочен град Пловдив, област Пловдивска,
същевременно в дадените в хода на извършената проверка обяснения, макар и по
телефона, В. не е посочил къде е изпълнявал трудовата си дейност, а като място,
на което се намира осигурителят „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД е посочил село
Ягодово. Мястото на работа не може да бъде установено и от събраните в хода на
административното производство доказателства. Управителят на
дружеството-осигурител и/или негов представител не са били открити на
декларираните адреси, в т.ч. и телефони. Лицата, които са съхранявали
счетоводна и осигурителна информация, не са се явили в ТП на НОИ – гр. Пловдив,
за да представят изисканите им документи и писмени обяснения, или са представили
частична информация, която по никакъв начин не може да даде безпротиворечив
отговор на въпроса – къде конкретно се намира мястото, на което са полагали
труд, назначените по трудови договори лица. Процесуалните действия извършени от
страна на органите на НОИ в тази насока са подробно описани в раздела „За
фактите“ от настоящото решение, поради което няма да бъдат преповтаряни.
Казано с други думи,
липсват каквито и да било данни, които биха могли да създадат сигурно убеждение
у съда, че В. фактически е осъществявал твърдяната трудова дейност. Решението
не може да почива на предположения, а единствено и само на несъмнени факти и
обстоятелства, каквито в случая не се установяват.
12.5. Този извод не се променя
от конкретното посочване за пръв път пред съда на два адреса (гр.
Пловдив, ул. Васил Левски 8б и с. Ягодово, стопански двор в местността Долни
лозя), където
се твърди, че се намират металообработващи машини, на които жалбоподателят е
работил, доколкото от една страна тези факти и обстоятелства не са заявени от В.
в хода на административната процедура въпреки дадената му в тази насока
възможност, а от друга, по делото не са ангажирани никакви доказателства в тази
насока.
12.6. Възприетите вече изводи
не се променят и от представените писмени доказателства по
адм. дело № 1718/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив (акт за встъпване в длъжност от
23.11.2018 г., заповед № 5/06.12.2018 г. за възлагане на работа, заповеди №
11/03.12.2018 г., № 7/01.07.2019 и № 4/03.01.2020 г. за провеждане на
инструктаж, заповеди за разрешаване на ползване на платен годишен отпуск т.н.), които като
частни документи нямат достоверна дата, съдържат изгодни за В. факти, поради
което, преценени с оглед всички други събрани в хода на административното
производство доказателства, не могат да обосноват извод за реално престиране на
работна сила от негова страна. Само за пълнота следва да се посочи, че частният
документ има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл. 181, ал. 1 ГПК, а именно “от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.”.
12.7. Твърдението за извършвана
от осигурителя дейност през периода 2018 г. - 2020 г. също остана недоказано.
Достатъчно в тази насока е да се посочи, че представените по адм. дело №
1718/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, годишни финансови отчети
за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., на които се основава това твърдение, от една
страна са публикувани в Търговския регистър едва на 05.01.2021 г. (единадесет
месеца преди да бъдат представени по цитираното дело), а от друга, доколко
отразяват действителното финансово състояние на дружество е въпрос, който може
да бъде установен само след преглед на редовността на водената от осигурителя
счетоводна отчетност, какъвто преглед обаче, не е извършен нито в хода на
настоящото, нито в хода на предходното съдебно производство.
12.8. До
извод в противната насока не води и представеното по
делото влязло в сила Решение № 2386/03.12.2021 г. постановено по гр. дело №
5089/2021 г. на Пловдивския районен съд, с което е признато за установено по
отношение на „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“
ЕООД, че Л.К.В. е работил при него по трудово правоотношение по трудов договор
№ 018/23.11.2018 г. на длъжност „Машинен оператор, металорежещи машини”, трета категория
труд от 23.11.2018 г. до 07.12.2020 г., като „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД е
осъдено да му заплати сумата 10 519.23 лв., представляваща незаплатено брутно
трудово възнаграждение за периода месец ноември 2018 г. – месец юни 2020 г.,
заедно със законната лихва върху тази сумата, считано от 24.09.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Както правилно е посочил
ответният административен орган, обективните предели на силата на пресъдено
нещо на решенията по искове за съществуване или несъществуване на правоотношения
обхваща само съществуването на правоотношението, предмет на делото, но не и на
фактите, които го пораждат, променят или прекратяват. Същите факти, когато имат
значение за съществуването на други правоотношения, подлежат на доказване в
съответното друго производство и съдът не е обвързан от това дали
осъществяването им е потвърдено, или отречено в предходно производство по друг
иск. (Така Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г.
о., ГК).
В случая с обсъжданото
съдебното решение са уважение искове с правно основание чл. 357, ал. 1 и чл.
128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД при условията на чл. 237 от ГПК (т.е. при
признание на исковете). Казано с други думи, с това съдебно решение е признато единствено
съществуването на трудово правоотношение между „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД и Л.К.В.
възникнало въз основа сключения между тях Трудов договор № 018/23.11.2018 г.,
но не и възникването и съществуването на осигурително правоотношение.
Последното е възможно да бъде установено по реда на Закон за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, каквото производството очевидно не е
проведено.
Впрочем възникването и
съществуването на трудовото правоотношение между БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД и Л.К.В.
през периода от 23.11.2018 г. до 07.12.2020 г., никога не е било оспорвано от
страна на органите на НОИ.
Все в тази насока следва
да се посочи, че освен
обективни предели, силата на пресъдено нещо (СПН) има
и субективните предели, които очертават кръга на лицата, които не могат да
оспорват, че съдебно потвърденото право съществува, нито да твърдят, че съдебно
отреченото право съществува, а са длъжни да съобразят своето поведение с
установеното от съда правно положение. Тези лица са обвързани от СПН, спрямо
тях тя важи, те са нейни адресати. Кръгът на тези лица не е неограничен. СПН не
важи спрямо всички. Нещо повече, по правило тя важи само между страните по
делото (чл. 298, ал. 1 ГПК) и това ограничение е справедливо. Само страните са
имали възможност да въздействат със своите процесуални усилия върху
съдържанието на решението, а не и третите лица. Решението може да е неправилно,
нещо повече - то може да е плод на симулиран процес. Ако подчиним третите лица
на СПН на такова решение, ще ги злепоставим неоправдано, ще възнаградим
организаторите на симулирания процес и ще насърчим воденето на симулативни
дела. Който иска да заграби чуждо право, ще предяви иск срещу своя приятел, че
е носител на правото, и след това ще противопостави решението на истинския
притежател на това право. За да бъде осуетен този неприемлив резултат, законът
въвежда правилото, че СПН важи само между страните по делото.
Ето защо, обсъжданото
съдебно решение обвързва само страните по спора и не може да се противопостави
на трети лица. За тези трети лица, правните последици на решението не
съществуват в правния мир. Обратното означава да се придаде на обсъжданото
решение, сила на пресъдено нещо по отношение на всички. Такава сила съгласно
чл. 298, ал. 3 ГПК имат само решенията по искове за гражданско състояние и по
брачни искове. Правните последици на едно решение може да понесе само лице,
което е обвързано от него. За необвързаните от решението лица съществува
единствено задължението да зачитат съдебното решение съгласно чл. 297 ГПК, т.е.
да приемат, че в отношенията между обвързаните лица правата и задълженията
съществуват такива, каквито са установени от съдебното решение. В отношенията
между обвързаните от решението и третите необвързани от решението лица обаче,
силата на пресъдено нещо не действа дори като оборима презумпция за
съответствие между съдебно признатото и действителното правно положение.
12.9. В този смисъл правилни са изводите на ответния административен
орган, че наличието на валидно възникнало и съществуващо трудово правоотношение
не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащото
от него права на обезщетение. Както вече бе казано, не съществува идентичност между
трудово и осигурително правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в
повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но само то
не е достатъчно. При липса на доказателства за изпълнение на конкретни трудови
функции от страна на В. по сключения с „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД трудов
договор, обоснован се явява изводът на ответния орган, че той не е осигурено
лице и в този смисъл правилно му е отказано отпускането на парично обезщетение
за временна неработоспособност.
13.
Изложените
съображения обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение № Ц 1040-02-79/09.06.2022 г. на Директора
на ТП на НОИ - гр. Бургас и потвърденото с него Разпореждане № О-02-000-00-01547825/20.04.2022
г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - гр.
Бургас, съответно за неоснователност
на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
V.
За разноските:
14. При посочения изход на спора, на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на Националния осигурителен институт, се
дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се
констатираха в размер на 100 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и
правна сложност на делото.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.К.В., с ЕГН **********,***,
чрез адвокат Н., против Решение № Ц 1040-02-79/09.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ
гр. Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № О-02-000-00-01547825/20.04.2022
г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ -
Бургас, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата
за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, на
жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20201286287.
ОСЪЖДА Л.К.В., с ЕГН **********,***, да
заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща равностойността на
осъществената юрисконсултска защита.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: