№ 440
гр. Пловдив, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000038 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 6976 от 15.09.2022 г. от „Р. Т.“ ООД с
която се иска допълване на постановеното по делото решение № 390 от
29.07.2022 г., като на дружеството се присъди законна лихва.
От ответника по иска „М. М. - И." ЕАД е постъпило становище по
молбата в срока по чл. 250, ал. 2 ГПК, с която се изразява становище, че
молбата е неоснователна и постановено решение не следва да се допълва.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди молбата за допълване
на постановеното решение с оглед направеното искане, преценява същата
като редовна и допустима.
По същество молбата е неоснователна.
„Р. Т.“ ООД е ищец по предявените искове и въззиваем в производството
по настоящото в. търг. дело № 38 по описа за 2022 г. на Апелативен съд
Пловдив. Делото е образувано по въззивна жалба само от „М. М. - И.“ ЕАД
против решение № 260335 от 15.11.2021 г., постановено по т.д. № 257 по
описа за 2019 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която „М. М. - И.“
ЕАД е осъдено да заплати на „Р. Т.“ ООД както следва: сумата от 24 495.06
лева, представляваща 10 % от общата стойност без ДДС на сумите платени по
договор № ***/**** г., удържана към фактура № 1**********/********г.;
сумата от 28 348.24 лева, представляваща 10 % от общата стойност без ДДС
на сумите платени по договор № ***/****г., удържана към фактура №
**********/******** г.; сумата от 65 250 лева, представляваща гаранция за
1
изпълнение на договор № ***/****г.; сумата от 66 375 лева, представляваща
гаранция за изпълнение на договор № ***/****г.; сумата от 7737.63 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху 100 % от размера на фактура № 1**********/******** г.,
издадена по договор № ***/******** г., а именно върху 94417.74 лева за
периода от 02.08.2016г. – 3 години преди датата на подаване на исковата
молба до 23.05.2017г. – датата на частично погасяване по фактурата; сумата
от 5457.39 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва върху остатъка от задължението по фактура №
1**********/******** г., издадена по договор № ***/******** г., след
извършеното частично погасяване на 23.05.2017 г., а именно върху 24495.06
лева за периода от датата на частичното погасяване – 23.05.2017 г. до датата
на подаване на исковата молба – 02.08.2018 г.; сумата от 1618.55 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане по фактура № **/********
г., издадена по договор № ***/********г. върху остатъка от главницата
43226.40 лева за периода от 02.08.2016 г. до 04.11.2016 г. /датата на частично
плащане/ в размер на 1140.79 лева и върху главницата 8599.04 лева за
периода от 05.11.2016 г. до 23.05.2017г. /датата на окончателното плащане/ в
размер на 477.76 лева; сумата от 8424.93 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху 100 % от размера на
фактура № **********/******** г., издадена по договор № ***/******** г., а
именно върху 102804.48 лева за периода от 02.08.2016г. – 3 години преди
датата на подаване на исковата молба до 23.05.2017г. – датата на частично
погасяване по фактурата; сумата от 6315.86 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху остатъка
от задължението по фактура № **********/******** г., издадена по договор
№ ***/******** г., след извършеното частично погасяване на 23.05.2017 г., а
именно върху 28348.24 лева за периода от датата на частичното погасяване –
23.05.2017г. до датата на подаване на исковата молба – 02.08.2018 г.; сумата
от 19 865.02 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
размера на гаранцията за изпълнение по договор № ***/******** г., а именно
върху 65250 лева за периода 02.08.2016 г. – 3 години преди датата на подаване
на исковата молба до датата на подаване на исковата молба – 02.08.2019г.;
сумата от 20 207.50 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
върху размера на гаранцията за изпълнение по договор № ***/********г., а
именно върху 66375 лева за периода 02.08.2016г. – 3 години преди датата на
подаване на исковата молба до датата на подаване на исковата молба –
02.08.2019 г.; както и в частта, с която е отхвърлено като неоснователно
възражението за прихващане на ответника „М. М. - И.“ ЕАД за сумата в общ
размер на 171 193,90 лева, представляваща погрешно фактурирани и
надплатени от „М. М. - И.“ ЕАД суми поради грешки при изчисляването на
единичните цени по фактури и суми както следва: по Договор № **-
***/******** г. - общо надплатена сума в размер на 79 218, 29 лева по
фактура № **********/******** г. - погрешно фактурирана и надплатена
сума в размер на 40 849,93 лв., без ДДС и 49 019,92 лв. с включен ДДС; по
фактура № **********/******** г. - погрешно фактурирана и надплатена
сума в размер на 4 514,01 лв., без ДДС и 5 416,81 лв., с включен ДДС; по
фактура № 1**********/******** г. - погрешно фактурирана и надплатена
сума в размер на 20 651,30 лв., без ДДС и 24 781,56 лв. с включен ДДС; по
2
Договор № **-***/******** г. - общо надплатена сума в размер на 91 975, 61
лева.; по фактура № **********/******** г. - погрешно фактурирана и
надплатена сума в размер на 7841,37 лв., без ДДС и 9 409,64 лв. с включен
ДДС; по фактура № **********/******** г. - погрешно фактурирана и
надплатена сума в размер на 31 949,13 лв., без ДДС и 38 338,96 лв., с включен
ДДС; по фактура № **********/******** г. - погрешно фактурирана и
надплатена сума в размер на 14 113,44 лв., без ДДС и 16 936,13 лв. с включен
ДДС; по фактура № **********/******** г. - погрешно фактурирана и
надплатена сума в размер на 22 742,40 лв., без ДДС и 27 290,88 лв. с включен
ДДС.
Против същото решение в частта, с която са отхвърлени частично някои
от обективно съединените искове, не е постъпвала въззивна жалба от ищеца
„Р. Т.“ ООД.
Съгласно с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, в правомощията на
въззивната инстанция се включва служебна проверка на валидността и
допустимостта на обжалваната част на първоинстанционното решение. При
проверката на правилността на първоинстанционното решение, въззивният
съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и
изложените в нея оплаквания. Изключения от това правило са изведени в ТР
№ 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, но те нямат
отношение към този случай.
Следователно единствената хипотеза, при която искането на
необжалвалата в случая страна за допълване на постановения от въззивния
съд съдебен акт, с който се потвърждава постановеното в нейна полза
решение на първоинстанционния съд, би било основателно когато: предмет
на молбата за допълване е част от постановеното и обжалвано решение;
въззивният съд не е се е произнесъл с решението си по целия предмет на
въззивната жалба.
В конкретния случай, въззивният съд се е произнесъл изцяло по
предмета на жалбата, като нито в постановеното от първоинстанционния съд
решение в осъдителните му части, нито в предмета на въззивната жалба, се
съдържа/визира „присъждане на законна лихва“. Следователно липсва
основание за допълване на решение № 390 от 29.07.2022 г., постановено по в.
търг. дело № 38 по описа за 2022 г. на Апелативен съд Пловдив.
Крайният извод е, че съдът се е произнесъл по всички исканията на
страните във въззивното производство и в рамките на правомощията си по чл.
269, изр. 2 ГПК.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 6976 от 15.09.2022 г. от „Р.
Т.“ ООД, за допълване на постановеното по делото решение № 390 от
29.07.2022 г., постановено по в. търг. дело № 38 по описа за 2022 г. на
Апелативен съд Пловдив, с присъждане в полза на „Р. Т.“ ООД на законна
3
лихва върху присъдената главница от завеждане на исковата молба пред
първата инстанция до окончателното изплащане на присъдената сума.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4