№ 2294
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20211100509261 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 20077593 от 25.03.2021 г., постановено по гр. д. № 47773/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 177 състав, е признато за
установено по предявените от „Г.К.“ ООД срещу Д. Б. С. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че Д. Б. С. дължи на „Г.К.“ ООД, както следва: 1./ сумата от 171,44 лева,
представляваща главница по договор за кредит № 000-КН-26770263/14.08.2018 г., сключен
между ответника и трето лице – „Ф. И К.“ ООД, заплатена от ищеца, като искът е отхвърлен
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 340,95 лева; 2./ сумата от
3,08 лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит №
000-КН-26770263/14.08.2018 г., сключен между ответника и трето лице – „Ф. И К.“ ООД,
заплатена от ищеца, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 46,60 лева; 3./ сумата от 19,34 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата по договор за кредит № 000-КН-26770263/14.08.2018 г., сключен
между ответника и трето лице – „Ф. И К.“ ООД, заплатена от ищеца, като искът е отхвърлен
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 48,68 лева. С
първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „Г.К.“ ООД срещу Д. Б. С. по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимостта на сумата от 392 лева,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство, сключен между страните на
14.08.2018 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на Д. Б. С. са възложени сторените от
ищцовото дружество разноски в заповедното и в исковото производство в общ размер на
180,23 лева съобразно с уважената част от исковете.
Срещу така постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове,
е депозирана въззивна жалба от ответницата Д. Б. С.. Жалбоподателката сочи
незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната част. Твърди, че между
нея и неучастващото по делото трето лице „Ф. И К.“ ООД е възникнало валидно
1
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Видно от събраните по
делото доказателства извършените от ответницата плащания във връзка със сключения
договор за кредит са били насочени за погасяването на задължения по нищожен договор за
поръчителство. Поради това счита, че тези плащания следва да бъдат преизчислени и
счетени за направени за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит. При
тези съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Претендира сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
„Г.К.“ ООД, чрез адвокат И.И.. Сочи се недопустимост на жалбата поради липса на правен
интерес от обжалване на решението в обжалваната част, доколкото мотивите на СРС в
пълна степен кореспондират с оплакванията на въззивницата. Считат се за неоснователни и
необосновани заявените с въззивната жалба оплаквания. Предвид така изложеното моли
съда да остави жалбата без разглеждане като недопустима, алтернативно – да я остави без
уважение, като неоснователна. Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски
съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която са
отхвърлени предявените от „Г.К.“ ООД срещу Д. Б. С. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове,
както следва: 1./ за разликата над уважения размер от 171,44 лева до пълния предявен размер
от 340,95 лева – главница по договор за кредит № 000-КН-26770263/14.08.2018 г., сключен
между ответника и трето лице – „Ф. И К.“ ООД, заплатена от ищеца; 2./ за разликата над
уважения размер от 3,08 лева до пълния предявен размер от 46,60 лева – възнаградителна
лихва върху главницата по договор за кредит № 000-КН-26770263/14.08.2018 г., сключен
между ответника и трето лице – „Ф. И К.“ ООД, заплатена от ищеца; 3./ за разликата над
уважения размер от 19,34 лева до пълния предявен размер от 48,68 лева – обезщетение за
забава върху главницата по договор за кредит № 000-КН-26770263/14.08.2018 г., сключен
между ответника и трето лице – „Ф. И К.“ ООД, заплатена от ищеца; 4./ за сумата от 392
лева – възнаграждение по договор за поръчителство, сключен между страните на 14.08.2018
г.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 143 ЗЗД, вр. с 74 ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 14.08.2018 г. между „Ф. И К.“ ООД – като кредитодател, и Д.
Б. С. – като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 000-КН-
26770263/14.08.2018 г., по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), неразделна част от който са Приложение № 1 към него, съдържащо
погасителен план, стандартен европейски формуляр и Общите условия. По силата на
сключения договор кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя сумата
в размер на 500 лева, а кредитополучателят – да върне същата на 6 равни месечни
погасителни вноски, всяка една от които на стойност от 92,63 лева и включваща изплащане
на главница и лихва, с падеж – всяко 5 – то число. Общият размер на сумата, която
кредитополучателят следвало да върне възлизал на 555,77 лева. При сключване на договора
ответницата е избрала да обезпечи задълженията си посредством поръчителство от трето
одобрено от кредитодателя лице – ищеца „Г.К.“ ООД. Договорът с ищеца за предоставяне на
поръчителство е сключен на 14.08.2018 г. по реда на чл. 6 ЗПФУР. По силата на този
договор поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит и за последиците от
2
неизпълнението им, срещу което от своя страна кредитополучателят се е задължил да му
заплаща месечно възнаграждение в размер на 98 лева за периода на действие на договора за
кредит, т. е. общият размер на задълженията по договора за поръчителство възлизал на
сумата от 588 лева. Така съгласно сключените договори за кредит и за поръчителство от
14.08.2018 г. кредитополучателят се е съгласил в продължение на 6 месеца да заплаща
месечна вноска в общ размер на 190,63 лева, включваща 92,63 лева – главница и лихва по
договора за потребителски кредит, и 98 лева – месечно възнаграждение по договора за
поръчителство. Усвояването на сумата от кредитополучателя се удостоверявало с
представеното по делото заверено копие на разписка за извършено плащане чрез системата
на „Изипей“ АД. Ответницата е погасила изцяло първите две погасителни вноски по
договора за кредит чрез извършени на 07.09.2018 г. и 16.10.2018 г. две плащания на обща
стойност 381,26 лева. Други плащания от нейна страна не са били извършени. Поради това
на 29.05.2020 г. кредитодателят е отправил искане до ищеца, като поръчител, за плащане на
неизплатения дължим остатък от процесния договор за кредит в общ размер на 340,95 лева –
главница, и 46,60 лева – договорна лихва. Видно от приложено към исковата молба
платежно нареждане от 24.06.2020 г. „Г.К.“ ООД е погасил всички задължения на
ответницата по процесния договор за кредит. За тези вземания, както и за дължимото му
възнаграждение за поръчителство в размер на 392 лева, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29131/2020 г. на СРС, ГО,
177 състав, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради
което дружеството е депозирало искова молба за установяване на вземанията си по
заповедта. При изложените аргументи моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на длъжника съществуването на посочените вземания.
Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата
оспорва предявените искове. Оспорва процесуалната легитимация на ищцовото дружество.
Излага твърдения, че е извършвала плащания по сключения между нея и неучастващото по
делото трето лице „Ф. И К.“ ООД договор за потребителски кредит, сред които са и
посочените в исковата молба плащания от 07.09.2018 г. и 16.10.2018 г. Твърди, че ищецът не
е ангажирал доказателства по делото за погасяване задълженията на кредитополучателя по
процесния договор за кредит. Моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани.
От приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 29131/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 177 състав, се установява, че на 07.07.2020 г. „Г.К.“
ООД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. Б. С. за следните суми: 1./ 340,95 лева – остатъчна
главница по договор за потребителски кредит № 000-КН-26770263/14.08.2018 г., сключен
между длъжника и „Ф. И К.“ ООД, заплатена от заявителя в качеството му на поръчител; 2./
сумата от 392 лева – остатъчно възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между страните на 14.08.2018 г.; 3./ сумата от 46,60 лева –
договорна лихва върху главницата по договора за кредит № 000-КН-26770263/14.08.2018 г.
за периода 05.10.2018 г. – 05.02.2019 г.; 4./ сумата от 48,68 лева – обезщетение за забава
върху главницата по договор за кредит № 000-КН-26770263/14.08.2018 г., за периода от
06.02.2019 г. – 03.07.2020 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
момента на завеждане на делото до окончателното плащане. В т. 12 от заявлението
"Обстоятелства, от които произтича вземането", са заявени същите обстоятелства, като
посочените в обстоятелствената част на исковата молба.
С разпореждане от 13.07.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 29131/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 177 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е
присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на
сумата от 385 лева, от които 25 лева – държавна такса, и 300 лева – адвокатско
3
възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, като е заявил, че не дължи изпълнение на вземанията по нея.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
С доклада по делото са отделени като безспорни между страните обстоятелствата, че
на 14.08.2018 г. е сключен договор за потребителски кредит от разстояние между „Ф. И К.“
ООД – като кредитодател, и Д. Б. С. – като кредитополучател, като кредиторът е превел в
полза на кредитополучателя сумата по кредита в размер на 500 лева (което обстоятелство се
установява и от приложена разписка за извършено плащане от 14.08.2018 г., неоспорена по
делото) и тази сума е била получена от ответницата – кредитополучател, като последната е
извършила две плащания по договора за кредит, всяко от които в размер на 190,63 лева – на
дати 07.09.2018 г. и 16.10.2018 г. (които обстоятелства се признават от ищеца и се
установяват от приложени по делото разписки за извършено плащане от 07.09.2018 г. и
16.10.2018 г., неоспорени по делото).
Видно от представения в заверено копие договор за потребителски кредит страните
са постигнали съгласие, че ответницата следва да върне сумата по кредита, ведно с
договорна лихва, при определен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите
(ГПР) от 49.02 %, за срок от 6 месеца – на равни месечни вноски, всяка от които в общ
размер на 92,63 лева, включваща главница и договорна лихва съобразно погасителен план –
Приложение № 1, неразделна част от договора. Съгласно чл. 4 (1) от договора „В случай, че
Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита,
същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: (i) да
предостави на Ф. и К. ООД – клон София банкова гаранция или поръчителство от най-малко
две физически лица с минимален месечен осигурителен доход от 1500 лева съгласно
Общите условия в срок до 7 дни от подаване на Заявлението; или (ii) да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от „Ф. и К.“ ООД – клон София юридическо
лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на Заявлението“. В чл. 4 (2) е уговорено,
че в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок Кредитополучателят не предостави
съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че Заявлението не е одобрено, съответно
договорът не поражда действие между кредитодателя и кредитополучателя.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен
предявеният от „Г.К.“ ООД срещу Д. Б. С. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимостта на сумата от 392 лева, представляваща възнаграждение по договор за
поръчителство, сключен между страните на 14.08.2018 г. Предвид това пред въззивната
инстанция за безспорно следва да се приеме обстоятелството, че между „Г.К.“ ООД – като
поръчител, и Д. Б. С. – като потребител, е бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство на 14.08.2018 г., по силата на който поръчителят се е съгласил да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички негови задължения по договора
за потребителски кредит и за последиците от тяхното неизпълнение, срещу насрещно
задължение на потребителя да му заплаща месечно възнаграждение в размер на сумата от 98
лева за периода на действие на договора за кредит, или общият размер на задълженията по
договора за поръчителство възлизал на 588 лева.
От представена пред СРС покана за доброволно плащане от 29.05.2020 г. се
установява, че „Ф. И К.“ ООД е отправило писмено искане към „Г.К.“ ООД, като поръчител,
да му заплати сума в общ размер 64 310,43 лева – сбор от всички дължими и неизплатени
към този момент главници и лихви по договори за потребителски кредит,
индивидуализирани в Приложение № 1 към отправената покана. Видно от посоченото
Приложение № 1 в същото фигурира и Договор за кредит № 000-КН-26770263/14.08.2018 г.,
с кредитополучател Д. Б. С., с посочено ЕГН, с просрочена главница в размер на 340,95 лева
4
и натрупана договорна лихва в размер на 46,60 лева.
По делото е представено платежно нареждане от 24.06.2020 г., от което се установява,
че „Г.К.“ ООД е изплатило в полза на „Ф. И К.“ ООД сумата в размер на 64 310,43 лева с
основание на извършения превод „съгласно покана за доброволно плащане на дължими
суми от 29.05.2020 г.“
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Същата е насочена срещу
съдебен акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол, в неблагоприятната за
въззивницата част – с която са уважени предявените срещу нея обективно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, поради което за последната е
налице правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, респ.
неоснователни са възраженията на въззиваемата страна в обратната насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно
правилността му.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която съдът е отхвърлил
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимостта на сумата в
размер на 392 лева – остатъчно възнаграждение по договор за поръчителство между
страните по делото, сключен на 14.08.2018 г. С оглед правомощията на въззивния съд при
съобразяване разпоредбата на чл. 269 ГПК, настоящият въззивен състав приема за правилни
изводите на Софийски районен съд относно сключване на договор за предоставяне на
поръчителство между „Г.К.“ ООД и Д. Б. С., с предвидено възнаграждение за поръчителя в
размер на сумата от 98 лева месечно за периода на действие на договора за кредит,
сключването на договор за поръчителство между „Ф. И К.“ ООД и „Г.К.“ ООД на 16.12.2016
г., по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря пред „Ф. И К.“ ООД солидарно
с потребителя за изпълнението на всички задължения, възникнали по договора за
потребителски кредит, както и че задълженията по договора за кредит са били платени на
кредитополучателя от поръчителя „Г.К.“ ООД – видно от приложено по делото платежно
нареждане от 24.06.2020 г. Договорите са сключени по реда на чл. 6 ЗПФУР, като
въззивният съд по реда на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение за
действителността на договора за поръчителство.
Страните не спорят, а и се установява от доказателствата по делото, че на 14.08.2018
г. е сключен договор за потребителски кредит от разстояние между „Ф. И К.“ ООД – като
кредитодател, и ответницата Д. Б. С. – като кредитополучател, по силата на който
посоченото дружество е превело в полза на ответницата сумата в размер на 500 лева (което
обстоятелство се установява и от приложена разписка за извършено плащане от 14.08.2018
г., неоспорена по делото), срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне
сумата на 6 равни месечни вноски, всяка от които в общ размер на 92,63 лева, включваща
главница и договорна лихва съобразно погасителен план – Приложение № 1, неразделна
част от договора, платима на 5 – то число на месеца. Уговореният между страните годишен
процент на разходите възлиза на 49.02 %, при фиксиран лихвен процент от 40 %.
5
Договорът за потребителски кредит е сключен при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ,
като неразделна част от него са Общите условия (ОУ) за предоставяне на кредити.
С доклада по делото са отделени като безспорни обстоятелствата, че сумата по
кредита в размер на 500 лева е била получена от ответницата – кредитополучател, както и че
последната е извършила две плащания по договора за кредит, всяко от които в размер на
190,63 лева – на дати 07.09.2018 г. и 16.10.2018 г. (които обстоятелства се признават от
ищеца и се установяват от приложени по делото разписки за извършено плащане от
07.09.2018 г. и 16.10.2018 г., неоспорени по делото).
По делото е ангажирано платежно нареждане от 24.06.2020 г., от което се установява,
че „Г.К.“ ООД е изплатило в полза на „Ф. И К.“ ООД сумата в размер на 64 310,43 лева, с
което е погасило всички задължения по изпратената му покана за доброволно плащане на
дължими суми от 29.05.2020 г., включително задълженията по договор за кредит № 000-КН-
26770263/14.08.2018 г., с кредитополучател Д. Б. С., с просрочена главница в размер на
340,95 лева и натрупана договорна лихва в размер на 46,60 лева.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че процесният договор за
потребителски паричен кредит е валиден, като извършените от ответницата –
кредитополучател плащания следва да се считат за извършени за погасяване на
задълженията по него, респ. сумите, насочени за погасяване на задълженията по нищожния
договор за поръчителство да се считат извършени за погасяване на задълженията по
договора за потребителски кредит.
За да постанови първоинстанционното решение, СРС е приел, че процесният договор
за поръчителство е нищожен, а оттук – претенцията за заплащане на възнаграждение по него
в размер на 392 лева е неоснователна. Като е съобразил, че част от извършените от
кредитополучателя плащания са били насочени за погасяване на задълженията по
нищожния договор за поръчителство, районният съд е счел, че всички плащания следва да
се считат извършени за погасяване на задълженията по действителния договор за
потребителски паричен кредит. В тази насока съдът е съобразил и обстоятелството, че
процесните две плащания от дати 07.09.2018 г. и 16.10.2018 г. са били извършени в полза на
кредитодателя „Ф. И К.“ ООД, респективно волята на кредитополучателя е била същите да
послужат именно за погасяване на задълженията по кредита. При прилагане
материалноправната разпоредба на чл. 76 ЗЗД, СРС е изчислил, че неизплатеният остатък от
главницата по договора за кредит възлиза на сумата от 171,44 лева, а възнаградителната
лихва – 3,08 лева. С оглед така установеното, настоящият въззивен състав намира, че
съображенията на жалбоподателя са били изцяло съобразени от първоинстанционния съд,
който е процедирал по посочения във въззивната жалба начин – съдът е намерил насочените
за погасяване на задълженията по нищожния договор плащания за такива, извършени за
погасяване на задълженията по договора за потребителски кредит, като след приспадане на
същите, е изчислил неизплатения остатък от задълженията по договора за кредит.
При липсата на други оплаквания във въззивната жалба на ответницата и липса на
допуснато от СРС нарушение на императивни материалноправни норми при постановяване
на първоинстанционното решение, въззивният съд с оглед правомощията си съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, приема за правилни изводите на районната инстанция
относно сключването на действителен договор потребителски паричен кредит между „Ф. И
К.“ ООД – като кредитодател, и ответницата Д. Б. С. – като кредитополучател, по силата на
който кредитодателят е превел в полза на кредитополучателя сумата в размер на 500 лева,
частично погасена от кредитополучателя до размер на 381,26 лева (с две плащания по 190,63
лева – на 07.09.2018 г. и 16.10.2018 г.), при неизплатен остатък от главницата 171,44 лева и
възнаградителна лихва в размер на 3,08 лева, които задължения са били изцяло изпълнени от
ищеца „Г.К.“ ООД като поръчител. С плащане на дължимите суми по договора за кредит
ищцовото дружество е встъпило в правата на удовлетворения кредитор, вкл. и в правото му
6
да получи неизплатената част от сумата по кредита.
Пред въззивната инстанция липсват оплаквания относно изискуемостта и размера на
претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което и с оглед чл. 269 ГПК тези въпроси стоят
извън пределите на въззивния съдебен контрол.
Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, решението в
обжалваната му част следва да се потвърди.
По разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на делото право на разноски има въззиваемата страна. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответницата/ следва да бъде осъден да заплати на
ответника по въззивната жалба направените разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева
съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 23.06.2021 г. и списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
По обжалваемостта на въззивното решение:
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на кумулативно предявените
искове, настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II E
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20077593 от 25.03.2021 г. по гр. д. № 47773/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 177 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА Д. Б. С., ЕГН **********, да заплати на „Г.К.“ ООД, ЕИК ****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7