Решение по дело №279/2022 на Административен съд - Видин

Производство по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.27а от ЗЗДет.

Образувано по жалба от К.Б.Г. ***, в качеството й на родител на малолетното дете Б. В. К., против Заповед № ЗД/Д-ВН-161/14.12.2022 г. директор на Дирекция "Социално подпомагане" –Видин, с която е наредено временно настаняване на малолетното дете Б. В. К. с настоящ адрес:***, в семейството на Г.К.Ц. и Б.Г.Ц., баба и дядо по майчина линия, в срок до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен. Твърди, че в настоящия случай не са налице основания за издаване на процесната заповед. Сочи, че като майка не е престанала да се грижи за детето си, а производството било образувано поради недоволството на бащата на детето от това, че майката не му позволява да го вижда. Претендира отмяна на заповедта. Не претендира разноски. В съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не представя допълнителни доказателства.

Ответникът директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Видин редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдена атакуваната заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна: производството пред ДСП – Видин е образувано по жалба вх.№ СИГ/Д-ВН/276/13.12.2022 г. от В.К.Д., в качеството му на баща на малолетния Б. (роден на *** г.), с която се твърди, че от известно време майката злоупотребява с алкохол и не полага грижи за детето. Твърди, че на 12.12.2022 г. майката на жалбоподателката е поискала съдействие от него, тъй като К. е пияна и не може да се грижи за Б.. Посочва, че самият той живее сам и не може да се грижи за своя син.

Видно от протоколи от посещение на адрес и изготвен доклад за оценка на постъпилия сигнал, социални работници от отдел „Закрила на детето” към ДСП-Видин посетили жилищни сгради, находящи се в с. Синаговци, общ. Видин, ул.”Първа” № 66, които се обитават от жалбоподателката и от нейните родители. При посещението установили, че майката К. е във видимо нетрезво състояние, а помещението било с лоша хигиена и липсващо отопление, неподходящо за отглеждане на малко дете. В другата сграда, в която живеят родителите на майката, било установено, че помещенията е чисто и топло, а детето е гледано видимо добре, с чисти дрехи и памперс. Посочва се още, че лекарят – педиатър на детето, д-р Буданова споделила, че за детето са се грижили много добре неговите родители, специално, че майката е много притеснителна и загрижена за него. Кметът на с. Синаговци посочил, че поради криза в семейството жалбоподателката „от загрижен и всеотдаен родител се е върнала към старите си навици, които я провалят като майка”.

Като мотив се сочи в доклада, че за детето не се полагат адекватни грижи от неговите родители, а жилищните условия, при които живее жалбоподателката, не са подходящи за отглеждане на малко дете. Бабата и дядото по майчина линия са поели реално изцяло грижите за малолетния Б., като временното му настаняване при тях е целесъобразно и в негов интерес.

Изготвен е и социален доклад от 14.12.2022 г., който е приложен към делото.  

Към преписката са приложени заявление от 13.12.2022 г. от бабата и дядото по майчина линия на детето Б., Г. и Б. Ц., които уведомяват директора на ДСП-Видин за желанието си да се грижат за своя внук. Същите са депозирали и декларации по чл.24, ал.3 от ППЗЗДет, за даване на съгласие за настаняване на детето в тяхното семейство.

При тази фактическа обстановка ИД директор на ДСП-Видин Б.Д.Л.издала процесната заповед, за която няма данни по делото кога е била връчена на жалбоподателката, но безспорно оспорването е в рамките на нормативно установения преклузивен срок. Видно от приложената към делото искова молба до Районен съд-Видин, директорът на ДСП-Видин е инициирал образуване на производство за настаняване на детето Б. по съдебен ред, което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.02.2023 г. от 14:00 часа.

В съдебно заседание е изслушано становище на социалния работник Жанет Борисова, която е изготвила и приложения към делото социален доклад. Същата потвърждава изцяло изложеното в доклада относно състоянието на майката и детето, липсата на способност у жалбоподателката да полага необходимите грижи за същото, както и за това, че бабата и дядото по майчина линия имат възможност да го отглеждат в семейна среда при добри битови условия.

При така установената фактическа обстановка, съобразно събраните в производството доказателства, съдът приема следното от правна страна: жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, адресат на акта и в рамките на законовоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения: процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл.27, ал.1 от ЗЗДет и приложената заповед № 0503-РД01-0104/02.12.2022 г, с която Б.Д.Л.е упълномощена да изпълнява в пълен обем правомощията на директор на ДСП-Видин за периода на издаване на процесната заповед. Издадена е в нормативно установената писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания, които осъществяват фактическия състав на разпоредбата на чл.25, ал.1, т.2 и т.4 от ЗЗДет. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК преценката за съответствието на оспорения административен акт с материалния закон следва да бъде извършена към момента на издаването му. По смисъла на чл.1, ал.2 от ЗЗД държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. В изпълнение на тези свои задължения, при осъществяване на своите функции и правомощия органите за закрила на детето следва да се ръководят от висшите интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се до децата и техните семейства. Освен това органите за закрила на детето са длъжни да осигуряват на детето закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като предприемат своевременно всички необходими законодателни и административни мерки. В изпълнение на тези функции компетентните институции следва да съобразяват всички обстоятелства, свързани с житейския опит, мотивацията на лицето да полага грижа, жилищните и материалните условия, необходими за отглеждане на едно дете и не на последно място, съществуването на причини, които биха навредили на психическото, физическото или социалното развитие на детето.

Съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗДет предоставянето на социална услуга настаняване в семейство на роднини или близки се извършва от съда. До неговото произнасяне Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред, което се осъществява със заповед на директора по чл.27, ал.1 от ЗЗДет. В заповедта са възпроизведени констатациите в изготвения доклад от социалния работник, като безспорно е изяснено, че в интерес на малолетното дете е то да бъде настанено в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия, поради невъзможността на биологичните му родители да полагат адекватни грижи за неговото отглеждане и възпитание. Констатирано е, че детето се нуждане от специализирана социална закрила, тъй като попада в условията на §.1, т.11 от ДРЗЗД за дете в риск. С оглед на това законосъобразно е прието от социалните органи, че съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социално развитие на детето. В тази връзка, като най-съответстващо на специфичните нужди на детето и като най-подходяща временна мярка, за която са се съгласили родителите на жалбоподателката, е неговото временно настаняване при бабата и дядото по майчина линия, където пребивава и към момента. По този начин могат в най-пълноценна степен да се поемат необходимите социални грижи за него до произнасянето на съда в производството по чл.28 от ЗЗД. Този доклад, преценен като доказателство, съставлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и след извършена проверка по установения ред и форма, съставляващ и индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед. Същият е доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от социалния работник. Предвид това съдът приема за установена фактическата обстановка, описана в него. Доказателства, оборващи констатациите на социалните работници и установяващи противното в хода на съдебното производство не са представени. Събраните в хода на съдебното производство доказателства изясняват всички относими факти, като установяват липсата на пълноценна възможност на жалбоподателката да полага необходимите родителски грижи. Въз основа на доклада е издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която на основание чл.27, ал.1, във връзка с чл.25, ал.1, т.2 и т.4 от ЗЗДет е наредено временно настаняване на малолетното дете до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. Предприетата с оспорената заповед мярка за закрила е най-целесъобразна и с оглед спазване на принципите за закрила на детето, посочени в чл.3, т.1-14 от ЗЗДет. Тя е временна и се налага незабавно по административен ред при наличие на обстоятелства за дете в риск. В случая събраните по делото доказателства установяват, че административният орган е разполагал с безспорни данни, че малолетният Б. В. К. е дете в риск, а неговите родители са в невъзможност да полагат за него необходимите родителски грижи. Това е установено и от даденото становище в съдебно заседание от социалния работник Жанет Борисова. По тези съображения съдът намира за правилна констатацията на административния орган, че в конкретния случай с прилагане на мярка за закрила на детето с неговото настаняване извън семейството се изпълняват в най-ефективна и пълноценна форма основанията за тяхното прилагане: осигуряване в семейна среда на правилното физическо, психическо и нравствено развитие на детето. Обосновани са изводите, че родителите не са в състояние да полагат необходимите грижи за малолетното дете, което създава риск за здравето и живота му. Към момента на издаването на заповедта тя е в съответствие с материалния закон, като предпоставките за настаняване извън семейството към датата на издаване на заповедта са били налице. Посредством предприетата мярка в най-пълна степен се постига целта да бъдат защитени интересите на детето и неговото физическо здраве, като правилна и целесъобразна е преценката на ответния орган към датата на постановяване на обжалваната заповед за наличие на предпоставките по чл.25, ал.1, т.2 и т.4 от ЗЗДет да бъде настанено извън семейството малолетното дете. С това се осъществява по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗЗДет най-пълна защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите на родителя. В конкретния случай приоритетно значение има правото на детето да се развива физически и социално по здравословен и нормален начин, както и на защита на неговите интереси. Тези права и интереси са изцяло спазени с издаването на обжалваната заповед, с която е и постигнато най-доброто осигуряване на посочените права на детето. Следва да се има предвид, че въпросът дали да бъде налагана мярка за закрила и къде да живее детето за в бъдеще е предмет на производство по чл.28 от ЗЗДет, което е в правомощията на компетентния районен съд. Предвид изложеното и след цялостна служебна проверка на обжалвания акт, съдът формира извода, че обжалваната заповед е законосъобразна, издадена при спазване на относимите материално правни разпоредби и процесуални правила, при което жалбата, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

Предвид този изход на правния спор и сравнително ниската му правна сложност, своевременно направеното искане от процесуалния представител и като съобрази разпоредбите на чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски, определени по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минималния размер от 100,00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание  чл.27а, ал.5 от ЗЗДет и чл.172 от АПК Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Б.Г. ***, против заповед № ЗД/Д-ВН-161/14.12.2022 г., издадена от Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Видин, с която е настанено временно малолетото дете Б. В. К. в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия Г.К.Ц. и Б.Г.Ц.,  до приключване на производство по чл.28 от ЗЗДет, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА К.Б.Г. ***, да заплати в полза на Агенция „Социално подпомагане” сумата от 100,00 (сто) лева, за процесуално представителство по настоящето дело.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: