№ 95
гр. Пазарджик, 15.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20225200500674 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Жалбоподател „ВИРТАС“ ЕООД, законен представител не се явява.
Явява се процесуалният му представител адвокат И. Е. Б., редовно
упълномощен от преди.
Ответник С. Г. Ц. се явява лично и с адвокат Н. Д. М., редовно
упълномощена от преди.
По хода на делото.
Адв. Б. – Да се даде ход на делото.
Адв. М. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №260040/01.08.2022г., постановено по гр.д.№1051/2019г. по
описа на РС- Панагюрище е признато за установено спрямо „Виртас“ ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от
управителя ***, че С. Г. Ц., с ЕГН **********, от гр.***, като наследник на
1
***, бивш жител на гр.С. е собственик на нива от 6134кв.м., местност
„Оратника“, в землището на гр.С., представляващ части от проектен имот
№2509, в кв.58 по плана на гр.С., от който имот 4588кв.м. попадат в част от
УПИ III- „Център за социална рехабилитация и интеграция“, в кв.58 по
кадастралния план на гр.С., 753кв.м. попадат в УПИ ІІ- Дом на механизатора
и 793кв.м. попадат в отреждане за зеленина, всички в кв.58 по плана на гр.С.,
при съседи: на север- улица, на изток- улица и УПИ II- Дом на механизатора;
на юг- УПИ V- 219 и зеленина и на запад- улица.
Осъден е „Виртас“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, представлявано от управителя ***, да предаде владението
върху недвижим имот, представляващ нива от 6134кв.м., местност
„Оратника“, в землището на гр.С., представляващ части от проектен имот
№2509, в кв.58 по плана на гр.С., от който 4588кв.м. попадат в част от УПИ
III- „Център за социална рехабилитация и интеграция“, в кв.58 по
кадастралния план на гр.С., 753кв.м. попадат в УПИ ІІ- Дом на механизатора
и 793кв.м. попадат в отреждане за зеленина, всички в кв.58 по плана на гр.С.,
при съседи: на север- улица, на изток- улица и УПИ II- Дом на механизатора;
на юг- УПИ V- 219 и зеленина и на запад- улица, на С. Г. Ц., с ЕГН
**********, от гр.С., ул.„Димитър Благоев“ №35, като наследник на ***,
бивш жител на гр.С..
Осъден е „Виртас“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, представлявано от управителя ***, да заплати на С. Г. Ц.,
с ЕГН **********, от гр.***, сторените съдебно- деловодни разноски, в общ
размер на 971,28лв., която сума представлява сбор от държавна такса в размер
на 371,28лв., възнаграждение на вещото лице по съдебно- техническата
експертиза в размер на 300,00лв., адвокатско възнаграждение в размер на
300,00лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Виртас“ ЕООД,
представлявано от ***- управител, чрез пълномощника му адв.Б..
Твърди се в същата, че обжалваното решение е недопустимо,
неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и е необосновано /липсват мотиви/.
Относно недопустимостта на решението, като първо основание се
2
визира, че същото е недопустимо, тъй като е постановено от незаконен
състав. В този смисъл се счита, че съдията по делото постановил решението е
следвало да си даде отвод, на основание чл.22, ал. 1, т.6 от ГПК.
Сочи се, че съдия Д.С.- докладчик по гр.д.№771/2020г. по описа на РС-
Панагюрище е извършило контрол за законосъобразност на решението за
признаване право на собственост върху реституирания имоти и
възстановяване на същия в реални граници, като е постановило решение на
01.02.2022г. Съответно, същата, като докладчик по гр.д.№1051/2019г. по
описа на РС- Панагюрище следва да осъществи косвен контрол за
законосъобразност на решението за признаване право на собственост върху
реституирания имоти и възстановяване на същия в реални граници, като е
постановило решение на 01.08.2022г.
Приема се, че осъществявайки един път съдебен контрол за
законосъобразност на решението за признаване право на собственост върху
реституирания имоти и възстановяване на същия в реални граници на
01.02.2022г. за съдия Д.С. и по двете дела е било основание за самоотвод по
чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, при разглеждане и решаване на настоящето
производство, тъй като при втората проверка по реда на косвения контрол се
поражда основателно съмнение в безпристрастието на съдията.
Относно недопустимостта на решението, като второ основание се
твърди, че съдът е постановил решение по недопустим иск.
Като трето основание за недопустимост на решението се визира, че
съдът е разгледал и е постановил решение по нередовна искова молба.
Като четвърто основание за недопустимост на решението се визира, че
при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. В този аспект е посочено, че решението е
лишено от мотиви. Налице е абсолютна неразбираемост на волята на съда.
Такава не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, вкл. по чл. 251
ГПК, или чрез поправяне по чл. 247 ГПК. Решението съдържа преразказ на
исковата молба отговора, доказателствата и твърденията на страните, като
след това е оформен петитума, без да е ясно защо съдът е решил да уважи
иска на ищеца.
Твърди се, че съдът не е обсъдил направените от ответника възражения
в отговора исковата молба и в откритото съдебно заседание на 01.04.2021г.,
3
като липсва и обсъждане на всички наведени от ответника доводи.
Сочи се, че са допуснати и са събрани като доказателства, приложените
от ищеца с молба от 24.06.2022г. документи в разрез с преклузивните срокове
по ГПК. Приема се, че същите, следва да бъдат изключени като доказателства
по делото.
Счита се, че съдът неправилно е приел, че делото е прекратено по
предявеният иск по смисъла на чл.109а от ЗС, е оглед на което липсва
произнасяне по съшия.
Излагат се аргументи по същество и които са изразени в следното, а
именно:
1.Исковата молба е нередовна, тъй като не съдържа цена на иска, който
е оценяем- чл.127, ал.1, т.3 от ГПК. От връчения на ответника препис на
исковата молба не се установява ищецът да е внесъл дължимата държавна
такса за предявяване на исковете съгласно чл.128, т.2 от ГПК.
2.Исковата молба е нередовна, тъй като не съдържа ясно изложение на
обстоятелствата, на които се основана иска- чл.127, ал.1, т.4 от ГПК.
Твърдените от ищеца факти са представени непоследователно и дори
противоречиво, което силно препятства организирането на защитата на
ответника, като собственик.
Относно допустимостта на исковете се визира, че предявените от ищеца
такива са недопустими, поради следните съображения:
По отношение на искът по чл.108 от ЗС се сочи, че липса правен
интерес за ищеца от предявяване на исковете, тъй като ищецът не е
собственик на така посочения имот. В тази насока се приема, че за да има
правен интерес ищеца, то следва да е постановено позитивно Решение на
Общинска служба по земеделие и гори, с което се възстановява правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
процесния имот, като такова не е налице.
Относно искът по чл.109а от ЗС се визира, че с искът по чл. 109а ЗС е
недопустимо да се определят граници между урегулирани поземлени имоти,
какъвто е и конкретният случай. При спор или установяване на граници по
отношение на урегулирани поземлени имоти, редът за защита е
регламентиран в ЗУТ и в ЗКИР.
4
Приема се, че предявените искове са изцяло неоснователни.
Твърди се, че „ВИРТАС” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., общ.С. ул.“Средна Гора”, представлявано от ***-
управител, е собственик на УПИ ІІІ- Център за социална рехабилитация и
интеграция „Миля 2000”, кв.58 по плана на гр.С., с обща площ на имота 10
466 кв.м., ведно с построените в него:
-триетажна стоманобетонна сграда, завършена в груб строеж със ЗП
621кв.м.;
-двуетажна стоманобетонна сграда, завършена в груб строеж със ЗП
365кв.м.;
-масивна стоманобетонна сграда, завършена в груб строеж със ЗП
540кв.м.;
-двуетажна стоманобетонна сграда, завършена в груб строеж със ЗП
185кв.м.
-масивна стоманобетонна сграда, завършена в груб строеж със ЗП
42кв.м. по силата на Договор за продажба чрез публичен търг с тайно
наддаване на частна общинска собственост с № 275/04.10.2016г., вписан в
службата по вписванията гр.Панагюрище с вх. Peг. №176004.10.2016г., акт
№105, том 6. Имотът е закупен за сумата от 335 197,69лв., като на основание
чл.18 от Закон за собствеността Договорът за покупко- продажба има силата
на нотариален акт за собственост.
Сочи се, че правото на собственост върху земеделските земи по чл.10 от
ЗСПЗЗ не се възстановява по силата на закона, а след провеждането на
административна процедура, която завършва с решение на съответната
общинска служба по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ (чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ) за
възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници или
по чл.14, ал.1, т.2 от ЗСПЗЗ (чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване в
нови реални граници с план за земеразделяне.
Твърди се, че тези решения имат конститутивно действие, което
означава, че собствеността се възстановява за в бъдеще след влизането им
сила, в какъвто смисъл е и даденото с ТР №1/1997г., постановено по тълк.д.
№1/1997г. на ОСГК на ВКС.
Приема се, че в конкретния случай, с Решение № 1059/06.03.2007г. на
5
Общинска служба по земеделие и гори гр.С. в раздел III, т.1 е отказано да се
възстанови правово на собственост на процесния имот.
Твърди се, че дори и да се приеме, че процедурата е продължена и
впоследствие са издадени скица и удостоверение по чл.13, ал.5 и 6 от
ППЗСПЗЗ, то в конкретния случай липсва Решение на Общинска служба по
земеделие и гори гр.С., с което завършва процедурата по възстановяване
правото на собственост на имота.
В жалбата е взето становище по обстоятелствата, на които се основат
исковете и възражения срещу исковете и обстоятелствата, на които те се
основават, а именно, че се оспорва правото на собственост на ищеца-
наследник на *** върху бивша нива с площ от 6.00дка, находяща се в
землището на местността „Оратника”, гр.С., попадащ в урбанизирана
територия на гр.С. в УПИ III- „Център за социална рехабилитация и
интеграция” в кв.58 по кадастралния и регулационен план на гр.С., одобрен
със Заповед № РД-14-02-873/27.08.85г.
Прави се възражение за нищожност на протоколно решение по чл.11,
ал.4 от ППЗСПЗЗ от 13.11.2018г. на арх.Н.М.М.- главен архитект; К.Г.Н.-
главен специалист УТКР и С. И.ова ПЕ.а- старши специалист УТКР. В този
смисъл е сочи, че липсват каквито и да било доказателства този състав да е
определен от кмета да вземе подобно решение. От там се прави възражение за
нищожност на Заповед №955/20.11.2018г. на кмета на Община С.. Поради
нищожността на протоколното решение се счита, че заповедта е с невъзможен
предмет.
Твърди се, че в исковата молба се излагат доводи, че са водени дела за
възстановяване на процесния имот от 6.00 дка, като е посочено, че ищецът е
спечелил на всички инстанции и са описани съдебните решения. В този
смисъл в жалбата е отразено хронологично съдебния процес и всички
цитирани и нецитирани съдебни решения по него. Взето е становище по
отношение на твърденията касаещи документи и актове на Община С..
Споделят се аргументите за нищожност на всички решения на ОбСЗ,
Заповедта на кмета и протоколното решение по чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ
изложени в писмените бележки по делото, както и всички други аргументи и
доводи посочени в тях.
Приема се, че „Виртас“ ЕООД се явява добросъвестен купувач и
6
собственик на правно основание на имота предмет на делото.
Излагат се факти в жалбата, въз основа на които следва да бъде
отхвърлен иска и които са в насока, че С. Ц. е посочил имот на място на което
не е бил, очертани са граници които не са били същите. Липсват декларации
на съседи за местоположението на имота. Липсва помощен план които да
отговаря на законовите изисквания. Приложеният помощен план е разгледан,
но не е приет от комисия. След като е отказано правото на собственост е
издадено ново решение с което е възстановено правото на собственост без
правно основание за това и в нарушение на закона.
Твърди се, че отказвайки да се съобрази и да анализира всички
изложени факти обстоятелства и аргументи, съдът е постановил недопустимо,
неправилно и незаконосъобразно решение в нарушение на материалния закон,
при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост.
Искането е да се обезсили Решение №260040/01.08.2022г. постановено
по гр.д.№1051/2019г. по описа на РС- Панагюрище и се оставят без
разглеждане предявените искове, като се прекрати съдебното производство по
гр.д.№1051/2019г. по описа на РС- Панагюрище.
Алтернативно се моли, да се обезсили Решение №260040/01.08.2022г.
постановено по гр.д.№1051/2019г. по описа на РС- Панагюрище и се върне
делото за ново разглеждане от друг състав.
Алтернативно се моля, да се отмени Решение №260040/01.08.2020г.
постановено по гр.д.№1051/2019г. по описа на РС- Панагюрище и се върне
делото за ново разглеждане от друг състав.
Алтернативно се моли да се отмени Решение №260040/01.08.2022г.
постановено по гр.д.№1051/2019г. по описа на РС- Панагюрище и се
отхвърлят исковите претенции на ищеца С. Г. Ц..
Претендират се разноски направени пред двете съдебни инстанции.
Моли се да се приемат като доказателства, приложени към жалбата, във
връзка с необходимия отвод на съдията и основанието за същия.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- С. Г. Ц., чрез пълномощника му адв.Н. Д. М..
Твърди се в същият, че подадената въззивна жалба е неоснователна.
7
В случая се приема, че не е налице основания да се приеме, че
съдебното решение е недопустимо.
Счита се за неоснователно твърдението на ответника, че са налице
основания за самоотвод на съдия Стателова, още повече че това не е
основание за недопустимост на съдебното решение, тъй като с постановеният
съдебен акт в качеството си на съдия по гражданското дело е разгледала
спора за материално право, който е от компететността именно на гражданския
съд и произнасянето в производството по иск по чл.108 от ЗС, при направено
от ответника „Виртас“ ЕООД искане по реда на косвения съдебен контрол, не
е процесуално нарушение, а е задължение на гражданския съд, така както и в
мотивите е посочил Административният съд- Пазарджик е посочил, че спора
за материално право „е подсъден на гражданските съдилища, които
разполагат с правомощия при решаването му да осъществят и косвен контрол
за законосъобразност на решението за признаване право на собственост върху
реституирания имоти и възстановяване на същия в реални граници.“ В този
смисъл и обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Приемат се за неоснователни въведените доводи, че
първоинстанционният съд е разгледал и постановил решение по недопустим
иск. Неоснователен се приема и довода, че за ищецът липсва правен интерес.
Визира се, че не може да се споделено възражението, че решението на
ОСЗ е нищожно.
Твърди се, че първоинстанционният съд е постановил своя съдебен акт
анализирайки всички приложени и приети писмени и гласни доказателства,
включително и приета СТЕ, от които безспорно се установява, че ищецът,
като наследник на Г. Ц. К. е собственик на процесния имот /при граници
определени и със СТЕ/, което определя и активната му легитимация, поради
което и неоснователно е въведеното във възивната жалба твърдение, че съдът
е разгледал недопустим иск.
Неоснователни се приемат и въведените доводи с въззивната жалба, че
исковата молба била нередовна, като при констатирани нередовности на
исковата молба са дадени указания на ищеца.
Сочи се, че съдът е дал указания на ищцовата страна да изложи точно,
конкретно и ясно обстоятелствата, на които основава исковата си претенция с
посочено правно основание по чл.108 от Закона за собствеността, а по
8
отношение на иска по чл.109а от ЗС, дали го поддържа, имайки предвид и
следните указания, а именно, че искът по чл. 109а от Закона за собствеността
има за свой предмет разрешаването на спор за собственост между съседи
относно местоположението на границата между притежавани от тях имоти и
то по отношение на неурегулирани поземлени имоти. В молбата ищецът
изрично е заявил, че не поддържа, така предявеният иск по чл. 109а от ЗС, но
ответната страна не даде съгласие за прекратяване на производството по този
иск.
Изразява се становище относно неоснователност на доводите за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
решението било лишено от мотиви, налице била абсолютна неразбираемост
на волята на съда, не било ясно защо съдът е решил да уважи иска. Съдът не
бил обсъдил направените от ответника възражения в отговора на исковата
молба: за нищожност на протоколно решение от 13.11.2018г., за нищожност
на постановените решения от ОбСЗ, поради което липсвало и обсъждане на
всички наведени от ответника доводи. В този аспект се цитира чл.6, ал.2
ГПК, съгласно който, предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните.
Твърди се, че следва да се има предвид, че ответникът е закупил от
несобственик, а именно от Община С..
Приема се за неоснователни твърденията, че съдът е отказал да
анализира изложените факти, обстоятелства и аргументи, като по начин е
постановил недопустимо, неправилно и незаконосъобразно решение в
нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на
съдопроизвоствените правила и необоснованост. Основанието за това се
мотивира, че първоинстанционният съд правилно е изяснил фактическата
обстановка, независимо от обема на приетите доказателства, съдебно-
технически експертизи и въз основа на това е направил правилен и обоснован
извод, че ищецът като наследник на Г. К. е собственик на бивша нива с площ
от 6000 дка, находяща се в местността „Оратника“, в землището на гр.С.,
попадаща в урбанизирана територия в УПИ III- Център за социална
рехабилитация и интеграция „Миля 2000“, кв.58 по кадастралния план на
гр.С., поради което правилно е уважил предявеният иск и е осъдено ответното
дружество да предаде владението на процесния недвижим имот на ищеца,
9
ведно с всичко последици от това, включително и предаване на владението на
4588кв.м. попадащи в УПИ ІІІ- Център за социална рехабилитация и
интеграция „Миля 2000“, кв.58 по плана на гр. С..
Визира се, че следва да се има предвид, че при искове за собственост не
е достатъчно ищецът да твърди, че е носител на предявеното за съдебна
защита право, необходимо е да посочи съответния придобивен способ, като в
случая въз основа именно на приетите писмени и гласни доказателства,
безспорно е установено, че ищецът е собственик на имота по наследство и
реституция.
Искането е да се остави в сила Решение №260040 от 01.08.2022г.,
постановено по гр.дело №1051 по описа за 2019г. на РС- Панагюрище, като
валидно и допустимо.
Моли се, на основание чл.272 от ГПК да се постанови решение, с което
да потвърдите обжалваното решение като правилно и законосъобразно,
постановено при спазване на съдопроизводствените правила, ведно с всички
последици от това, включително и сторените пред настоящата инстанция
разноски, чрез пълномощника й адв.Б..
С писмения отговор не са направени доказателствени искания.
Адв. Б. – Поддържам въззивната жалба. Поддържам искането за
приемане на приложените съдебни решения, тъй като те са относими и
необходими за аргументът ни по незаконния състав, разгледан от първа
инстанция.
Адв. М. – Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора на жалбата,
който съм депозирала с подробни съображения, изложени в него за
законосъобразност и правилност на обжалвания съдебен акт. По отношение
на приложените към въззивната жалба писмени доказателства не се
противопоставям, но те са за сведения на съда и са известни. Нямам
доказателствени искания.
Съдът намира, че следва да приеме приложените към въззивната жалба
съдебни решения като доказателства по делото, затова
ОПРЕДЕЛИ:
Приема Решение № 260009/01.02.2022 г. постановено по ГД 771/2020 г.
10
и Решение № 586/07.07.2022 г., постановено по административно дело №
385/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Б.: - Ув. окр. съдии, моля да обезсилите атакуваното решение и да
прекратите съдебното производство по ГД № 1051/2009 г. по описа на РС -
Панагюрище.
Алтернативно, моля да обезсилите решението на първа инстанция и да
върнете делото за ново разглеждане.
Алтернативно, моля да отмените решението и да върнете делото за нова
разглеждане.
Алтернативно, моля да отмените решението и по същество да
отхвърлите исковите претенции на С. Г. Петков. Моля да осъдите ответника
да заплати направените съдебно деловодни разноски. Моля уважаеми съд да
обсъди всички изложени аргументи във въззивната жалба. Моля да ти бъдат
присъдени разноските, за което представям списък.
Адв. М. : - Ув. окр. съдии, моля да отхвърлите въззивната жалба като
неоснователна и да оставите в сила обжалваното решение на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.
Правилно е установена фактическата обстановка. Съдът е изложил
своите доводи в подкрепа на тезата си за основателност на исковата
претенция. По отношение на всички доводи въведени във въззивната жалба,
мола да ми се даде срок за писмена защита, както и да вземете предвид в
отговора на въззивната жалба изложените ми съображения. Претендирам
присъждане на разноски, за което представям списък на разноските.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава възможност на адв. М. за представяне на писмени бележки в срок
до 17.02.2023 г. с препис за другата страна.
11
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
15.03.2023 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:27
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12