№ 25
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20211001000793 по описа за 2021 година
Производството е по чл.267,ал.1 от ГПК .
Делото е образувано по въззивна жалба от „Въгледобив Бобов
дол”,ЕООД/н/,гр.Бобов дол, ул "Георги Димитров", ЕИК *********,
представлявано от синдика Б. Л. против Решение №260 974 от 15.06.2021 г.
по т.д.№793/2020г по описана СГС, VI-22 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу „АУРА СТАР 2005" ЕООД, вписано в
търговски регистър с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Инд. зона Орион, ул. „3020-та" № 34 искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 8428898.36 лева,
представляваща дължимата от ответника цена по договор за прехвърляне на
вземане от 31.01.2012 г. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2568472.53 лева,
представляваща лихва за забава върху дължимата цена за периода от
22.04.2017 г. до 04.05.2020 г., като погасени по давност.Подържа се в
жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно.Според
жалбоподателя от счетоводните потвърждения на разчети, извършени между
ищеца и ответника с дати 15.02 2017г, и 15.01 2018г давността за
претендираното вземане от страна на „Въгледобив Бобов дол"ЕООД е била
1
прекъсвана. В търговските отношения се е наложило дружества да
потвърждават взаимно салдата си през годините,което за оперативност се
извършва чрез взаимни писма, разменяни между счетоводствата иа
дружествата, които писма биват подписвани или от счетоводителя или от
представляващия дружеството. Търговска практика е такива разчети да бъдат
потвърждавани възможно най-експедитивно, за да не се затормозява
търговския оборот.Поради това следва да се счита, че независимо кой е
подписал въпросното потвърждаване на салдо /дали счетоводител или
управител/, това представлява за дружеството признаване, че съответната
сума съществува като вземане или задължение. И обратното - ако едно
дружество счита, че е изтекла давност /или би изтекла, ако не потвърди/ за
едно негово задължение, то не би следвало да се подписва на въпросния
документ за потвърждаване.Поради това жалбоподателя счита, че с
подписването на въпросните потвърждавания на разчети от страна на „Аура
стар 2005“ЕООД, последното дружество е признавало през годините
задължението си към „Въгледобив Бобов дол‘ЕООД. Поради това се иска
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено
решение,с което предявените искове бъдат уважени.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника
„АУРА СТАР 2005" ЕООД, вписано в търговски регистър с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Инд. зона Орион, ул. „3020-
та" № 34, представлявано от Управителя М. Д. П..Подържа се,че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно.Представените от синдика писма не
прекъсват давността, тъй като признаването на дълг е едностранно
волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е
задължен към кредитора, каквото в настоящия случай няма.За да е налице
признаване на вземането по смисъла на чл. 116 б. „а" ЗЗД, волеизявлението на
длъжника следва да е направено в рамките на давностния срок и да се отнася
еднозначно до съществуването на самото задължение, а не само до наличието
на фактите, от които произхожда. В случая, няма надлежни потвърждения
обективиращи изявление, които да прекъсват давността на претендираното
вземане по договор от 31.01.2012г. в размер на 8 428 898.36 лева.Поради това
се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
2
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
настоящия жалбоподател против „АУРА СТАР 2005" ЕООД с ЕИК:
*********.Подържа се в исковата молба,че между ищеца и ответника е
налице сключен договор за прехвърляне на вземане от 31.01.2012 г., с който
ищецът прехвърля на ответника свои вземания срещу „Тибиел” ЕООД при
цена 8 428 898.36 лева, която е следвало да бъде платена от ответника
цесионер в срок до три години от подписване на договора. Поддържа, че
ответникът не е заплатил дължимата по договора цена, поради което иска да
бъде осъден да заплати дължимата по договора цена в размер на 8 428 898.36
лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
плащане, както и лихва за забава върху дължимата цена за периода от
22.04.2017 г. до 04.05.2020 г. /датата на постъпване на исковата молба в съда/
в размер на 2 568 472.53 лева. Претендира направените в производството
разноски.
От страна на ответника е представен отговор,с който се оспорват
предявените искове.Подържа се,че ответника не е пасивно легитимиран да
отговаря по предявените искове, тъй като вземанията са прехвърлени, за
което ищецът е надлежно уведомен и длъжник на ищеца относно вземанията
от „Тибиел” ЕООД, произтичащи от описаните в договора фактури, не е
ответното дружество.Напревено е възражение за изтекла погасителна
давност.
В допълнителната искова молба ищецът е оспорил направеното от
ответника възражение за давност, като подържа, че извършеното през 2017 г.,
2018 г. и 2019 г. взаимно потвърждаване на счетоводни салда между двете
дружества следва да се приеме за признаване на вземането от страна на
ответника.
С допълнителния отговор ответникът оспорва да е признавал наличието
на процесното вземане на ищеца.
За да постанови обжалваното решение от фактическа страна
3
първоинстанниционния съд е установил следното:С договор за прехвърляне
на вземане от 31.01.2012 г. ищецът е прехвърлил на ответника възмездно
свои вземания от „Тибиел” ЕООД на обща стойност от 8 428 898.26 лева.
Страните са постигнали съгласие цесионерът да придобие тези вземания
срещу заплащане на цена на цедента в размер на 8 428 898.26 лева, платима в
срок до 3 години от датата на подписване на договора, по банков път, изцяло
или на части, или по друг уговорен от страните начин.Представено е
уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от цедента до „Тибиел” ЕООД, с което на
31.01.2012 г. длъжникът е уведомен за прехвърлянето на вземанията на новия
кредитор-ответника по делото и че за във бъдеще всички плащания следва да
бъдат извършвани към новия кредитор.На 11.02.2020 г. синдикът на
дружеството ищец е поканил ответника да заплати задълженията си по
договора за прехвърляне на вземане.Представени са отправени от законния
представител на ответника до ищцовото дружество потвърждения за разчети,
съответно за 2017 г. и 2018 г. С потвърждение от 15.02.2017 г. ответникът е
поискал от ищеца да бъдат потвърдени към 31.12.2016 г. съществуването на
вземане на ответника срещу ищеца от 25 000 лева по фактури и негово
задължение към ищеца /по цесия/ в размер на 7 800 709.59 лева. На 16.02.2017
г. В.И.-гл.счетоводител е отговорил, че потвърждава задължение към
ответника по фактури в размер на 21600 лева и потвърждава своето вземане
към ответника по цесия в размер на 7 800 709.59 лева. С потвърждение от
15.01.2018 г. ответникът е поискал от ищеца да бъдат потвърдени към
31.12.2017 г. съществуването на вземане на ответника срещу ищеца от 7 200
лева по фактури и негово задължение към ищеца /по цесия/ в размер на 7 660
074.12 лева. На 22.01.2018 г. В.И. –главен счетоводител е отговорил ,че
потвърждава наличието на описаните в искането на ответника вземания.С
писмо за потвърждание от 12.01.19г. ищцовото дружество е изпратило на
ответнното писмо за потвърждаване , с което иска от ответника да потвърди,
че салдото на вземанията на ищеца към ответника към 31.12.2018 г. е в размер
на 7 002 957.47 лева. На 21.05.2019 г. лице, което е различно от главния
счетоводител на ответното дружество /пред подписа срещу „гл.
счетоводител” има поставена запетайка, като не са вписани имената на
поставилото подписа лице/ е потвърдило наличието на вземането на ищеца в
размер на 7 002 957.57 лева.От заключението на вещото лице,назначено по
съдебно-счетоводната експертиза се установява,че от ГФО на ответника за
4
2012 г. е видно, че към 31.12.2012 г. ответникът вече притежава задължения в
общ размер от 8 491 хил.лв и вземания в общ размер от 6 109 хил. лв.
За да отхвърли предявения иск и постанови обжалваното решение СГС е
приел,че с договора за цесия се осъществява промяна в облигационната
връзка, чрез промяна на активната страна в нея, т.е. едно вземане се отстъпва
от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице.Негов
предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към
момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. Със сключване на
договора, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента
/неговия носител към същия момент/ върху цесионера /приобретателя на
вземането/, срещу което в случая цесионерът се есъгласил да заплати цена на
цедента, която е в размер на прехвърлените вземания.Съдът е приел,че от
събраните по делото доказателства се установява, че между страните по
делото е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на
договора за прехвърляне на вземане от 31.01.2012 г. По делото било
установено,че ищецът е изпълнил поетите с този договор към ответника
задължения. Ответникът не установил да е изпълнил насрещното си
задължение по договора-не били ангажирани доказателства да е заплатил на
ищеца цедент уговорената с договора цена ,поради което съдът приел, че
ответникът дължи на ищеца претендираната главница.Поради извода за
съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника в размер на
уговорената с договора от 31.01.2012 г. цена,съдът разгледал направеното от
ответника възражение за давност. Съгласно постигнатото от страните
съгласие, дължимата по договора цена следвало да бъде платена в срок до 3
години от датата на подписване на договора, съответно вземането на ищеца е
станало изискуемо на 31.01.2015 г. Приложимата за него е установената в
закона обща 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД. По отношение на
подържаното от ищеца, че започналата да тече на 31.01.2015 г. давност е
прекъсвана с извършваните от ответника през 2017, 2018 и 2019 г.
потвърждавания на счетоводни салда между двете дружества, които според
ищеца имат характер на признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. „а”
от ЗЗД,съдът е приел,че за да е налице признаване на вземането по смисъла на
чл. 116, б. „а” ЗЗД, волеизявлението на длъжника следва да е направено в
рамките на давностния срок и да се отнася еднозначно до съществуването на
самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които
5
произхожда.В случая по делото е спорно имат ли представените от ищеца
писма - потвърждения на счетоводни салда към 31.12.2016, 31.12.2017 г. и
31.12.2018 г. характер на признаване на длъжника за съществуване на
процесното вземане.СГС е приел,че тези писма не обективират изявления на
длъжника, които прекъсват давността на претендираното вземане по
договора от 31.01.2012 г. в размер на 8 428 898.36 лева. В отправените от
законния представител на ответника до ищцовото дружество потвърждения за
разчети за 2017 г. и 2018 г. не се съдържа недвусмислено волеизявление на
длъжника да бъде потвърдено съществуването на конкретния дълг по
договора от 31.01.2012 г. към кредитора. Видно от тези писма волята на
длъжника е да потвърди съществуване на свое задължение към кредитора,
индивидуализирано единствено като такова „по цесия” /без да е
индивидуализиран конкретен договор и да е уточнено дали задължението е за
дължима цена на прехвърлени вземания с договор за цесия или потвърденото
задължение е по цедирани на ищеца срещу ответника вземания на трето лице
срещу ответника/ и с размер, различен от претендираната от ищеца по
процесния договор цена. Потвърждаването на изпратеното от ищцовото
дружество до ответника писмо с искане да бъде потвърдено салдо на
вземанията на ищеца към ответника към 31.12.2018 г. в размер на 7 002
957.47 лева също няма характер на признаване по чл. 116, б. „а”, тъй като от
една страна не е ясно кое е лицето, потвъдило от името на ответника, а от
друга и в това писмо не се съдържа потвърждение именно на процесното
вземане. Съгласно решение № 26/24.07.2018 г. на ВКС, І ТО, по т. д. №
1853/2017 г., признание на дълга би се зачело с последиците на прекъсване
давността по отношение на вземането, съобразно основанието и в размера,
които волеизявлението на длъжника обективира или което е изводимо от
конклудентни действия /поведението на същия/, преценими с оглед
обстоятелствата във всеки конкретен случай, стига същите да манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди конкретен дълг към
кредитора. В решение № 98/26.07.2013 г. на ВКС, І ТО, по т. д. № 851/2012 г е
прието, че счетоводното записване на размера на задължението към отделен
кредитор от длъжника не съставлява признание по смисъла на чл. 116, б. „а”
от ЗЗД, тъй като счетоводните записвания са вътрешен акт на предприятието
на длъжника, съдържат информация за нуждите му и не са насочени към
външни потребители. Предвид на горното съдът е прие,че давността относно
6
претендираната главница е изтекла на 31.01.2020 г., съответно подадената на
30.04.2020 г. искова молба е подадена извън рамките на установения в чл.
110 от ГПК петгодишен давностен срок,поради което предявеният иск за
главницата следва да се счита за погасен по давност.Поради това съдът е
приел за погасено по давност и искането присъждането на лихва за забава.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното
решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.В настоящия случай във
въззивната жалба се подържа,че със счетоводните потвърждения на разчети,
извършени между ищеца и ответника с дати 15.02.2017г. и 15.01.2018г.
давността за претендираното вземане от страна на „Въгледобив Бобов
дол"ЕООД е била прекъсвана. В търговските отношения се е наложило
дружества да потвърждават взаимно салдата си през годините,което за
оперативност се извършва чрез взаимни писма, разменяни между
счетоводствата иа дружествата, които писма биват подписвани или от
счетоводителя или от представляващия дружеството. Поради това следва да
се счита, че независимо кой е подписал въпросното потвърждаване на салдо
/дали счетоводител или управител/, това представлява за дружеството
признаване, че съответната сума съществува като вземане или задължение.
Поради това жалбоподателя счита, че с подписването на въпросните
потвърждавания на разчети от страна на „Аура стар 2005“ЕООД, последното
дружество е признавало през годините задължението си към „Въгледобив
Бобов дол‘ЕООД.
При така поставения въпрос от значение за решаване на настоящето дело
е дали със счетоводните потвърждения на разчети, извършени между ищеца и
ответника с дати 15.02.2017г. и 15.01.2018г. давността за претендираното
вземане от страна на жалбоподателя е била прекъсната или не.
Настоящия състав на САС не споделя съображенията на жалбоподателя в
тази насока. Признание по смисъла на закона е налице, когато се признава
съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право.
Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и
недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице
7
признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, същото трябва да е
направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или
негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а
не само до наличието на фактите, от които произхожда. Това е така, защото
признаването на фактическия състав,от който произхожда вземането, все още
не означава признаване на последиците от този фактически състав към
момента на признаването.В настоящия случай не се установява
потвържданията от посочените дати да се отнасят конкретно до вземане по
договора за цесия от 31.01.2012г.,поради това,че в потвържденията не е
цитиран този договор /посочено е само „по цесия“/,а и посочените суми не
кореспондират със сумата задължение по договора.От страна на ищеца-
настоящ жалбоподател не се и подържа,че по договора за цесия е налице
частично изпълнение от страна на ответника,което да налага извод ,че
„потвърдения“ разчет по цесията е част от вземането по договора за цесия.В
тази насока е решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II
т. о., ТК,което след постановяването му се е наложило като постоянна
практика на ВКС.
Съдът изцяло споделя съображенията на СГС в обжалваното
решение,поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите
на същото.
С оглед на гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 620, ал. 5 ТЗ държавна такса по жалбата не е внесена
предварително.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати държавна такса по сметка на Софийски апелативен съд сумата от
219 847,42 лева.
Така мотивиран Софийскят апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение №260 974 от 15.06.2021 г. по т.д.№793/2020г по
описана СГС, VI-22 състав.
Осъжда „Въгледобив Бобов дол”,ЕООД/н/,гр.Бобов дол, ул "Георги
8
Димитров", ЕИК *********, представлявано от синдика Б. Л. да заплати
държавна такса по сметка на Софийски апелативен съд сумата от 219 847,42
лева .
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията
по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9