Р Е Ш Е Н И Е
№ 1055 15.07.2021г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и осми
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 770 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.38, ал.3 от Закона за държавните помощи /ЗДП/.
Административното дело е образувано по
жалба от „БОИЛ” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Свети Влас, ул.“Русалка” № 170,
представлявано от управителя В.Г.Н., чрез адвокат И.П.Ц. от БАС, против Акт за
установяване на публично държавно вземане № РД-05-15/12.03.2020г., издаден от
Министъра на земеделието, храните и горите, с който по отношение на
жалбоподателя е установено публично държавно вземане, представляващо
несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в
размер на главница и лихва на обща стойност 81 560.90 лева.
С жалбата се иска отмяна на оспорения акт
като незаконосъобразeн, постановен в
противоречие с материалния и процесуалния закон. С жалба – допълнение /л.66 от
делото/, се излагат още доводи относно незаконосъобразността на оспорения акт,
като се иска отмяна на същия. Алтернативно се иска изменение на акта, като се
намали размера на подлежащата на възстановяване сума.
В съдебно заседание оспорващият „БОИЛ” ООД се представлява от процесуалния
му представител адвокат Т. К.-П., която поддържа жалбата и претендира за
присъждане на направените по делото разноски, като прилага списък на същите. Представя
писмена защита, с която излага допълнителни съображения за
незаконосъобразността на оспорения акт.
Ответната страна Министър на
земеделието, храните и торите, се представлява от адвокат Г. Х., която оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана и възразява за прекомерност на
адвокатския хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя и претендира
разноски, като представя списък на същите. Представя писмени бележки, с които
излага допълнителни аргументи и доводи за неоснователността на жалбата и за законосъобразността
на оспорения акт.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Между страните не е спорно и
съдът го намира за установено, въз основа на приложените писмени доказателства
по административната преписка, че по отношение на Република България е
постановено и влязло в сила Решение на Европейската Комисия C(2014) 6207 final
от 5.09.2014 год., относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex
CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08), приведена в
действие от Република България при замените на горска земя /л.126-152 и л.161-186 от делото/. Няма данни това решение да е
обжалвано, поради което и се установява, че същото е влязло в сила и поражда
задължения за страната ни.
Решението на ЕК, е постановено
във връзка с констатирано нарушение на чл.108, § 3 от Договора за функциониране
на Европейския Съюз /ДФЕС/, а именно- неизпълнение на задължението на
Република България, като държава-членка да уведоми ЕК /неспазване на
процедурата по нотификация/, във връзка с предоставянето на държавна помощ. От
диспозитива на посоченото Решение на ЕК се установява, че със същото е
констатирано несъвместимо с вътрешния пазар, по смисъла на чл.108, §3 от ДФЕС и в нарушение
на чл.107 от ДФЕС, предоставяне от
страна на Република България на фактическа възможност за осъществяването на определени
двустранни сделки по замяна на земи горска територия, между държавата, като
техен собственик и частноправни субекти, които не са идентифицирани, а е
посочен общо период, в който са осъществени сделки, попадащи хипотетично в
обхвата на предоставена неправомерна държавна помощ, а именно: от 01.01.2007
год. до 27.01.2009 год. С Решение на ЕК
C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. е постановено, както следва: „Член 1:
Държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска
земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода
01.01.2007 год. - 27.01.2009 год., неправомерно приведена в действие от
Република България в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, е
несъвместима с вътрешния пазар; Член 2: Индивидуалната помощ, предоставена при
сделките за замяна, посочена в член 1, не представлява помощ, ако към момента
на предоставянето й е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет
съгласно член 2 от Регламент (ЕО) №994/98 на Съвета,
който е бил приложим към момента на предоставяне на помощта; Член 3: Индивидуалната
помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, която към
момента на предоставянето е отговаряла на условията, предвидени в регламент,
приет съгласно член 1 от Регламент (ЕО) №994/98 на Съвета, или
на условията съгласно всяка друга одобрена схема за помощ, е съвместима с
вътрешния пазар до максималния интензитет на помощ, приложим за този вид
помощи; Член 4: 1/. Република България възстановява от бенефициерите несъвместимата
помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1; 2/. Чрез
дерогация от разпоредбите на параграф 1 по-горе, несъвместимата помощ може да
бъде възстановена от бенефициерите чрез отмяна на сделките за замяна в
случаите, когато не са извършени материални промени в засегнатите от сделката
горски земи държавна и частна собственост след датата на тази сделка; 3/.
Сумите, които трябва да бъдат възстановени, включват лихви, начислени от датата
на предоставянето им на разположение на бенефициерите до действителното им
възстановяване; 4/. Лихвеният процент се изчислява с натрупване в съответствие
с глава V от Регламент (ЕО) №794/2004 и с Регламент (ЕО) № 271/2008. 5/. Република
България отменя всички неизплатени плащания на помощ, предоставена в контекста
на сделките за замяна и посочена в член 1, считано от датата на приемане на
настоящото решение; Член 5. 1/. Възстановяването на помощта, предоставена по
схемата, посочена в член 1, се извършва незабавно и ефективно; 2/. Република
България гарантира, че настоящото решение е напълно изпълнено в срок от
дванадесет месеца от датата на уведомяването за него; Член 6. 1/. В срок от
четири месеца от уведомяването за настоящото решение Република България
предоставя на Комисията следната информация: а) списък на всички сделки за
замяна, като посочва следната информация: - административните и пазарните цени
за частните и държавните горски парцели, които са заменени, информация за
допълнителните парични суми, включени във всяка сделка, както и произтичащия от
това размер на държавната помощ; - наименованието на частната страна, т. е. на
бенефициера на сделката за замяна, участваща във всяка сделка, и причините,
поради които се счита или не се счита, че тази страна е предприятие. б) установяване на
случаите, при които възстановяването ще се извърши въз основа на пазарните цени
към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България
становище 2014/032997; в) установяване на случаите, при които възстановяването
ще се осъществи чрез отмяна на сделката за замяна; г) установяване на случаите,
при които възстановяването ще се извърши въз основа на сумите, определени от независим
експерт оценител и документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил
назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрение от Комисията;
2/. В срок от осем месеца от уведомяването за настоящото решение Република
България предоставя на Комисията следната информация: а) списъка на
бенефициерите, които са получили помощ, предоставена при посочените в член 1
сделки за замяна, и общия размер на помощта, получена от всеки от тях в
резултат на тези сделки; б) общата сума (главница и лихви по възстановяване),
която трябва да бъде възстановена от всеки бенефициер; в) подробно описание на
вече предприетите и предвидените мерки за изпълнение на настоящото решение; г)
документи, доказващи, че на бенефициерите е наредено да възстановят помощта. 3/.
В срок от дванадесет месеца след уведомяването за настоящото решение Република
България представя документи, доказващи, че помощта е била възстановена изцяло
от съответните бенефициери. 4/. Република България информира редовно Комисията
за напредъка по изпълнение на националните мерки, взети в изпълнение на
настоящото решение, до окончателното възстановяване на помощта, предоставена
при сделките за замяна и посочена в член 1, като представя доклади на всеки два
месеца. По искане на Комисията тя предава незабавно информация за вече взетите
и предвидените мерки в изпълнение на настоящото решение. Тя предоставя също
подробна информация относно сумите на помощта и лихвите по възстановяването,
които вече са възстановени от бенефициерите; Член 7: Адресат на настоящото
решение е Република България. Решение C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. на ЕК, е
издадено на основание чл.14, във вр. чл.13 от Регламент (EО) №
659/1999 на Съвета
от 22.03.1999 год., за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО /впоследствие чл.108 от ДФЕС/, приложим към момента на
издаване на решението на ЕК, в сила, към датата на постановяването на този акт,
отм. считано от 13.10.2015 год. с Регламент /ЕС/ 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015
год. По своя характер,
решението е общ административен акт, съдържащ разпореждане за възстановяване
чрез определянето на задължителни мерки, които Република България трябва да
предприеме, при условията и сроковете, определени в решението, за
установяването на конкретни случаи, за релевантния период на неправомерно
предоставена помощ: от 01.01.2007 год. до 27.01.2009 год. Адресат, изрично
посочен в акта на ЕК, е Република България, която има задължението да изпълни
разпореждането за възстановяване на несъвместимата помощ, като изпълни мерките
и препоръките, при условията изрично постановени в диспозитива на Решение на ЕК
C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година, относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C)
(ex 2011/NN - ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP
176/B/08). Този административен акт, по своя вид и характер, попада изцяло в
обхвата, на нормата на чл.38, ал.3 от Закона за държавните
помощи /ЗДП,
ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 год. /, в относимата му редакция, към момента на
постановяването на оспорения в настоящото съдебно производство /АУПДВ/ № РД-05-15/12.03.2020 год.,
издаден от Министъра на земеделието, храните и горите на Република България.
Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., е предпоставка за
образуването на административното производство от компетентния в Република
България орган, за предприемане на мерките по неговото изпълнение. Съгласно чл.33, във вр. чл.8 и чл.10 от ЗДП, приложим към датата
на издаването на оспорения в настоящото производство АУПДВ, специална
компетентност по отношение на държавните помощи, в областта на земеделието,
развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, на
контролиращ орган и администратор на държавна помощ е предоставена на Министъра
на земеделието, храните и горите.
Административното производство по
издаването на №
РД-05-15/12.03.2020г.,
по отношение на жалбоподателя, започва с уведомление изх. № 70-5688/20.11.2019 год. /лист 54-55 от делото/, с което на основание чл.26, ал.1 от АПК, е уведомен, че в
Министерство на земеделието, храните и горите, се открива производство по
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане, с посочено от
административния орган правно основание: „на основание чл.38, ал.3 от ЗДП и чл.162, ал.2, т.6 и 9 от ДОПК, като на
жалбоподателя е предоставен 14-дневен срок за представяне на доказателства,
възражения и обяснения. С молба Вх. № 70-5688/09.12.2019 год. от „БОИЛ” ООД е депозирано възражение, в което се твърди, че в решението на Европейската комисия не се съдържа
конкретна информация и доказателства, че дружеството, със сключения договор за
замяна на недвижими имоти № 335/25.07.2008г., следва да се счита ползвател на
държавна помощ. С възражението е направено искане
за прекратяване на започналото административно производство поради нарушаване
на материално-правните и административни правила, както и поради липса на
доказателства за основателността на неговото започване. Твърди се, че не може
да се направят каквито и да е било възражения, без да се запознаят с
конкретните факти и обстоятелства, които ще се преценят от органа, поради което
е направено искане на основание чл.34, ал.1 от АПК, за запознаване с документите
по преписката. В тази връзка е подадено заявление за достъп до обществена
информация с вх.№ ДОИ-21/09.12.2019г. /л.47 от делото/. С решение рег.№
ЗАП-1034/20.12.2019г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
горите /ИАГ/ /л.45-46 от делото/ на „БОИЛ” ООД била предоставена исканата информация. На дружеството била предоставена възможност да се
запознае с наличните документи по преписката в рамките на работното време на
адреса на ИАГ.
Административното производство е
приключило с издаването на оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ РД-05-15/12.03.2020г. от Министъра на земеделието, храните и горите, с който
по отношение на жалбоподателя е установено публично държавно вземане,
представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на
възстановяване, в размер на главница и лихва на обща стойност 81 560.90
лева. /лист 38-44 от делото/.
По делото
няма данни кога е бил връчен АУПДВ на „БОИЛ” ООД, което го оспорило пред Административен съд – Бургас чрез административния
орган с жалба рег. № 70-1225/08.04.2021г., въз основа на която е било
образувано настоящото съдебно производство.
В хода на
съдебното производство бяха допуснати и възложени финансово-икономическа
експертиза, основна и повторна съдебно-оценителни експертизи, заключенията на
които бяха приети по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Предвид липсата на данни за датата на връчването й и
възражения от ответната страна, че е просрочена, същата се счита подадена
своевременно в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата се
явява основателна поради следните
съображения:
Предмет на оспорване пред Административен
съд Бургас е Акт за
установяване на публично държавно вземане № РД-05-15/12.03.2020г., издаден от
Министъра на земеделието, храните и горите, с който по отношение на
жалбоподателя е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима
с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер на
главница и лихва на обща стойност 81 560.90 лева.
Съгласно чл.168 от АПК във връзка
с чл.142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание
за отмяната му.
Съдебният контрол за
законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката дали са
налице установените от административния орган релевантни юридически факти,
изложени в мотивите на акта, и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за издаването му норма и респективно дали се следват
разпоредените правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на административния
орган е да установи наличието на посочените фактически основания и изпълнението
на законовите изисквания при издаването на оспорения акт.
В обжалвания Акт за установяване на публично държавно
вземане № РД-05-15/12.03.2020г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите на Република
България, е посочено, че същия е издаден на основание чл.10 от ЗДП и чл.38, ал.1, във вр. ал.3 от ЗДП, Решение на Европейската Комисия C(2014) 6207 final
от 5.09.2014 год., относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) и SA. 26217
(2011/C), приведена в действие от Република България при замените на горска
земя, чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК и чл.162, ал.2, т.6 и 9,
чл.165 и чл.166 от ДОПК.
За да прецени законосъобразността
на проведеното административно производство, съдът съобрази приложимата
нормативна уредба на общностното и националното право, за процесния случай,
както следва:
Европейската регламентация на
държавните помощи е залегнала в самите основополагащи договори на Европейската
общност и Европейския съюз. Така чл.87, т.1 от Договора за
създаване на Европейската общност (сега чл. 107 от Договора за
функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/) предвижда, че „Освен когато в този Договор е предвидено друго, всяка помощ отпусната от
държава-членка или чрез държавни ресурси под каквато и да било форма, която
нарушава или е заплаха за нарушаване на конкуренцията чрез фаворизирането на
определени предприятия или производството на определени стоки, е несъвместима с
общия пазар, доколкото засяга търговията между държавите-членки“. За и с цел гарантирането на конкуренцията и
равнопоставеността в рамките на общия европейски пазар, държавите-членки на ЕС,
предоставят, по силата на самите договори, на Европейската комисия и на Съвета
на Европейския съюз, възможността да разрешава предоставянето на държавни
помощи. Определени категории помощи са изключени от контрола на Европейската
комисия, доколкото се приема, че техният ефект е незначителен. Разрешаването на
мерките, представляващи държавни помощи, става или посредством групово
освобождаване на цели категории помощи (напр. това се прави с Регламент 800/2008/ЕС), или посредством индивидуално
освобождаване на съответната мярка, след нотификация- уведомление от страна на
държавата-членка и изрично или мълчаливо разрешение ЕК, по реда на чл. 108, § 3 от Договора за
функциониране на Европейския Съюз /ДФЕС/. Мерките, които могат да бъдат предприети за
отстраняване на ефекта от неправомерно предоставена държавна помощ,
несъвместима с вътрешния пазар, от страна на ЕК, са нормативно установени
в Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999
година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО, приложим към момента на
издаване на Решение на Европейската Комисия C(2014) 6207 final от 5.09.2014
год. относно схема за помощ №SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и
SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), приведена в действие от
Република България при разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в
горски територии, в сила, към датата на постановяването на акта на ЕК, отм.
считано от 13.10.2015 год. с Регламент /ЕС/ 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015
год. Регламент 659/99/EC задължава ЕК, да проучи
всяка информация достигнала до нея за наличието на недопустима държавна помощ,
какъвто е и процесния случай, доколкото производството пред ЕК, е образувано по
сигнал за нарушение на задължението за нотификация. В хода на това проучване тя
може да изиска информация от държавата-членка, за която се твърди, че е
предоставила тази помощ. Когато установява недопустима държавна помощ, ЕК,
задължава държавата-членка да предприеме всички необходими мерки, за да изземе
от бенефициента (облагодетелствания) тази помощ. Помощта се възстановява с
лихва от датата, на която е била на разположение на бенефициента, до датата на
възстановяването. Лихвата се определя от Европейската комисия и се публикува
периодично в Официалния вестник на Европейския съюз. Начинът на
възстановяването на помощта, обаче, е предоставен изцяло в правомощието на
държавата-членка, която следва да определи в националното си
законодателство, норми, уреждащи начина и реда за възстановяване, доколкото то
дава възможност за незабавно и ефективно изпълнение на решението на Комисията,
а в случай, че изпълнението е предмет на съдебен контрол от страна на
националните съдилища – държавата-членка е длъжна да вземе всички необходими
предварителни мерки, така че да не се осуети или забави възстановяването на
помощта. В конкретния случай-не се установява предприемането на такива мерки от
РБългария, в лицето на компетентния орган.
В тази връзка и в изпълнение на
общностното право, в Република България е приет Закона за държавните помощи. Към момента /12.03.2020 год./
на постановяването на оспорения в настоящото производство административен акт
за установяване на публично държавно вземане № РД-05-24/12.03.2020 год.,
правната рамка на националните норми, регулиращи възстановяването на
неправомерна и несъвместима държавна помощ, установена от ЕК, по реда на чл.14
от относимия към момента на постановяването на решението на ЕК /05.09.2014 год.
/ Регламент 659/99/EC, е приложим Закона за държавните помощи /ЗДП/ и Правилника за прилагане на закона за държавните
помощи /ППЗДП/.
ЗДП е специален закон, уреждащ по силата на чл.1, т.6 от същия, националния ред
и процедура по възстановяването на неправомерна и несъвместима държавна помощ.
Съгласно чл. 33, във вр. чл.8 и чл.10 от ЗДП /ДВ, бр. 85 от 24.10.2017
г. /, приложим към датата на издаването на оспорения в настоящото производство
АУПДВ, специална компетентност по отношение на държавните помощи, в областта на
земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и
рибарството, на контролиращ орган и администратор на държавна помощ е
предоставена на Министъра на Земеделието, храните и горите.
От анализа на приложимите
разпоредби на Регламент 659/99/EC, ЗДП и ППЗП, следва, че решението на Европейската
комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ подлежи
пряко на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, освен ако 1/. изпълнението му бъде спряно от Съда на Европейския съюз в
рамките на процедурата по обжалване на решението на Европейската комисия, или
2/. ако в решението на ЕК, не са индивидуализирани получателите на помощ и
размерът на сумата, която трябва да се възстанови. В последния случай
компетентния български орган следва да издаде допълнително и акт за установяване
на публично вземане. Процедурата за издаването на такъв надлежен акт по
възстановяване е уредена в Глава VI от ЗДП. В него са уредени две правни
хипотези, при които се възстановява неправомерно предоставена помощ. Първата
предвижда възстановяване, въз основа директно на Решение на ЕК, когато то
представлява ИАА, по отношение на конкретен бенефициер и конкретно определя
размера на вземането, подлежащо на възстановяване /главницата и лихвата/, по
реда на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗДП. Втората хипотеза, е предвидена
в нормата на чл.38, ал.3 от ЗДП, когато не е индивидуализиран
субект-бенефициер на държавната помощ и размера и в решението на ЕК.
Не е спорно в настоящото
производство, че Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. относно
схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA. 26217
(2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република
България при разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски
територии, е влязъл в сила административен акт, който е законно основание за
иницииране на производство от компетентния национален орган, по реда на втората
посочена по-горе хипотеза на чл.38, ал.3 от ЗДП. Императивната норма на чл.38, ал.3 от ЗДП, постановява, че: „Когато с
решението на Европейската комисия за възстановяване на неправомерна и
несъвместима държавна помощ или съответно на неправилно използвана държавна
помощ не са индивидуализирани получателите на помощ и размерът на помощта,
която трябва да се възстанови, администраторът на помощ издава акт за
установяване на публично вземане по реда на АПК. Т.е., националният
компетентен орган, следва изрично да издири, идентифицира и определи наличието
на нормативно-установените предпоставки за издаването на ИАА, по отношение на
възможните бенефициери на помощ, за посочения в Решението на ЕК, период: за
замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост
в периода 01.01.2007г. - 27.01.2009г. като издаде, законосъобразен ИАА, по
отношение на такъв субект, отговарящ на изискванията за „бенефициер“, по
смисъла на чл.107, параграф 1 от ДФЕС, при съобразяване с Решението на
ЕК, в случая съображения (125)- (128) от Решение на ЕК C(2014) 6207 final от
5.09.2014г., който въпрос е предварителен, т. е. преюдициален за обосноваване
наличието на държавна помощ, по отношение на конкретен частноправен субект, за
относимия период и съответно, за възникване на задължението за възстановяване. Нормата на чл.38, ал.4 от ЗДП, установява и специален ред за
изпълнение на съответния ИАА, т. е. събиране на неправомерната помощ,
установена по реда на чл.38, ал.3 - от органите на Националната агенция по
приходите /НАП/, по реда на ДОПК.
От посочената национална
нормативна уредба, следва, че в процесния случай, компетентния национален орган
- Министъра на земеделието, храните и горите, е следвало да издаде Акт за
установяване на публично държавно вземане, на основание чл.38, ал.3 от ЗДП, по отношение, на който изрично
е предвидено приложението на процедурата по АПК, доколкото същия представлява
ИАА, като спази и специалното производство, предвидено в чл.38 и чл.39 от ЗДП. Вземането по акт за
установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл.38, ал.3 от ЗДП, във вр. чл.21, ал.2 от АПК, представлява публично държавно
вземане по аргумент на чл.6 от ЗДП, във вр. чл.38, ал.4 от ЗДП. Макар и нормата на чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК, да визира само случаите на
решения на ЕК, индивидуализиращи бенефициерите на неправомерна държавна помощ,
в хипотезата на чл.38, ал.1 от ЗДП, доколкото събирането на
вземанията по акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДП, на основание чл.38, ал.4 от ЗДП, е изрично предвидено да бъде
извършвано по реда на ДОПК, то следва да се приеме, че валидно и законосъобразно проведено административно производство по
реда на чл.38, ал.3, съгласно посочената по-горе нормативната уредба, следва да
приключи с постановяването на установителен индивидуален административен акт,
по смисъла на чл.38, ал.3 от ЗДП и чл.21, ал.2 от АПК, представляващ изпълнително
основание, по смисъла на чл.165 от ДОПК.
Въз основа на приложимия закон и
доказателствата по делото, съдът прави следните правни изводи, при проверката
за законосъобразност на оспорения в съдебното производство акт:
Оспореният в съдебното производство АУПДВ
№ РД-05-15/12.03.2020г., е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия по чл.33, във вр. чл.8 и чл.10 от ЗДП, поради което и не се
констатират пороци обосноваващи отмяната му на основание чл.146, ал. 1 от АПК.
Оспорваното волеизявление е в
писмена форма, съгласно изискването на чл.59, ал.2 от АПК и съдържа посочване на
фактическите и правни основания за издаването му, поради което и съдът приема,
че е издаден в предписаната от закона форма.
Настоящият състав на
Административен съд Бургас, въз основа на всички данни и
доказателства по делото и относимите нормативни актове, доколкото съдебният
контрол включва, приложението на националната правна рамка, така и
съблюдаването и спазването на общностното право, намира, че в производството по
издаването на процесния АУПДВ, са допуснати особено съществени нарушения на
процесуални правила, опорочаващи акта, с който производството е приключило.
Административното производство се
основава на чл.38, ал.3 от ЗДП, което установява задължение за
провеждане на производство по реда на чл.38, ал.6 от ЗДП, във вр. чл.39 от ЗДП, в сроковете и при указанията,
изрично обективирани в диспозитива на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от
5.09.2014 год. относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP
176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08). Решението
на ЕК, освен, че изрично се посочва в акта, съгласно ЗДП, доколкото
представлява общ административен акт, който не индивидуализира бенефициер и
размер на помощта, представлява материално-правна предпоставка за иницииране на
производството, но администраторът на помощ, е компетентният национален орган,
който дължи пълна проверка на фактическите и правни основания, обосноваващи
издаването на акт за установяване на публично задължение, в съответствие с
приложимите общностни и национални материално правни и процесуални норми и
указанията на ЕК, по отношение на конкретния частноправен субект „БОИЛ” ООД, като изследва всички относими факти, съгласно
указанията по диспозитива на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год.
Същевременно българската държава, в случая, в лицето на Министъра на храните,
горите и земеделието, следва да извърши проверките, в рамките на установените
от ЕК, срокове в решението.
Настоящият съдебен състав приема,
че формално от страна на административния орган, са спазени правилата по
издаването на процесния административен акт, във връзка с уведомяването на
жалбоподателя за започнатото административно производство, предоставянето на
възможност за запознаването му с преписката и
депозирането на възражение от негова страна, поради
което и не се констатират съществени нарушения на нормите на чл.26 и чл.34 от АПК, във вр. производството по Глава VI от ЗДП.
По административната преписка,
обаче, липсват доказателства, за извършена предварителна проверка или извършена
такава в хода на административното производство, както и събирането на
доказателства, във връзка с основния предварителен въпрос, идентифициращ
конкретния жалбоподател, като „бенефициер“, по смисъла на чл.107, параграф 1 от ДФЕС, при съобразяване с Решението на
ЕК, в случая съображения (125)- (128) от Решение на ЕК C(2014) 6207 final от
5.09.2014 год. Само фактът, че процесната
сделка за замяна, попада в периода от 01.01.2007 год. до 27.01.2009 год., определен в Решение на
ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. като период, в който се идентифицира неправомерно приведена в действие, несъвместима с
вътрешния пазар държавна помощ, в нарушение на чл.108, пар.3 от ДФЕС, не е достатъчно основание за
издаването на ИАА. Решението на ЕК, общностните и национални норми,
предвиждат императивни норми, които представляват абсолютни отрицателни
предпоставки, за издаването на ИАА, по реда на чл.38, ал.3 от ЗДП, посочени изрично и в Решението на ЕК и задължаващи, министъра на
земеделието, храните и горите, да ги изследва, прецени и конкретно, обоснове в
оспорения АУПДВ, с всички елементи за наличието на качеството
„бенефициер“, по смисъла на чл.107, параграф 1 от ДФЕС. В процесния случай, както по административната преписка, така и в
оспорения акт, липсват данни и доказателства, обосноваващи позитивен извод, в
посочения смисъл, което е в противоречие с материалния закон и обосновава, дори
само на това незаконосъобразност на оспорения акт.
По делото не са представени данни
и доказателства, установяващи приемането и прилагането на методи и процедури,
одобрени от националния компетентен оран - Министъра на земеделието, храните и
горите, в качеството му на администратор на помощ, в изпълнение на Решение на
ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., както и във връзка с осъществяването
на специалната процедура по реда на чл.38, ал.9 и ал.10 от ЗДП. Диспозитивът на решението на
ЕК, съдържа мерки, задължителни по отношение на Република България, като
определя в член 4. началния момент на възстановяването на сумите, които биха
представлявали неправомерно приведена в действие помощ, по сделки за замяна за
периода 01.01.2007 год. - 27.01.2009 год. на горска земя държавна собственост
срещу горска земя частна собственост, лихвата за забава и периодът за
изчисляването й. Методиката „предложена“ от ЕК,
в т.7.2, съображения (172)-(175) от Решение на ЕК C(2014) 6207final/ 5.09.2014
год., изрично е окачествена от ЕК, като възможна „отправна точка“, за
определяне на размера на несъвместимата държавна помощ, която ЕК комисия счита,
че държавата следва да спазва. При методиката, предложена от ЕК, в съображения
(172)-(175), изрично е посочено, че „корекция“, по този ред на „първоначалната
сума, следва да се направи за тези случаи, при които парцел земя държавна
собственост с по-висока административна стойност е бил заменен срещу парцел
земя частна собственост с по-ниска административна стойност“. От цялостният
анализ на съдържанието на мотивите по т.7.2 от Решение на ЕК C(2014) 6207 final/ 5.09.2014 год, се установява, че ЕК
предоставя възможност Република България, да определи административна стойност
на парцелите, която е база за определянето на размера на несъвместимата
държавна помощ, определена вече, по предложената от ЕК, формула. Предоставена е
възможност, на националния компетентен орган, „когато тази методика, не може да
бъде приложена или води до сума, която явно не отразява адекватно размера на
сумата, получена от бенефициера“, българския компетентен орган, да извърши
оценка на пазарните цени на заменените парцели към момента на сключване на
сделката с помощта на независим експерт, който е квалифициран да извършва
такива оценки.... чрез тръжна процедура. Видно от съдържанието на решението на
ЕК, компетентният национален орган следва да определи конкретната методика, по
която ще извършва оценката на административната стойност и методика за оценка
на размера на несъвместимата държавна помощ, ако са налице предпоставките по
съображения (172)-(175), или в условията на алтернативност- да използва независим
експерт, оценител, при наличието на предпоставките по съображение (176) на
Решение на ЕК C(2014) 6207 final/ 5.09.2014 год.
Административният орган в
конкретния случай е определил пазарните цени чрез
експертна оценка, извършена от независим оценител, определен по реда на ЗОП
„Агролеспроект“ЕООД съгласно чл.38, ал.7, т.2 от ЗДП. В съображение (176) е посочено, че този начин на определяне на пазарните
цени се използва, когато българските органи могат да изразят основателни
съмнения, че тази методика не може да бъде приложена или води до сума, която
явно не отразява адекватно сумата, получена от бенефициера.
Съгласно решение на Съда на ЕС по
дело С-239/09, което се отнася до продажбата от публични органи на земи или
сгради на предприятие или на лице, извършващо стопанска дейност е посочено, че
такава продажба може да крие елементи на държавна помощ по-специално когато не
се извършва на пазарна стойност т.е. на цената, която частен инвеститор,
действащ в нормални условия на конкуренция, би могъл да определи (т. 34 и
решение по дело С-290/07, т. 68). Според Съда от изложеното следва да се
приеме, че когато националното право установява правила за изчисляване на
пазарна стойност на земи с оглед на тяхната продажба от публични органи, за да
съответстват тези правила на чл.87 от Договора, при прилагането им във всички
случаи трябва да се получи цена, която е възможно най-близка до пазарната
стойност. От цитираните решения на Съда на ЕС и съображения на ЕК, следва да се
приеме, че не е необходимо приемането на методика за определяне реалните
пазарни цени на заменените горски земи, с нарочен акт на административния
орган. Достатъчно е използването на нормативно установени методи за оценка,
които след съответните корекции, да доведат до получаването на цена, възможно
най-близка до пазарната стойност на заменените имоти към датата на договора за
замяна.
В настоящото производство,
безспорно е установено, наличието на замяна на земи от държавния горския фонд в
землището на гр. Несебър със земите на жалбоподателят в землището на с. Очиндол, общ. Мездра. В конкретния случай от
представените по делото оценителски доклади се установява, че при оценката са
използвани метод на пазарните аналози и метод на приходната стойност.
Видно от изложеното в АУПДВ
пазарната цена на частните имоти и пазарната цена на държавните имоти са
определени съгласно оценка, изготвена от „Агролеспроект” ЕООД. Оценителските
доклади са изготвени през м. февруари 2018г., т.е.
преди образуване на административното производство по издаването на акта. Не е
спорно, че оценителят „Агролеспроект” ЕООД е избран след проведена процедура по
реда на ЗОП. Съгласно чл.1, ал.2 от ПМС № 246 от 15 октомври 2009г. за
преобразуване на Държавната агенция по горите към МС в Изпълнителна агенция по
горите към министъра на земеделието и храните, обн. ДВ, бр. 84 от 23 октомври
2009г., Изпълнителната агенция по горите е юридическо лице на бюджетна издръжка
- второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на Министерството на
земеделието и храните със седалище София.
Пазарните оценки за процесната сделка за замяна са
изготвени от оценител, определен след проведена публична тръжна процедура и
одобрение от Комисията, а не са използвани представените от държавата на ЕК
оценки от 2014г. Налице е и хипотезата на чл.38, ал.7, т.1 от ЗДП, доколкото оценката не е
възложена и приета от министъра на земеделието, храните и горите, а му е била
предоставена от Изпълнителна агенция по горите и вече е била налична при него
преди образуването на административното производство. Същевременно съдът намира, че в конкретния случай
се налага изводът, че пазарните оценки на държавните и частните имоти не са изготвени
от независими експерти в изпълнение изискването на съображение 176 от решението
на ЕК. От данните в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик
на капитала на „Агролеспроект” ЕООД е Министерство на земеделието, храните и
горите. По делото от страна на ответника не е представено нито писмото, с което
ЕК е уведомена за избрания оценител - „Агролеспроект” ЕООД, нито документите,
които са й били представени, поради което не би могло категорично да се твърди,
че й е била предоставена и информацията, според която едноличен собственик на
капитала на „Агролеспроект” ЕООД е Министерство на земеделието, храните и
горите, и въпреки, че й е станала известна тази свързаност, тя е одобрила
оценителя.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че административният орган не е определил размера на подлежащата на възстановяване неправомерно получена помощ, въз основа на пазарните цени на заменените имоти, определени от независим оценител, в изпълнение на решението на ЕК.
Ето защо съдът намира, че не
следва да се кредитира оценката извършена от
„Агролеспроект“ ЕООД.
Независимо от факта, че само
констатираното обстоятелство по чл.146, ал.3 от АПК, е достатъчно основание за
отмяна на АУПДВ №
РД-05-15/12.03.2020г., издаден от
Министъра на земеделието, храните и горите на Република България, като
незаконосъобразен, настоящият съдебен състав, намира за необходимо, за пълнота
на изложението, да изложи и съображения във връзка с проверка на акта, по
отношение на неговата материална законосъобразност, обоснованост и противоречие
с целите на закона, в частност с основни принципи на общностното право на ЕС и
националната нормативна уредба.
Въз основа на приетите по делото
доказателства и приложимия закон, съдът намира, че оспореният в производството
административен акт, е незаконосъобразен и поради постановяването му в
противоречие с приложимия материален закон, също така необоснован и
противоречащ на целите на закона.
Това е така, поради следните
съображения:
Решение на ЕК C(2014) 6207 final
от 5.09.2014 год. относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex
CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), приведена в
действие от Република България при разпоредителни сделки за замени на поземлени
имоти в горски територии, е влязъл в сила административен акт, който е законно
основание за иницииране на производство от компетентния национален орган, по
реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДП. Решението на административния
орган, следва да индивидуализира субект на неправомерно предоставената държавна
помощ-конкретен бенефициер, в конкретния случай, съобразно диспозитива на
Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., да извърши конкретна
преценка, за наличието на обстоятелствата по чл.2 и чл.3 от диспозитива на
решението на ЕК, по отношение на жалбоподателя „Аква истейт“ООД. Данни и
доказателства, за извършена такава преценка по делото липсват, независимо от
това, че това е императивно постановено от решението на ЕК, доколкото то не
идентифицира конкретни бенефициери на помощ, а препраща като указание по
отношение на българската държава, към съображения (126)- (128) от мотивите на
решението. В този случай, преди изобщо
образуването на настоящото административно производство, националният
компетентен орган, е следвало да прецени, качеството на бенефициер на
конкретния жалбоподател „БОИЛ”
ООД по отношение на което качество, в
случай на наличието му, да изложи конкретни факти и правни основания, в
мотивите на оспорения акт, с оглед нормата на чл.107, параграф 1 от ДФЕС, съобразно изричното изискването
на решението на ЕК. По делото, изобщо липсват данни и доказателства за
извършването на такава преценка и събирането на доказателства в тази насока.
Формалната регистрация на
жалбоподателят като търговец, не предполага автоматично придобиването му на
качеството на бенефициер по смисъла на Решението на ЕК. Не е спорно по делото,
че по отношение на придобития чрез замяна държавен имот, по силата на Договор
за замяна, не са извършвани преобразувания по ЗУТ, по отношение на статута му,
както и са изпълнени поетите задължения по чл.13 от същия, а именно, че начинът
на трайно ползване на имота не се променя. От изложеното следва, че по
отношение на конкретния жалбоподател, не може да бъде направен категоричен и
безспорен извод, че същия попада в обхвата на понятието „бенефициер“ по смисъла
на чл.107 §1 от Договора за
функциониране на Европейския Съюз /ДФЕС/, съобразно съображение (126) от Решение на ЕК
C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. По делото липсват изобщо доказателства, за
преценка на националния административен орган и съобразяване с диспозитива по
чл.2 и чл.3 от решението на ЕК. Липсват
изобщо данни и доказателства по отношение на извършвана стопанска дейност с
конкретния имот, предмет на замяна и възможното реализиране на доходи, а с това
и предимство, по отношение на конкуренти на установяването и функционирането на
общия пазар на ЕС, по смисъла на чл.26 от ДФЕС, във вр. чл.107 §1 от ДФЕС. Не е изследван въпроса и не са
представени доказателства, за извършването на стопанска дейност, по отношение
на конкретния имот и конкретния частноправен субект-жалбоподател, предмет на
сделката за замяна от 25.07.2008 год., обосноваващ извод за
наличие на обстоятелства по чл.107 §1 от ДФЕС, за качеството му на бенефициер, във вр. с чл.1-3 от Решението на ЕК, императивно изключващи
определени хипотетични субекти, от обхвата на бенефициери на държавна помощ,
към момента на сделката за замяна. Събиране на относими
доказателства, тяхната преценка и анализ, в процесния случай, при постановяване
на оспорения акт, във връзка с извършването на стопанска дейност от конкретния
жалбоподател, изобщо не е извършван, в изпълнение на задължението по
диспозитива по чл.2-3 от Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год.
относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA.
26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република
България при разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски
територии, който е предоставен изцяло в правомощията на компетентния национален
орган, съобразно националната правна рамка, и е негово задължение, при
постановяването на конкретен ИАА, по реда на чл.38, ал.3 от ЗДП.
Въз основа на изложеното,
оспорения в съдебното производство акт, е постановен при противоречие с
материалния закон и като такъв се явява необоснован и поради това
незаконосъобразен.
Настоящият съдебен състав, намира
за основателни и наведените от жалбоподателя оплаквания, за противоречие с
целта на закона, в смисъл на противоречие с основополагащи принципи на
общностното, националното и международното административно право.
Констатираните нарушения на материалния закон и административнопроизводствените
правила, свързани с неизпълнение от административния орган, на императивни
норми на националното и общностното право по постановяването на акт за
установяване на административно вземане по реда на чл.38, ал.3 от ЗДВ, посочени по-горе, са в
противоречие с основни принципи на административното право, каквито са принципа
на правна сигурност и оправдани правни очаквания, установени от нормите на
българското национално право в чл.12 и чл.13 от АПК и последователно развити и
поддържани в практиката на Съда на Европейския съюз /C. 120/86 M. van L. en V.
/1998/ ECR 2321; C. 74/74 C. SA v C. /1975/ ECR 5ЗЗ; C. C-340/98 I. v C. и др/. Това в допълнение, обосновава
незаконосъобразност на оспорения административен акт, на основание чл.146, ал.5 от АПК.
Накрая, съдът намира за необходимо да обсъди и възражението за наличието на абсолютна погасителна давност по ДОПК,
направено от страна на жалбоподателя.
Наличието на погасителна давност
за държавната помощ, следва да се разгледа в светлината на решение на Съда на
ЕС по дело С-627/18. Съгласно т. 2 от диспозитива на посоченото решение и член 16 параграф 2 от Регламент 2015/1589, съгласно
който подлежащата на възстановяване помощ, включва лихви и принципът на
ефективност, посочен в параграф 3 на същия член, трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат прилагането на национален давностен срок към
възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още преди приемането на
решението на комисията, с което тази помощ се обявява за неправомерна и се
разпорежда възстановяването й или когато този давностен срок е изтекъл основно
поради закъснението на националните органи при изпълнението на това решение.
Даденото тълкуване е приложимо в настоящия случай, тъй като съгласно решение на
ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година държавната помощ, отпусната на
предприятия при сделките за замяна на горски земи, е приведена в действие от
Република България в нарушение на изискването за предварително уведомяване на
Комисията. В този случай съгласно т.51 от цитираното решение на Съда на ЕС
получателят не може валидно да се позовава на оправдани правни очаквания
относно правомерността на разглежданата помощ. В същия смисъл е и решение по
дело С-349/17, т.98. Според Съда на ЕС принципът на правната сигурност, който
давностните срокове имат за цел да гарантират, не може да бъде пречка за
възстановяване на обявена за несъвместима с вътрешния пазар помощ (дело
С-627/18, т.60).
В процесния случай решението на
ЕК, C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година е издадено в рамките на 10 годишният
давностен срок по чл.15 от приложимия по това време Регламент (ЕО) № 659/99, отменен с Регламент № 2015/1589. От
доказателствата по делото е установено, че компетентният национален орган е
забавил изпълнението на посоченото решение, като е издал оспорения АУПДВ по
чл.38, ал.3 от ЗДП на 12.03.2020 год. При тези
обстоятелства и предвид цитираната съдебна практика на Съда на ЕС давностният
срок, предвиден в националния закон не следва да се прилага. В този смисъл са решение № 5042/20.04.2021 год., постановено по адм. дело №10923/2020 год. решение № 5050/20.04.2021 год., постановено по
адм. дело №704/2021 год. по описа на
ВАС на РБ.
По
съображенията изложени по-горе оспореният АУПДВ № РД05-15/12.03.2020 г.,
издаден от Министъра на земеделието, храните и горите на Република България, е
незаконосъобразен, като постановен при наличието на съществени нарушения на
административно производствените правила, приложимия материален закон и
несъответствие с целта на закона, обективирана в основни принципи на
националното и общностното административно право. По изложените съображения и
на осн. чл.168, ал.5 от АПК обжалваният акт следва да се отмени, като
незаконосъобразен и преписката да се изпрати на компетентния административен
орган за проверка за наличието на данни и обстоятелства и провеждане на
надлежно производство реда на чл.38, ал.3 от Закона за държавните помощи, при
спазване на указанията, посочени в мотивите на това решение.
При този изход на делото
искането на представителя на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК. От страна на ответника е направено
възражение за прекомерност на възнаграждението, което е основателно. Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие, размерът на възнаграждението
е по-голям от предвиденият в чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, поради
което следва да се редуцира на 2 976.80 лева. С оглед на което в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски, които възлизат в общ размер на 4 180.80 лв., от които 54.00 лв. заплатената ДТ в
производството, 2 976.80 лв. представляващи заплатено възнаграждение за
процесуално представителство и защита, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 31.03.2020г., както и 1 150.00 лв. заплатено възнаграждение
на вещите лица за изготвените по делото експертизи, които следва да бъдат
заплатени от ответната страна.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 и чл.173, ал.3 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане № РД-05-15/12.03.2020г., издаден от
Министъра на земеделието, храните и горите, с който по отношение на
жалбоподателя е установено публично държавно вземане, представляващо
несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в
размер на главница и лихва на обща стойност 81 560.90 лева.
ИЗПРАЩА делото, като преписка на Министъра на
земеделието, храните и горите, за предприемането на действия по изпълнение на
Решение на Европейската Комисия C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., относно
схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA. 26217
(2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република
България при замените на горска земя, по отношение конкретно на „БОИЛ” ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Свети Влас, ул.“Русалка” № 170, представлявано от управителя В.Г.Н., при съобразяване и спазване на
указанията, дадени в мотивите на съдебното решение.
ОСЪЖДА Министерството на земеделието, храните и горите - София, да заплати на „БОИЛ” ООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, ул.“Русалка”
№ 170, представлявано от управителя В.Г.Н., сумата от 4 180.80 лв. /четири хиляди
сто и осемдесет лв. и 80 ст./,
представляваща общия размер на
сторените в производството
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: