РЕШЕНИЕ
Номер 25117.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500413 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., *** чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ***, чрез юрисконсулт Н. М. против
Решение № 19 от 24.02.2020 г. постановено по гр.д. № 514 по описа на Районен съд
Радомир за 2019 г., с което са отхвърлени исковете, предявени от жалбоподателя срещу
Й. С. И. , от ***, с ЕГН: ********** искове за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 940.24 лева, представляваща
главница по договор за потребителски паричен кредит *** г., отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване на кредитна карта, сумата от 182.40 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 06.08.2018 г., сумата от
49.65 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.08.2018 г. до
11.02.2019 г., или общо дължима сума в размер на 1172.20 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 20.02.2019 г. до окончателното им изплащане, за които суми е
издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
*** г. по ч.гр.д. № 150 по описа на Районен съд Радомир за 2019 г.
Със същото Решение Районният съд е прекратил на основание чл.130 от ГПК,
производството по делото, в частта, в която ищцовото дружество е предявило
осъдителен иск в условията на евентуалност против Й. С. И. , с който е поискал от
съда да осъди ответника да му заплати сумата от 940.24 лева, представляваща главница
по договор за потребителски паричен кредит *** г., отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване на кредитна карта, сумата от 182.40 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 06.08.2018 г., сумата от
49.65 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.08.2018 г. до
11.02.2019 г., или общо дължима сума в размер на 1172.20 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
1
заповед за изпълнение – 20.02.2019 г. до окончателното им изплащане.
Оплакванията в жалбата са за неправилност на обжалваното решение, поради
допуснати съществени процесуални нарушения (първоинстанционният съд не е
постановил неприсъствено решение, въпреки предпоставките за това и изричното
искане на ищеца) и необоснованост Иска се обезсилване като недопустимо на
обжалваното решение и делото да бъде върнато на Районен съд Радомир за ново
разглеждане от друг състав. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на
жалбата.
Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно.
След извършена служебна проверка относно допустимостта на обжалваното
решение въззивният съд установява следното:
Ищецът е твърдял, че с ответника са били в облигационни правоотношения, като
между страните е сключен договор за покупка на стоки и услуги *** г., като при
сключването му ответника е дал съгласието си, освен кредита да му бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard с
максимален кредитен лимит от 1000 лева, представляващ револвиращ потребителски
кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции: теглене в
брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални устройства и др., осъществени
чрез издадената кредитна карта. Посочил е, че на *** г. ответника е активирал
предоставената му кредитна карта, като върху усвоената сума се начислявала годишна
лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определен годишен
лихвен процент, а за кредитополучателя възниквало задължението да заплаща
минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърдял, че
ответника е теглил суми от предоставената му кредитна карта, като е преустановил
редовното й обслужване на *** г. Изложил е, че към датата на подаване на
заявлението, задължението на ответника било в размер на 1122.64 лева,
представляващо използвана главница в размер на 940.24 лева, както и договорна лихва
за периода от 01.03.2018 г. до 06.08.2018 г. в размер на 182.40 лева, обезщетение за
забава в размер на 49.56 лева за периода от 06.08.2018 г. до 11.02.2019 г. Посочил, че
ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и в негова полза била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 150/2019 г.
В първото заседание, след като е констатирано, че процедурата по призоваване на
ответника е спазена, предвид неявяването му, както и че не е представен отговор на
исковата молба в едномесечния срок и че липсва уведомяване на съда за разглеждане
на делото в негово отсъствие, ищецът с писмена молба, позовавайки се именно на тези
предпоставки по чл. 238 ГПК е поискал съдът да постанови неприсъствено решение.
По направеното искане няма произнасяне, видно от съдебния протокол от 23.01.2020 г.,
в който се съдържа искането по чл. 238 ГПК, доклада по чл. 146 ГПК, след което е
даден ход на устните състезания и е завършено разглеждането на делото.
2
Първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното Решение, което е
постановено реда на общия исков процес, като е отхвърлил обективно съединените
установителни искове за посочената главница и мораторна лихва и прекратил
производството по алтернативно предявените осъдителни искове. Решението е
обжалвано, като основното оплакване във въззивната жалба е свързано и с неприлагане
на института на неприсъственото решение.
След като ищецът своевременно е поискал произнасяне от първоинстанционния
съд с неприсъствено решение, съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 239
ГПК. Ако е считал, че някоя от посочените предпоставки не е спазена, то съдът е
следвало да се произнесе по това искане с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, а не да
премине към произнасяне с решение по съществото на спора. С последното съдът е
отхвърлил иска, основан на правоотношения по договор за заем, произнасяйки се по
съществото на спора и приемайки, че от приложените писмени доказателства не би
могло да се направи извод, че издадената от кредитора кредитна карта е била получена
от ответника, както и че последният е извършвал трансакции възползвайки се от
предоставения кредитен лимит. Посочил е, че върху представената от ищеца
товарителница за доставена на ответника пратка, липсва отбелязване да е изпратена
именно твърдяната кредитна карта. Липсват и други данни по делото кредитната карта
да е била връчена на ответника и последният сам или чрез другиго да е изтеглил суми
от нея или съответно да са извършвани плащания с тази кредитна карта. Тези изводи на
Районният съд са, без да има оспорване от страна на ответника относно фактите,
отразени в тези документи. Като е постановил съдебен акт – решение, с което се е
произнесъл по съществото на спора, преценявайки приложените към исковата молба
писмени доказателства, от към тяхното съдържание без да е налице оспорване на
относимите факти от ответника, вместо да се произнесе по искането от ищеца – или с
определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, или с решение по чл. 239, ал. 2 ГПК, Районният съд
е постановил недопустим съдебен акт.
С оглед спецификата на неприсъственото решение (необжалваемост и процедури
по чл. 240 ГПК), настоящата въззивна инстанция няма как да поправи нарушението,
тъй като единствено в компетентността на първоинстанционния съд е постановяването
на неприсъствено решение, което не полежи на въззивен контрол.
По изложените съображения, обжалваното решение подлежи на обезсилване, като
постановено по недопустимо (невъведено) искане, предвид въведеното искане за
произнасяне с неприсъствено решение от ищеца и отсъствие на произнасяне по него с
допустимите съдебни актове – Решение по чл. 239, ал. 1 ГПК, с което се уважава
поради вероятната му основателност предявеният иск, или Определение по чл. 239, ал.
3 ГПК за отхвърляне на искането. Производството пред първоинстанционния съд
следва да продължи от процесуалното действие, свързано с произнасяне по искането
по чл. 238, ал. 1 ГПК на ищеца.
По разноските:
Настоящото въззивно производството приключва с решение, с което обжалваното
първоинстанционно решение се обезсилва и делото се връща за ново разглеждане от
друг състав на районния съд, т.е. не се разрешава по същество правният спор, предмет
на делото, и не се слага край на делото, поради което за страните не възниква право на
разноски по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, които да бъдат присъждани от въззивния съд в
3
настоящото производство. При новото разглеждане на делото първоинстанционният
съд следва да се произнесе по разноските, направени и в настоящото въззивно
производство, съгласно чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 19 от 24.02.2020 г. постановено по гр.д. № 514 по
описа на Районен съд Радомир за 2019 г., като ВРЪЩА делото на друг състав на
Районен съд Радомир за произнасяне по искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1,
пр. първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4