№ 671
гр. София , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110144716 по описа за 2020 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от т.с. срещу Т. К. С. и С. К. Ф. с искане да се признае
за установено, че Т. К. С. и С. К. Ф. дължат при условията на разделност при квоти по ½ на
т.с. следните суми: сумата от 2181,20 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот- адрес аб.
№101101/инсталация **********/, ведно със законна лихва от 15.06.2020г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 326,17 лв. за периода от 15.09.2017г. до
21.05.2020г., сумата от 23,35 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от
15.06.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху цената на услугата за
дялово разпределение в размер на 3,59 лв. за периода от 31.10.2017г. до 21.05.2020г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 24163/2020г. по
описа на СРС, 31-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са потребители на топлинна
енергия за битови нужди в качеството им на собственици на топлоснабдения имот, като за
процесния период са консумирали топлинна енергия на процесната стойност, но не са я
заплатили. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с
който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че към исковата молба не
са представени доказателства, от които да е видно при какви квоти се притежава правото на
собственост върху процесния имот. Поддържа, че представените искови молби и решения
1
по дела били представени в заверени копия, някои от тях само с инициали, като от тях не
можело да се направи извод каква е собствеността върху процесния имот. Правят
възражение за изтекла погасителна давност. На следващо място, твърдят че ответниците не
са изпаднали в забава относно плащането на процесните задължения за периода 05.2016г. до
04.2019г. включително, поради нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите
условия. Освен това по делото не били представени доказателства за датата, на която са
публикувани общите фактури по отношение на процесните отчетни периоди /отоплителни
сезони/. Поддържа, че услугата дялово разпределение се извършва от отделно дружество,
поради което считат, че ищецът няма материалноправна легитимация да получи стойността
на тази такса в претендирания от него размер. Задълженията за дялово разпределение също
били частично погасени по давност и не подлежали на принудително изпълнение. Не
оспорват количеството потребена топлинна енергия, нито твърдят плащане на процесните
задължения. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират разноски. В
подаденото възражението по чл. 414 ГПК ответниците са посочили, че между страните няма
облигационна връзка и че вземането е погасено частично по давност.
Третото лице-помагач тх с молба от 28.01.2021г. е заявил, че не оспорва предявения
иск, намира същия за основателен и доказан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за
изпълнение, издадена в полза на ищеца и предвид изричната разпоредба на чл. 415 ГПК за
ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява допустимо. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване по предявения иск - че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума.
В настоящия случай с определението от 06.01.2021г., в което е обективиран проектът
за доклад, съдът на основание чл. 146, ал.1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните, че за процесния имот през процесния период е доставена
топлинна енергия на стойността, посочена в исковата молба.
Основният спорен между страните въпрос е дали същите са били обвързани от
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за процесния имот и
период. По този въпрос са събрани следните писмените доказателства:
2
От удостоверение за наследници с изх. № 846 от 29.12.2015г. на мрв, издадено от
Столична община, район Триадица, се установява, че същата е починала на 01.10.1980г. и е
оставила за свой законни наследници следните лица: нтб, починала на 11.02.1998г. и от своя
страна оставила за свой наследник- маа; мтб, починала на 02.10.2013г. и оставила за свой
наследници- С. К. Ф. и Т. К. С.; втб, починал на 11.09.2008г. и стб, починала на 07.07.1985г.
От удостоверение за наследници с изх. № 347 от 16.06.2015г. на нтб, издадено от
Столична община, район Триадица, се установява, че същата е починала на 11.02.1998г. и е
оставила за свой законен наследник маа.
Представено е копие от обезпечителна заповед, издадена по гр. дело № 4/2004г. по
описа на СРС, 25-ти състав, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде
предявен от мтб срещу маа и пбб за прогласяване нищожността на договор за продажба на
наследство от 01.10.2003г., сключен между маа и пдб на основание чл. 26 ЗЗД и на чл. 431
ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство, давност
и продажба на наследство, чрез налагане на възбрана на апартамент № 30, находящ се в
адрес
От списък на етажните собственици, приложен към Протокол от 15.08.2002г. на
Общо събрание на етажните собственици от ж.к. Стрелбище, бл. 7, вх. А и вх. Б се
установява, че срещу ап. 30 са записани имената на маа, ЕГН ** и е положен подпис.
Представен е препис от искова молба, подадена от маа срещу пдб, с която е предявен
иск за прогласяване недействителността на договор за продажба на наследство от
01.10.2003г., нищожността на нотариален акт за собственост на недвижим имот по
наследство, давност и продажба на наследство № 172, том първи, рег. № 7801, нотариално
дело № 372/2003г. на нотариус вп, рег. № 206 на нотариалната камара и ревандикационен
иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху процесния имот.
Представен е препис от Решение от 05.07.2006г., постановено по гр. дело №
3147/2004г. по описа на СРС, 49-ти състав, с което е унищожен по иска с правно основание
чл. 31 ЗЗД, предявен от маа, действащ чрез мтб, срещу пдб сключеният на 01.10.2003г.
договор за продажба на наследство, рег. № 6358, вписан в том ХVI, № 239, вх. рег. № 36319,
като е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението
върху процесния имот.
Представен е препис от искова молба, подадена от мтб срещу пдб, пги и ики, с която
е предявен положителен установителен иск за установяване, че мб е собственик на 1/6
идеална част от следния недвижим имот: апартамент № 30, находящ се в адрес
Представен е препис от Решение от 06.04.2012г. на СРС, 28-ми състав по гр. дело №
22237 по описа за 2009г. с обезличени данни със следния диспозитив „ДОПУСКА поправка
в диспозитив на решение от 29.11.2011г. по делото като вместо фамилно име „Б“ на ищцата
3
М.Т. да се чете фамилно име „Б.“.
Представен е препис от исковата молба, подадена от пби и ики срещу маа, мтб и втб,
с която е предявен иск за признаване за установено, че са собственици на недвижим имот-
ап. № 30, находящ се в гр. ***
Представен е препис от искова молба, подадена от втб срещу пдб и пби, с която е
предявен иск за прогласяване нищожността на нотариален акт за собственост на недвижим
имот по наследство, давност и продажба на наследство № 172, том първи, рег. № 7801,
нотариално дело № 372/2003г. на нотариус вп, рег. № 206 на НК и на нотариален акт № 55,
том първи, № в двойно входящият регистър 186 в Служба по вписванията при СРС съгласно
който пдб продал имота на пби.
Представен е препис от Решение от 12.07.2005г., постановено по гр. дело №
4025/2005г. по описа на СРС, 33-ти състав, с което е признато на основание чл. 97, ал. 1 ГПК
че втб по отношение на пдб, пби, ики и маа, е собственик на 1/6 идеална част от апартамент
№ 30, находящ се в адрес като е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на
нотариалното действие по съставянето на нотариален акт № 172, том втори, рег. № 7691,
нот. дело № 372/10.12.2003г. на нотариус вп, вписана в НК под рег. № 206, с район на
действие СРС, вписан в СВ вх. рег. № 48832/10.12.2003г., акт № 75, том LLLIX, дело №
37050/2003г., касаещо 1/6 ид.ч. от описания в него недвижим имот. С решението е отменен
на основание чл. 431, ал. 2 ГПК нотариален акт № 172, том втори, рег. № 7691, нот. дело №
372/10.12.2003г. на нотариус вп, вписана в НК под рег. № 206, с район на действие СРС,
вписан в СВ вх. рег. № 48832/10.12.2003г., акт № 75, том LLLIX, дело № 37050/2003г. до
размера на 1/6 ид. част от описания в него недвижим имот. С решението са отхвърлени
евентуалните искове, предявени от втб срещу маа и пдб на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1,
2 и 4 от ЗЗД, с които е искано прогласяване нищожността на сключения на 01.10.2003г. с
нотариална заверка на подписите, договор за продажба на наследство, по силата на който ма
е продал на пб наследството оставено му от майка му нтб, починала на 11.02.1998г. за
сумата от левовата равностойност на 4000 щатски долара, до размера на 1/6 идеална част от
недвижимия имот. С решението са отхвърлени исковете, предявени от вб срещу пдб, пби и
ики на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 4 ЗЗД, с които се иска прогласяване нищожността
на сключения с нотариален акт № 6, том първи, рег. № 131, нот. дело № 4/14.01.2004г. на
нотариус ст, вписан в НК под рег. № 065, с район на действие СРС, вписан в СВ, вх. рег. №
186/14.01.2004г., акт № 55, том първи, дело № 88/2004г. договор за покупко-продажба на
недвижим имот, по силата на който пб е продал на пи апартамент № 30, находящ се в адрес
С решението е отхвърлен предявения от втб срещу пдб, пби, ики иск на основание чл. 135,
ал.1 ЗЗД за обявяване на недействителен по отношение на вб на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 6, том 1, рег. № 131, нот. дело №
4/14.01.2004г. на нотариус ст, вписан в НК под рег. № 065 с район на действие СРС, вписан
в СВ, вх. рег. № 186/14.01.2004г., акт № 55, том първи, дело № 88/2004г., по силата на който
пб е продал на пи недвижим имот: апартамент № 30, находящ се в адрес С решението е
4
отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК нотариален акт № 6, том първи, рег. № 131,
нотариално дело № 4/14.01.2004г. на нотариус ст, вписан в НК под рег. № 065, с район на
действие СРС, вписан в СВ вх. рег. № 186/14.01.2004г., акт № 55, том първи, дело №
88/2004г. до размера на 1/6 идеална част от описания в него недвижим имот. Видно от
отбелязването върху самия препис решението е влязло в сила на 15.11.2007г.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6, том първи, рег. №
131, дело № 4/2004г. на нотариус ст, се установява, че пдб на 14.01.2004г. е продал на пби
апартамент № 30, находящ се в адрес
От нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство, давност и
продажба на наследство № 172, том втори, рег. № 7691, нот. дело № 372/2003г. на нотариус
ст, се установява, че на 10.12.2003г. на основание чл. 483, ал. 1 и ал. 2 ГПК е признат пдб за
собственик на основание наследство и покупко-продажба на наследство върху 2/3 идеална
част, и изтекла придобивна давност в наследство върху 1/3 идеална част на апартамент №
30, находящ се в адрес
От справка за родствени връзки на маа се установява, че същият е починал на
25.12.2016г., като същият има три еднокръвни сестри- вьч иач и льи и един еднокръвен
брат- цаа
По въпроса за наличие на облигационно правоотношение между страните съдът
намира следното:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл.153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от
17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1
ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
5
топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди, така и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г.,
постановено по т. дело № 2 по описа за 2017г. на ОСГК на ВКС.
С гореизложената нормативна уредба съдът счита, че в настоящия случай не са
ангажирани доказателства, че ответниците са пасивно легитимирани да отговорят по
предявените искове. По делото не са ангажирани доказателства при доказателствена тежест,
принадлежаща на ищеца, че ответниците са собственици или вещни ползватели на
процесния имот, още повече при равни квоти по ½. От представените преписи от решения и
преписи от искови молби единствено може да се установи по безспорен начин, че с влязло в
сила Решение от 12.07.2005г., постановено по гр. дело № 4025/2005г. по описа на СРС, 33-
ти състав, е признато на основание чл. 97, ал. 1 ГПК че втб по отношение на пдб, пби, ики и
маа, е собственик на 1/6 идеална част от апартамент № 30, находящ се в адрес По делото не
са ангажирани доказателства, че мрв е била собственик на процесния имот, респ.
съсобственик на процесния имот, като мотивите на преписите от представените решения не
обвързват съда, доколкото същите не притежават сила на присъдено нещо. Решаващите
мотиви на съдебното решение обвързват страните в предметната рамка на спора, но не
могат да се ползват в рамките на друг правен спор, тъй като със сила на присъдено нещо се
ползва само диспозитивът на съдебния акт. В този смисъл и Решение № 107 от 23.04.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 56/2013 г., II г. о., ГК. На следващо място, не са представени
доказателства, че наследодателят на ответниците- мтб, е била собственик на процесния имот
или част от него. Представените по делото копие от обезпечителна заповед по гр. дело №
4/2001г. на СРС, препис от искова молба, подадена от мтб срещу пдб, пги и ики, препис от
решение от 06.04.2012г. със заличени данни, не установяват обстоятелството, че мб е била
собственик на част от процесния имот, респ. нейните наследници са придобили по
наследство част от него. Следва да бъде посочено и обстоятелството, че документите,
представени от третото лице-помагач са издадени на маа, който е посочен и в списъка на
Етажните собственици към Протокола от Общото събрание на собствениците на етажната
собственост, което лице е починало в процесния период и е оставило за свои наследници,
различни от ответниците лица, видно от справката за родственици.
Т.е по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване
обстоятелството, че ответниците са съсобственици на имота и при какви квоти, както и че
същите са наследници на ма и в качеството им на наследници следва да бъде ангажирана
отговорността им за заплащане на негови наследствени задължения за заплащане на
6
топлинна енергия.
Така, при прилагане неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест не може да се приеме, че ищецът е легитимиран като кредитор, а
ответниците- като длъжници по спорните вземания за цената на доставена в процесния имот
топлинна енергия.
Поради което исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни са и обусловените искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ответниците по делото, като в
случая е представен договор за правни услуги от 27.10.2020г., сключен със С. К. Ф., с който
е уговорено адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева, платени при подписване на
договора. Поради което на С.Ф. следва да се присъдят сторените по делото разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от т.с., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: --- срещу Т. К. С., ЕГН **********, с адрес: адрес и С. К. Ф., ЕГН **********,
с адрес: гр. адрес, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Т. К. С. и С. К. Ф. дължат при условията
на разделност при квоти по ½ следните суми: сумата от 2181,20 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. за
топлоснабден имот- адрес аб. №101101/инсталация **********/, ведно със законна лихва от
15.06.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 326,17 лв. за периода
от 15.09.2017г. до 21.05.2020г., сумата от 23,35 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна
лихва от 15.06.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху цената на услугата
за дялово разпределение в размер на 3,59 лв. за периода от 31.10.2017г. до 21.05.2020г. , за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 24163/2020г. по
описа на СРС, 31-ви състав.
ОСЪЖДА т.с. да заплати на С. К. Ф. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300
лева, представляваща сторените по делото разноски.
7
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца-
тх.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8