Решение по дело №2490/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1309
Дата: 4 октомври 2022 г.
Съдия: Даниела Михайлова
Дело: 20223110202490
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1309
гр. Варна, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110202490 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
М. И. И. - ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-0445-000362/
10.05.2022г. на Началника на група в сектор „ПП“ при РУ- Аксаково, с което й е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
В жалбата се твърди, че постановлението е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, поради което се
иска и неговата отмяна.
В съдебно заседание , въз. И. редовно призована, не се явява , представлява се
от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания. По същество адв. П.Б. излага съображения за това, че в
хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като от една страна е посочено, че въз.И. е управлявала МПС, спряно от
движение, а от друга й е било наложено наказание за това, че е управлявала
нерегистрирано МПС.Поради това и защитата отново пледира за отмяна на
постановлението и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили са
писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е извършено
от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение .
1
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.01.2022г. въз.И. закупила л.а. „Мецдесе“ с рег. № СС 66 00 АТ.Информация
за сключеният нотариално заверен договор била подадена по ел.път от сектор „ПП“-
гр.Силистра в сектор „ПП“-Варна.На 26.01.2022г. автомобилът бил представен в
сектор „ПП“-Варна за промяна на собствеността му .При извършения преглед се
установило, че превозното средство има техническа неизправност. В системата на
сектор „ПП“-Варна било отразено, че то е спряно от движение поради техническа
неизправност на 26.01.2022г.
На 29.03.2022г. въз.И. управлявала автомобила , като около 00,05ч. се движела
по път, намиращ се в Община-Аксаково, в района на станция РВД.На този пътен
участък се намирали полицейски служители, които спрели въззивницата за
проверка.При нея и след направена справка с ОДЧ се установило, че превозното
средство било спряно от движение поради техническа неизправност от 26.
01.2022г.Поради това и против въз.И. бил съставен акт за установяване на нарушение,
квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДП. При личното предявяване на
акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
В последствие била образувана преписка № 445р-3500/2022г. по описа на РУ-
Аксаково, материалите от която били изпратени във ВРП. С Постановление от
15.04.2022г. прокурор при ВРП постановил отказ да се образува наказателно
производство, тъй като не били налице данни за престъпление по чл.345 ал.2 от НК
постановлението било посочено, че служебното прекратяване на регистрацията на
МПС не може да се приеме за липса на регистрация, както и че нямало данни
собственикът да автомобила да е знаел, че регистрацията на автомобила е била
прекратена именно на 26.01.2022г.По тези съображения бил постановен отказ да се
образувана досъдебно производство, а материалите били изпратени в сектор „ПП“
при ОД-МВР-Варна за привличане на въз. И. към административна отговорност.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което наказващият орган приел, че въз.И. на 29.03.2022г. в 00.05ч. е
управлявала МПС спряно от движение. Нарушението било квалифицирано като
такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз. И. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Доколкото фактическата обстановка бе изяснена от писмените доказателства по
преписката, съдът заличи от списъка за призоваване неявилата се св.Н. Г..
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
2
Наказателното постановление № 22-0445-000362/ 10.05.2022г е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в РУ-Аксаково при ОД-МВР-Варна,
съгласно заповед № Iз- 8121з- 1632/02.12.2021г.. на Министъра на вътрешните работи и
в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН и в него се съдържат всички минимално изискуеми по
силата на закона реквизити. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.При предявяване на акта, както и в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения, в които да са били
наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване по смисъла на чл.52 ал.4
от ЗАНН.
Съдът намира обаче, че неправилно наказващият орган е приложил материалния
закон. От доказателствата по делото се установява, че на 26.01.2022г. за автомобила,
собственост на въз.И. е било направено отразяване в системата на сектор „ПП“ –Варна,
че се спира от движение поради техническа неизправност.Такива факти са описани и в
акта , и в постановлението, като изрично е посочено, че въззивницата е управлявала
собственият си автомобил, който е бил спрян от движение .При така установеното от
фактическа страна и актосъставителят, и наказващият орган са приели, че тя е
осъществила нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.Тази норма предвижда, че по
пътищата , отворени за обществено ползване , се допускат само моторни превозни
средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.В случая обаче автомобилът на въз.И. не е бил нито
нерегистриран, нито с прекратена регистрация, а спрян от движение.Нормата на чл.5
ал.3 т.2 от ЗДП е тази, която забранява на водача на МПС да управлява такова, което е
спряно от движение.Това нарушение пък се санкционира на основание чл.177 ал.1 т.4
от ЗДвП, където именно е предвидена „ глоба“ за този, който управлява МПС, спряно
от движение.Тези правни норми обаче не са били посочени респективно като
нарушени и посочени като основание за налагане на санкция на въз.И. в акта и
постановлението.Поради това съдът споделя изцяло становището на адв.Б., че е налице
противоречие между описаното от фактическа страна нарушение и приложената
правна норма, което пък винаги води до извода, че правото на нарушителя да разбере
в извършването на какво нарушение е обвинен , е било нарушено.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно , необосновано и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
„д“ ал.1 от ЗАНН , съдът намира, че следва на въз.И. да се присъдят направените по
делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и съдействие и
списък с разноски, в които е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в размер
на 300лв. Тази сума съответства на минималния размер на адвокатското
възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поради това , като взе предвид невисоката сложност и
продължителност на делото, съдът намира, че на въз. И. следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.3 т.1 от
3
ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-0445-000362/ 10.05.2022г. на
Началника на група в сектор „ПП“ при РУ- Аксаково, с което на М. И. И. е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД-МВР- Варна да заплати на М. И. И. - ЕГН ********** , сумата
от 300 /триста/ лева , представляващи сторените от нея разноски за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4