Р Е Ш Е Н И Е № 210
гр. Монтана, 29 март 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 22 03 2023 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА,
V състав, Адм.д. № 214 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната
собственост /ЗДС/ и чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Б.Ц.А.,***,
като наследник на Ц*** Е*** М*** против Решение № 12/06 01 2023 г. на Министър
председател на МС за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: "Модернизация на
път I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по съществуващ
път I-1/ съвпадащ с км. 58+128.47 /километраж по проект/ до км. 102+060
/километраж по съществуващ път I-1/ съвпадащ с км.99+193 /километраж по проект/
на територията на областите Видин и Монтана, В ЧАСТТА и ПО ОТНОШЕНИЕ размера на
паричното обезщетение
1.
за поземлен имот с идентификатор 22040.591.6 от КК на с. Д*** В*** , целият
имот с площ от 13.703 дка, с отчуждена площ от 1,622 дка, оценена на 649 лева;
2. за
поземлен имот с идентификатор 22040.600.4 от КК на с. Д*** В*** , целият имот с
площ от 6.002 дка, с отчуждена площ от 4,626 дка, оценена на 1852 лева.
В съдебно заседание оспорващият се
представлява от адв. В.П., който поддържа жалбата и моли присъждане на разноски
по делото.
Ответната страна – Министерски съвет на
Република България се представлява от правен съветник А*** Г*** . В писмени
становища по делото оспорва жалбата като неоснователна с доводи за
законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Позовава се на изискванията
на чл. 32 от ЗДС § 1а, т. 4, б. "в" ДР на
ЗДС и счита че поради наличието на относими пазарни аналози, изготвената от
оценителя оценка е правилна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на
регионалното развитие и благоустройството се представлява от гл. юрисконсулт Б***
Б*** , който в писмена молба оспорва жалбата, като излага доводи за не.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на
финансите не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В
представено писмено становище от пълномощник юрисконсулт В*** И. оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Заинтересованата страна Агенция
"Пътна инфраструктура" гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт Д.П.,
излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност
на решението на МС в оспорената част. Претендира юрисконсутско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Министър на
земеделието, чрез пълномощника си юрк Г*** счита, че не е заинтересована страна
в производството.
Заинтересованите страни Б.Ц.Т., М.Д.К. и
К.Д.К. не вземат становище по жалбата.
Встъпилата, на основание чл. 16, ал. 1,
т. 3 от АПК Прокурор Галя Александрова при ОП Монтана дава мотивирано
заключение, че оспореното Решение на МС е незаконосъобразно в оспорената част,
а обезщетението следва да бъде равностойно на пазарната цена към датата на
отчуждаване на имота. Позовава се на заключението на вещото лице, което е
установило наличието на сделки и на база сравнителния метод с пазарни аналози.
Прокурор Александрова се позовава и на практиката на ЕСПЧ, която е задължителна
по арг. на чл. 46 от КЗПЧОС, в т.ч. на постановеното Решение от 14 05 2020 г.
по делото Костов и други срещу Бьлгария и необходимостта държавите да осигурят
пълно осъществяване и защита на правата, независимо дали става въпрос за позитивни
или негативни задължения като се постига един справедлив баланс между
конкуриращи се права и интереси.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания, във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 325/19 май 2011г. на
Министерски съвет „Участък от път I-1 /Е-79/, Мездра – Ботевград“; „Видин – Монтана“ обход на гр.
Монтана” е обявен за републикански път и обект с национално значение по
смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ и § 1 от ДР към ЗДС.
С оспореното Решение № 12/06.01.2023 г.
се отчуждават за държавна нужда за изграждане на обект: "Модернизация на
път I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по
съществуващ път I-1/ съвпадащ с км. 58+128.47 /километраж по проект/ до км.
102+060 /километраж по съществуващ път I-1/ съвпадащ с км. 99+193 /километраж
по проект/ на територията на областите Видин и Монтана, подробно описани в
приложението – неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение,
размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно Приложение № 1 към Решението,
в землището на с. С*** , обл. Монтана, се отчуждава: 1. поземлен имот с идентификатор 22040.591.6 от
КК на с. Д*** В*** , целият имот с площ от 13.703 дка, с отчуждена площ от
1,622 дка, оценена на 649 лева и 2. поземлен имот с идентификатор 22040.600.4
от КК на с. Д*** В*** , целият имот с площ от 6.002 дка, с отчуждена площ от
4,626 дка, оценена на 1852 лева.
Въз основа на възложена от АПИ, съгласно
писмо от 30.05.2022 г. и във връзка с договор за възлагане на обществена
поръчка, независим оценител - "Бачовски консулт" ООД е изготвил
Оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение на
поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен
план за обект "Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък
от км. 61+750 /километраж по съществуващ път I-1/ съвпадащ с км. 58+128.47
/километраж по проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ път I-1/
съвпадащ с км. 99+193 /километраж по проект/.
Съгласно допуснатата и изслушана съдебно
- оценителна експертиза от вещото лице инж. И.И.Ц., притежаваща правоспособност
на независим оценител по смисъла на Закона за независимите оценители за
извършване на съответната оценка за земеделски земи и трайни насаждения и във
връзка с имотите по делото, а именно:
1. ПИ
с идентификатор 22040.591.6 с площ от 13,703 дка, нива 3 категория, находящ се
в землището на с.Д*** В*** , обл.Монтана, отчуждавана площ 1,622 дка;
2. ПИ
с идентификатор 22040.600.4 с площ от 6,002 дка, нива 5 категория, находящ се в
землището на с.Д*** В*** , обл.Монтана, отчуждавана площ 4,626 дка, същите представляват
ниви, 3-та и 5–та категории. Имотите се обработват и са в добро агротехническо
състояние. Достъпът до тях се осъществява по полски пътища. Визуализация на
имотите е показана на фиг. 1-2 от заключението. Поземлен имот 22040.591.6,
област Монтана, Община Монтана, с. Д*** В*** , м. Билото, вид собств. Частна,
вид територия Земеделска, категория 3, НТП Нива, площ 13703 кв. м, стар номер
591006, който се намира на 700 м. северно от регулацията на с. Д*** В*** . Поземлен
имот 22040.600.4, област Монтана, община Монтана, с. Д*** В*** , м. Чукаро, вид
собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 5, НТП Нива, площ 6002 кв.
м, стар номер 600004, който се намира на 648 метра източно от регулацията на с.
Д*** В*** . От СВ Монтана за землище с. Д*** В*** са представени документи за
вписани сделки за периода от 30.05.2021 г. до 30.05.2022 г. във формат .pdf
(сканирани копия), съдържащ 83 страници. В периода са сключени 14 сделки за
покупко-продажба на поземлени имоти и е съставен един Нотариален акт за
поправка на НА. Сделките отговарящи на критериите по § 1а от ДР на ЗДС са представени подробно в таблица 2 на заключението. Средноаритметично от всички сделки за периода е 803,37
лв/дка, с която единична цена е разработен Вариант 1. При този вариант 1, за ПИ
с идентификатор 22040.591.6 с площ от 13,703 дка и отчуждавана площ от 1,622 дка (1,622дка х
803,37 лв/дка), обезщетението е в размер на 1303,07 лв, закръглено 1303 лева. За
ПИ с идентификатор 22040.600.4 с площ от 6,002 дка и отчуждавана площ от 4,626
дка (4,626дка х 803,37), обезщетението е в размер на 3716,39 лв, закръглено
3716 лева. В ЗДС не е указано по какъв начин се прави осредняването на сделките. В най-общият случай се прави
средноаритметично от редицата стойности, но по този начин не се извежда реален
резултат, тъй като еднаква тежест се дава на всяка сделка без значение от
площта на имотите, които са продадени. По-подходящо е да се направи осредняване
на база площите в отделните сделки, каквото осредняване е показано в таблица 3
на заключението. Вещото лице подробно пояснява какъв е начинът на пресмятане
при отчитане тежестта на сделките, като с този начин представя Вариант 2 – при
който формира среднопретеглената цена. При Вариант 2, за ПИ с идентификатор
22040.591.6 с площ от 13,703 дка и отчуждавана площ 1,622 дка (1,622дка х
1390,77 лв/дка) обезщетението е в размер на 2255,83 лв., закръглено 2256 лева,
а за ПИ с идентификатор 22040.600.4 с площ от 6,002 дка и отчуждавана площ
4,626 дка (4,626дка х 1390,77), обезщетението е в размер на 6433,70 лв.,
закръглено 6434 лева. Вещото лице прави анализ на сделките за периода и
установява, че изведените цени се разделят в две групи, а именно: изведена
средна цена от 1878,11 лв/дка за сделките в таблица 4 и изведена средна цена от
189,23 лв/дка за сделките в таблица 5 на заключението. Цените от втората група
сделки са много близки до данъчните оценки, вписани в нотариалните актове. В
таблици 2, 4 и 5, в колона „Забележка“ са направени коментари към всяка сделка
и е посочена и съответната средна единична стойност в лв/дка на данъчната
оценка. Счита, че сделките включени в таблица 5 са формално приложими, тъй като
декларираната цена е много близка до данъчната оценка на имота, а разликата на
цените в двете групи е 9,93 пъти. При направена
допълнителна проверка на изведените резултати, която е по метода на Директната
капитализация, по формулата за «Вечна рента», с цел ориентация коя от двете
групи пазарни аналози дава пазарна цена, вещото лице получава цена 1875 лв/дка,
която цена насочва към първата група пазарни аналози, от която се извежда
единична цена от 1878,11 лв/дка. Информация за рентните плащания за землище с. Д***
В*** ползва от Протокол от 25.06.2020 г. първа тръжна сесия с тайно наддаване за отдаване
под наем или аренда на свободни земеделски земи от Държавния поземлен фонд
(ДПФ), за стопанската 2020/2021 година за отглеждане на едногодишни полски
култури, многогодишни фуражни култури и съществуващи трайни насаждения
(Арония). Предложеното годишно плащане е в диапазона от 59 до 91 лв/дка/година.
Средноаритметично е 75 лв/дка/год. https://www.mzh.government.bg/odz-montana/bg/dpf-targove/zemedelski_zemi.aspx?DLTagID=0ba0779b-e6ab-4f9f-9e2c-ece303d72b17
С изведената единична цена от 1878,11 лв/дка (първата група сделки – таблица
4) е разработен Вариант 3, който е съпоставим с резултатите изведени по
Приходен метод и на каквато цена са продадени 71,22 % от общо продадените в
землището на с. Д*** В*** за периода от 30.05.2021 до 30.05.2022 г. ниви. При
Вариант 3 за ПИ с идентификатор 22040.591.6 с площ от 13,703 дка и отчуждавана
площ 1,622 дка (1,622дка х 1878,11 лв/дка) паричното обезщетение е в размер на
3046,29 лв, закръглено 3046 лева, а за ПИ с идентификатор 22040.600.4 с площ от
6,002 дка и отчуждавана площ 4,626 дка
(4,626дка х 1878,11) паричното обезщетение е в размер на 8688,14 лв.,
закръглено 8688 лева. Извършено е изчисление и съгласно Наредбата за реда за
определяне на цени за земеделски земи като за ПИ с идентификатор 22040.591.6 с
площ от 13,703 дка, нива 3 категория, находящ се в землището на с.Д*** В*** ,
обл.Монтана, отчуждавана площ 1,622 дка - 1298 лева, а за ПИ с идентификатор
22040.600.4 с площ от 6,002 дка, нива 5 категория, находящ се в землището на с.
Д*** В*** , обл.Монтана, отчуждавана площ 4,626 дка - 2223 лева.
В с.з. вещото лице Ц. поддържа
заключението и пояснява, че е Методът на
директната капитализация на дохода, в който случай се ползва приходен подход се
базира на настоящата стойност, която ще бъде получена от един бъдещ паричен
поток. В случая това е рентата, която собственика ще получи за години напред от
собствения си имот. В зависимост от размера на рентата може да бъде изведена
пазарна цена за имота към съответния момент. Методите са утвърдени от
българските стандарти за оценяване и от международните такива. В българските
стандарти за оценяване подробно са разписани методите, по които се прави
оценка,които са почти еднакви на международните. Работи се по тези стандарти и
всички оценители работят по тези стандарти. И те са общовалидни и се прилагат
по цял свят. И всички методи за оценяване са към тези стандарти. Данъчна оценка
като параметри и начин на изчисление, като методика се различават от
формирането на пазарната цена. Няма една база за сравнение между данъчна оценка
така, както се изготвя и пазарната цена. Те не са едно и също е нещо. Данъчната
оценка стъпва върху различна база. Пазарната цена е нещо съвсем различно от
данъчната оценка. Към момента с настоящото равнище на цените, гледайки всички
тези сделки, които са представени между девет и десет пъти има разлика между
данъчна оценка и пазарната цена, която се извежда. По отношение на среднопретеглената
цена, което е вариант 2, на стр. 7 от заключението е дадено подробно разяснение
как е изчислена същата, като спрямо изчислената средноаритметична стойност среднопретеглената
цена е по-висока. Разликата между тези два варианта на изчисление е, че
при среднопретеглената цена с по-голяма
тежест на цената се вземат пазарните аналози, които са за по-голяма площ земи.
Като оценител този вариант на среднопретеглена стойност е по-достоверен,
меродавен, актуален към една пазарна цена. В случая се ползват същите пазарни
аналози, но начина по който се определя средна цена е по-различен. Ако има
редица от пазарни аналози примерно от 1800,00 лв. до 1500,00 лв., то дали ще се
направи средноаритметично или среднопретеглено,
това ще даде много малка разлика в крайния резултат. В случая дава по-голяма
разлика, защото има много голяма разлика в най-високата и най-ниската стойност,
които са сделки близки до данъчна оценка. Ползваните от оценителя на
административния орган пазарни аналози за землището на с. Д*** В*** отговарят
на критериите на параграф 1, т. 2, т. 4б. „в” от ДЗ на ЗДС, но оценителския
доклад на „Бачовски”, не е взел предвид сделките, които са комбинирани със
земище Д*** В*** и Винище.
По разпореждане от 16 02 2023 г. на
сьдия М*** Н*** , Агенция по вписванията София предоставя на Административен
съд Монтана справка за всички извършени сделки за периода 2021 – 2022 г. в
землищата, в които се отчуждават поземлени имоти, която справка е предоставена
и на вещото лице, последното такова и по други дела и за други землища.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена против акт подлежащ
на оспорване – индивидуален административен акт, от лице, имащо правен интерес
от оспорване – собственик на имот, отчужден с процесното Решение. По делото са
дадени указания за представяне на доказателства за надлежното връчване на
Решението, не са представени такива, поради което съдът приема жалбата за
подадена в законоустановения срок и за процесуално допустима за разглеждане по
същество.
Предмет на съдебен контрол е Решение №
12 от 06.01.2023 г. на Министерски съвет на Република България, с което се
отчуждават имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за
изграждане на обект: "Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин –
Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по съществуващ път I-1/, км.
58+128.47 /километраж по проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ път
I-1/ км.99+193 /километраж по проект/ на територията на областите Видин и
Монтана намиращи се в землищата на с. Р*** , с. Г*** , с. П*** и с. Ч*** поле,
община Р*** , обл. Видин, с. К*** Р*** , общ. Георги Д*** , с. Б*** , с. Винище,
с. С*** , с. Д*** В*** , с. С*** , с. В*** и с. К*** , община Монтана, област
Монтана, единствено В ЧАСТТА и ПО ОТНОШЕНИЕ размерът на
паричното обезщетение, както следва: 1. за поземлен имот с идентификатор
22040.591.6 от КК на с. Д*** В*** , целият имот с площ от 13.703 дка, с
отчуждена площ от 1,622 дка, оценена на 649 лева и 2. за поземлен имот с
идентификатор 22040.600.4 от КК на с. Д*** В*** , целият имот с площ от 6.002
дка, с отчуждена площ от 4,626 дка, оценена на 1852 лева.
Извън предмета на делото е законосъобразността на цитираното Решение № 12 от
06.01.2023 г. на Министерски съвет на Република България, в частта и по
отношение самото отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за
държавна нужда.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на
имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на
национални обекти, се извършва с Решение на Министерския съвет по предложение
на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на
финансите.
Съгласно § 1 от ДР на ЗДС - Национален обект е
обект, определен като такъв със закон, както и инфраструктурни обекти:
изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения -
пътища от републиканската пътна мрежа ..., определени като национални обекти с
решение на Министерския съвет.
При така действащата нормативна уредба и
с оглед на Решение № 325/19 май 2011 г. на Министерски съвет, оспореното Решение,
постановено от Министерски съвет, по предложение на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството и Министъра на финансите, се явява издадено от
компетентен орган, в кръга на неговата териториална и материалноправна
компетентност.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от
имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават
принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното
парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на
имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди
одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на
национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на
предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
Съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС - В
случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни
характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната
служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи - за земеделски земи.
Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС - По смисъла на този
закон "равностойно парично обезщетение" – това е цената на
отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо
само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от
оценката на този имот.
Съгласно § 1а, т. 1а от ДР на ЗДС - По
смисъла на този закон "Равностойно имотно обезщетение" е това
обезщетение, при което на собственика на отчуждавания имот се предоставя в
собственост имот частна държавна собственост, представляващ земеделска земя от
държавния поземлен фонд или горска територия, в която горите са с еднакъв
произход и функции с отчуждаваните, в същото или съседно землище, чиято
стойност, определена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, съответно по реда на наредбата
по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите, е равна или надвишава с до 20 на сто
стойността на отчуждавания имот.
Съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС - "Пазарни
цени" са "осреднените цени от всички сделки с имоти за
покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща
покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни
изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки,
с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от
страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по
вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при
определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки.
Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.
Съгласно § 1а, т. 4, б. "в" от ДР
на ЗДС - "Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите,
които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и горските
територии.
Съгласно чл. 17, ал. 5 от Конституция -
Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да
става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат
задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.
Съгласно член 1 „Защита на собствеността”
от ДОПЪЛНИТЕЛЕН протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, ратифициран със закон, приет от Народното събрание на
31.07.1992 г. - Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва
от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен
в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите
принципи на международното право.
Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията
- Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Международните
договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за
Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство
пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗНА -
Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите
нормативни актове от по-висока степен.
Така действащата цялостна нормативна
уредба има за цел, в случаите на принудително отчуждаване на собственост,
собственикът на отчуждения имот да бъде възмезден като предварително му се
изплати равностойно обезщетение – чл. 5 от Конституцията на РБьлгария, чл. 32,
ал. 1 от ЗДС. Това равностойно обезщетение е пазарната цена за имота, която този
собственик би получил при свободното договаряне на пазара на недвижимите имоти,
при отсъствие на каквато и да било принуда и която пазарна цена гарантира и
защитава неговите пазарни интереси.
Самите текстове на чл. 32, ал. 2 и ал. 3
от ЗДС, въвеждат противоречиви материално-правни предпоставки на предвиденото в
първата алинея на тази норма от закона изискване, че отчуждаване на имоти и
части от имоти - собственост на физически или юридически лица се извършва след предварително
и равностойно обезщетение. От една страна законът предвижда, че равностойното
парично обезщетение следва да се определя въз основа на пазарните цени на имоти
с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, а от друга
обратно на това изискване въвежда такива допълнителни условия, с които на
практика не се постига това първостепенно условие, респ. цел за определяне
пазарната цена на отчуждения имот. Същевременно § 1а от ДР на ЗДС дава легални
дефиниции за понятията „пазарни цени”, „равностойно парично обезщетение” и
"имоти, намиращи се в близост до отчуждавания", които на практика не
обуславят предвидената в чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от същия този закон основна
предпоставка и цел за равностойно обезщетяване. Това безспорно е така, предвид
необосновано голямата разлика между определената с оспореното Решение цена за
процесния имот и стойността на поземлените имоти, за които има вписани в
Службата по вписванията сделки, както за самото землище, така и за съседни
землища.
С оглед на противоречивата правна уредба
в ЗДС, този състав на съда счита, че това противоречие следва да бъде
преодоляно с разпоредби, както от по-висок ранг, в случая Конституцията на
Република Бьлгария и ратифицираните международни договори, последните
действащи, валидни, относими като част и с предимство пред вътрешното право на
страната, когато им противоречат – чл. 5, ал. 4 от Конституцията, така и с
оглед на преследваните от ЗДС цели и императивни условия.
За да отговори на въпроса каква е
пазарната цена за процесния имот, този състав счита, че правно значение имат,
както относимите пазарни аналози, така и различните приложими и общовалидни
методи, които да дадат възможност за съпоставимост и извеждане на една
обоснована пазарна стойност, която да е реална и обективна за имота. В тази
връзка различните сделки между различните контрагенти могат да имат и
обикновено са с различна цена, но тази цена е близка и съответна. С оглед на
това следва да се има предвид, че пазарната цена не е равнозначна на данъчната
оценка. Двете стойности стъпват на различна база, без да могат да бъдат
сравнявани, поради което и сделки с цени близки до данъчната оценка не могат да
служат и да бъдат взети като пазарни аналози. Данъчните оценки, каквито са и
поясненията на вещото лице в с.з,. са в пъти по-ниски от пазарните и същите не
могат да служат и да бъдат релевантни и меродавни за определяне на пазарната
оценка за даден имот. Самият законодател е определил отделен и самостоятелен
ред за изчисляване на данъчна оценка, разграничил е същата от пазарната и не я
счита за равностоен показател на последната.
Водещото условие, поставено от
законодателя, при определяне пазарната цена на имота са тези с подобни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. В случая по делото са
налични пазарни аналози, сключени в периода определен от ЗДС, същите подробно
описани в таблица 2 от заключението на вещото лице /л. 71 на делото/. От тази
таблица е видно, че една част от сделките са сключвани на цена много близка до
данъчната оценка, а цената на данъчната оценка не е и не може да бъде пазарна
цена, поради липсата на еднаква база за сравнение на тези две оценки, в който
смисъл са и поясненията на вещото лице в с.з. Отделно от това този състав
счита, въпреки че един НА може да включва сделки от различни землища, след като
дава възможност за определяне на конкретна пазарна цена за всяко едно от
включените землища, то същият съставлява годен/валиден пазарен аналог, поради
което и извършените изчисления от вещото лице – независим оценител не са в
противоречие със закона.
Друг относим и меродавен метод, от който
да може да се изведе меродавна пазарна цена за конкретен имот, респ. да служи
като проверка за съответствие, това е Методът на директната капитализация на
дохода – приходен подход - Български стандарти за оценяване, стр.106. Този
метод се базира на настоящата стойност, която ще бъде получена от един бъдещ
паричен поток. В случая това е рентата, която собственикът ще получи за години
напред от собствения си имот. Размерът на рентата позволява да бъде изведена
пазарна цена за имота към съответния момент. В тази връзка следва да се
отбележи, че методът на поземлената рента е общовалиден и приложим, по който
метод се извършва оценяване на земеделски земи, утвърден от българските
стандарти за оценяване, в това число и от международните такива. От официалната
страница на ОД „Земеделие” гр. Монтана, където са публикувани Протоколи за отдаване
под наем или аренда на свободни земеделски земи от Държавния поземлен фонд
(ДПФ) могат да се установят цените, на които държавата отдава под аренда/наем,
като видно от Протокол от 25.06.2020 г. от проведения търг (първа тръжна сесия)
с тайно наддаване на Областна дирекция “Земеделие” – Монтана, за отдаване под
наем или аренда на свободни земеделски земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ),
за стопанската 2020/2021 година за землище с. С*** и за срок от следващите пет
години, предложените цени са от 59 до 91 лева на дка за година или средно
аритметично от 75 на дка за година (https://www.mzh.government.bg/odz-montana/bg/dpf-targove/zemedelski_zemi.aspx?DLTagID=30d4b635-0f8c-4d55-8750-7aa7c75755bc).
Същевременно Протоколите за следващата стопанска година, показват растящи цени
на декар за година. Средната цена за землище Д*** В*** , по този метод и за пет
годишен период занапред, е в размер на 1875 лв./дка, която цена напълно
съответства на пазарните аналози по НА, които са с цена от 1878.11 лв., т.е.
извън НА, които са с цена близка до данъчната оценка, последната без правно
значение, с оглед изложените по-горе съображения.
По отношение на отразената, в чл. 3 от
Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи /Наредбата/, начална
цена за ПИ ІІІ - та категория, каквато категория е настоящия ПИ, която норма
гласи, че началните цени отразяват размера на капитализираната поземлена рента (годишно
рентно плащане на един декар х 25) според категориите на земеделските земи и
пазарните условия в страната, като в случая е 500 лв./дка, то следва да се има
предвид, че цената от 750 лв/дка е определена към момента на приемане на
Наредбата, което е още през 1998 г. (текстът на ПН не е изменян от тогава), без
да е актуализиран, каквито изменения са правени в други текстове на същия
нормативен акт. С оглед на това, посочената в този подзаконов нормативен акт
цена и с оглед установения пазар, не може да служи за определянето на
равностойно парично обезщетение, каквото е изискването на ЗДС, Конституцията на
РБьлгария и международните договори.
С оглед на изложеното този състав на
съда счита, че вариантът, в който вещото лице е извело цена, изключвайки
пазарните аналози с цена близка до данъчната оценка най-пълно обосновава
изследваният въпрос за действителната пазарна цена на имота, а именно Вариант 3.
В подкрепа на този извод са изчисленията по вариант втори от заключението на
вещото лице, базиран на осреднена цена чрез претегляне на всички сключени
сделки за периода, т.е. включително и тези с цена близки до данъчната оценка,
от където се извежда цена в размер от 1390.77 лв./дка, която цена определено е
съответна и по-близка до 1878 лв/дка отколкото до 300 лева/декар.
В съответствие с направените по-горе
правни изводи е Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ постановено по делото Костов и
други срещу България, по жалба № 66581/2012 г. и № 25054/2015 г., която
практика е задължителна по аргумент от чл. 46 от КЗПЧОС. В решението изрично се
казва, че размерът на обезщетението следва да е изчислен въз основа на
стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена
/т. 63 и т. 107/, като в случая това е датата на оспореното Решение – 06 01
2023 г., което е в съответствие с целите на закона за получаване на равностойно
обезщетение от собственика на земята /чл. 17, ал. 5 от КРБ/. В същото решение
на ЕСПЧ се казва, че размерът на обезщетението следва да бъде в съответствие
със стойността на отчужденото имущество, за да отговаря на чл. 1 от Протокол 1
от КЗПЧОС. Постоянна е практиката на ЕСПЧ, според която, ако даденото
обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност на имота, не е налице
съразмерност, за която цел държавите имат отговорността и задължението да
въведат такава законодателна рамка, която да осигури пълно осъществяване и защита
на тези права. С оглед на което, оценката на независимия оценител, по
проведената от държавата процедура, за имота не съответства на пълната пазарна
стойност на този отчужден имот. В тази връзка, както се отбеляза по-горе в
мотивите на решението, от 2021 г. до датата на постановяване на решението,
пазарните цени на имотите, включително земеделските такива, значително са се
покачили (общоизвестно и проверимо обстоятелство), като взетите пазарни данни
са за период около година преди постановяване на Решението, с което се
отчуждава имота.
Този състав на съда счита, че когато се
прилагат различни подходи (методи/коефициенти/тежест), размерът на пазарната
цена би бил различен, което е възможно и допустимо, поради самата същност на
понятието пазарна цена в условията на пазарна икономика, но винаги следва да е
съответен, поради което целта не е определянето на абсолютно точна пазарна
цена, а размер, който да е съответен, а не в пъти по-нисък от действителната
такава за съответния имот. Даден имот винаги има пазарна цена и последната
следва обективно да отразява пазара и да обезщетява адекватно собственика с
размер, който той би получил при свободно договаряне. В тази връзка и вещото
лице е извършило всестранна, пълна и цялостна проверка, което заключение е обосновано
и обективно. По този начин ще бъде изпълнено и изискването на чл. 1 „Защита на
собствеността” от ДОПЪЛНИТЕЛЕН протокол към Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи, във връзка с & 62 от цитираното Решение на ЕСПЧ
да бъде постигнат "справедлив баланс" между изискванията на общите
интереси на общността и основните права на отделния индивид в случаите на намеса
в правото на мирно ползване на притежанията.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че обезщетяването собствениците на имоти с пълната пазарна стойност
за отчуждения им имот, на практика защитава правата на държавата повече
отколкото да се остави в сила оспореното решение, с което е определена
стойност, която би била основание за завеждане на редица дела и осъждане на
същата тази дьржава да заплати значителни обезщетения поради нарушаване на
предвидените в закона и международните договори гарантирани основни права.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК на оспорващия следва да се присъдят направените в
производството разноски, които са общо в размер на 1210,00лева, от които 10,00
лева държавна такса за образуване на делото и 400,00 лева внесен депозит за
изготвяне на съдебно – оценителната експертиза и 800 лева адвокатско
възнаграждение.
Този състав следва да отбележи
редакцията на чл. 14, ал. 1 от ППЗСПЗЗ - Подаденото заявление от един наследник
ползва всички останали наследници, във връзка с чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК - Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по
отношение на всички, поради което постановеното решение ползва всички
наследници на процесния земеделски имот, дори и същите да не са конституирани
като страни в процеса.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.172, ал. 2 от АПК и чл. 38, ал. 8
от ЗДС, Административен съд Монтана
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение № 12/06 01 2023 г. на Министър председател на
МС за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна
нужда за изграждане на обект: "Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин –
Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по съществуващ път I-1/ съвпадащ
с км. 58+128.47 /километраж по проект/ до км. 102+060 /километраж по
съществуващ път I-1/ съвпадащ с км.99+193 /километраж по проект/ на територията
на областите Видин и Монтана, В ЧАСТТА и ПО ОТНОШЕНИЕ размера на паричното
обезщетение, както следва: 1. за поземлен имот с идентификатор 22040.591.6 от
КК на с. Д*** В*** , целият имот с площ от 13.703 дка, с отчуждена площ от
1,622 дка, оценена на 649 лева и 2. за поземлен имот с идентификатор
22040.600.4 от КК на с. Д*** В*** , целият имот с площ от 6.002 дка, с
отчуждена площ от 4,626 дка, оценена на 1852 лева. като УВЕЛИЧАВА размера на
паричното обезщетение, както следва: 1. за поземлен имот с идентификатор
22040.591.6 от КК на с. Д*** В*** , целият имот с площ от 13.703 дка, с
отчуждена площ от 1,622 дка, на 3046 лева и 2. за поземлен имот с идентификатор
22040.600.4 от КК на с. Д*** В*** , целият имот с площ от 6.002 дка, с
отчуждена площ от 4,626 дка, на 8688
лв.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България ДА ЗАПЛАТИ по равно на Б.Ц.А.,***
сумата от общо 1210,00 лева разноски в производството, от които 10,00 лева държавна
такса, 400,00 лева депозит за вещо лице и 800 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване,
по аргумент на чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
На основание чл. 138,
ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: