РЕШЕНИЕ
№ 671
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б. В. И.П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110211556 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. ЛЮДМ. СТ. против наказателно
постановление (НП) № 21-4332-009796/19.05.2021 г. на началник група към
СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излага твърдение, че НП е незаконосъобразно издадено
предвид допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата не са
релевирани подробни доводи в тази насока, като изрично наказаното лице
посочва, че такива ще бъдат представени в съдебно заседание. Моли НП да
бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. П., поддържа жалбата, като излага подробни съображения
за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и
неправилно. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
1
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.09.2020 г. Б. Д. П. придобил собствеността върху лек автомобил
„Мерцедес А 160” с рег. № ......, за което нотариус уведомил по служебен път
ОПП-СДВР. Регистрацията на посоченото МПС била служебно прекратена на
25.11.2020 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП поради неизпълнение на
задължението за заявяване на настъпила промяна в собствеността на
превозното средство в двумесечен срок от прехвърлянето. За настъпилото
служебно прекратяване не бил уведомен собственикът на МПС и не били
иззети свидетелството за регистрация или регистрационните табели на лекия
автомобил.
На 15.01.2021 г., около 00.20 ч. в гр. София СТ. ЛЮДМ. СТ. управлявал
лек автомобил „Мерцедес А 160“ с рег. № ..........по ул. „Проф. д-р Иван
Странски“ до магазин „К......” с посока на движение от бул. „Симеоновско
шосе“ към ул. „Проф. Кирил Попов“, когато водачът бил спрян за проверка от
полицейски служители. След направена справка в ОДЧ свидетелят Д.Г., на
длъжност мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, констатирал, че регистрацията
на превозното средство била служебно прекратена, поради което съставил
срещу водача акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
950308/15.01.2021 г. за извършени нарушения на чл.140, ал.1, пр.1 и чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил
връчен на същата дата, като С. подписал акта без възражения. Такива не
постъпили и в рамките на законоустановения срок.
Във връзка с изпратен сигнал от ОПП-СДВР по случая била образувана
пр.пр. № 9319/2021 г. по описа на СРП, като с постановление от 05.04.2021 г.
бил постановен отказ да се образува досъдебно производство. Въз основа на
2
този прокурски акт било съставено процесното наказателно постановление №
21-4332-009769/19.05.2021 г. на началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
гласните доказателства по делото – показанията на свидетеля Д. Д. ГР., както
и от писмените такива, приобщени по реда на чл.283 от НПК - постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 05.04.2021 г. по пр.пр. №
9319/2021 г., справка-картон на водача; справка от Централна база АИС-КАТ;
заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, материалите
по пр.пр. 9319/2021 г. по описа на СРП.
Обстоятелствата относно извършената проверката и фактът на
управление от страна на жалбоподателя на процесната дата на лек автомобил
„Мерцедес А 160“ с рег. №........ се установяват от показанията на свидетеля
Г.. Свидетелят в съдебно заседание потвърждава в цялост констатациите по
съставения от него АУАН и съдът цени показанията, доколкото същите са
последователни и логични.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни,
поради което е безпредметно подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
НП е издадено от компетентен орган. Компетентността на наказващия орган
по издаване на атакуваното наказателно постановление следва по силата на
заеманото длъжностно качество и правомощията, делегирани с приложената
по делото заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
3
работи.
Съгласно изложеното в текста на НП, същото е издадено на основание
постановление за прекратяване на наказателното производство по пр.пр. №
9319/2021 г. по описа на СРП (всъщност се касае за постановление за отказ от
образуване на ДП), а не въз основа на АУАН. В случая обаче не е налице
хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, съгласно която
административнонаказателното производство може да бъде образувано и без
съставен акт за установяване на административно нарушение. Същата намира
приложение в случаите, когато за пръв път в хода на проведено разследване
се констатират основания за прилагане на административнонаказателна, а не
на наказателна отговорност. В настоящия случай обаче
администативнонаказателното производство е образувано със съставяне на
АУАН № 950308/15.01.2021 г. Същевременно производството не е
прекратено по реда на чл.33, ал.2 от ЗАНН, а единствено с писмо е уведомена
СРП за издадения АУАН. С оглед на това наказващият орган е трябвало или
да изпълни правомощията си по чл.33, ал.2 от ЗАНН, или да издаде НП в
срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. В конкретния случай
административнонаказващият орган е издал процесното НП в рамките на
установения в чл.34, ал.3 ЗАНН шестмесечен срок от датата на съставяне на
АУАН, въпреки че изрично в санкционния акт е отбелязано, че същият е
издаден не въз основа на АУАН, а въз основа на прокурорското
постановление. Липсва обаче задължителен реквизит в НП относно датата на
акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя.
Дори и да се приеме, че НП надлежно е издадено в хипотезата чл.36,
ал.2 от ЗАНН, то отново е налице процесуално нарушение от категорията на
съществените. Налице е несъответствие между описанието на нарушението и
дадената от АНО правна квалификация. Съгласно разпоредбата на чл.140,
ал.1, изр.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. В § 6, т.18а от ДР на ЗДвП е дадена легалната
дефиниция на понятието „регистрация“, съгласно която същата е
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването
4
на табели с регистрационен номер От доказателствата по делото се
установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил с поставени
регистрационни табели. Това обстоятелство е отразено от фактическа страна
и в обжалваното наказателно постановление. За контролните органи не са
съществували обективни пречки да идентифицират управляваното от С. МПС
и да направят съответната справка за служебното прекратяване на
регистрацията му. От приложената справка за собственост на процесния лек
автомобил се установява, че жалбоподателят никога не е имал качеството
приобретател на регистрирано пътно превозно средство, респективно никога
не е бил длъжен да регистрира същото в службата за регистрация на пътни
превозни средства в двумесечен срок. Дори хипотетично да се приеме, че С. е
собственик – нещо, което не се доказа по делото, доколкото липсва годно
правно основание за придобиване на собственост, така описаната и
установена фактическа обстановка води до извод за извършено нарушение на
чл.145, ал.2 ЗДвП, а не на чл.140 ЗДвП, за каквото е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
За пълнота на изложението, дори и да се приеме, че АНО правилно е
квалифицирал нарушението като такова по чл.140, ал.1 от ЗДВП, то следва да
се отбележи, че по делото не са налице доказателства извършената
дерегистрация да е била съобщена на собственика, при което не може да се
твърди и че същата му е била известна. На следващо място, санкционираното
лице, което е управлявало превозното средство, е различно от неговия
собственик и органите на ОПП-СДВР са разпоредили служебна
дерегистрация по електронен път, считано от 25.11.2020г., поради
неизпълненото именно от собственика на МПС-то задължение да
пререгистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването му.
По делото не са инкорпорирани доказателства С. да е съзнавал факта, че е
водач на МПС с прекратена регистрация, още повече, че за последната не е
бил уведомен и самият собственик. Доколкото процесният автомобил е бил
оборудван с две регистрационни табели, поставени на съответните места, и с
всички документи, съпътстващи неговото управление, включително
свидетелство за регистрация, като липсват доказателства за уведомяване на
собственика за служебно извършената дерегистрация, то не може да се
направи извод, че деянието на водача, дори и да се приеме, че същото се
субсумира под състава на административното нарушение по чл.175, ал.3
5
ЗДвП, е извършено виновно. Служебната дерегистрация на МПС се извършва
с изричен акт на компетентния орган, като по своя характер представлява
ПАМ по смисъла на чл. 22 ЗАНН и за да произведе своето правно действие,
актът, с който същата е наложена, следва да е влязъл в сила. При служебното
прекратяване на регистрацията собственикът на съответното превозно
средство няма възможност да узнае за това действие, ако не е уведомен
изрично от контролния орган. Вярно е, че служебното прекратяване е
законова последица от друго нарушение (несъобщаване за промяна в
собствеността), но в случаите, в които адресатът й не е уведомен за
налагането й, за него не е започнал да тече и срок за оспорването й, респ.
ПАМ не е била влязла в сила към дата на констатиране на нарушението –
15.01.2021г. Обстоятелството, че принципно автомобилът подлежи на
дерегистрация в хипотезата на чл. 143, ал.15 ЗДвП, не влече след себе си като
пряка последица знанието на собственика му досежно този факт, доколкото
той категорично не може да знае точно в кой момент (на коя дата),
автомобилът ще бъде дерегистриран. След като и на действителния
собственик на превозното средство на дата 15.01.2021г. не му е било
известно, че автомобилът е дерегистриран, житейски нелогично е водачът С.
да съзнава този факт, респективно да е осъзнавал общественоопасния
характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да
е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици.
Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал.3 във
вр. чл.140, ал.1 ЗДвП прави деянието, осъществено от въззивника,
несъставомерно. Налице е т. нар. извинителна грешка по чл. 14, ал. 1 НК, вр.
чл. 11 ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, защото
на С. не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението,
а именно - дерегистрацията. За да е налице непредпазливост е необходимо
деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния
резултат, като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата
се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в рамките
на дължимото поведение, т. е. на това поведение, което се изисква в подобни
случаи. Като лице, ползващо определено моторно превозно средство, той е
бил длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови
изисквания, преди да започне да го управлява. Съдът намира, обаче, че в
конкретната ситуация той не е могъл да предвиди неправомерния резултат, а
6
именно: управлението на служебно дерегистрирано МПС, тъй като обективно
не е могъл да узнае, че автомобилът, който управлява, е със служебно
прекратена регистрация от 25.11.2020 г., доколкото не само той, но и самият
собственик на превозното средство не е бил изрично уведомен за това. В
конкретния случай е изключен не само умисъла, но и непредпазливостта.
Деянието е извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на
вината и следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е
извършено виновно, дори и да се приеме наличието от обективна страна на
елементите от състава му.
С оглед гореизложеното наказателното постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие,
който има характер и на разписка, възнаграждението е заплатено изцяло и в
брой.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-009796/19.05.2021 г.
на началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя СТ. ЛЮДМ. СТ. е
наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на СТ.
ЛЮДМ. СТ., ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8