Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.
Варна. №........... 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
- първи наказателен състав - в публично заседание, проведено на седемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Хр. Минев
при секретаря Петя
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №3520 по описа за 2019г.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното
постановление №241 от 18.12.2018г., на Директора на Басейнова дирекция за
„Черноморски район“, с което на „Х.е.У.“ АД с ЕИК ********* с адрес на
управление ***, р-н „Възраждане“, ул.”Цар Самуил” №79, ет.3 ап.7,
представлявано Синдик Б. К. К., е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
150.00лв. на осн.чл.200 ал. 1 т.4 от Закона за водите.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................
М
О Т И В И
Производството е образувано на осн.
чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от „Х.е.У.“ АД с ЕИК
********* с адрес на управление ***, р-н „Възраждане“, ул.”Цар Самуил” №79,
ет.3 ап.7, представлявано Синдик Б. К. К., срещу НП №241 от 18.12.2018г., на
Директора на Басейнова дирекция за „Черноморски район“, с което на „Х.е.У.“ АД
с ЕИК ********* с адрес на управление ***, р-н „Възраждане“, ул.”Цар Самуил”
№79, ет.3 ап.7, представлявано Синдик Б. К. К., е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 150.00лв. на осн.чл.200 ал. 1 т.4 от Закона за водите.
В жалбата си въззивникът обжалва
наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано, и постановено
при съществено нарушение на процесуалните правила, твърди, че АУАН е съставен
извън посочените в ЗАНН срокове за това, твърди, че нарушението следва да се
квалифициракато маловажен случай, твърди, че е недопустимо зда се ангажира
отговорността на търговско дружество, което е с прекратена дейност и на което
са прекратени правомощията на управителните органи. Твърди, че в дружеството не
е имало лице, което да изпълни задълженията по чл.48 ал.1 т.12 от ЗВ, тъй като
синдика не е разполагал с възможността да подаде декларацията.
В съдебно заседание въззивникът
редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалният си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда
да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от
съда.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган - Директора на Басейнова дирекция за „Черноморски
район“.
След преценка на доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 27.06.2018г. е извършена проверка
по документи във връзка с изпълнение на
условията по Разрешително за водовземане
от минерални води №21590112/11.05.2012г. издадено от Директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район“, изменено с Ршение №1042/29.01.2013г. с
титуляр „Х.е.У.“ АД за водовземане, посредством
водовземно съоръжение – Тръбен кладенец ТК „Х.е.У. – ККСв.Св.Константин
и Е.“, находящ се в УПИ ІІ-139, кв.11 по плана на
гр.Варна, КК“Св.Св.Константин и Е.“*** за отдих -
други цели, поливане на зелени площи и измиване на площадки за нуждите на
Хотелски комплекс „Сана парк“ находящи се в к.к.“Св.Св.Константин и Е.“.
Разрешителното е било с начален срок на действие 11.05.2012г. и краен срок
–30.08.2022г.
В хода на проверката било установено,
че титулярът на разрешителното не е изпълнил задължението си да представи в
срок до 31.03.2018г. Доклад по чл.48 ал.1 т.12 от ЗВодите, за изпълнение на
условията в Разрешително №21590112/11.05.2012г., за 2017г.
Правилно е било преценено, че с това
свое бездействие на 01.04.2018г. въззивното дружество е осъществило нарушение
на чл.48 ал.1 т.12 от ЗВодите.
За така установеното нарушение е било
изпратено уведомително писмо до нарушителя, за явяване и съставяне на АУАН. Тъй
като в определения тридневен срок представител на нарушителя не се е явил в
БДЧР, на осн. чл.40 ал.2 от ЗАНН е съставен АУАН №000606/04.07.2018г., в
отсъствие на нарушителя, което е било установено по надлежния ред с подписите
на двама свидетели.
АУАН е бил връчен на нарушителя по
реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН, от представител на Столична дирекция на вътрешните
работи – Първо районно управление ***, на 18.09.2018г. Акта е бил подписан от
синдика на дружеството – Кеворкян, без възражения.
Възражения не са били подадени и в
тридневния за това срок.
Безспорно е установено и не се спори
от въззивника, че на датата на проверката 27.06.2018г. е установена липсата на подадена задължителна
Декларация от страна на въззивното дружество по чл.48 ал.1 т.12 от ЗВодите.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Въз основа на Акта е издадено
обжалваното Наказателно постановление,
като административно наказващия орган не е допуснал процесуални нарушения,
ангажирал е отговорността на дружеството на въззивника за това, че не е
изпълнило задължението си да подаде в срок дължимата декларация по чл.48 ал.1
т.12 от ЗВ, до 31.03.2018г. за предходната 2017г.
АНО изцяло е възприел описаната в
АУАН фактическа обстановка и е квалифицирал нарушението по чл.48 ал.1 т.12 от
ЗВ. В своето НП, АНО се е произнесъл относно приложението на чл.28 от ЗАНН,
като правилно е преценил, че случаят не следва да се квалифицира като
маловажен.
Съдът счита, че административнонаказателното
производство , образувано по отношение на търговеца е проведено
законосъобразно.
Спазени са нормите на чл.42 и чл.57
ат ЗАНН, като съставният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат
всички реквизити, посочени в тези норми.
Наказателното постановление е
обосновано. Правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е приел,
че е реализирано нарушение по чл.48 ал.1 т.12 от ЗВ. Безспорно е, че към
момента на проверката е било реализирано описаното по-горе нарушение, което е
установено при извършената документална проверка, като подробно е описано кой,
кога, къде какво нарушение е извършил и как е установено същото.
Наказателното постановление е
обосновано и правилно, като при определяне на размера на санкцията АНО се е
съобразил със степента на обществена опасност на деянието.
Във връзка в възраженията на въззивника в жалбата подадена
срещу НП, съдът намира същите за неоснователни. Същите не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. За съдът е безспорно, че акта е съставен в
сроковете предвидени от ЗАНН. Документалната проверка е била извършена на
27.06.2018г. в хода на същата е констатирано извършеното нарушение и в срок е
съставен АУАН. Неправилно е схващането на синдика на дружеството, че датата на
нарушението е тази, на която то е станало известно на АНО. Контролните органи
имат своята оперативна самостоятелност да преценяват, кога на кого, каква
проверка да извършват. В случая, акта е съставен в седмодневен срок от
извършване на проверката и констатиране на нарушението и не по-късно от една
година от извършване на нарушението.
Съдът също намира, че процесното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други
подобни нарушения извършени чрез бездействие.
Съдът не споделя и становището на
синдика на дружеството, че след като е прекратена дейността на дружеството, то
няма органи, които да подават дължимите декларации.
В тази насока съдът намира за нужно да
отбележи, че съгласно чл.658 ал.1 т.1 и т. 2 от ТЗ, именно синдика на
дружеството представлява предприятието и управлява текущите дела на
дружеството. Следва да се отбележи, че общо петпнадесетте правомощия на синдика
са изчерпателно изброени в чл.658 от ТЗ.
В чл.662 ал.1 от ТЗ са посочени и
ограниченията в дейността на синдика, но подаването на декларации за дейността
на дружедството не е между тях.
За съдът е безспорно, че подаването на
ежегодна декларация е текуща дейност, която е следвало да се извърши от синдика
на дружеството. Именно за управлението на текущите дела на дружеството, на
синдика е определено и възнаграждение.
Съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................