РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Георгиева
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Административно
наказателно дело № 20241880200113 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба подадена от А. И. К. - Н., с ЕГН **********, с
адрес: гр. С., бул. „....“, № ...., вх....., ет....., ап....., против Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № ...,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя, за
извършено от него нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2, вр. чл.
179, ал. 3, вр. 187а, ал. 1 и ал. 3 от ЗДВП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер от 300 /триста/ лева.
В жалбата се излага, че обжалваният електронен фиш следва да бъде
отменен, тъй като е изтекла предвидената в закона погасителна давност за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
за обективираното в електронния фиш административно нарушение.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо вх. № 3324 от 19.09.2024
г. оспорва жалбата и поддържа издадения електронен фиш. В открито съдебно
заседание, процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа, че
жалбата е неоснователна и моли да бъде потвърден електронният фиш.
Излагат се аргументи, че електронният фиш съдържа всички изискуеми по
закон реквизити, както и че извършеното от жалбоподателя административно
нарушение е доказано. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:
1
Към 19.07.2020 г. жалбоподателят А. И. К., ЕГН ********** била вписан
ползвател на лек автомобил марка "....", модел ".....", с рег. № ......., собственост
на „.........“ АД. Към тази дата за автомобила не била заплатена винетна такса.
На 19.07.2020 г., в 10: 59 часа, лек автомобил марка ".......", модел "......",
с рег. № ...., с технически допустима максимална маса от 1983 кг., брой оси 2,
категория ППС: Евро 6D, се движел в община С., по път ..., км. ...., с посока
нарастващ километър, когато устройство № ..., представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път ..., км.
..., установило движението му и обстоятелството, че за ППС не е заплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата според категорията на
превозното средство.
За констатираното деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 139,
ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП, бил съставен Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № ..., издаден от АПИ, с който на
жалбоподателя в качеството му на ползвател на моторното превозно средство,
на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП било наложено
административно наказание "глоба" в размер от 300, 00 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно
доказана въз основа на събраните писмени доказателства: административно-
наказателната преписка, изготвена във връзка с ЕФ за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 ЗП № ...., разпечатка от електронната система на АПИ за
нарушения в периода от 01.01.2020 г. до 01.01.2021 г., 2 броя снимки, справка
за нарушител/водач, известие за доставяне, становище от отдел "Управление
на информационната система и инфраструктура" (УИСИ) Национално тол
управление, справка за заплатени винетни такси за л. а. рег. № ......, писмо вх.
№ .... от 27.11.2024 г., както и история на обработка на нарушението, които
съдът цени в цялост като логични, последователни и безпротиворечиви.
От представената и приета по делото разпечатка от електронната
система на АПИ за нарушения, извършени в периода от 01.01.2020 г. до
01.01.2021 г., ведно с приложените към нея 2 бр. статични изображения във
вид на снимков материал, се установява заснетото пътното превозно средство,
неговият регистрационен номер – ...., датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа – 19.07.2020 г., в
10.59 часа на път ...., км. ......, с посока нарастващ километър, както и
местонахождението на техническото средство – част от системата.
От приетото по делото становище от отдел "Управление на
информационната система и инфраструктура" (УИСИ) Национално тол
управление се установява датата и часа на нарушението – 19.07.2020 г. в 10:59
часа, регистрационния номер на заснетото от техническото средство моторно
превозно средство, а именно: .... и типа на нарушението – управление на МПС
без закупена електронна винетка. В становището е отразено също, че за датата
и часа на нарушението, за заснетото пътното превозно средство няма валидна
електронна винетка.
Видно от представената и приета по делото справка за заплатени
винетни такси за л. а. рег. № ...., се установява, че на 25.05.2019 г. за
2
процесното МПС е била заплатена годишна винетна такса със срок до
25.05.2020 г., като на 10.01.2021 г., в 14.50 часа, е била заплатена нова винетна
такса, отново за срок от една година.
От приетото по делото писмо от АПИ, Национално тол управление, вх.
№ 4243 от 27.11.2024 г., се установява, че път .... км. ... е част от платената
пътна мрежа. Отразено е също, че посоченият пътен участък е включен в
списъка на републиканските пътища, за които се събира винетна такса,
утвърден с Решение № 959 на Министерски съвет от 31.12.2018 г.
В приложената и приета по делото история на електронния фиш от
информационната система на АПИ, Национално тол управление, са отразени
действия на административно-наказващия орган по обработка на електронния
фиш.
По делото е приложена и справка картон на водача по отношение на
жалбоподателя А. И. К., видно от която същата е правоспособен водач на
МПС за категории С, М, АМ, В и ТКТ, със СУМПС валидно от 21.11.2024 г.
до 21.11.2034 г., с налични 39 контролни точки.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок ( препис от
атакувания електронен фиш е получен от жалбоподателя на 24.07.2024г., а
жалбата е подадена на 05.08.2024г.), от процесуално легитимирана страна,
против акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което
се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи актове е за законосъобразност.
От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на
жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното
постановление (арг. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление
№ 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП за нарушение
на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП, извършено в качеството му на
ползвател на ППС, като му е наложено предвиденото в чл. 187а, ал. 1 и ал. 3,
вр. чл. 179, ал. 3 ЗДвП административно наказание „глоба“.
Легалната дефиниция на понятието "Електронен фиш" се съдържа в § 1
от ДР на ЗАНН, като е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и според
същата електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
3
автоматизирани технически средства. Съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП (в
редакцията, действаща към датата на нарушението – Нов - ДВ, бр. 105 от 2018
г., в сила от 01.01.2019 г.) при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и
заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение, т. е. предвидена е една правна възможност за наказващия орган да
реализира отговорността на нарушителя по една облекчена процедура.
Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 и 3 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за
заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на
глобата, срока и начините за доброволното й заплащане, като същият се
издава по образец, утвърден от управителния съвет на АПИ.
Процесният електронен фиш е издаден от компетентен орган и в
рамките на неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият отговаря и
на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, като съдържа всички изискуеми по
закон реквизити. В същия са посочени: мястото – община С., път ....., км. ..., с
посока нарастващ километър; датата – 19.07.2020 г.; точният час на
извършване на нарушението –10.59 часа; регистрационният номер на пътното
превозно средство – ...; ползвателят на ППС – жалбоподателят А. И. К.;
описание на нарушението; нарушените разпоредби – чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр.
чл. 102, ал. 2 , вр. чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП; разяснена е
възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10а, ал. 2 от
Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на
административнонаказателна отговорност; размерът на имуществената
санкция – 300 лева; срокът и начините за доброволното й заплащане –
четиринадесет дневен срок, по указаната банкова сметка при БНБ. Препис от
електронния фиш е връчен на нарушителя, с което е изпълнена процедурата
по чл. 189ж ЗДвП.
Съдът счита също, че при издаване на ЕФ не е допуснато неправилно
приложение на материалния закон, доколкото по делото се установи, че за
процесните дата и час по отношение на лек автомобил марка "....", модел "....",
с рег. № ...., не е била заплатена винетна такса.
Съобразно чл. 179, ал. 3 ЗДвП водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗДвП, се наказва с глоба
в размер от 300, 00 лв. По делото се установява, че жалбоподателят не е
заплатил винетна такса за ползвания от него лек автомобил марка "....", модел
"....", с рег. № ...., а същевременно е управлявал същия по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. Участъкът от пътя, където е бил заснет
автомобилът на жалбоподателя, а именно път ...., км. ...., е включен в списъка
на пътищата в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира
такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, съгласно
приетото от Министерски съвет Решение № 959 от 31.12.2018 г., с което е
утвърден списъка на републиканските пътища, за които се събира винетна
такса. Доколкото в разпоредбата на чл. 187а, ал. 1, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3
4
ЗДвП законодателят е предвидил административно наказание "глоба" във
фиксиран размер от 300, 00 лв., то и наложената на жалбоподателя санкция е
била законосъобразно определена.
Тук е мястото да се отбележи, че съобразно спецификата на електронния
фиш, началото на производството по неговото издаване се поставя със
заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система,
което заменя съставянето на акт за установяване на административно
нарушение по смисъла на чл. 40 и сл. ЗАНН и има същото правно значение –
дава началото на административнонаказателното производство. По този начин
едновременно се констатира нарушението и същото се санкционира, тоест
електронният фиш инкорпорира в себе си както АУАН, така и наказателно
постановление. Електронният фиш се счита издаден от датата на заснемане на
нарушението, а не от издаването му на хартиен носител. Издаването му на
хартиен носител е само с цел връчване на нарушителя, което е единственото
му значение. Именно поради тази причина в закона не е предвидено
електронният фиш да бъде подписван, за да е годен документ и е без правно
значение датата, на която е възпроизведен на хартиен носител.
Същевременно, съдът счита, че в настоящия случай е изтекла
предвидената в закона абсолютна давност за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. С
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че е
недопустимо административните нарушения да се установяват и
санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се
създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на
деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са
административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално
правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на
обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.
В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности – давност за
преследване, след изтичането на която се погасява възможността на
компетентния орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на
наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността на
компетентния орган да реализира изтърпяването на вече наложената
административна санкция, намират приложение и в
административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба
в ЗАНН. В светлината на принципа, че извършителите на административни
нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от
извършителите на престъпления и с оглед принципа за субсидиарно
приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в
административнонаказателния процес (чл. 11 от ЗАНН), следва че нормите на
давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в
административнонаказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН
няма изрична уредба.
В цитираното Постановление е прието и че пример за такова
субсидиарно приложение е института на абсолютната погасителна давност по
чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С това обаче далеч не се изчерпват
случаите, когато разпоредбите на давността уредени в НК следва да намерят
5
субсидиарно приложение.
Трайно установено положение е, че преследвателската давност
ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез
съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт
наказателната/административнонаказателната отговорност на дадено лице.
Преследвателската давност в общия случай започва от деня, в който е
довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до
реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на
дееца с влязъл в сила акт.
Преследвателската давност бива два вида: обикновена и абсолютна.
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната
давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване
независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал.
3 от НК.
В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които
прекъсват обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и
издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за
извършване на тези конкретни действия - тримесечен, съответно едногодишен
за издаване на АУАН и шестмесечен за издаване на НП.
С издаването на АУАН и НП обаче не се изчерпват необходимите
действия на държавата по реализиране на административнонаказателната
отговорност на дееца. След издаването на НП същото следва да бъде връчено
на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Доколкото
електронният фиш подлежи на обжалване като НП и може да влезе в сила,
след което му се придава значението на влязло в сила НП, то следва спрямо
него да се приложат и разпоредбите касаещи наказателните постановления.
Тъй като за действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП
не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се
приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния
фиш тече обикновена давност в размер на 3 години.
В случая не може да намери приложение двугодишния срок по чл. 82 от
ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване между двата
основни вида давност – преследвателска и изпълнителна. Както бе посочено
по-горе, преследвателската давност тече от извършване на нарушението до
реализиране на отговорността на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната
давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния
акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Тоест, за да е приложим
срока по чл. 82 от ЗАНН, електронният фиш следва да е влязъл в сила.
Предпоставка за влизане в сила на електронния фиш е надлежното му
връчване. Преди връчването и съответно влизането му в сила не тече
изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН, а общата преследвателска давност
по НК ( в тази връзка- горепосоченото Тълкувателно постановление на ВКС
и ВАС).
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че по силата на
6
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН до влизане в сила на електронния
фиш (какъвто е процесният случай) следва да текат обикновената
преследвателска тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и
абсолютната погасителна давност за преследване на нарушението за срок
от 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК. В този смисъл е и
трайната практика на касационната инстанция, застъпена в: Решение № 340
от 01.04.2022 г. по к. н. а. д. № 76/2022 г. на Административен съд – София
област; Решение № 23 от 6.01.2025 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. №
1375/2024 г.; Решение № 1424 от 19.11.2024 г. на АдмС - София област по к.
а. н. д. № 1000/2024 г.; Решение № 107 от 29.07.2021 г. по к. а. н. д. №
101/2021 г. на Административен съд – Ловеч; Решение от 15.12.2021 г. по к.
а. н. д. № 185/2021 г. на Административен съд – Сливен и Решение № 241 от
28.10.2021 г. по к. а. н. д. № 232/2021 г. на Административен съд – Видин.
Съгласно разпоредбата чл. 80, ал. 3 от НК, давността за преследване
започва от датата на довършване на престъплението, а в случаите касаещи
извършване на административно нарушение - от датата на извършване на
нарушението. Следователно, в случая давността за преследване на
извършителя на административно нарушение започва да тече от датата на
извършване/ довършване на нарушението. Процесното деяние е
извършено на 19.07.2020 г., като считано от тази дата срокът на обикновената
давност е с продължителност от 3 години, а на абсолютната - 4 година и 6
месеца, с изтичането на който се погасява и административнонаказателната
отговорност, като компетентният държавен орган губи възможността да
реализира което и да било от правомощията си по
административнонаказателното правоотношение.
Съдът счита, че в настоящия случай е изтекла предвидената в закона
абсолютна погасителна давност. Съгласно чл. 81, ал. 3 НК независимо от
спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден
в предходния член. Както беше посочено по- горе, срокът по чл. 81, ал. 3, вр.
чл. 80, ал. 1, т. 5 НК следва да се определи считано от датата на извършване на
административното нарушение и той е четири години и половина. В
светлината на гореизложеното, в настоящия случай абсолютната давност за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
която е четири години и половина, изчислена от датата на извършване на
нарушението – 19.07.2020 г., е изтекла на 19.01.2025 г. Доколкото съдът стигна
до извода, че в настоящия случай е изтекла предвидената в закона абсолютна
погасителна давност, то не е необходимо да бъде изследвано обстоятелството
дали АНО е извършвал действия, които прекъсват хода на обикновената
давност.
Предвид гореизложеното, с оглед посочената в процесния електронен
фиш дата на извършване на административното нарушение – 19.07.2020 г., то
към настоящия момент е изтекъл абсолютният давностен срок от четири
години и половина, с чието изтичане се изключва въобще
административнонаказателното преследване, което включва правомощието на
държавата да възбуди административнонаказателен процес срещу дееца и да
му наложи административно наказание. Следователно това правомощие
следва да се счита погасено и доколкото изтичането на абсолютната давност
7
засяга и самия процес, процесният електронен фиш следва да бъде отменен.
По разноските :
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143
АПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78 ГПК право на разноски се поражда в полза на
жалбоподателя. Същият не предявява претенция за присъждане на разноски,
предвид което съдът не дължи по- нататъшно обсъждане по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
ЗП № ...., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение
на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3, вр. 187а, ал. 1 и ал. 3
от ЗДВП, на А. И. К. - Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „....“, № ....,
вх....., ет..., ап..... е наложено административно наказание „глоба” в размер от
300 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София-област на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок
от получаване на съобщението от страните, че решението е постановено.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
8