Решение по дело №17657/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7314
Дата: 29 юни 2022 г.
Съдия: Румяна Милчева Найденова
Дело: 20221110117657
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7314
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110117657 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. СЛ. ИВ. против
„фирма” ЕАД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 3184.79 лв., представляваща главница за
разходвана топлоенергия за периода м. 05.2006г. до м. 04.2009г., сумата от 637.42 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2006г. до 27.10.2009г., за които е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15462/2009г. на СРС, 87 с-в. Позовава се на изтекла
погасителна давност.
Ответникът „фирма” ЕАД, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявените искове и
моли съда да ги отхвърли.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 13.01.2011г., издаден по
гр. д. № 15462/2009г. на СРС, 87 с-в срещу ищеца.
Като доказателство по делото е приет препис от изп. дело № ***/2011г. на ЧСИ М..
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.

1
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По делото не са спорни между страните релевантни факти, че ищецът е бил
потребител на ТЕ и че през исковия период между страните са съществували облигационни
отношения по договор за доставка на вода за топлоснабдения имот; че стойността на
доставената ТЕ възлиза на процесните суми.
С оглед отделянето на фактите, описани по – горе, като ненуждаещи се от
доказване, спорният въпрос по делото е погасено ли е задължението на ищеца по давност.
Видно от събраните по делото доказателства изпълнителният лист по ч. гр. д. №
15462/2009г. на СРС, 87 с-в, е издаден на 13.01.2011г.
На 03.02.2011г. ответникът е подал молба за образуване на изпълнително дело, като
е възложил на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнение.
На 11.04.2011г. ЧСИ е наложил възбрана върху банковите сметки на ищцата по
настоящето дело.
На 23.01.2013г. ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на И..
С постановление от 19.03.2014г. ЧСИ е наложил възбрана върху собствен на ищеца
недвижим имот.
На 12.12.2015г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на Г.И..
На 08.11.2016г. отново е наложен запор върху банковите сметки на ищцата.
С постановление от 09.05.2022г. изпълнителното дело е било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Настоящето производство е образувано на 01.04.2022г.
С оглед на така описаните изпълнителни действия, се налага изводът, че
изпълнителното дело е перемирано, а вземането погасено по давност.
След наложения запор върху банковите сметки от 08.11.2016г. не са извършвани
никакви изпълнителни действия, поради което прекратяване на изпълнителното дело е
настъпило по силата на закона, с изтичане на 2 години от последното изпълнително
действие, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което основателни са твърденията на
ищеца за настъпила перемпция.
Съдът счита, че прекратяването на изпълнителното дело е настъпило по силата на
закона на 08.11.2018г., с изтичане на 2 години от последното изпълнително действие, което
в случая е извършено на 08.11.2016г. – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Без правно значение
относно прекъсване на давността е обстоятелството, дали и кога е издавано постановление
за прекратяване на делото пред ЧСИ, доколкото съгласно трайната съдебна практика
постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на делото има само декларативно
действие, а не конститутивно.
Настъпилата перемпция обаче не води автоматично до извод за изтекла погасителна
давност. Съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК налагането на запор или възбрана в
изпълнително производство съставлява насочване на изпълнението върху отделен
2
имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение
в правната си сфера.
Действително съгласно най – новата съдебна практика, обективирана в решение №
37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., когато кредиторът направи искане за
предприемане на изпълнително действие, същото прекъсва давностния срок, дори и то да
бъде извършено след изтичане на давността. Давността се счита прекъсната от датата на
молбата за извършването му. Предприемането на изпълнителни действия след изтичане
срока на перемпцията също прекъсва давностния срок, като в този случай въз основа на
молбата съдебния изпълнител следва да образува ново изпълнително дело, по което да
извърши поисканото изпълнително действие. В настоящия случай обаче такива
доказателства липсват. След наложения запор на 08.11.2016г. не са поискани, нито са
извършван изпълнителни действия.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. В този смисъл са и
указанията на ВКС - Решение № 168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г.
и др./, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно което вземанията на
търговски дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор,
поради еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от
ЗЗД.
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали
са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение
№ 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че прекъсва давността предприемане-то на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен спо-соб (независимо от това дали прилагането му е
било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взис-кателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагане на вземане за съ-биране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на
вещ, назнача-ването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
об-разуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доб-роволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, из-вършването на
справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на екс-пертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпре-деление, плащането въз основа на
влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки
конкретен случай с оглед активност-та на кредитора по делото и предприетите по
отношение на длъжника изпълни-телни действия.
В мотивите на цитираното Тълкувателното решение е обсъдено значени-ето и на
молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на
изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен из-пълнителен способ
3
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение”. Тоест, за да е в състояние да прекъсне давността, искането за
извършване на определено изпъл-нително действие, следва да бъде уважено от съдебния
изпълнител и действието да е предприето. Необходимо е двете действия да са налице
кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект.
Между наложения на 08.11.2016г. запор от ЧСИ върху банковите сметки на ищеца
и датата на образуване на настоящето дело на 01.04.2022г. са изтекли повече от 3 години,
поради което вземането е погасено по давност на 08.11.2019г.
Само за пълнота на изложението, макар че е неотносимо към настоящия случай,
следва да се отбележи, че съдът не възприема възражението в писмения отговор на
ответника, че за изпълнителното дело следва да намери приложение ППВС № 3/1980г., а не
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от Закона за нормативните актове, тълкуването има
действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. В ал.2 на същия текст е
уредено правилото, че по изключение органът, издал акта за тълкуване, може да даде на
тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде
усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни след обнародването му. В
настоящия случай обаче липсва такова изключение, поради което съдът на-мира, че
соченото тълкувателно решение следва да се прилага и относно правоотношения,
възникнали преди приемането му.
С оглед на изложеното, исковете следва да бъдат уважени като основателни и
доказани.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от общо 627.39 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски, от които 177.39 лв. за държавна такса и 450 лв. за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на фирма ЕАД, ЕИК (номер), със
седалище и адрес на управление: (град), (адрес), че Г. СЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес
(град), (адрес) не дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление:
(град), (адрес), сумата от 3184.79 лв., представляваща главница за разходвана топлоенергия
за периода м. 05.2006г. до м. 04.2009г., както и сумата от 637.42 лв., представляваща
4
мораторна лихва за периода 01.07.2006г. до 27.10.2009г., за които е издаден изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 15462/2009г. на СРС, 87 с-в.
ОСЪЖДА фирма ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на Г. СЛ. ИВ., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
627.39 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5