Р Е Ш Е
Н И Е
№4
14.01.2022 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на четиринадесети декември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка
Колева, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 543 по описа на съда за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по чл.268 от ДОПК и образувано по жалба на ТПК“ПРОГРЕС“ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Добрич, пл.“Възраждане“ № 4, представлявана
от М.П.П., подадена чрез адв.И.С. –ВАК, срещу Решение № 99/28.05.2021г.,
издадено от директора на ТД на НАП-Варна в частта му, с която е оставена без
уважение жалба от 20.05.2021г. срещу Разпореждане №
С210008-137-0003592/12.05.2021г. на публичния изпълнител за отказ за погасяване
по давност на задължения за данък върху доходите по декларация-образец 6 №
080021911175874/23.12.2019 г. в общ размер на 8031,78 лева за периода на
м.април 2014 г. и в общ размер 8775,95 лева за периода на м.септември 2014г.,
включени в изпълнително дело № **********/2015г.
Жалбоподателят
счита, че решението е незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на
материалния закон. Изразява несъгласие с изводите на директора на ТД на
НАП-Варна, че било налице спиране на петгодишния давностен срок за погасяване
по давност на прецесните задължения и давността не била изтекла. Заявява, че присъединяването на процесните задължения за
данък върху доходите от трудови и приравнени правоотношения за м.април 2014 г.
и за м. септември 2014 г. към изпълнително дело № *********/2015г. било
извършено с Разпореждане за
присъединяване № С200008-105-0001990/14.01.2020 г. на публичния изпълнител след
изтичане на петгодишен давностен срок и след налагане на обезпечителните мерки
по същото изпълнително дело с Постановление № С-170008-022-0002561/27.01.2017 г.
Според жалбоподателя, до момента на присъединяването на задълженията по реда на
чл.217 от ДОПК, давността за тях е текла безпрепятствено и е изтекла на
31.12.2019 г. Моли решението в оспорената му част да бъде отменено, а
административния орган да бъде задължен да погаси по давност оспорените
задължения. Жалбоподателят претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът
по жалбата, директорът на ТД на НАП – Варна, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт
С.М., моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като
неоснователна. Поддържа становище, че процесните задължения възниквали с
подаването на декларация-образец 6 на 23.12.2019г., но давността за тях
започвала да тече от момента, когато е трябвало да се платят, т.е. от
01.01.2015г., поради което поддържа фактическите и правните констатации в
обжалваното решение, че с постановлението за налагане на обезпечителни мерки от
2017 г. давността била спряна. Претендира присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в преклузивния 7-дневен срок, съгласно чл.
268, ал. 1 от ДОПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
фактическа страна:
С
Възражение за погасяване на публични задължения по давност с вх. №
5915/10.05.2021 г. жалбоподателят е поискал погасяване по давност на всички
задължения на кооперацията, възникнали за периода до 31.12.2015г., включени в
изпълнително дело № **********/2015г.
В
Разпореждане № С210008-137-0003592/12.05.2021 г. публичният изпълнител, като
орган на принудителното изпълнение по образуваното срещу ТПК“ПРОГРЕС“
изпълнително дело № **********/2015 г., е посочил предприетите по делото
действия по принудителното изпълнение – издадените 7 бр. постановления за
налагане на обезпечителни мерки за периода 27.01.2017г.- 07.08.2020г. и трите
броя протоколи за опис за периода
28.07.2017г. – 29.09.2020г., и е отказал прекратяването по давност на
задълженията, вкл. и на процесните.
Разпореждането
е връчено по електронен път на 14.05. 2021 г. и с жалба с вх. № 6422 от
20.05.2021 г., подадена по реда на чл.266, ал.1 от ДАПК, ТПК „ПРОГРЕС“ го е
оспорила като незаконосъобразно в частта на отказ за погасяване по давност на
задължения за данък върху доходите по декларация-образец 6 № 080021911175874/23.12.2019
г. в общ размер на 8031,78 лева за периода на м.април 2014 г. и в общ размер
8775,95 лева за периода на м.септември 2014г., включени в изпълнително дело №
**********/2015г., както и за включените в изпълнителното дело задължения за данък
върху доходите от трудови и приравнени правоотношения (ДДТПП) за периода
01.12.2014 г.- 30.04.2015г., за данък върху добавената стойност (ДДС) за
периода 16.06.2015г. – 30.11.2015г. и за осигурителни вноски ( ДОО, УПФ, ЗО) за
периода 01.03.2015 г.- 30.11.2015 г.
По жалбата
директорът на ТД на НАП - Варна е постановил Решение № 99/28.05.2021г., с което
е оставил без уважение подадената срещу разпореждането на публичния изпълнител
жалба.
Решението е
връчено на представляващия кооперацията, М.П., на 22.10.2021г., която в 7
дневния срок по чл.266, ал.1 от ДОПК е подала жалба до съда с частично
оспорване.
Оспорените
задължения по делото са декларирани с декларация-образец 6 №
080021911175874/23.12.2019 г. ( в общ размер на 8031,78 лева за периода на м.април
2014 г. и в общ размер 8775,95 лева за периода на м.септември 2014г., включени
в изпълнително дело № **********/2015 г.)
Относно
искането за погасяването им по давност в т.16 и т.17 на решението решаващият
орган е посочил, че срокът за плащането им е бил съответно 14.05.2014 г. и до
14.10.201 4г. като давността за тях започва да тече от 01.01.2015 г. Според мотивите
в решението, с вписването на възбрана, наложена като обезпечителна мярка с
Постановление на публичния изпълнител № С170008-022-0002561/27.01.2017 г., по
силата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, давността е спряла да тече на 30.01.2017 г.
Съдът
намира, че така постановеното решение в оспорените му части е неправилно и незаконосъобразно,
издадено при неправилно прилагане на материалния закон.
Съгласно
чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок.
Между
страните не е спорно, че задълженията за м. април 2014 г., е следвало е да се
платят до 14.05.2014 г., а задълженията за м. септември 2014 г. е следвало да
се платят до 14.10.2014 г. , при което давността за тях е започнала да тече на
01.01.2015 г. и е изтекла на 01.01.2020 г.
От данните
по делото е видно, че процесните задължения, които са декларирани през 2019 г.
с декларация-образец 6 № 080021911175874/23.12.2019 г., са присъединени към
изпълнителното дело с Разпореждане за присъединяване с изх. №
С00008-105-0001990, издадено на 14.01.2020 г., представено на л.58 от делото.
Съобразно
чл. 217, ал. 1 от ДОПК в производството по събиране на публични вземания могат
да се присъединяват публични взискатели. Съгласно чл. 217, ал. 2 от ДОПК
присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до
изготвянето на разпределението на събраните суми, като публичните взискатели се
присъединяват с писмено заявление до публичния изпълнител, към което прилагат
изпълнителното основание. Присъединилият се взискател има същите права в в
изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател /ал. 3 на
чл. 217 от ДОПК/. Съгласно чл.217, ал. 4 от ДОПК, извършените до
присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.
Присъединяването
на изискуеми задължения по чл.217 от ДОПК към вече образувано изпълнително дело
има правно действие идентично на образуване на изпълнително дело за
принудителното им събиране.
Съгласно разпоредбите на ДОПК публичните
задължения се изпълняват доброволно или принудително при липса на доброволно
изпълнение ( чл.178, ал.1 и чл.209, ал.1 от ДОПК).
Съгласно
чл.209, ал.2 от ДОПК, принудително изпълнение се предприема въз основа на: 1.
ревизионен акт, независимо дали е обжалван; 2. декларация, подадена от
задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни
осигурителни вноски; 3. актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са
обжалвани; 4. решение, издадено от митническите органи, независимо дали е
обжалвано; 5. влязло в сила наказателно постановление; 6. влезли в сила
решения, присъди и определения на съдилищата, както и решения на Европейската
комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и на
Европейската централна банка; 7. разпореждане за събиране на суми, издадено от
органите на Националния осигурителен институт, независимо дали е обжалвано; 8.
разпореждане по чл. 211, ал. 3, независимо дали е обжалвано.
В случая
задълженията са били изискуеми през 2014 г. В периода, в който не са били
погасени по давност 01.01.2015 г. - 01.01.2020 г. органите по приходите не са предприели
действия за установяването им с ревизионен акт и принудителното им събиране. В
същия период, на 23.12.2019 г. жалбоподателят-длъжник е подал декларация-образец
6, въз основа на която взискателят е могъл да предприеме действия по
принудително събиране на вземанията чрез присъединяването им към вече
образувано срещу същия длъжник изпълнително дело.
Присъединяването
на публичните задължения към образуваното изпълнително дело е извършено в
нарушение на чл.172, ал.1 от ДОПК, тъй като е след погасяване на възможността
за принудителното им събиране, поради изтичане на определения от закона за тях
давностен срок.
След като
давността за оспорените задължения е започнала да тече на 01.01.2015 г., както
признава в решението си и решаващият орган, то тя е изтекла на 01.01.2020 г.,
преди издаването на Разпореждане за присъединяване с изх. № С00008-105-0001990
от 14.01.2020 г.
Самото подаване на декларация-образец 6,
извършено в давностния срок, не е предвидено в закона като действие на
длъжника, което спира или прекъсва давността. Нормите на чл.172, ал.1 и
ал.2 от ДОПК, определят изчерпателно случаите, в които давността спира или
прекъсва. Съгласно цитираните текстове, давността спира: 1. когато е започнало
производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но
за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е
установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено
разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на
разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение. (2) Давността се прекъсва с издаването
на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия
по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността
не се смята прекъсната. събитие, което
Видно е, че
подаването на декларация от задълженото лице не е предвидено в закона като
основание, което спира или прекъсва давността, поради което съдът не споделя
становището на процесуалния представител на ответника, че задълженията са
надлежно присъединени към изпълнителното дело, понеже декларацията е подадена
през 2019 г.
Прекъсването
или спирането на погасителната давност може да настъпи при възникнали преди
изтичането й юридически факти, установени в правната норма на чл. 172 от ДОПК.
Затова и разпоредбата на чл.217, ал. 4 от ДОПК, която
определя, че извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и
присъединилия се взискател, би била приложима и спрямо процесните вземания, ако
присъединяването на задълженията бе извършено в определения в чл.171, ал.1 от ДОПК 5 - годишен давностен срок, в който взискателят може да предприеме
действия по принудително изпълнение срещу длъжника си.
Погасителната
давност е фактически състав включващ времеви период на бездействие на носителя
на едно субективно материално право, който поражда правото на задълженото лице
да се позове на давността и да откаже изпълнение на задължението. С изтичането
на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по
принудителен ред публичното вземане, което остава дължимо, но може да бъде
платено единствено доброволно от длъжника ( чл. 174 от ДОПК ) или да бъде
прихванато ( чл. 128, ал. 1 от ДОПК ).
В
заключение съдът приема, че по силата на чл.172, ал.1 от ДОПК Националната
агенция по приходите е загубила възможността да предприеме принудително
изпълнение срещу ТПК „ПРОГРЕС“ за събиране на задължения за данък върху
доходите по декларация-образец 6 № 080021911175874/23.12.2019 г. в общ размер
на 8031,78 лева за периода на м.април 2014 г. и в общ размер 8775,95 лева за
периода на м.септември 2014 г., включени в изпълнително дело № **********/2015 г.
Предвид
гореизложеното, Решение №
99/28.05.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна в оспорената му част, с която е
оставена без уважение жалба от 20.05.2021 г. срещу Разпореждане №
С210008-137-0003592/12.05.2021г. на публичния изпълнител за отказ за погасяване
по давност на задължения за данък върху доходите по декларация-образец 6 № 080021911175874/23.12.2019
г. в общ размер на 8031,78 лева за периода на м.април 2014 г. и в общ размер
8775,95 лева за периода на м.септември 2014г., включени в изпълнително дело №
**********/2015г., както и самото разпореждане на публичния изпълнител , следва
да се отменят като незаконосъобразни.
Предвид
изхода на правния спор и направеното своевременно искане в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 50 лева, представляващи
заплатена държавна такса за образуване на делото и адвокатско възнаграждение в
размер на 1 356 лева с представени доказателства за заплащане от жалбоподателя.
Предвид
изложеното и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК във вр. с чл.172, ал.2 и чл.173,
ал.2 от АПК, Административен съд –Добрич, трети състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба
на ТПК“ПРОГРЕС“ РЕШЕНИЕ № 99/28.05.2021г., издадено от директора на ТД на
НАП-Варна в частта му, с която е оставена без уважение жалба от 20.05.2021г.
срещу РАЗПОРЕЖДАНЕ № С210008-137-0003592/12.05.2021г. на публичния изпълнител
за отказ за погасяване по давност на задължения по декларация-образец 6 №
080021911175874/23.12.2019 г. в общ размер на 8031,78 лева за периода на
м.април 2014 г. и в общ размер 8775,95 лева за периода на м.септември 2014г.
ОТМЕНЯ
РАЗПОРЕЖДАНЕ № С210008-137-0003592/12.05.2021г. на публичния изпълнител по изпълнително
дело № **********/2015г. за отказ за погасяване по давност на задължения за
данък върху доходите и приравнени правоотношения по
декларация-образец 6 № 080021911175874/23.12.2019 г. в общ размер на 8031,78
лева за периода на м.април 2014 г. и в общ размер 8775,95 лева за периода на
м.септември 2014г.
ВРЪЩА
преписката на публичния изпълнител за ново произнасяне съобразно дадените в
мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ – София да заплати на ТПК“ПРОГРЕС“ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Добрич, пл.“Възраждане“ № 4, представлявана
от М.П.П. сумата от 1406 (хиляда четиристотин и шест) лева, представляваща
разноски по делото за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: