Р Е Ш Е Н
И Е
№ 5702/12.12.2019 г.
гр. В.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на
секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 7155 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Г.Д.Г. ЕГН **********,*** срещу Пр. на
Р. Б., представлявана от Гл. Пр.
С. Ц., с адрес: гр.С.,
бул. „В.“ № *, с която са
предявени обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане ответникът да заплати на ищеца
сумата от 5000,00 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от повдигнатото срещу него незаконно обвинение в
извършването на престъпление от общ характер, приключило с оправдателна присъда
по НОХД № * г. на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба – 13.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане,
сумата от 1521,03 лв. представляващо обезщетение за забава върху главницата за
периода 11.05.2016 г. – 12.05.2019 г., сумата от 500,00 лв. представляваща
обезщетение за имуществени вреди – платено възнаграждение за адвокатска защита,
претърпени в резултат от повдигнатото срещу него незаконно обвинение в
извършването на престъпление от общ характер, приключило с оправдателна присъда
по НОХД № * г. на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба – 13.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както
и сумата от 152,10 лв. представляващо обезщетение за забава върху главницата за
периода 11.05.2016 г. – 12.05.2019 г. Претендират се и сторените по делото
разноски.
В исковата молба ищецът, чрез адв. А.
К., поддържа, че на 14.12.2015 г. бил привлечен като
обвиняем по ДП № * г. по описа на Трето РУ при ОДМВР –
гр. В. за това, че е извършил престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК като на
16.03.2014 г. в гр. В. противозаконно повредил чужда движима вещ - електронна
част от система за контрол на достъпа в „Гр.
М.В.”, собственост на „О.
М.к. – В.”
ЕООД, при стойност на щетата 2260,35 лв. Била му взета мярка за неотклонение
„Подписка” и бил разпитан. Ищецът не упълномощил адвокат, тъй като бил невинен,
но в началото на 2016 г. получил призовка от Районен съд гр. В., ведно с
разпореждане и обвинителен акт, да се яви на 07.03.2016 г. като подсъдим по
НОХД № * г. на ВРС. Тогава предвид сериозността на обвинението
упълномощил защитник на когото заплатил възнаграждение в размер на 500,00 лв. за
оказаната правна защита и съдействие. Сочи, че съдебното производство протекло
в две заседания - на 07.03.2016 г. и 20.04.2016 г. Ищецът бил оправдан, а
протестът на ВРП бил оттеглен от подалия го прокурор, след образуване на ВНОХД
№ * г. на ВОС, като присъдата влязла в законна сила на
11.05.2016 г. Излага, че призоваването и привличането му в качеството на обвиняем,
вземането на мярка за неотклонение, разпит на обвиняем и повдигането на
обвинение, повдигането и поддържането на обвинение с настояване за налагане на
наказание и протестирането на оправдателната присъда, предизвикали у него притеснение,
емоционален стрес и непрекъснато психическо напрежение. Ищецът се чувствал напрегнат,
потиснат, тревожен и разконцентриран, трудно
заспивал, а сънят му бил неспокоен. Със събуждането започвал да мисли за
проблема с правосъдието и да се тревожи за изхода на наказателното производство.
Наказанието лишаване от свобода до пет години и опасността от неоснователно наказание засилвали чувството на
безпокойство. Обвинението станало достояние на семейството, близките и приятелите
на ищеца, който изпитвал неудобство и стеснение, тъй като до тогава се ползвал
с добро име в обществото. Затворил се в себе си и ограничил социалните си
контакти. Ищецът се почувствал унижен от извършената полицейска регистрация,
чрез дактилоскопиране и фотографиране. Изложените вреди
се сочи да са пряка и непосредствена последица, от незаконното обвинение в
извършване на престъпление от страна на ответника. По изложените съображения
моли за уважаване на исковете за заплащане на обезщетение.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Пр. на Р.Б., чрез
прокурор П. от ВРП, с който исковете се
оспорват по основание и по размер. Сочи, че ищецът не представя доказателства
за твърдяните вреди и за причинна връзка между тях и
дейността на ответника. Сочи, че повдигнатото обвинение не е за тежко обвинение
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а наложената мярка за неотклонение „Подписка“
е най-леката, поради което не са настъпили драстични промени в обичайното
ежедневие и начина на живот на ищеца. Поддържа, че не носи отговорност за
извършената полицейска регистрация. Досъдебното производство се водело срещу
неизвестен извършител. На 14.12.2015 г. му било предявено обвинението, а
обвинителният акт бил внесен след по-малко от месец - на 13.01.2016 г. от ВРП,
поради което разследването по делото и разглеждането му в съдебна фаза продължило
в рамките на разумните срокове. Излага, че не са представени доказателства за извършени
процесуално-следствени действия с участието на защитник по време на досъдебното
производство. Сочи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е
завишен.
В о.с.з. страните
поддържат изразените позиции по спора – ищецът чрез адв. К.,
а Пр. чрез прокурор Н.П.
при ВРП.
Ищецът доразвива
доводите си и в писмена защита.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:
Видно
от постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение
от 14.12.2015 г., ищецът Г.Г. е бил привлечен като
обвиняем по ДП № *
г. по описа на Трето РУ – В. за извършено от него престъпление от общ характер
по чл. 216, ал.1 от НК, за това че на 16.03.2014 г. в гр. В. повредил
противозаконно чужда движима вещ – електронна система за контрол на достъпа в „Гр.
М.В.“, собственост
на „О.М.к. – В.“ ЕООД, гр. В., представлявано от
П. В. П., при стойност на щетата 2260,35 лв.
Със същото постановление на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“.
Впоследствие
по внесения от прокуратурата на 13.01.2016 г. обвинителен акт (л.10-13) за
извършване на горното престъпление, ищецът е оправдан с присъда от 25.04.2016
г. постановена по НОХД № *
г. на ВРС, видно от приложения препис от присъда, както и публикуваните
общодостъпни мотиви. Приложеният препис от присъда носи деловодно отразяване,
че същата е влязла в сила на 11.05.2016 г.
От
приложения препис от протест на Прокурор при ВРП до Окръжен съд – В. е видно,
че оправдателната присъда е протестирана,
Впоследствие
на 31.05.2016 г. протестът е оттеглен (л. 16), а образуваното въз основа на него ВНОХД № * г. на ВОС е прекратено поради десезирането на съда (л. 17).
От
приложения договор за правна защита и съдействие от дата 07.03.2016 г. се
установява, че ищецът и адв. Ангел Костадинов от АК-В. (проц.
представител на страната по настоящото дело) са постигнали съгласие последният
да защитава подсъдимия по НОХД № * г. на ВРС, срещу възнаграждение от 500,00 лв.
Във
връзка с твърденията за претърпени неимуществени вреди ищецът е ангажирал и
гласни доказателства по делото посредством разпита на свидетелите Ем. П.П. (майка на ищеца) и П.М.П.
Майката
на ищеца сочи, че от зимата на 2015 г. поведението на сина ѝ се променило
и той започнал да изглежда притеснен. Впоследствие разбрала, че срещу него има
обвинение и трябвало да се търсят услугите на адвокат. Свидетелката сочи, че
ищецът спрял да излиза с приятелите си. Заради тежестта на обвинениeтo
започнал да получава паник-атаки, които не
можел да обясни и се изразявали в обикаляне в кръг на стаята и изтръпване на
тялото. Случаите продължавали и понастоящем, включително при шофиране, когато
ищецът спирал и се обаждал на майка си за да се разсее. Свидетелката сочи, че
не е водила сина си на психиатър или психолог, но друг лекар му изписал
лекарство с алора за успокоение. Сочи, че заради
образуваното наказателно производство ищецът се отказал да учи в Морското
училище. Поддържа, че синът ѝ започнал да има проблеми със съня.
Свидетелката
П. излага, че е била в интимни отношения
с ищеца. Когато се запознала с него към края на 2013 г. - началото на 2014 г., той
бил много активен и поемал инициативата
да организира срещите на приятелския им кръг. Към края на 2014 г. обаче
не взел никакво участие в организацията на празника по повод настъпването на
новата година. Ищецът не дошъл и на празненството изненада за рождения си ден
на 23.02.2016 г., което свидетелката и общите им приятели организирали, тъй като
нямал желание да го празнува. В началото ищецът отказвал да каже, но
впоследствие признал на свидетелката, че е нервен във връзка с повдигнатото му
обвинение, понеже бил невинен. Сочи за случаи, при които ищецът изведнъж започвал
да обикаля стаята, с оплаквания че му е лошо, ръцете му изтръпват и е изнервен.
Излага, че малко преди да завърши ищецът започнал да се подготвя за
кандидатстване в Морското училище, но в един момент се отказал. Твърди за
случай, при който ищецът шофирал, но внезапно спрял автомобила, защото му
прилошало и започнал да обикаля колата, като отказал да сподели на свидетелката
защо е нервен. По-нататък в показанията се сочи, че се случвало нощем ищецът да
се събуди и да ходи напред – назад, оплаквал се че му лошо и му се гади. На
въпрос на прокуратурата свидетелката отговаря, че ищецът е започнал да се
подготвя за кандидатстване във ВУЗ, след като завършил средно образование.
Поддържа, че ищецът ѝ споделил, че е осъждан за нещо, за което не е
виновен и за това се чувствал така.
Други
доказателства по делото не са събрани.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето, обвинено в извършване на престъпление,
бъде оправдано.
За да бъде ангажирана
отговорността на държавата, задължително условие е да са
причинени вреди, които да са
резултат от незаконното обвинение, като вредите извън
неизбежно следващите се от образуваното
наказателно производство, подлежат на доказване,
а не се презюмират.
Имайки предвид това и твърдените обстоятелства по делото, ищецът трябва да докаже
при условията на пълно и главно
доказване: кой е субектът на извършеното
деяние като надлежен правозащитен орган и материалноправно отговорен по предявените
искове за обезвреда; фактът на деянието, което
в случая се определя като повдигнато
срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление, което е приключило с оправдателна присъда; претърпените неимуществени и имуществени вреди; причинна връзка между вредите и неправомерните актове на правозащитните органи. Тъй като
отговорността на държавата е обективна, то и ищецът не
трябва да доказва вината при вредоносните действия на правозащитните
органи.
Ако отнесем горното
към настоящия казус то по делото не е спорна изложената в исковата молба
фактическа обстановка (потвърдена и от представените писмени доказателства),
относно образуването, движението и приключването на наказателното производство,
а именно, че на 14.12.2015 г. ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № *
г. по описа на Трето РУ при ОДМВР – гр. В. за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК, като по образуваното въз основа на обвинителния акт НОХД № *
г. на ВРС бил оправдан с присъда влязла в сила на 11.05.2016 г., след оттегляне
на протеста на ВРП, по който било образувана ВНОХД № *
г. на ВОС.
С оглед изложеното съдът намира, че
е налице основанието по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, за ангажиране
отговорността на държавата.
Изхождайки от нормата на чл.7 ЗОДОВ, надлежен ответник по предявените
искове се явява органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни
актове и действия са причинени вредите,
като с оглед установеното, именно Прокуратурата на Република България е материалноправно легитимирана
да отговаря по исковете, доколкото
и действията на органите на разследването
се извършват под ръководството на съответната прокуратура (ВРП). Тук
следва да се отбележи и че
съдът намира за неоснователни доводите на ответната
страна, че извършването на полицейска регистрация не обвързва прокуратурата доколкото именно тя е ръководещият
разследването орган, респективно отговарящият за случващото се
в досъдебното производство.
По
същата логика времето, през което се е осъществявала съдебна фаза на
процеса не изключва отговорността на ответника, тъй
като именно действията на прокуратурата
са предмет на контрол на
съдебния акт и повод за образуване
на съдебното производство.
Съгласно чл.51, ал.1, изр.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие
с принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по делото – продължителността на незаконно предприетото
наказателно преследване; характерът и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било незаконно обвинено; личността на увредения; данните
за психическото състояние и негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки
и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря,
както на конкретните данни по делото, така
и на обществените представи за справедливост.
То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по
аналогични казуси, но с различни по
степен на тежестта им вреди,
така че доколкото
е възможно за по-тежките случаи да се присъди
по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
По иска за неимуществени вреди и акцесорния
за обезщетение за забава:
Безспорно воденото срещу ищеца наказателно производство в периода 14.12.2015 г. -11.05.2016 г. се е отразило на психиката
му, доколкото не подлежи на разумно
съмнение изводът на съда, че поддържането на обвинение в извършване на престъпление не е част от общоприетото за нормално човешко
битие и неминуемо води до изживяване на негативни
емоции, включително стрес у обвинения. Наред с това
обстоятелството, че ищецът
е преживял тежко периода, през който
срещу него е било повдигнато горепосоченото обвинение, се установява и от
събраните доказателства, в частност разпитa на свидетелите Петрова и Петкова, чиито показанията съдът намира за убедителни, непосредствени и непротиворечиви за това, че държанието на ищеца се е променило след обвинението, че бил
притеснен и изнервен, станал
пасичен и започнал да избягва компанията на своите приятели, страдал от проблеми
със съня и спаднала мотивация за следване във ВУЗ, с оглед висящото наказателно преследване. Действително и двете свидетелки
са заинтересовани от изхода на делото, доколкото едната е майка на ищеца, а
другата интимна приятелка и съдът следва да цени показанията им при условията
на чл. 172 от ГПК. В същото време дори обикновената житейска логика сочи, че
точно поради близката връзка с ищеца, сведенията изнесени от тези свидетели са
плод на преки и де факто ежедневни наблюдения върху всички аспекти от живота му. По тези съображения съдът приема за установено именно от събраните гласни доказателства по делото, че воденото срещу
ищеца наказателно производство е довело до натрупване на психическото
напрежение и стрес у него, респективно
той е претърпял неимуществени вреди от преживяното, които вреди стоят в причинна
- връзка с действията на
органите на Пр. на Р.Б.
Отчитайки доказаните по делото негативни изживявания и техния интензитет, тежестта на обвинението, което не е за тежко
престъпление, продължителността на наказателното производство водено срещу ищеца от датата на привличане
като обвиняем - 14.12.2015 г., до влизане в сила на оправдателната присъда -
11.05.2016, вида на
взетата мярка за неотклонение - „подписка“,
общоизвестната
икономическа конюнктура в страната за процесния
период, както и съдебни решения по дела
за обезщетяване на вреди от незаконно обвинение в престъпления със
сходна правна квалификация и съпоставяема в
пропорционално отношение продължителност на наказателното производство (Решение № 2567/05.12.2013 г. по гр.д.
№ 3022/2013 г. на Окръжен съд - В., Решение № 2015/22.10.2015 г. в.гр.д. № 1971/2015 г. по Апелативен съд -
София) съдът намира, че парично обезщетение в размер на 1200,00 лв. като способ за преодоляване на вредните последици
от незаконните действия на държавните
органи би било адекватно.
За разликата над този
размер до пълния претендиран от
5000,00 лв. исковата претенция следва да се отхвърли
като неоснователна. Извод за обратното
не може да се направи от събраните показания за случаи, при които свидетелките
са наблюдавали внезапни прояви на прилошаване, събуждане посред нощ и позиви за
повръщане на ищеца, които неговата майка описва като паник-атаки
с изтръпване на тялото. На първо място ищецът собствено не е твърдял да е
търпял подобни остри физиологични прояви на преживявания във връзка с
обвинението стрес, при липса на интерес от затаяване на
подобни обстоятелства в исковата молба. Наред с това същите надхвърлят по
интензитет начина, по който човек обичайно би демонстрирал чувствата си на потиснатост,
угриженост и усещане за девалвирала обществена оценка, резонно следствие от
повдигнатото обвинение, поради което описаните от свидетелите епизоди на
извънредна тревожност не може презумптивно да се
отдадат непременно на воденото наказателно производство и причинно-следствената
им във връзка с обвинението може да се докаже пълно и главно само с
ангажирането на експертни познания, но не и само със свидетелски показания
както в случая. В тази връзка майката на ищеца собствено сочи, че за т.нар. „паник-атаки“ на сина ѝ не се е обърнала към
професионалист психиатър или психолог, а единствено към общопратикуващ
лекар, което по аргумент за обратното сочи, че родителят не е сметнал
състоянието на низходящия си за налагащо специализирана намеса.
Неоснователността на
иска над сумата от 1200,00 лв. се обосновава и с краткия срок на воденето срещу
ищеца наказателно производство - 14.12.2015 г. -11.05.2016 г. и характера на взетата
по отношение на ищеца мярка за неотклонение - подписка, която не е годна реално
и обективно да накърни упражняване на правата му в периода на разглеждане на
делото.
При формирането на
изводите си за справедливият размер на обезщетението съдът отдава значение и на
обстоятелството, че в приложеният към исковата молба препис от внесения
обвинителен акт прокурорът е удостоверил, че при разпита на ищеца като
обвиняем, същият е признал вината си и е изразил съжаление за случилото се.
Доколкото последното обстоятелство е възпроизведено в официален документ и съдът
е обвързан в от материалната доказателствена сила на
удостоверителната му част, това изявление на страната пред органите на
разследването следва да се зачете като извънсъдебно признание на неизгоден
факт, че поведението на ищеца в действителност е стояло в каузална връзка с
деянието, за което е бил обвинен. Обстоятелството, че това признание не е годно
да установи съставомерност на деянието в наказателния
процес, не изключва възможността настоящият граждански съд да приеме, че то има
отношение към размера на иска за вреди.
Според задължителните
указания дадени в т.4 на ТР № 3/2004 год. на ОСГК на
ВКС държавните органи дължат лихва за забава върху
размера на присъденото обезщетение
от момента на влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното
производство. В случая оправдателната присъда по НОХД № * г. по описа на ВРС е влязла
в сила на 11.05.2016 г., следователно обезщетението за забава върху главницата от 800,00 лв. следва да бъде присъдено в размер на законната
лихва до 12.05.2019
г. - деня предхождащ датата на предявяване на настоящата претенция. При тези изходни данни, съгласно изчисленията на съда
извършени с публично достъпен лихвен калкулатор поддържан от НАП акцесорната претенция се явява основателна за сумата от 243,81
лв. За разликата над този размер до пълния предявен от 1521,03 лв. искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД следва да се
отхвърли като неоснователен. По идентични аргументи основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на ищеца на законната
лихва върху главницата от дата на образуване на делото – 13.05.2019 г., до
окончателното ѝ изплащане.
По иска за имуществени вреди и акцесорния
за обезщетение за забава:
В случая ищeцът претендира имуществена
вреда настъпила в неговия
патримониум под формата на направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 500,00 лв. за процесуално представителство от адвокат по обвинението повдигнато
по НОХД
№ * г. по описа
на ВРС. В тази
връзка съдебната практика е
константна, че разноските, извършени
в наказателното производство, представляват
имуществена вреда по смисъла
на чл.2, ал.1 от
ЗОДОВ, тъй като
са пряка и непосредствена последица от увреждането под формата на незаконно наказателно
преследване. Адвокатското възнаграждение за защита по наказателното
дело се включва в тези
разноски, поради което при предявен иск по чл.2 от ЗОДОВ се дължи
обезщетение за заплатения
адвокатски хонорар до разумния
и обичайния размер (в този смисъл Решение № 255/02.11.2015г. по гр.д.
№ 1011/2015г. на ВКС, III г.о).
В случая с исковата молба
е представен договор за правна
защита и съдействие от 07.03.2016 г., който инкорпорира в себе си и разписка за получаване на сумата в брой от адвокат Ангел Костадинов на същата дата. Договорът следва да се прецени в съвкупност със служебноизвестните мотиви към съдебния
акт, които сочат, че именно този
защитник е осъществявал процесуалното
представителство на ищеца НОХД № *
г. по описа на ВРС. Поради това настоящият
съдебен състав намира за установено, че имуществената вреда, изразяваща
се в дължимо и заплатено адвокатско възнаграждение, е в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение. Следователно искът се явява доказан по основание именно в претендирания
размер, респективно следва
да се уважи изцяло.
По мотиви аналогични на
изложените по-горе относно основателността на акцесорната претенция към иска за неимуществени вреди, следва да бъде уважена и тази за обезщетение за забава върху главницата за имуществени вреди. Неговият размер за периода 11.05.2016 г. – 12.05.2019 г.
възлиза на 152,38 лв. изчислен
с публично достъпен лихвен калкулатор поддържан от НАП. Респективно с оглед диспозитивното начало на ищеца следва да бъде присъден
целият претендриан размер на обзещетението
за забава от 152,10 лв., както и законната лихва за периода от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
По разноските:
При
този изход на спора Пр. на Р.Б. следва да понесе сторените от ищеца по
делото съдебно - деловодни разноски за държавна такса от 10,00 лв., на основание чл. 10, ал.3, изр. първо от ЗОДОВ и 155,96 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение (от общо платеното в размер на 660,00 лв.) съразмерно
с уважената част от исковете, на основание чл.
10, ал.3, изр. трето от ЗОДОВ.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Пр. на Р.Б. с
адрес: гр.С., бул.”В.” № * да заплати на Г.Д.Г., ЕГН **********,*** сумата
от 800,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от повдигнатото
срещу него незаконно обвинение в извършването на престъпление от общ характер,
приключило с оправдателна присъда по НОХД № *
г. на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба – 13.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 800,00 лв. до първоначално предявения от 5000,00 лв.
ОСЪЖДА Пр. на Р.Б. с
адрес: гр.С., бул.”В.” № *да заплати на Г.Д.Г., ЕГН **********,*** сумата от 243,81 лв., представляващо
обезщетение за забава върху главницата от 800,00 лв. за периода 11.05.2016 г. –
12.05.2019 г., на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 243,81 лв. до първоначално предявения размер от 1521,03 лв.
ОСЪЖДА Пр. на Р.Б. с
адрес: гр.С., бул.”В.” № *да заплати на Г.Д.Г., ЕГН **********,*** от 500,00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – платено възнаграждение за адвокатска защита,
претърпени в резултат от повдигнатото срещу него незаконно обвинение в
извършването на престъпление от общ характер, приключило с оправдателна присъда
по НОХД № * г. на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба – 13.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане,
на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Пр. на Р.Б. с
адрес: гр.С., бул.”В.” № *да заплати на Г.Д.Г., ЕГН **********,*** сумата от 152,10 лв., представляващо
обезщетение за забава върху главницата за периода 11.05.2016 г. – 12.05.2019 г.,
на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД
ОСЪЖДА
Пр. на Р.Б. с
адрес: гр.С., бул.”В.” № *,
да
заплати на Г.Д.Г., ЕГН **********,*** сумата 165,96 лв.,
представляваща сторени в производството разноски, на основание чл. 10, ал.3,
изр. трето от ЗОДОВ.
Решението може да се обжалва пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: