О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…............../………..2017
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
МЛ. С. АНДОН ВЪЛКОВ
като разгледа
докладваното от младши съдия Вълков въззивно
гражданско дело № 1007
по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с
вх. № 12703/06.03.2017 г., подадена от Н.М.К., П.М.Х. и М.М.Х., чрез адв.
М.Р., срещу
Решение № 467/08.02.2017 г., постановено по г.д. № 8826/2016 г. по описа на ВРС,
в частите, с които са отхвърлени
исковете, с правно основание
по чл. 200, ал. 1 от КТ, на Н.М.К. за разликата над
60000 лева до сумата от 75000 лева, на П.М.Х. за разликата над 25000 лева до 70000 лв. и на М.М.Х. за разликата над 25000 лева до 70000 лв., срещу „Пътища и мостове“ ЕООД, представляващи
обезщетения за неимуществени
вреди – душевни болки и морални страдания, претърпени
вследствие на смъртта на техния
съпруг и баща Маньо Христов Киров, в резултат
на трудова злополука от
06.08.201З г., настъпила на обект
„Рехабилитация на път
ІІІ-2008 гр. Девня - кв. Повеляново
– Езерово - Варна, Област
Варна от км. 16+900 до км. 23+199.50 в гр. Варна, ведно
със законната лихва върху претендираните главници,
считано от 07.08.2013 г. до окончателното изплащане на паричните задължения, както и в частта за разноските.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения. Посочва
се, че ВРС не е оценил обхвата и степента на претърпените душевни болки и морални страдания на ищците, свързани със загубата на техния баща и съпруг.
Твърди се, че присъдените суми не могат да бъдат реална и адекватна обезвреда
за вредите при загубата на техния
баща и съпруг, като размерът на обезщетението не е съобразен с жизнения стандарт и икономическата ситуация в страната
към 2013 г., с обичайните размери на обезщетения за такъв вид вреди. Молят атакуваното
решение да бъде отменено в обжалваните
части и да бъдат уважени предявените искове, като на Н.М.К. бъде присъдена сумата от 75000 лв., на
П.М.Х. сумата от 70000 лв. и на М.М.Х. сумата от 70000 лв. Претендират разноски.
Ответната страна "Пътища и мостове“
ЕООД, е депозирала отговор на подадената
въззивна жалба с вх. № 12703/06.03.2017 г. в срока, предвиден в чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез адв.
Димитър Димитров. Поддържа
становище за нейната неоснователност
по подробно изложените в отговора съображения
и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира
разноски.
По делото е постъпила
и въззивна жалба с вх. № 12903/06.03.2017 г., подадена от "Пътища и мостове“ ЕООД срещу
Решение № 467/08.02.2017 г., постановено по г.д. №
8826/2016 г. по описа на ВРС, в частите, с които „Пътища и мостове“ ЕООД е осъдено да заплати на Н.М.К. сумата
от 60000 лева, на П.М.Х. сумата от 25 000 лева и на М.М.Х. сумата
от 25 000 лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпените от ищците
физически и психически болки и страдания вследствие на
смъртта на техния съпруг и баща Маньо Христов
Киров, в резултат на трудова
злополука от 06.08.201З г., настъпила
на обект „Рехабилитация на път ІІІ-2008 гр. Девня - кв. Повеляново – Езерово - Варна, Област Варна от км. 16+900 до км. 23+199.50 в гр. Варна, ведно със законната
лихва върху претендираните главници,
считано от 07.08.2013 г. до окончателното изплащане на паричните задължения, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, както и в частта, с която е осъден да заплати държавна такса и съдебно – деловодни разноски в размер на 5392.59 лв., както и частта, с която ищците са осъдени да заплатят на "Пътища
и мостове“ ЕООД сумата от
653.33 лв., представляваща направени
по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди,
че решението на ВРС е недопустимо и неправилно. Твърди се, че е налице нередовност на връчването на съобщението по чл.
131 от ГПК, поради което ответникът
е бил лишен от възможността да представи
отговор на исковата молба и
доказателствата. Твърди се,
че по делото не са навеждани
твърдения за претърпени от ищците физически болки и
страдания и по делото не са събирани
такива доказателства. ВРС необосновано е приел, че в резултат на настъпилата загуба, семейството на ищците изпитва финансови затруднения, в резултат
на което за тях се наложило да продадат
недвижимия имот, който притежават. Жалбоподателят посочва, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че пострадалият
е допуснал груба небрежност
при изпълнение на възложените
му трудови задължения, напускайки работното си място. С действията си той е нарушил забраната
за навлизане в зоната на валиране, респ е съпричинил резултата. Направено е искане за обезсилване на решението и връщане на делото на ВРС за продължване на съдопроизводствените действия, а в условията на евентуалност, да бъде отменено решението на ВРС, като
вместо него да бъде постановено друго, с което размерът на присъденото
обезщетение да бъде намален. Претендират се разноски.
Ответните
страни Н.М.К., П.М.Х. и М.М.Х.,
чрез адв. М.Р., са
депозирали отговор на подадената въззивна жалба с вх. № 12903/06.03.2017 г. в срока, предвиден в чл.
263, ал. 1 от ГПК. Поддържат становище за нейната неоснователност по подробно
изложените в отговора съображения и молат жалбата да
бъде оставена без уважение.
Във въззивните жалби и в депозираните отговори
страните не са направили
доказателствени искания.
Настоящият състав на съда
намира, че жалбите отговарят на изискванията на чл. 260 от ГПК, поради което производството следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.06.2017 г. от 14:00 часа,
за която дата и час да се призоват страните, като на същите се връчи препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: