Р
Е Ш Е
Н И Е № 260144
гр.Сливен, 20.11.2020 г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, наказателно
отделение, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при съдебен секретар Марияна Семкова.
като разгледа докладваното от председателя АНД № 976 по описа за 2020 год., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по повод
жалба от ЕТ "В.В.", представлявано от В.В.Й.против Наказателно
постановление № 491435-F527647 от 21.01.2020 г., издадено от Началник Отдел
"Оперативни дейности" - Бургас, ЦУ на НАП, с което на едноличния
търговец е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован
не се явява и не се представлява.
В с.з. административно - наказващият
орган се представлява от юриск. Желева, моли съда да потвърди наказателното
постановление.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:
На 15.11.2019 г. от служители на
Централно управление на НАП, Главна дирекция „Финансов контрол”, била извършена
проверка със засичане на касовата наличност на търговски обект – аптека на адрес
гр. Сливен, бул. "Цар Освободител" № 7, стопанисван от ЕТ „В.В.“. При
проверката била установена положителна разлика от 161.05 лева след разчетена
касова наличност от фискалното устройство 418.57 лева и фактическа наличност
след извършен опис на паричните средства в касата от 579.62 лева. Разликата от
161.05 лева не била отразена като "служебно въведена сума" във
фискалното устройство, което притежавало функциите "служебно
въведени" и "служебно изведени" суми. Проверката приключила със
съставянето на протокол от същата дата – 15.11.2019 год., в който подробно били
изложени констатациите на проверяващите служители. В същия протокол
представител или упълномощено лице на дружеството бил поканен за съставяне на
АУАН на 20.11.2019 год. На посочената дата, в присъствието на упълномощен
представител на управителя на едноличния търговец, бил съставен за нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ Акт за установяване на
административно нарушение F527647. Въз основа на този акт е издадено и процесното
наказателно наказателно постановление.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в
законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването на НП.
Безспорно се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, а и не се спори между страните, че е
допуснато констатираното административно нарушение. При извършената на 15.11.2019 г. проверка е
била констатирана положителна разлика в размер на 161.05 лева между паричните
средства в касата и дневния оборот от касовия апарат. Тази разлика не е
отразена като промяна в касовата наличност чрез операция "служебно
въведени" или "служебно изведени" във функциониращо в обекта фискално
устройство, а то притежава операции "служебно въведени" и
"служебно изведени". Това представлява нарушение на чл.33 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Нарушението на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4
от ЗДДС се изразява
в констатиране на промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство, която не е била
регистрирана във фискалното устройство чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми.
Съдът не констатира нарушения на
процедурата, както при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение, така и при издаване на наказателното постановление. И съставеният
акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички
необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от
жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Досежно възраженията на жалбоподателя
за неточно отбелязване в НП на мястото на извършване на нарушението, съдът не
намира, че същото е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и
съответно е предпоставка за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.
Действително и в АУАН, и в НП е
отразено като място на извършване на проверката гр. Ямбол. Съдът намира, че в
конкретния случай не е налице съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като видно от
приложения по делото констативен протокол от извършената проверка, на чиито
констатации се е основал адмнистративнонаказващия орган както и при съставяне
на АУАН, така и при издаване на процесното НП, мястото на извършване на
проверката и съответно извършване на нарушението е гр. Сливен. Правилно и в
трите акта е цитиран адресът, на който се намира проверявания обект – бул. „Цар
Освободител“ № 7. От друга страна, видно
от изложеното от самия жалбоподател в подаденото възражение и жалбата той няма
стопанисван обект в гр. Ямбол, което до доведе до ограничаване възможността му
да разбера за нарушение в кой точно обект му е съставено НП. На следващо място,
погрешното
посочване на местоизвършване на нарушението би било съществено нарушение, ако
има за последица съставяне на АУАН и НП от териториално некомпетентен
административен орган. В случая АУАН и НП са издадени от териториално
компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия. Ето защо, съдът
намира, че грешното посочване на мястото на извършване на нарушението не е
основание за незаконосъобразност на наказателното постановление.
По отношение на размера на наложеното
на жалбоподателя наказание съдът констатира, че същото правилно е наложено на
основание чл. 185, ал. 2, изр.2 от ЗДДС. Видно от
събраните в хода на производството доказателства, констатираното несъответствие
между действителната наличност на паричните средства в касата и наличността по
фискално устройство в размер на 161.05 лева, не се дължи на продажба / не са
събрани доказателства сочената сумата да е резултат от неотчетени продажби/, с
оглед на квалификацията на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, следователно правилно е
приложена разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, във вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС. В конкретния случай обаче, съдът намира, че размерът на
наложеното наказание не съответства на тежестта на извършеното нарушение.
Размерът на предвиденото в закона административно наказание "Имуществена
санкция" е от 500,00 лева до 2000,00 лева. Предвид сравнително не голямата
разлика, която е установена между наличността на паричните средства в касата и
по фискално устройство, липсата на утежняващи обстоятелства, съдебния състав
намира, че следва да наложеното наказание от административнонаказващия орган
следва да се измени, като бъде определено наказание в минимален размер, а
именно 500.00 лева. Съдът намира, че санкция с така определения размер
съответства в пълна степен на тежестта на извършеното нарушение.
От събраните по делото
доказателства не би могло обаче да се направи обоснован извод за маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на закона. Жалбоподателят е
търговец по занятие и като такъв е длъжен при осъществяване на търговската си
дейност да полага квалифицираната грижа на добър търговец. С неизпълнението на
задължението за регистриране на всяка промяна в касовата наличност, е осъществено поведение, противоречащо на
установения ред за регистрация и отчетност. Процесното нарушение е формално по
своя характер и осъществяването на състава му не е обвързано с настъпване на
определен вредоносен резултат. Предвид характера на нарушението и обществените
отношения, които то засяга - обществени отношения, свързани с данъчното
облагане, както и липсата на обстоятелства, които да сочат, че конкретното
нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид, настоящият съдебен състав счита, че не се касае за маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изхода на спора, съдът намира,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
С оглед
гореизложеното, съдът:
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №491435-F527647 от 21.01.2020 г., издадено от Началник Отдел
"Оперативни дейности" - Бургас, ЦУ на НАП, с което на ЕТ "В.В.",
ЕИК *********, представлявано от В.В.Й.е наложена имуществена санкция в размер
на 1600 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства,
издадена от МФ, вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание "Имуществена
санкция" от 1600,00 лева на 500,00 лева
ОСЪЖДА ЕТ "В.В.", ЕИК
*********, представлявано от В.В.Й.ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата от
80.00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - С. в 14 – дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: