Р
Е Ш Е
Н И Е №271
гр.Кюстендил, 30.10.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, пети
състав, в открито заседание на двадесети септември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Пенка Братанова
Членове:
Веселина Джонева
мл.с.Калин Василев
при секретаря: Р. С.,
след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№166/2019г. по описа на
ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на
разглеждане са, както следва:
1/ въззивната
жалба на Д.Д.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
подадена чрез пълномощника адв.З.В. *** (пълномощно – представено в производството
пред първата инстанция – л.28), против решение №338 от 06.07.2018г. на Районен
съд (РС) – Дупница, постановено по гр.д.№133/2018г. по описа на същия съд, в
частите, в които: РС-Дупница е постановил, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака между Д.Д.Д. и А.К.Д. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, носи съпругата Д.Д.Д., както и е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете К.А.Д., ЕГН ********** на бащата А.К.Д.,
постановил е режим на лични отношения между детето и майката, осъдил е
последната да заплаща месечна издръжка за детето в размер на *** лева, както и
е възложил на Д.Д. да заплати разноски;
2/
въззивната жалба на Д.Д.Д., с посочени ЕГН и адрес,
подадена чрез пълномощника адв.З.В. ***, против определение №94 от 23.01.2019г.
на РС-Дупница, постановено по гр.д.№133/2018г. по описа на съда, с което е
допълнено постановеното по делото решение, като е постановено малолетното дете К.А.Д.
занапред да живее при своя баща А.К.Д..
Решение №338
от 06.07.2018г. е влязло в сила в частите относно прекратяването на брака между
страните с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,
предоставяне ползването на семейното жилище на съпруга А.Д. и решаване на
въпроса с фамилното име на съпругата, посредством постановяване същата занапред
да носи предбрачното си фамилно име „Д.“.
Във
въззивната жалба, насочена срещу решение №338 от 06.07.2018г. се твърди, че в
обжалваните части решението на РС-Дупница е неправилно, постановено при грубо
нарушаване на материалния закон и абсолютно необосновано. Претендира се отмяна
на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което да се
приеме, че вина за разстройството на брака има съпругът, а евентуално – че
вината е на двамата съпрузи, както и родителските права по отношение на
роденото от брака дете да се предоставят за упражняване на майката, при която
да се определи и неговото местоживеене, да се определи на бащата подходящ,
по-разширен режим на лични отношения, като същият бъде осъден да заплаща
ежемесечна издръжка.
Според
жалбоподателката, мотивите на съда в обжалваното решение са лаконични и от тях
не става ясно как са били формирани правните изводи, които от своя страна не
кореспондират на събраните доказателства по делото, в това число и на приетия
социален доклад. Прави се оплакване, че ДРС необосновано е възприел представено
от ответника психологическо изследване на детето, изготвено по негова поръчка и
заплатено от него, изпълнено от лице, което не е специалист в областта на
детската психология, което изследване не е било и прието като доказателство по
делото. Същевременно, според Д., съдът неоправдано е игнорирал показанията на
незаинтересованата от изхода на делото свидетелка Е. Н., а безкритично е
кредитирал тези на свидетелката на насрещната страна, която е заинтересована,
тъй като е майка на ответника. Твърди се, че съдът не е изготвил доклад по
делото; допуснал е нарушение на нормата на чл.59 ал.6 от СК, като е постановил
решението си без задължително да изслуша двамата родители, а при решаване на
въпроса кой от тях да упражнява родителските права след развода не е преценил
визираните в чл.59 ал.4 от СК обстоятелства. Счита се, че задълбоченият анализ
на доказателствата по делото би обусловил различни от направените от съда
изводи – от социалния доклад било видно, че детето е под специална закрила, тъй
като бащата и неговите родители правят опити да го отчуждят от майката; от
показанията на свидетелката Н. се установявали особеностите на характера на
бащата, неговите брачни провинения, поведението на съпругата и намесата на
трети лица в съпружеските отношения. Като „странно“ се окачествява
възприемането от страна на съда на показанията на майката на ответника, без да
бъде отчетена явната й заинтересованост и обстоятелството, че твърденията й звучат
„абсурдно“. Жалбоподателката заявява, че притежава много по-добри нравствени
качества и изградена ценностна система, за да полага грижи за отглеждането и
възпитанието на детето, в сравнение с ответника, за когото било установено, че
предизвиква скандали и побоища, страда от болезнена ревност и живее в семейното
жилище на съпрузите със своята приятелка. Д. изтъква, че ДРС е следвало да
вземе предвид и обстоятелството, че за разлика от бащата, същата работи, както
и, че интересите на детето изискват същото да не бъде поставяно в стресова
ситуация да променя своята среда. Позовавайки се на показанията на свидетелката
– майка на ответника, в посока, че последният заплаща месечна издръжка за
детето в размер на 250.00 лева, се заявява искане Д. да бъде осъден да заплаща
издръжка именно в този размер.
Във
въззивната жалба се прави искане за извършване на разпит на един свидетел,
поради допуснато от ДРС процесуално нарушение, изразяващо се в немотивирана
преценка на съда при своевременно искане за разпит на двама свидетели, да
допусне само един.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – А.К.Д.,
е депозирал писмен отговор на същата, в който претендира оставянето й без
уважение и постановяване на съдебен акт, с който първоинстанционното решение да
бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано, в съответствие със
събраните по делото писмени и гласни доказателства и константната практика на
съдилищата по тези искове. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба, касаещи
приетото от съда психологическо изследване на детето, се изтъква, че същото е
било изготвено от специалист-психолог, вписан в списъка на вещите лица за
съдебните райони на КнОС и СГС, притежаващ необходимата специалност и
компетентност, чиито професионални знания и умения за оказване на психологична
помощ на детето във връзка с развода са ползвали и двамата родители. Твърди се,
че от събраните гласни доказателства по делото е било установено, че
възпитателските качества на бащата са много добри, тъй като единствено той и
родителите му всеки ден след училище са помагали на детето за усвояване на
учебния материал и са полагали изцяло ежедневните грижи за отглеждането и
възпитанието му; през цялото лято на 2018г. детето е живяло само при бащата и
родителите му, а привързаността му към бащата е много по-силна отколкото тази
към майка му. Изтъква се, че от социалния доклад и свидетелските показания е
било установено и, че условията на живот при бащата са много по-добри отколкото
тези при майката, която живее на квартира, в която няма самостоятелна детска
стая; че детето е израснало в дома на бащата и, че цялостната му издръжка
изцяло е поета от бащата и неговите родители. Обръща се внимание на писмените
доказателства по делото, сочещи на опити от страна на майката да отчужди детето
от неговия баща, докато последният от своя страна винаги се е стремял да
насърчава контакта на детето с майка му. Счита се, че ДнРС с основание е дал
вяра на показанията на свидетелката Д., тъй като същите били логични, последователни,
допринасяли за разкриване на обективната истина и били в унисон със събраните
по делото писмени доказателства. Същевременно, тази свидетелка имала пряк и
ежедневен поглед върху отношенията между страните и брачното поведение на
съпругата. Правилно съдът не бил кредитирал част от показанията на свидетелката
Н., тъй като същата била в лоши отношения с въззиваемия, а и нямала поглед
върху отношенията на съпрузите, отглеждането, възпитанието и издръжката на
детето им. Същевременно, доказателства за брачната вина на съпруга липсвали.
Ответникът по жалбата претендира присъждане на
разноски за въззивната инстанция. Прави доказателствени искания: в случай, че
съдът уважи искането на жалбоподателката за допускане разпит на свидетел, такъв
да бъде допуснат и на страната на въззиваемия, тъй като още с отговора на
исковата молба бил поискан разпит на двама свидетели, както и за назначаване на
съдебно-психологическа експертиза, вещото лице по която да отговори на въпроса
каква е емоционалната връзка и привързаност на детето с всеки от двамата
родители, при кого от родителите си детето желае да живее занапред и в
семейната среда на кой от двамата родители детето би се чувствало по-спокойно,
обгрижвано и защитимо.
В жалбата,
насочена срещу определение с №94 от 23.01.2019г., постановено по същото дело от
РС-Дупница, след като въззивната инстанция е върнала делото на този съд за
отстраняване на очевидна фактическа грешка, се твърди, че същото е нищожно,
поради неспазване на изискуемата се от закона форма, тъй като дължимият от ДнРС
акт е следвало да бъде решение, а не определение, а евентуално се поддържа
неправилност и необоснованост на същото. Сочи се, че Д. поддържа всички
изложени в основната въззивна жалба съображения, обуславящи неправилност на
решението на съда и се претендира с въззивното решение да бъде отменено и
въпросното определение, като съдът определи местоживеенето на детето да бъде на
адреса на неговата майка.
По жалбата
срещу определението на съда ответникът не е подал отговор.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по
делото и горепосочените въззивни жалби и отговор, прие, че въззивните жалби са допустими, като подадени в срок, от
страна, която има право на жалба и срещу подлежащи на въззивен контрол съдебни
актове.
При
съобразяване на приетите пред РС-Дупница доказателства и на тези, допуснати и
приобщени в рамките на въззивното производство, Окръжен съд-Кюстендил приема за
установена следната фактическа обстановка:
Д.Д.Д. и А.К.Д. са сключили граждански брак на ***г. в гр.***.
На ***г. е роден синът им К.А.Д., с ЕГН **********.
От момента на сключване на брака, а и от по-рано, съпрузите обитавали
жилище, находящо се в къща на съпруга, на адрес: гр.*** ул.„***“ №***, заедно с
неговите родители.
Не е спорно, че от месец ноември 2016г. съпрузите са разделени, когато Д.Д.
е напуснала семейното жилище заедно с детето и се е устроила в жилище под наем
в гр***.
Относно причините за раздялата, по делото са събрани противоречиви
доказателства.
Според свидетелката Е. Н., която е кума на бившите съпрузи, същите никога
не са били в добри отношения – А.Д. не позволявал на съпругата си да работи, не
й позволявал да излиза сама, без да бъде придружена от неговата майка или
сестра, изисквал от нея да стои у дома и да гледа детето; правил скандали и й
нанасял побоища; проявявал неоснователна ревност; именно нанесен й побой е бил
причина Д. да напусне съпруга си през месец ноември 2016г. Свидетелката И. Я.,
майка на жалбоподателката, разпитана пред въззивната инстанция, също твърди, че
от самото начало било ясно, че бракът между страните нямало да просъществува
дълго, тъй като А. бил агресивен, тормозел Д., намирал причини да се заяжда с
нея и я пребивал много пъти, не й давал да работи, като същевременно тя
домакинствала, грижела се за детето и поддържала добри отношения с неговото
семейство, давайки от себе си всичко, което може; напуснала семейното жилище
след нанесен й побой.
Свидетелката Н. Д., майка на въззиваемия, твърди, че от 2015г. Д. работи;
че не е виждала А. да я удря, но за сметка на това тя му е налитала на бой; че
причина за напускането на семейното жилище били огромните претенции на Д.
относно пари и тоалети. Свидетелката Б. В.-Н., сестра на А.Д., твърди, че
последният не е пречил на съпругата си да ходи някъде; страните се карали, но
не й е известно да е имало физическо насилие.
От комплексния анализ на всички данни по делото става ясно, че понастоящем
родителите са постигнали известно разбирателство по отношение на отглеждането
на детето, което е на възраст 11 години и посещава учебно заведение в гр.***. В
дните от седмицата понеделник, вторник и сряда бащата или някой от неговите
родители взема детето от училище и след 17.00 часа, когато жалбоподателката
приключи работа, води детето при нея, където то нощува, а на следващия ден
майката го отвежда на училище. В останалите дни – четвъртък, петък, събота и
неделя – детето е при бащата, като уикенда преимуществено прекарва на село с
баба си и дядо си по бащина линия.
От изслушването на родителите става ясно, че конфликтните им отношения
продължават. Майката изразява недоволство от начина на разпределяне на времето,
в което детето е при нея и при бащата; оплаква се, че в дните, през които то не
е при нея, за детето се грижат предимно неговите баба и дядо и то на село, а
бащата живее в къщата в гр.*** със своята приятелка. Счита, че е доказала, че е
добър и грижовен родител и споделя неудовлетворение от ситуацията, при която от
волята на бащата и неговите родители зависи кога тя ще може да общува със сина
си. Бащата не споделя неудовлетворение от начина, по който към момента е
организирано отглеждането и обгрижването на детето. Твърди, че е обект на
психически тормоз от страна на майката, изразяващ се в подаване на множество
неоснователни жалби срещу него.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Дупница, се установява, че и двамата родители разполагат с добри
битови условия в обитаваните от тях жилища, подходящи за отглеждане на детето и
съобразени с неговите възраст и потребности. Майката работи като
застрахователен агент и получава месечно възнаграждение от порядъка на ** лева
месечно. Бащата не работи по трудово правоотношение. От показанията на
свидетелката В.-Н. се установява, че същият извършва дейност като автомонтьор,
която е източник на неговите доходи.
От представени пред РС-Дупница документи става ясно, че раздялата между
родителите и поддържаните конфликтни отношения помежду им са рефлектирали
неблагоприятно върху емоционалното и психическо състояние на детето. Родителите
са подали сигнали и жалби в ДСП-Дупница и отдел „Закрила на детето“ е започнал
работа по случая – дадени са консултации, детето е насочено към работа в
Центъра за обществена подкрепа и е било издадено направление за ползване на
дългосрочна социална услуга „Работа с психолог и арттерапевт“. Извършваната
работа с детето е била в посока отърсване от вътрешно напрежение, негативни
емоции и свободно изразяване на чувства.
Във въззивното производство е назначена и изслушана съдебно-психологична
експертиза на вещо лице-психолог С.М., с цел изследване на емоционалната връзка
и привързаност на детето към всеки един от родителите и неговото желание при
кого от двамата да живее занапред и в семейната среда на кого от тях същото би
се чувствало по-спокойно, обгрижвано и защитено.
Експертът констатира наличие на силна емоционална връзка на детето с всеки
от двамата родители и стремеж да запази комфорта на живеене и с двамата, като
именно те са значимите възрастни за него, независимо, че при бабата и дядото по
бащина линия се чувства спокойно, тъй като когато е с тях не се налага да прави
избор. Същевременно – малолетният се чувства притеснен от принудата да избира и
да определя по-добър и по-лош родител. Експертът е констатирал, че детето
страда от повишената тревожност на майката и се стреми да я защити по негов си
начин, но установява и, че обаждайки се често ту на майката, ту на бащата,
когато е поставен в ситуация да разказва за семейните проблеми и да описва
чувствата си, с времето К. формира манипулативни умения, за да поддържа
интереса на родителите към себе си – поведение, което, според вещото лице,
показва, че детето се чувства обгрижвано и обичано и от двамата родители и, че
техните действия са предсказуеми за него.
Според вещото лице, детето приема бащата като модел за поведение и
подражание, а от своя страна бащата се съобразява с желанията му и не изисква
от него спазване на правила и задължения, като в същото време предлага
по-атрактивни занимания и подаръци. В съдебно заседание експертът пояснява, че
детето не приема приятелката на баща си, тъй като децата не приемат конкуриращи
с родителските позиции възрастни. В заключението е посочено още, че детето
възприема майката като жертва; изпитва напрежение и страх да не я загуби, ако
остане прекалено дълго с баща си; нейните тревожност и страдания го мобилизират
да я защитава, да се съобразява с нея, да показва поведение и емоции, които ще
й се харесат. Констатирано е, че при бащата К. е спокоен и се стреми да
поддържа поведение, което му гарантира запазване на всички „блага“, а при
майката изпитва емоционално напрежение, че може да не бъде одобрен и тя да
страда; има желание да й се хареса, но иска да остане и да живее в ***. Вещото
лице сочи, че желанието на детето да бъде с бащата е изводимо и от възрастта, в
която се намира, тъй като момчетата на прага на юношеството имат потребност от
мъжкия модел за подражание и поведението на бащата, без да бъде игнорирана и
нуждата от коригиращата, наситена с правила, гарантирана обич и всеотдайност
връзка с майката. Активните и чести контакти, които детето има с двамата
родители, са емоционално комфортни за него и то се стреми да ги запази.
Последният извод на вещото лице се потвърждава и от изслушването на детето
пред въззивната инстанция. То заявява, че не желае родителите му да се карат и
иска да бъде и с двамата, както е в момента. По време на цялото изслушване и
независимо от множеството странични въпроси, които му се поставяха, детето
плаче, което, според психолога се дължи на притеснението му, че е принудено да направи
избор.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на
ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269
от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му в обжалваните части, в резултат на която проверка намира, че
решението на РС-Дупница е валидно и допустимо. Определението от 23.01.2019г., с
което съдът се е произнесъл по въпроса за местоживеенето на детето след развода
също е валидно и допустимо, независимо, че съдът е дължал произнасяне с
решение, тъй като неправилното именоване на акта при положение, че произнасяне
в закрито съдебно заседание е допустимо, не може да повлияе върху валидността
или допустимостта му.
2. Относно правилността на решението:
- Решението на РС-Дупница, в частта относно вината за
разстройството на брака е неправилно и следва да се отмени. Съдът е намерил, че
изключителна вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има
съпругата, като е приел, че същата е осъществила брачни провинения, каквито
дори и не са били поддържани от ответника в насрещната му искова молба. Изводът
на ДнРС, че разкъсването на семейната общност е резултат от поведението на
съпругата не кореспондира на събраните по делото доказателства. Преценявайки
същите, настоящият въззивен състав намира, че дълбокото и непоправимо
разстройство на брака се дължи на поведението и на двамата съпрузи, които във
времето не са съумели да запазят добрия тон на общуване, да поддържат отношения
на любов, уважение и доверие. По отношение на съпруга се установи, че си е
позволявал да посяга физически на съпругата си, която от своя страна е била
избухлива и е предизвиквала скандали. Така установилите се във времето
конфликтни отношения между страните са довели до настъпване на фактическата
раздяла между тях и в крайна сметка – до трайното и необратимо състояние на
разкъсване на съпружеската общност.
В разглежданата част решението на ДнРС следва да се
отмени и да се постанови, че вина за разстройството на брака имат и двамата
съпрузи.
- В частта, в която съдът е предоставил упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете на неговия баща,
решението се явява правилно и следва да се потвърди, поради следното:
Макар
настоящата въззивна инстанция да счита, че мотивите на районния съд са
лаконични и не съдържат задълбочен анализ на доказателствата по делото, нито
обсъждане на всички относими към извършване на дължимата преценка факти,
формираният правен извод като краен резултат е правилен.
Многократно приканяни, родителите не бяха в състояние
да постигнат споразумение по този въпрос, включително при съществуващата
възможност да се разберат за съвместно упражняване на родителските права,
каквото – както стана ясно в производството – би довело до спокойствие и
комфорт на детето.
Предвид разрешението, дадено в т.2 на Тълкувателно
решение №1 от 03.07.2017г. на ВКС по т.д.№1/2016г., ОСГК, съдът няма
правомощие, при прилагане на чл.59 ал.2 от СК, да предостави родителските права
за съвместно упражняване на двамата родители, ако не се постигне споразумение
между тях. Така, търсейки отговор на въпроса, на кого от двамата родители да се
предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетния К.,
съдът трябва да изследва всички факти и обстоятелства, установени по делото и
въз основа на същите да прецени кое разрешение ще способства в максимална
степен за защита интересите на детето, при прилагане на предвидените в чл.59
ал.4 от СК критерии. Интересът на детето е обективна категория и следва да се
преценява от гледна точка повелите на морала и правните принципи. Съгласно
чл.59 ал.4 от СК, интересите на детето изискват обсъждане на следните
обстоятелства: 1) възпитателски качества на родителите; 2) полаганите до
момента грижи и отношение към детето; 3) желанието на родителите; 4)
привързаността на детето към родителите; 5) пола и възрастта на детето; 6)
възможност за помощ от трети лица – близки на родителите; 7) социалното
обкръжение и 8) материалните възможности.
В настоящия случай, двамата родители разкриват
изключително добри качества като такива и по отношение на голяма част от
подлежащите на преценка критерии те са равнопоставени – притежават необходимия
морален и личностен ресурс, за да дадат добро възпитание на детето; и двамата
са съпричастни към полагането на грижи за него; всеки от тях заявява желание и
готовност да се ангажира и занапред с отглеждането и възпитанието му; детето е
еднакво привързано, както към майка си, така и към баща си. Материалните
възможности на всеки от родителите позволяват при упражняването на родителските
права върху детето да бъдат задоволявани в нужната степен неговите потребности.
Изравнени са възможностите на родителите в социално-битов план. Съобразявайки
посоченото и изхождайки от интереса на детето, за да вземе настоящото решение,
съдът приема, че по някои от предвидените в нормата на чл.59 ал.4 от СК
критерии бащата има превес и това са критериите - пол и възраст на детето и
възможност за помощ от трети лица – близки на родителите. От приетото
заключение на вещото лице Сн.М. стана ясно, че К., като момче на прага на юношеството, има потребност от
мъжкия модел за подражание и поведението на бащата е значимо
за него. Наред с това, пак от заключението се установи, че детето е много
по-спокойно, когато е с баща си, тъй като с майката проектира нейната
тревожност, докато с бащата няма усещане, че на всяка цена трябва да прави
избор. Този факт, според съда, е показателен за по-отговорното родителско
поведение на бащата. Отчитайки посоченото, както и несъмнения факт, че бащата
може да разчита на подкрепата на своите родители, към които К. също е много
привързан, води до извода, че несъмнено интересът на детето ще бъде по-добре
защитен ако родителските права се предоставят за упражняване на бащата.
Установи се, че бабата на малолетния по майчина линия живее в друго населено
място и посещенията й в гр.*** са сравнително редки. Не трябва да се
пренебрегва и фактът, че предоставянето на родителските права на бащата ще
позволи малолетният да остане да живее в своя роден дом, в позната и устойчива
среда, запазването на която, а също и на установеното семейно и социално
обкръжение, би способствало К. по-леко да преживее раздялата на родителите си,
чувствайки се по-сигурен, спокоен и защитен. Доколкото интересът на детето е
обективна категория, съдът счита, че този интерес обективно би бил по-добре
защитен при бащата, което в никакъв случай, че определя майката като лош родител.
- Връзката между майката и детето следва да бъде
поддържана и задълбочавана и занапред, поради което и контактите между
въззивницата и сина й следва да бъдат максимално чести и продължителни, като не
трябва да бъде ощетяван и бащата откъм общуване с детето си и през почивните
дни. Въззивният съд счита, че ДнРС е определил ограничаващ режим на лични
отношения, поради което с настоящото решение обжалваното такова ще бъде
отменено в тази му част и ще бъде постановен друг значително по-разширен режим.
В случая следва да бъде съобразено, че майката е
родител с добър родителски капацитет и възможности да полага грижи за детето,
има желание да участва възможно най-пълноценно в отглеждането и възпитанието
му. Предвид съвкупната преценка на доказателствата, въззивният съд намира, че
по - разширен режим на лични контакти на майката с детето би бил в изключителен
интерес на детето. Такъв е и духът на закона.
Семейният кодекс не определя интензитета на личните
отношения и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява
конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на
детето. Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето
да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право
на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си
родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед
конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за
общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на
когото не е предоставено упражняването на родителските права. Независимо от
това на кого е предоставено упражняването на родителските права, двамата
родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и
значение за формиране и подпомагане развитието на детето.
Имайки предвид всички обстоятелства по делото,
местоживеенето на страните в едно населено място, местоработата им и характера
й и най-вече, ръководен от изключителния интерес на детето, настоящият състав
намира за подходящ следния режим на лични контакти на майката с детето: всяка
първа, втора и четвърта седмица от месеца с преспиване от 17.30 часа на
петъчния ден до понеделник сутрин, със задължение да заведе детето на училище в
понеделник; по Коледните празници /24-26 декември/ на всяка нечетна година от
10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден; на Новогодишните
празници /31 декември – 01 януари/ през всяка четна година от 10.00 часа на
първия ден до 18.00 часа на последния ден; по Великденските празници /петък,
събота и неделя/ на всяка четна година от 10.00 часа на първия ден до 18.00
часа на последния ден; един календарен месец през лятото /юни, юли или август/,
несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата, ако ползва такъв за съответната
година. Вземането и връщането на детето трябва да става от и до дома на бащата.
Съдът намира, че така определения режим на лични
отношения най-адекватно към настоящия момент защитава правото на детето да
контактува и да не губи връзката с другия родител, комуто не са предоставени за
упражняване родителските права, както и правото на този родител да задоволява
своето родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето,
да полага непосредствени грижи за него и да участва във възпитанието му.
Разбира се, следва да се отбележи и това, че при промяна в обстоятелствата,
винаги може да се иска и промяна в определения режим на лични отношения. Освен
това личните контакти на детето с родителя, неупражняващ родителските права, биха
могли да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда,
естествено при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между
страните.
- Решението на ДнРС относно присъдената издръжка,
която майката ще следва да дължи за малолетното дете следва да се потвърди.
Д.Д., като родител, който не упражнява непосредствено
родителските права по отношение на детето, ще следва да заплаща издръжка за
същото, тъй като съгласно разпоредбата на чл.143 ал.1 от СК, родителите са
длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
последните са работоспособни и дали могат да се издържат от доходите си.
При определяне размера на дължимата издръжка,
събраните данни относно нуждите на детето и възможностите на родителя, съдът
приема, че дете на възрастта, на която е К. – *** години, за задоволяване на
потребностите си се нуждае от около *** лева месечно. Установи се, че майката
получава по около *** лева месечен доход, а за бащата, при липса на категорични
данни, съдът приема, че е в състояние да получава поне МРЗ за страната. От общо
дължимата за детето месечна издръжка, майката би следвало да поеме около
половината, като остатъкът от издръжката ще се дължи от бащата. При тези
доводи, присъждането на сумата от *** лева се явява съответно на нуждите на
детето от издръжка и решението, като правилно и законосъобразно в тази му част,
следва да се потвърди.
- Правилно е и следва да се потвърди и определението с
№94 от 23.01.2019г., с което съдът е постановил, че след развода детето ще
живее при своя баща. Правилността на този извод произтича от начина, по който е
разрешен въпросът с упражняването на родителските права. Доколкото последните
са предоставени за упражняване на бащата, то именно при него детето ще следва
да живее занапред.
3. Относно разноските:
Разноските за първоинстанционното производство се
явяват неправилно разпределени и решението следва частично да се отмени. Всеки
от съпрузите при завеждане на исковата молба е заплатил държавна такса в размер
на *** лева и доколкото се прие, че вина за разстройството на брака имат и
двамата съпрузи, то на основание чл.329 ал.1 от ГПК във вр. с чл.6 т.2 от
ТДТССГПК, окончателната държавна такса за брачния иск следва да съответства на
тези суми – общо *** лева, без някоя от страните да дължи доплащане. Посоченото
налага решението на ДнРС, в частта, в която Д.Д. е осъдена да внесе окончателна
държавна такса в размер на ** лева да бъде отменено. Следва да се отмени
решението и в частта, в която Д.Д. е осъдена да заплати на Ас.Д. сума в размер
на *** лева деловодни разноски, тъй като по правилото на чл.329 ал.1 изр.2 от ГПК сторените от всяка страна разноски остават за нейна сметка, когато вината
за разстройството на брака принадлежи на двамата съпрузи (а в случая такива
разноски и въобще не е удостоверено да са били сторени и претендирани).
Обжалваното решение следва да се потвърди в частта, в която Д. е осъдена да
заплати държавна такса по иска за издръжка.
Предвид частичната основателност, респ.
неоснователност на въззивната жалба, направените от страните разноски в
настоящото производство остават за сметка на сторилата ги страна, по правилото
на чл.329 ал.2 изр.2 във вр. с чл.78 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
О Т М Е Н Я решение №338
от 06.07.2018г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№133/2018г. по
описа на същия съд, в частта, в
която РС-Дупница е постановил, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака между Д.Д.Д. с ЕГН ********** и А.К.Д. с ЕГН **********, носи
съпругата Д.Д.Д. и вместо това П О С Т А Н О В Я В А:
Вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака между Д.Д.Д. с ЕГН ********** и А.К.Д.
с ЕГН ********** имат двамата съпрузи.
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение №338
от 06.07.2018г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№133/2018г. по
описа на същия съд, в частите, в
които: 1/ съдът е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака между Д.Д.Д. с ЕГН ********** и А.К.Д. с
ЕГН ********** дете К.А.Д., ЕГН ********** на бащата А.К.Д.; 2/ осъдил е Д.Д.Д. с ЕГН ********** да
заплаща на А.К.Д. с ЕГН **********, в качеството му на баща и законен
представител на малолетното дете К.А.Д., ЕГН **********, по *** лева (****) –
месечна издръжка, считано от влизане на решението относно родителските права в
сила, до промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва върху всяка
вноска при забава, както и 3/ осъдил
е Д.Д.Д. с ЕГН ********** да заплати по сметка на съда сумата от **** лева,
представляваща дължима държавна такса за присъдената издръжка.
О Т М Е Н Я решение №338
от 06.07.2018г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№133/2018г. по
описа на същия съд, в частите, в които: 1/
съдът е определил режим за лични контакти между майката Д.Д.Д. и детето К.А.Д.
всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09.00 до 18.00
часа и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на бащата и 2/ е осъдил Д.Д.Д. да заплати на А.К.Д.
*** лева деловодни разноски и я е осъдил да внесе окончателна държавна такса в
размер на 40.00 лева, като вместо това П
О С Т А Н О В Я В А:
О П Р Е Д Е Л Я режим на лични отношения между майката Д.Д.Д. с ЕГН **********
и детето К.А.Д., ЕГН **********, както следва: всяка първа, втора и четвърта
седмица от месеца, с преспиване от 17.30 часа на петъчния ден до понеделник
сутрин, със задължение да заведе детето на училище в понеделник; по Коледните
празници /24-26 декември/ на всяка нечетна година от 10.00 часа на първия ден
до 18.00 часа на последния ден; на Новогодишните празници /31 декември – 01
януари/ през всяка четна година от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
последния ден; по Великденските празници /петък, събота и неделя/ на всяка
четна година от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден; един
календарен месец през лятото /юни, юли или август/, несъвпадащ с платения
годишен отпуск на бащата, ако ползва такъв за съответната година, като
вземането и връщането на детето трябва да става от и до дома на бащата.
В останалата
част решение №338 от 06.07.2018г. на Районен съд – Дупница, постановено по
гр.д.№133/2018г. по описа на същия е влязло в сила, като необжалвано.
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение
№94 от 23.01.2019г. на РС-Дупница, постановено по гр.д.№133/2018г. по описа на
съда, имащо характер на решение, с което е допълнено постановеното по делото
решение №338 от 06.07.2018г., като е постановено малолетното дете К.А.Д. ЕГН **********
занапред да живее при своя баща А.К.Д., с постоянен адрес:***.
Решението, в
частта относно упражняването на родителските права, личните отношения,
местоживеенето на детето и издръжката му, може да се обжалва с касационна жалба
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страната. В останалата
част решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.