Р Е Ш Е Н И Е
№ 205/8.4.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на пети март, две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1090 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пазарджик –
Стефан Георгиев Янев, подаден против разрешение изх. № 5/11.04.2016 г. на зам.
кмета на Община Лесичово.
Административен
съд Пазарджик се е произнесъл с Решение № 484/25.10.2017 г. по адм. д. №
289/2017 г., което решение е обжалвано пред Върховен административен съд.
Образувано е адм. д. № 2248/2018 г. по описа на ВАС, по което е постановено
решение № 12457/19.09.2019 г., с което се отменя Решение № 484/25.10.2017 г. по
адм.д. № 289/2017г. на Административен съд Пазарджик. Делото е върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав на административния съд.
Образувано
е настоящото административно дело № 1090/2019 г. по описа на Административен
съд Пазарджик.
В
протеста се твърди, че оспореното разрешение е нищожно като издадено от
некомпетентен орган и в пряко противоречие с текстовете на закона. Моли се да
бъде обявено за нищожно, както и да се присъдят направените по делото
разноски. Протестиращият прокурор при
Окръжна прокуратура Пазарджик Янев, поддържа съображенията за нищожност на
оспореното решение при повторното разглеждане на делото. Представя доводи в
становището по същество
Ответникът
по протеста – Заместник кмет на Община Лесичово, се представлява от адвокат К.,
който оспорва протеста. Счита, че е налице празнота в закона, като сочи чл. 32,
ал. 3 от ЗОСИ. Аргументира се за компетентността на заместник кмета на
общината, с оглед липсата на длъжност началник управление „Земеделие“ и
валидното упълномощаване. Претендират се разноски в производството.
Заинтересованата
страна – ЕТ „Камелия – 99 – Г.П.“, редовно призован, не ангажира становище по
протеста.
Заинтересованата
страна – Областен управител на област Пазарджик, в писмено становище, представя
доводи за основателност на протеста и предлага да бъде уважен.
От
фактическа страна по делото е установено, че по силата на договор за наем на
недвижим имот № 21/05.05.2015 г., сключен между Община Лесичово и ЕТ „Камелия –
99 – Г.П.“, на последния е отдаден под наем имот частна общинска собственост -
поземлен имот № 0003421, представляващ земеделска земя с начин на трайно
ползване – пясък, с площ от 50.687 декара, находящ се в м. „Неземеделски земи“,
в землището на с. Лесичово. Община Лесичово е съставила акт № 408/15.06.2012г.
за частна общинска собственост на посочения по – горе поземлен имот № 000341.
С
разрешение изх. № 5/11.04.2016 г. на зам.-кмета на Община Лесичово, на
основание чл. 32, ал. 3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество
/ЗОСИ/ и във връзка с изпълнение на Договор № 21/05.05.2015 г. и разрешение №
004-ДФ-14/15.03.2016 г., е разрешено на ЕТ „Камелия – 99 – Г.П.“ да организира
отсичането и извозването на дървесината и храстова растителност, с цел
почистване и осигуряване изпълнението на договора, в ПИ № 000341 – находящ се в
м. „Неземеделски земи“ в землището на с. Лесичово.
Разрешението
е издадено въз основа на заповед № 46/25.01.2016 г., с която кметът на Община
Лесичово на основание чл. 44, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закон за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е определил К. Гелеменов, на
длъжност зам.-кмет на Община Лесичово за длъжностно лице, по смисъла на чл. 32,
ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ, т.е. да издава разрешения за отсичане и изкореняване до пет
дървета и на лозя до един декар на имоти, находящи се в землището на с.
Лесичово, общ. Лесичово.
От
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ са представени писмени
доказателства, че през 2005 г. е имало наводнение в този район, р. Тополница е
излязла от бреговете си и е разрушила дигата по левия си бряг. От приложените
скици е установил, че имот № 000341 граничи непосредствено с имота, който е на
р. Тополница по КВС и по кадастъра няма данни да е правена промяна преди 2005
г., когато КВС е влязла в сила, до настоящия момент.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Протестът
на прокурора при Окръжна прокуратура гр. Пазарджик, подаден с оглед
правомощията му по чл. 16 от АПК е процесуално допустим, като искането за
обявяване за нищожност не е ограничено във времето.
Правният
спор в настоящото съдебно производство е дали са налице основания за
прогласяване нищожността на разрешение изх. № 5/11.04.2016 г. на зам.-кмета на
Община Лесичово, на основание чл. 32, ал. 3 от Закона за опазване на
селскостопанското имущество. За да бъде един административен акт нищожен, е
необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността
му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените
правни последици.
Компетентността
е властта, която законодателят е предоставил на органа за издаването на
административен акт, чрез който да създаде или признае права, съответно
задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен
акт означава, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това
държавата не го признава като правно значим. Компетентността на всеки
административен орган е определена в закон. Оспореното разрешение изх.
№ 5/11.04.2016 г. е издадено от зам.-кмета на Община Лесичово, на основание чл.
32, ал. 3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество.
Съгласно
чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ “Разрешение за отсичане и
изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар се дава от председателя
на изпълнителното бюро на окръжния аграрно-промишлен съюз въз основа на писмена
молба и при наличие на крайно уважителни причини.“
Текстът на чл. 32 от ЗОСИ е обявен в
правно-информационната система АПИС под следното текстово изражение Чл. 32. (1) Забранено е отсичането и
изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и
по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата.
(2) Разрешение за отсичане и
изкореняване до пет дървета и на лозя до 1 декар се дава от кмета на района или
кметството въз основа на писмена молба и при наличие на уважителни причини.
(3) Разрешение за отсичане и
изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар се дава от
началника на управление "Земеделие" при общинската администрация въз
основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.)
Отказът да се даде разрешение в случаите по предходните алинеи може да се
обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред кмета на общината в
7-дневен срок от съобщението.
За съпоставка съдът
установява, че в правно-информационната система ЛАКОРДА текстът е следният:
Чл. 32. (1)
Забранено е отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в
селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения
и пътищата.
(2) (Изм. -
ДВ, бр. 65 от 1995 г.) Разрешение за отсичане и изкореняване до пет дървета и
на лозя до 1 декар се дава от кмета на района или кметството въз основа на
писмена молба и при наличие на уважителни причини.
(3)
Разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1
декар се дава от председателя на изпълнителното бюро на окръжния
аграрно-промишлен съюз въз основа на писмена молба и при наличие на крайно
уважителни причини.
[Бележка: Независимо от липсата на изрично изменение
в текста на ал. 3, със закриването на Националния аграрно – промишлен съюз и
последващите изменения в закона съдът приема, че думите „председателя на
изпълнителното бюро на окръжния аграрно-промишлен съюз” следва да се четат
„началника на управление "Земеделие" при общинската администрация”.
Виж в този смисъл Решение № 2300 от 18.02.2013 г. по адм. д. № 13758/2012 г. и
Решение № 5743 от 21.06.2005 г. по адм. д. № 1009/2005 г. на ВАС.]
(4) (Изм. -
ДВ, бр. 65 от 1995 г., изм., бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.)
Отказът да се даде разрешение в случаите по предходните алинеи може да се
обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред кмета на общината в
7-дневен срок от съобщението.
Установява се, че именно в частта на
разпоредбата за посочване на административния орган, оправомощен да издава
административен акт – разрешение, има разминаване с текста на закона, видно от
обнаровнаното в Държавен вестник и последвалите изменения.
Несъмнено за регламентиране
компетентността на органа, който може да издаде разрешително за отсичане на „по-голям брой дървета и на лозя над 1
декар“, е приложима нормата на чл. 32, ал. 3 от ЗСОИ.
Разминаването в текстът води до
необходимост от преглед на нормата от приемането й до актуалната й редакция.
Чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ, обнародван ДВ
бр. 12 1974 г. гласи, че разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой
дървета и лозя до 1 декар се дава от началника за управление „Земеделие“ при
окръжен народен съвет въз основа на писмена молба и при наличие на крайно
уважителни причини.
С изменението с ДВ, бр. 22 от 16.03.1976 г. разпоредбата е „ Разрешение за отсичане и изкореняване на
по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар се дава от председателя на
изпълнителното бюро на окръжния аграрно-промишлен съюз въз основа на писмена
молба и при наличие на крайно уважителни причини.“
С Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона
за местното самоуправление и местната администрация, обн. ДВ бр. 64/1995г. се
правят изменения в Закона за опазване на селскостопанското имущество. Промените
са относими и към настоящия казус, поради което съдът счита, че е редно да ги
посочи:
С § 55, т. 1
от ЗИДЗМСМА се правят изменения в чл. 8, ал. 1 от ЗОСИ и той е: Чл. 8. (1) Кметовете на общините организират,
ръководят и контролират опазването на селскостопанското имущество на
територията на общината.(2) Кметовете на райони или кметства организират
опазването на селскостопанското имущество на територията на района или
кметството, организират и ръководят полската охрана, издирват нарушителите,
налагат административни наказания и вземат мерки за възстановяване на
вредите."
С § 55, т. 6 от ЗИД ЗМСМА Навсякъде в закона думите: а) "председателят на
изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет" и
"председателят на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен
съвет" се заменят съответно с "кметът на района или кметството"
и "кмета на района или кметството"; б) "Националният
аграрно-промишлен съюз" и "председателят на Централния съвет на
Националния аграрно-промишлен съюз" се заменят съответно с
"Министерството на земеделието и хранителната промишленост" и
"министърът на земеделието и хранителната промишленост"; в) "Министерството на горите и горската промишленост" се
заменят с "комитетът по горите", а "министъра на горите и
горската промишленост" с "председателя на Комитета по горите"; г) "председателят на изпълнителния комитет на окръжния
народен съвет" се заменят с "кметът на общината"; д) "изпълнителните комитети на окръжните народни съвети"
се заменят с "кметовете на общините"; е) "окръжните народни съвети" и "окръжният народен
съвет" се заменят съответно с "общинските администрации" и
"общинската администрация".
Видно е,
че разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ не е засегната от промените, тъй като
измененията от 1995г. касаят
„националния аграрно-промишлен съюз“(който се променя в Министерство на
земеделието) и председателя на Централния съвет на НАПС (министър на
земеделието и хранителната промишленост), но не и окръжния аграрно-промишлен съюз. Разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ
остава непроменена. Длъжността „председателя на изпълнителното бюро на окръжния
аграрно-промишлен съюз“ не съществува в Класификатора на длъжностите в
администрацията.
От изложеното е видно, че в
законът действително съществува празнота, относно компетентността на
административния орган, който съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ
следва да издаде „Разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой
дървета и на лозя над 1 декар“. Такава длъжност няма.
В правилника за прилагане на
ЗОСИ, също няма регламентация.
С ПЗР на АПК,
с § 94. В Закона за опазване на селскостопанското имущество в чл. 32, ал. 4 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния
кодекс".
При тази нормативна уредба, съдът счита, че действително няма регламентация
кой е компетентният административен орган да издаде разрешение, от категорията
на процесното.
Поради това следва да намери приложение чл. 23 от
Административнопроцесуалния кодекс, а именно разпоредбата за Обща компетентност. Чл. 23. (1) Когато нормативен акт не определя органа, който трябва да
издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината,
административният акт се издава от кмета на общината, а в случаите по чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация - от кмета на кметството или на района съобразно
правомощията им. (2) В случаите по ал. 1 актовете, свързани
с управление на държавна собственост, се издават от областните управители.
Както бе посочено чл. 8 от Закона за
опазване на селскостопанското имущество гласи, че кметовете на общините организират, ръководят и контролират опазването на
селскостопанското имущество на територията на общината. Тоест въпросите, свързани с трайните насаждения в имоти от КВС, са от
категорията на селскостопанско имущество, което е на територията на общината,
като ръководството е от компетентността на орган на общината.
В този смисъл, настоящият съдебен състав счита, че кметът
на община следва да е компетентен да издаде разрешение по чл. 32, ал. 3 на
ЗОСИ. Кметът на община Лесичово притежава материална и териториална
компетентност за организиране и ръководство по опазване на селскостопанското
имущество, както и компетентност по аргумент на чл. 23, ал. 1 от АПК да издаде
административен акт от категорията на чл. 32, ал. 3 от АПК по отношение на
селскостопанското имущество в имот по КВС
на с. Лесичово, община Лесичово, област Пазарджик № 000431.
Компетентният орган е делегирал тези свои правомощия със
Заповед № 46/25.01.2016г. Нормата на чл. 23, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 32,
ал. 3 от ЗОСИ не урежда възможността за делегиране на правомощия. С оглед на
това съдът счита, че кметът на общината следва да издаде административния акт
по чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ и не може да възложи на ресорен заместник кмет тези
правомощия. Делегирането на правомощия е
неприложимо, тъй като нормите не го уреждат. Заместник-кмет може да издаде
разрешение единствено в хипотезата на заместване, но не и делегиране.
Като е издал Разрешение № 5/11.04.2016г., което е в
кръга на установените със закон правомощия на кмета на общината, без законова
възможност за делегиране, заместник кметът на община Лесичово е постановил
нищожен административен акт.
По изложените съображения нищожността му следва да
бъде обявена, а преписката да бъде изпратена на компетентния орган - Кмет на
Община Лесичово, за разглеждане и произнасяне по заявление на ЕТ „Камелия – 99
– Г.П.“(съгласно указанията на ВАС, съдът следва да изпрати преписката, ако
обяви нищожност на административния акт на компетентния административен орган).
По
делото са представени писмени доказателства за специализираната администрация
на община Лесичово, както и заповеди за определяне на ресора на
заместник-кмета, ведно с устройствен правилник. Съдът счита, че действително в структурата на община Лесичево няма длъжност - началник на управление
"земеделие", нито такова звено "Земеделие", но съдът счита,
че компетентността е на кмета на общината съобразно чл. 23, ал. 1 от АПК.
С оглед на горното съдът счита, че протестираното
Разрешение № 5/11.04.2016г. не е издадено от материално компетентния
административен орган, от което следва, че е
налице порок, водещ до нищожност.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предл.1, чл.173, ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, Административен съд
Пазарджик, VІ състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Разрешение изх. № 5/11.04.2016 г. на зам. кмета на Община
Лесичово, за отсичане и изкореняване на дървета в земеделски земи в площи над
един декар.
ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Лесичово за
разглеждане и произнасяне по заявление на ЕТ „Камелия – 99 – Г.П.“.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 1269 от 01.02.2021 г. по адм. дело № 9825/ 2020 г. на ВАС- Четвърто
отделение:
ОТМЕНЯ решение № 205 от 08.04.2020 г., постановено по адм. д.
№ 1090/2019 г. по описа на Административния съд – Пазарджик и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пазарджик – С. Янев,
против разрешение изх. № 5/11.04.2016 г. на заместник-кмета на Община Лесичово.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура - Пазарджик да заплати на Община Лесичово разноски в
размер 270 /двеста и седемдесет/лева.
Решението е окончателно.